Решение № 628 от 02.06.2023, Районен съд - Пазарджик

РЕШЕНИЕ

№ 628 гр. П., 02.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., XIX ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Ангел Ташев при участието на секретаря Наталия Димитрова като разгледа докладваното от Ангел Ташев Гражданско дело №

20235220100495 по описа за 2023 година

Производството е образувано по постъпила искова молба от М. Й. Г., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. П., ул. „О. М.“ № 4, чрез пълномощника си адвокат Х. П.

Й. от САК, преупълномощена от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, представлявано от Д. М. М. - Управител, със съдебен адрес за призоваване: гр. С., жк. „М. л.“, бл. 112, вх. А, ет. 2, оф. 11, против „С. к.“ ООД, ЕИК 202531869, със седалище и адрес на управление: гр.

С., р-н „С.“ ул. „С.“ № 29, ет. 7, представлявано от Н. П. П..

В исковата молба се твърди, че на 09.04.2022 г. ищецът е сключил с ответника „С. к.” ООД договор за паричен заем № 660664 за сумата от 1300 лева, видът на месечните вноски бил месечен, техният брой 18, без да е посочен размерът на лихвения процент. Сочи, че към момента на депозирането на исковата молба задължението е изцяло погасено, като ищцата е погасила предсрочно кредита.

Твърди, че в договора било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - физическо лица, поръчител или байкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Поръчителят следвало да отговаря на следните условия: да представи служебна бележка от работодател, за размер на трудовото възнаграждени, нетния размер на трудовото възнаграждение да е в размер на минимум 1 000 лева, да работи по безсрочен трудов договор, да не е поръчител, да има чисто ЦКР и д.р.

Посочва, че още със сключване на договора, на ищцата и била начислена неустойка в размер на 2600 лева, равняващ се на почти двойно от размера на главницата, тъй като не представила в срок надлежен поръчител или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор.

1

Смята, че процесният договор е нищожен на основание чл.10, ал.1, във вр. с чл.22 ЗПК, тъй като не била спазена предвидената от закона форма. Не било предоставено на ищцата копие от Общите условия, погасителен план и СЕФ. Договорът не бил подписан на всяка страница.

Смята, че договорът за потребителски кредит е нищожен на основание чл.11, ал.1, т.10, във вр. чл.22 ЗПК, тъй като не е налице съществен елемент от неговото съдържание, а именно годишният процент на разходите /ГПР/ по кредита. В договора за потребителски кредит ГПР бил посочен единствено като процент, но без изрично да са описани и основните данни, които са послужили за неговото изчисляване. Липсвало записана методика на формиране на ГПР по кредита, а именно кои компоненти точно са включени в него и как се формира същият, което било в пряко противоречие с императивните изисквания на чл.19, ал.1, във вр. чл.10, ал.2 и чл.10а, ал.2 и 4 ЗПК.

На следващо място смята, че в договора за потребителски кредит е налице грешно посочен размер на ГПР, а действителният такъв е в пъти по висок размер и за конкретния договор е над максимално установения праг на ГПР, предвиден в императивната разпоредба на чл.19, ал.4 ЗПК, тъй като следвало да се включи и процесната неустойка. Поради изложеното счита, че грешното посочване на размера на ГПР следвало да се приравни на хипотезата на непосочен ГПР по смисъла на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК, респективно целият договор следвало да се обяви за недействителен на основание чл.22 ЗПК. Счита, че посочването в договора на размер на ГПР, който не е реално прилаганият в отношенията между страните, представлявало „заблуждаваща търговска практика по смисъла на чл.68д, ал.1 и ал.2, т.1 от ЗЗП, както и по смисъла на правото на ЕС.

Във връзка със задължението на заемодателят да представи едно от посочените обезпечения по договора счита, че договорът е нищожен и на основание чл.26, ал.2, предл.1 ЗЗД, тъй като ищцата е била в изначална невъзможност да го осигури.

Твърди, че клаузата, с която в процесния договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка, в случай че не предостави в тридневен срок от сключването му, обезпечение, е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излизала извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

Смята, че било налице и заобикаляне на закона по смисъла на чл.26, ал.1, пр.2 ЗЗД.

Разпоредбата на чл.33, ал.1 ЗПК предвиждала, че при забава на потребител, кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за времето на забава, тъй като с процесната неустойка се уговаряло още едно допълнително обезщетение за неизпълнение на акцесорно задължение.

Твърди, че клаузата за неустойка била изцяло неравноправна и нищожна и на основание чл.143, ал.2, т.5 ЗЗП, тъй като същата задължавала потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Също така счита, че тази клауза не е индивидуално уговорена, съгласно чл.146 ЗЗП.

2

Излага твърдения, касаещи клаузата за възнаградителна лихва, както и, че целият договор за кредит бил недействителен. Излага подробни аргументи в тази насока.

По наведените твърдения се иска от съда да постанови решение, с което да обяви нищожността на неустоечната клауза в договор за паричен заем № 660664, предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, сключен между страните и да осъди ответника да заплати на ищцата сумата в размер на частичен иск 34,10 лева от 2 600,00 лева /размерът е увеличен в проведеното съдебно заседание на 03.05.2023 г./ представляваща недължимо платени суми, при начална липса на основание, по неустоечна клауза предвиждаща заплащане на неустойка в случай на непредоставяне на обезпечение, съгласно договор за потребителски кредит №660664, ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на депозиране на настоящата искова молба до окончателното й изплащане.

Претендира разноски. Сочи доказателства и прави доказателствени искания.

В проведеното последно съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща процесуален представител. Депозира молба, чрез пълномощника си адвокат Х. Й. от САК, с която моли съда да уважи исковата претенция в цялост. Претендира разноски. Не сочи доказателства.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „С. к.“ ООД, чрез пълномощника си юрисконсулт Л. В., депозира отговор на исковата молба, в който не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит № 660664 от 09.04.2022 г. за сумата от 1300 лева и, че заемните средства са предоставени на потребителя.

Оспорва изложените от ищеца твърдения за нищожност на договора поради нарушение на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 ЗПК.

Оспорва твърдението на ищеца, че в ГПР следва да бъде включен и размерът на уговорената неустойка, тъй като това противоречи на чл.19, ал.3, т.1 ЗПК, съгласно който при изчисляване на ГПР по кредита не се включват разходите, които потребителят заплаща при неизпълнение на задълженията си по договора за потребителски кредит, а в случая неустойката се дължи за неизпълнение на задълженията на заемателя по договора.

Оспорва твърдението, че действително приложеният в договора за кредит ГПР е различен от посочения е него.

Относно възражението за нищожност на клаузата за възнаградителна лихва твърди, че същото е несъстоятелно, тъй като изискването по чл.11, ал.1, т.9 ЗПК е неприложимо към процесния договор за заем, доколкото в него е уговорен фиксиран лихвен процент, който остава непроменен за целия период на договора

Твърди, че клаузата на договорната лихва и ГПР не са неравноправни по смисъла на чл.143 ЗЗП. В подкрепа посочва, че в процесния договор ясно е определен размера на ГЛП, а именно 40,05%, и ГПР в размер на 48.13%, като посочените са уговорки от основния предмет на договора, тъй като същите са от същинското съдържание на посочения. Посочва съдебни решения в подкрепа на твърдението.

3

Не било налице заблуждаваща търговска практика, довела до неравнопоставеност на уговорката за ГПР. Счита, че в настоящия случай в договора за кредит ясно били посочени параметрите на главницата, възнаградителната лихва, както и размерът на дължимата неустойка, в случай че потребителя не предоставил исканото обезпечение. Още при сключването на договора потребителят можел да направи преценка за икономическите последици от сключения договор. Не било налице никаква подвеждаща информация, която можело да въведе потребителя в заблуждение и да повлияе на решенията дали да сключи или не процесния договор. Цитира съдебни решения в подкрепа на твърденията си.

Оспорва неустойката да противоречи на добрите нрави и да излиза извън пределите на присъщите й обезщетителна и обезпечителна функции. В този смисъл твърди, че финансовата институция следва да държи сметка за носения риск във връзка с отпускането на кредита и обезпечението на задължението е съществен елемент при преценката на този риск. Сочи, че предоставянето на обезпечение зависи изцяло от волята на потребителя, а непредоставянето му увеличава финансовия риск за кредитора при това след датата на отпускане на кредита и независимо от волята на кредитора. Счита, че ако ищецът изначално е бил наясно, че не може да предостави исканото от кредитора обезпечение, то същият е договарял недобросъвестно в нарушение на изискванията на чл.12 от ЗЗД с ясното намерение да лиши кредитора от обезпечение по кредита. Твърди, че в резултат на неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение за кредитора са настъпили конкретни вреди, тъй като ищецът не е изпълнил задълженията си по договора за заем и е изпаднал в просрочие, а кредиторът е бил лишен от възможността да реализира правата си срещу длъжника, срещу трето лице или срещу банката-гарант.

По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноските по делото.

В проведеното последно съдебно заседание за ответника не се явява представител.

Съдът, като съобрази правните доводите на страните, събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл.235, ал.2 ГПК, намира за установено следното от фактическа страна:

Между страните не е спорно, а и се установява от приложените по делото писмени доказателства, че са сключили договор за потребителски кредит № 660664 от 09.04.2022 г. с който на ищеца е предоставен паричен заем размер от 1300 лева, при фиксиран ГЛП по заема – 40,05 %, и посочени ГПР от 48,13 % и обща дължима сума – 1822,06 лева. в чл.6, ал.1 е било уговорено, че заемателят се задължавал в тридневен срок от сключването на договора да предостави поне две от посочените в договора обезпечения, а именно: поръчител или банкова гаранция. При неизпълнение на горното е предвидена клауза за заплащане на неустойка от кредитополучателя в размер на 2641,94 лева, която се начислява автоматично и се заплащала разсрочено, съгласно сключения в договора погасителен план.

Съгласно приетото по делото и неоспорено от страните заключение на съдебносчетоводната експертиза, което съдът кредитира като компетентно изготвено и даващо отговор на поставените задачи се установява, че ищецът е погасил предсрочно кредитът на 14.04.2022 г., като е внесъл сумата в размер на 1341,30 лева, с която сума е погасил 1300 главница, 7,20 лева договорна лихва и 34,10 лева неустойка. Вещото лице е посочило, че при 4 размер на кредита 1300 лева, със рок на погасяване 18 месеца, при вноска в размер на 248 лева, включваща главница, договорна лихва и неустойка, размерът на ГПР е 638,12 %.

В проведеното съдебно заседание вещото поддържа заключението си.

При така установените правнорелевантни факти съдът приема следното от правна страна:

Районен съд П. е сезиран с искове с правно основание чл.26, ал.1 ЗЗД и чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД, за връщане на дадено без основание - поради нищожност на отделни клаузи от договор за кредит.

Безспорно е между страните, че са били обвързани от валидно облигационно правоотношение по силата на договор за потребителски кредит № 660664 от 09.04.2022 г., по който ищцата е получила заемна сума в размер на 1300 лева, както и че е погасила задълженията си предсрочно на 14.04.2022 г..