Определение № 2239 от 07.05.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2239 гр. София, 07.05.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Пламен Стоев

Членове:

Здравка Първанова

Розинела Янчева като разгледа докладваното от Розинела Янчева Касационно гражданско дело № 20248002103262 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба вх. № 4298/04.07.2024 г., подадена от И. В. И.-М., чрез адвокат Н. Ц., срещу решение № 151 от 09.05.2024 г. по гр. д. № 147/2024 г. на Окръжен съд - Перник, с което е потвърдено решение № 1045 от 24.10.2023 г. по гр. д. № 00177/2023 г. на Районен съд – Перник за отхвърляне на предявения от И. В. И.-М. срещу Е. В. Й. иск, с който се моли да се постанови решение, с което да се признае за установено, че ищцата е единствен и изключителен собственик на основание изтекла в нейна полза дългосрочна, явна, несмущавана и непрекъсната недобросъвестна придобивна давност, на следните недвижими имоти: ПИ с идентификатор *** по КККР на [населено място], с площ от 268 кв.м; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с площ от 108 кв.м; самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с площ от 108 кв.м (всичките подробно индивидуализирани в първоинстанционното решение).

Въззивният съд е приел, че с нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № *, том XII, дело № 3176/06.10.1997 г. наследодателят на ищцата В. Б. И. е придобил собствеността на жилище, находящо се на първия жилищен етаж в жилищната сграда с административен адрес: [населено място], [улица], с площ от 108 кв.м, състоящо се от три стаи, кухня, кухненски бокс, коридор и сервизни помещения, който недвижим имот по КККР на [населено място] е с идентификатор *****, както и на 1/2 ид.ч. от дворното място, цялото с площ от 280 кв.м, представляващо ПИ с идентификатор ***. По силата на цитирания нотариален акт В. Б. И. е придобил 3/4 ид.ч. от поземления имот и 1/4 ид.ч. от същия по наследство от баща си, както и 2/4 ид.ч. от приземния сутеренен етаж в същата жилищна сграда, както и 1/4 ид.ч. по наследство от баща си от приземния сутеренен етаж, 1 със застроена площ от 108 кв.м, състоящ се от стая, кухня, сервизно помещение и два гаража, представляващ самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****. По силата на нотариален акт за суперфиция № 182, том I, дело № 426/30.04.1974 г. В. Б. И. е бил единствен собственик на самостоятелен обект в сграда с идентификатор *****, с площ от 108 кв.м. По този начин В. И. е станал собственик на целия поземлен имот и на построената в него жилищна сграда, състояща се от две самостоятелни жилища - сутерен (първи етаж) и втори етаж. Същият е бил разведен с Н. С. И. повече от двадесет години преди смъртта си.

В. Б. И. е починал на 27.07.2008 г., като на 15.07.2008 г. е направил саморъчно завещание, представляващо завет, с което е завещал на своя първа братовчедка - първоначалната ответница по делото Е. В. Й., определени идеални части от следните недвижими имоти, находящи се в [населено място], на [улица]: 1/2 ид.ч. от дворно урегулирано място, цялото с площ от 280 кв.м, съставляващо парцел *-* от кв. 42, заедно с 1/2 ид.ч. от сутерен на двуетажната жилищна сграда, построена в него, състояща се от стая, кухня, сервизно помещение, коридор и два гаража, със застроена площ от 108 кв.м, както и 1/2 ид.ч. от втория етаж на същата сграда. С протокол от 26.01.2009 г. за обявяване на саморъчно завещание, нотариус И. И. е обявил завета на наследодателя на ищцата, като на 25.06.2021 г. ответницата е вписала завета в имотния регистър. Според въззивния съдебен състав между страните няма спор по горните факти и обстоятелства, както и че заветът е произвел правното си действие.

Съдът е съобразил, че с исковата молба И. И.-М. твърди, че е владяла явно, необезпокоявано и непрекъснато всички описани имоти, чрез неин пълномощник (майка й Н. С. И., тъй като ищцата живее в чужбина), и никой не се е противопоставял на владението й и не й е пречил да го упражнява, като именно това е спорното по делото обстоятелство.

Окръжен съд – Перник е приел, че ответницата по иска Е. Й. живяла в процесната къща като ученичка и след омъжването си започнала да живее в [населено място]. Същата обаче идвала, макар и рядко, в [населено място], за да види баба си Л. и братовчед си В.. Преди да почине, В. И. бил болен от рак, дъщеря му била в чужбина, а с бившата си съпруга не поддържал отношения. Затова за него идвала да се грижи неговата братовчедка от [населено място] В. Й.. Същата стояла при него по около седмица, после си отивала и пак се връщала при братовчед си в [населено място]. Преди да почине, В. И. бил откаран в болница през нощта, около 03:30 - 04:00 ч., от свидетеля Б. П. Ц. и приятел на И.. След смъртта му неговата братовчедка Е. поела всички грижи и разноски по извършване на погребението му, както и по всичките обичайни панахиди. Два дни след 26.01.2009 г., когато било обявено саморъчното завещание (завет), с декларация с вх. № 378/28.01.2009 г. Е. Й. декларирала по реда на чл. 14 ЗМДТ придобитите от нея 1/2 ид.ч. от дворното място и 1/2 ид.ч. от двете самостоятелни жилища на сутеренния етаж (първи етаж) и втория етаж от къщата, в съсобственост с И. В. И.-М.. Оттогава и до настоящия момент същата редовно заплащала дължимите се местни данъци за този недвижим имот, а след нейната смърт тези данъци се плащат от наследниците й. По делото няма доказателства ищцата да е декларирала целия недвижим имот по реда на чл. 14 ЗМДТ или идеална част от него. Тъй като ищцата живеела и работела в чужбина, тя упълномощила майка си Н. С. И. да я представлява за издаването 2 на документи, свързани със смъртта на баща й (консулска заверка от 2008 г.), по-късно да се разпорежда, както намери за добре, с процесния недвижим имот (нотариална заверка от 17.06.2009 г.) и последно - да я представлява при продажбата на недвижимия имот (нотариална заверка от 12.08.2019 г., като последното пълномощно е извън процесния период. Във връзка с дадените й пълномощия Н. И. се свързала през 2009 г. със свидетелката Б. П. А., работеща по това време като инкасатор във „ВиК“ ООД, гр. Перник и живееща на [улица], за да установи какви задължения има по партидата на имота, и ги заплатила. Н. И. разговаряла със свидетелката Ц. В. С. (брокер в агенция за продажба на недвижими имоти), че имотът се продава. Била променена и партидата на процесния имот във „ВиК“ ООД, гр.

Перник и тя се водела на името на И. В. И.-М.. На името на Е. В. Й. нямало открита партида. Във връзка с обявената продажба на недвижимия имот, Н. И. дала ключове от двора и къщата на брокерката Ц. В. С. и тя водила клиенти за оглед в имота. Две-три години след смъртта на В. И., неговата братовчедка - ответницата Е. Й., идвала на няколко пъти в имота, заедно с дъщеря си, като тя имала достъп и влизала и в сградата, след което си отивала. Следващите 4-5 години никой от страните не проявявал интерес към имота. През 2015 г., при извършване на цялостен ремонт на площада на [населено място], [улица]и други улици в центъра на [населено място], във връзка с необходимост от намиране на жилища за приходящите работници, тогавашната кметица на Община Перник - Р. Я., провела разговор със свидетелката Ц. В. С., дали знае да се отдава под наем недвижим имот. С. се досетила за процесния недвижим имот и там били настанени под наем първоначално трима работници, които впоследствие станали десетина. Същите живели през пролетта, лятото и есента на 2015 г. в имота под наем, като парите заплащали на С., а тя от своя страна ги предавала на Н. И.. Тъй като след земетресението в [населено място] през м. май 2012 г. била паднала бетонната шапка на комина на процесния имот, то тези работници се качили и я свалили.

След това И., чрез нает работник, подменила счупените керемиди на покрива от падналата бетонна шапка на комина, като същият поправил и повредените комини. За процесния период от 2009 г. до 2019 г. Н. И. довеждала по 1-2 пъти годишно човек, който косял тревата в имота, а веднъж свидетелката Б. А. я свързала с човек, който отрязал стари дървета в имота. За тези дейности плащала Н. И.. През 2015 г. и 2016 г. последната застраховала процесния имот в „Дженерали Застраховане“ АД на името на дъщеря си. На два пъти имало теч в имота - през 2015 г. и през зимата на 2016 г., като при втория се били спукали от студа тръби на втория етаж и течът бил цяло наводнение, като съседи потърсили Ц. С. да им даде ключ от имота и повикали работници от „ВиК“ да спрат теча. Съдът е посочил, че изложената фактическа обстановка се установява от цитираните по-горе писмени доказателства (останалите писмени доказателства и свидетелски показания не касаят исковия период от края на м. юли 2009 г. до края на м. юли 2019 г., поради което не са обсъждани), както и от свидетелските показания на Б. П. А., Ц. В. С., Л. М. Д. - от една страна, и от друга страна - на А. В. С., Б. П. Ц. и О. В. О..

Съдебният състав е визирал, че дава вяра на свидетелските показания на първата група свидетели само за описаните по-горе обстоятелства, по следните съображения:

Свидетелката Б. А. е работила във „ВиК“ ООД до 2015 г., а след това въпреки че живее на 3

[улица] - на четири къщи разстояние, същата не е имала досег с майката на ищцата, нито поглед върху къщата и двора. Свидетелката Ц. С. познава и ищцата, и нейната майка, но контактите й с последната се изразяват единствено в това, че имотът е бил обявен за продан; че Н. И. й е дала ключове от имота и къщата и тя е водила там клиенти за оглед, както и че С. е настанила под наем наематели за периода от м. април 2015 г. до м. ноември 2015 г. в имота, от които е събирала наема и го е предавала на Н. И.. Свидетелката Л. М. Д., на първо място, не е разпитана заедно с основната трупа свидетели. На второ място, тя живее в къщата от другата страна на улицата от 2013 г. и оттогава има поглед върху процесния имот, като основно свидетелства за периода, когато ищцата е била дете и после след 2019 г. Съдът е посочил, че възприема нейните показания за косенето на тревата и поддръжката на имота, както и за застраховките на недвижимия имот през 2015 г. и 2016 г. в „Дженерали Застраховане“ АД, тъй като в тази им част те кореспондират с останалите писмени доказателства по делото.

Съдът е визирал, че дава вяра на втората група свидетели (А. В. С., Б. П. Ц. и О. В. О.), тъй като първият живее в останалата част от къщата близнак, на адрес: [населено място], [улица], и има непосредствен поглед върху недвижимия имот; вторият също има непосредствен поглед върху недвижимия имот и къщата, тъй като в неговия имот са влизали хора, за да извършват оттам оглед на процесния двор отзад и на къщата отзад. И тримата свидетели познават покойния В. И. и неговите родители, имат впечатления от последните месеци и дни от живота на същия и неговите мотиви да извърши процесния завет в полза на Е. Й., както и от нейните действия в последните месеци и дни от живота на И. и след неговата смърт, които са житейски логични.

Въззивният съд е приел, че всички изброени по-горе дейности, извършвани от ищцата, чрез нейната пълномощница и майка Н. И. - косене на трева, рязане на дървета, ремонт на счупени керемиди и комини на покрива след земетресението от м. май 2012 г., еднолично отдаване на съсобствения имот под наем, както и неговото застраховане за две години, представляват действия на обикновено управление на съсобствена част, а на останалата 1/2 ид.ч. И. И.-М. е останала държател. Отдаването на съсобствен имот под наем и застраховането на такъв имот не представляват действия по своене на останалата 1/2 ид.ч., а само пораждат облигационни взаимоотношения между съсобствениците на недвижимия имот. Според Окръжен съд – Перник по делото липсват доказателства ищцата, чрез пълномощницата си, да е преобърнала държането на останалата 1/2 ид.ч., собственост на ответницата, в свое собствено владение - да я свои като своя собствена, както и това да е продължило повече от 10 години, като владението да е било явно, безпрепятствено и необезпокоявано, и тази промяна на намерението да владее целия недвижим имот да е сведена до знанието на ответницата, която живее в [населено място] и там има постоянен адрес. Съдът е визирал, че по делото не са събрани доказателства ищцата да е сменяла ключалките на входната врата на имота и на жилищната сграда, а още по-малко това да е станало в края на м. юли 2009 г. Фактът, че е дала ключ на брокерката, не означава, че този ключ е нов, друг от предходния, който се е ползвал от В. И. и какъвто има и Е. Й.. Т.е. липсват доказателства И. И.-М. да е преобърнала владението на целия имот в своене като 4 свой собствен, както и липсват доказателства тя да е изразила (манифестирала, демонстрирала) тази промяна на владението пред другата съсобственица - Е. Й.. В тази връзка липсват доказателства ищцата въобще да е декларирала целия имот като свой собствен по реда на чл. 14 ЗМДТ, от което да се направи извод за нейното субективно отношение към недвижимия имот.