Решение № 771 от 26.05.2022, Районен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 771 гр. Плевен, 26.05.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛЕВЕН, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Ана Ив. Илиева при участието на секретаря ВЕЛИСЛАВА В. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от Ана Ив. Илиева Гражданско дело № 20214430107527 по описа за 2021 година

Производството по делото е образувано по предявени от „****“ ЕАД ЕИК: ***, със седалище и адрес на управление гр. ***, представлявано от изпълнителния директор Й.В. срещу ИВ. М. М. ЕГН **********, с постоянен адрес в гр. *** съединени в условията на първоначално обективно кумулативно съединяване на положителни установителни искове с правно основание чл. 415, ал. 1 вр. чл. 422, ал. 1 от ГПК, вр.чл.79, ал.1, вр. чл.86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца обща сума в размер на 468,41 лева за консумирана топлинна енергия, от които 429,36 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 03.05.2019 г. до 01.09.2021 г., както и 39,05 лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.05.2019 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК, до окончателното погасяване на задължението, както и направените в заповедното производство разноски.

Твърди се в исковата молба, че ищцовото дружество е депозирало заявление по реда на чл.410 ГПК срещу ответника по делото. Сочи се, че с определение по ч.г.д. № 5778/2021 г. по описа на ПлРС е уважено искането му и е издадена заповед за изпълнение срещу длъжника, срещу която същият е 1 възразил, поради което и в изпълнение указанията на съда предявява настоящия иск. В обстоятелствената част на исковата си молба навежда доводи, че ответникът като собственик /ползвател/ на топлоснабден имотапартамент с абонатен № 1013921, находящ се в гр. ***, е клиент на топлинна енергия по см. на чл.153 от ЗЕ, според който текст всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия. Сочи се, че именно поради това за него важат разпоредбите на действащото законодателство в областта на енергетиката. Навеждат се доводи, че съгласно разпоредбата на чл.150 от ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на клиенти на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни ОУ, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕР към МС. Сочи се, че съгласно ал.2 от ЗЕ същите влизат в сила 30 дни след първото им публикуване в един централен и един местен ежедневник и имат силата на договор между топлопреносното предприятие и потребителите на топлинна енергия без да е необходимо изрично писмено приемане от клиентите. Твърди се, че ОУ от 2007 г. са публикувани във в. „***“ от 1314.12.2007 г. и във вестник „***“ бр.239/13.12.2007 г. Сочи се, че с ОУ се регламентират търговските взаимоотношения между клиентите на топлинна енергия и дружеството, в това число и правата и задълженията на двете страни; редът за измерване, отчитане, разпределение и заплащане на топлинна енергия; отговорностите при неизпълнение на задълженията и др. в раздел VІІ от ОУ от 2007 г.- „Заплащане на топлинна енергия“ е определен реда и срока, по който купувачите на топлинна енергия / в това число и ответника/ са длъжни да заплащат месечните дължими суми за ТЕ, а именно: в 30- дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят. Излага се, че в този случай задължението на ответника за заплащане на дължимите от тях суми в размера, посочен в ежемесечно получаваните фактури е най- късно до края на текущия месец, следващ месеца на доставката на топлинна енергия. Излага се, че с изтичането на последния ден от месеца ответника е изпаднал в забава за тази сума, като на осн. чл.31, ал.6 от ОУ ежедневно е начислявана законна лихва върху дължимата сума. Твърди се, че от приложената по ч.г.д. № 5778/2021 г. извлечение от сметка за абонатен номер № №1013921 ответника е използвал доставяната от ищеца топлинна енергия, но е са погасил 2 задължението си. Излага се, че процесната сума включва: сума за отопление отдадена от сградна инсталация в размер на 417,31 лева, сума за услуга дялово разпределение в размер на 6,78 лева и корекции от 5,27 лева. Твърди се, че в имота на ответника няма монтирани ИРУ и водомери. Поради изложеното моли съда да уважи предявения иск. Претендират се и сторените в настоящето и в заповедното производство разноски.

В проведеното по делото о.с.з. процесуалният представител на ищеца моли съда да уважи предявения иск като основателен и доказан и да му присъди разноски.

В рамките на предоставения му срок по чл. 131 ответникът е депозирал отговор на ИМ. Не оспорва факта, че в сградата има абонатна станция. Възразява срещу начислените суми както за сградна инсталация, така, за услугата дялово разпределение и корекции. Желае изготвянето на СТЕ.

В проведеното по делото о.с.з. моли съда да отхвърли предявения иск като неправилно изчислена сума за сградна инсталация. Счита, че добавената стойност на сградната инсталация не следва да се добавя към неговата сума.

Претендира присъждане на разноски.

В нарочна писмена защита моли съда да отхвърли предявения иск, за което развива подробни съображения.

След съвкупна преценка на доказателствата по делото, съдът приема за установено следното от фактическа страна:

По делото е присъединено ч.гр.д. № 5778/2021 г. по описа на ПлРС, от което е видно, че е подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от ищеца срещу ответника за следните суми: сума от 429,36 лева – главница, представляваща стойност за незаплатена топлинна енергия за периода от 03.05.2019 г. до 01.09.2021 г., както и 39,05 лева, представляващи лихва за забава за периода от 03.05.2019 г. до 01.09.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата – 13.09.2021г. до окончателното изплащане на вземането, както и направени деловодни разноски: 25лв. – внесена държавна такса и 50лв. - юрисконсултско възнаграждение . Въз основа на подаденото заявление е издадена заповед за изпълнение № 3307/13.09.2021 г., срещу която в срок е постъпило възражение, поради което и ищецът е депозирал искова молба за установяване на съществуващото си 3 право, предмет на разглеждане в настоящето производство.

Приобщени като част от заповедното производство са Общите условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „***” ЕАД на потребители в гр. П., публикувани във в. *** и в. ***, от които се установява какви са общите условия, които действат по отношение на потребителите на топлинна енергия в гр. П..

От приложената по делото препис - извлечение от сметка за задълженията на консумирана топлинна енергия се установява и какви са задълженията на ответника по делото за исковия период.

Установява се от приложеното по делото съобщение от община П. до ответницата и какъв е дължимият от нея данък за процесния недвижим имот.

Видно е от приложените по делото фактури, че ищецът е издавал такива на ответницата за процесния период.

Приобщени като доказателство по делото е и договор №39 от 20.08.2002 г., и споразумителни протоколи към него, от които се установява, че е възложено на „***“ ЕООД да извършва услугата индивидуално измерване на потреблението на ТЕ и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, вкл и издаване на индивидуални сметки по отношение на сградата ЕС.

В проведеното по делото о.с.з. ответникът е признал и неоспорил факта, че е собственик на процесния топлоснабден имот.

Изслушано като доказателство по делото е и заключението по допуснатата СТЕ, която съдът кредитира като обективно и компетентно дадена и неоспорена от страните. От заключението на същата се установява: че през процесния период в имота на ответника са налице вертикални тръбни щрангове от сутерена вертикално до последния етаж и е въведено дялово разпределение, осъществено от фирма “***“ ЕООД; че в абонатната станция няма отдаване на ТЕ за БГВ и, че има общ търговски топломер, който се проверява съгласно нормативните изисквания на ЗИ и Наредбата за средствата за измерване, които подлежат на метрологичен контрол; че в абонатната станция има общ търговски топломер тип Spanner Pollux 2WR4 Nr61025126, за времето (07.2017-07.2019) и Siemens UltraHeat 2WR5 Nr63755051

(07.2019-07.2021); че топломерите се проверявани съгласно нормативните изисквания на ЗИ и Наредбата за средствата за измерване, 4 които подлежат на метрологичен контрол, те. на всеки 2 години; че метрологичните лаборатории, в които са проверявани топломерите са както следва *** ЕАД (985/07.07.2017г.) и АС Бояна АД (78585/12.07.2019г.); че ТЕ консумирана за отопление на сградата се разпределя всеки месец на ТЕ от сградна инсталация, отоплителни тела с топлоразпределителиу като ТЕ от сградната инсталация - ТСИ се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за имота е 143 куб.м., независимо дали има радиатори или не; че абонатът е консумирал топлинна енергия през процесния период от сградна инсталация; че изчисленията на ТЕ и процесните суми в исковата молба са съобразени с кубатурата на имота 143m3 и с показанията на общия топломер; че в сградата и имота на ответника са спазени правилата за дялово разпределение съобразно ЗЕ, Наредбата за топлоснабдяване и методиката за дялово разпределение, която е Приложение № 1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване; че потреблението по тип разпределение на ТЕ в сградата с процесния имот е изчислено от фирмата „*** чрез лицензиран софтуер; че в процесната сграда са извършвани ежемесечни отчитания на показанията на общия топломер, намиращ се в абонатната станция; че в ежемесечните отчети на общия топломер са отчислявани за сметка на „****” ЕАД и в съответствие с нормативната уредба количества топлинна енергия за технологични разходи на абонатната станция; че посредством общ търговски топломер тип на фирмата Siemens е определено количеството топлинна енергия постъпващо в сградата, като останалата топлинна енергия е консумирана за отопление; че ТЕ консумирана за отопление на сградата се разпределя за сградна инсталация, отоплителни тела с уреди; че топлината отдадена от сградната инсталация - ТСИ се разпределя по имотите процентно на основа техния отопляем проектен обем, който за имота е 143 куб.м., независимо дали има радиатори или не; че цената на топлинната енергия 1МВт.ч на *** ЕАД за всеки от периодите е утвърдена от КЕВР; че в имота на ответника няма монтирани щранг- лира; че общо за периода 3.2019-04.2021 консумираната топлоенергия 4.447 МВт.ч,, а общо сумата възлиза на 417,31+6,78+5,27(аб.такса+корекция)= 429,36лв.; че изчисленията на ТЕ и паричните суми в исковата молба са съобразени с кубатурата на имота 143m3 и с показанията на общия топломер; че в сградата и имота на ответника са спазени правилата за дялово разпределение съобразно Закона за енергетиката, Наредбата за топлоснабдяване и 5 методиката за дялово разпределение, която е Приложение № 1 към чл.61 от Наредбата за топлоснабдяване.

В проведеното по делото о.с.з. ВЛ обяснява, че „добавената енергия“ се получава като: първо се определя какво е количеството енергия, което отдава всяко едно от отоплителните тела на база на неговата мощност и температурите или коефициент 1,2. Ако получената ТЕ не може да се съотнесе към отоплителните тела, то тя се разпределя към сградната инсталация и се прибавя към нея. Сочи, че това изчисление се прави въз основа на методиката.

Въз основа на изложената фактическа обстановка и съобразявайки становището на страните, съдът достигна до следните правни изводи:

За успешното провеждане на предявените искове, в тежест на ищеца е да установи, че учреденото по негова инициатива заповедно производство по реда на чл. 410 от ГПК и издадена в негова полза Заповед за изпълнение; спазване на срока по чл. 415, ал. 1 от ГПК; качеството си на кредитор спрямо ответника, че етажната собственост на посочения адрес е присъединена към топлопреносната мрежа на „***” ЕАД, съответно че ответникът има качеството потребител на топлинна енергия изискуемост и ликвидност на вземането, както и размерът на задължението - главница и лихви, както и фактът на реалното доставяне на начислената топлоенергия - по количество и качество.