Определение № 747 от 22.07.2024, Апелативен съд - София

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 747 гр. София, 22.07.2024 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 1-ВИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на двадесет и втори юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Владимир Астарджиев

Членове:

Карамфила Тодорова

Атанас Ст. Атанасов като разгледа докладваното от Карамфила Тодорова Въззивно частно наказателно дело № 20241000600925 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 440, ал. 2 НПК.

Образувано е по въззивна жалба на началника на Затвора гр. Бобов дол срещу определение № 281 от 02.07.2024г. на Окръжен съд Кюстендил по нчд № 311/2024, с което Д. Л. Т. е освободен условно предсрочно от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, наложено с присъда на РС Разлог, в сила от 21.12.2023г. по нохд № 564/2019, с остатък от 21 дни към 02.07.2024 г. и е определен изпитателен срок в размер на неизтърпяната част от наказанието към момента на влизане в сила на определението.

С жалба се поддържат доводи за неправилност и незаконосъобразност на определението. Правят се оплаквания, че съдът не е съобразил всички релевантни факти, а тези, които съобразил, подложил на неправилна оценка.

Заявява се, че съдът не е взел предвид и всички аргументи на затворническата администрация в представените становища. Представя се поведението на осъдения в затвора, от което се извежда, че не се е поправил трайно. Прави се искане да се отмени определението, а молбата на осъдения за предсрочно условно освобождаване да се остави без уважение.

Съдът, като съобрази жалбата и материалите по делото прие следното:

Жалбата е допустима за разглеждане. Подадена е от правоимащ субект и в законовия срок. По същество е основателна.

За да постанови определението си, първостепенният съд вярно е изложил 1 доказателствата за личността на осъдения, релевантни за преценката налице ли са основанията на чл. 70, ал. 1 НК за условно предсрочно освобождаване на лицето. Правилно е приел, че е изпълнено първото от условията за това – фактическо изтърпяване на не по-малко от половината от наказанието.

Неправилно обаче е приел, че е налице и второто условие – осъденият да е дал доказателства за своето поправяне. За този извод съдът, макар да е цитирал доказателствата коректно, ги е оценил несъответно и е игнорирал действителното им значение. При това положение, съставеният от него извод, че осъденият се е поправил се явява грешен. Нито едно от доказателствата по делото не говори за изпълнено такова условие.

Д. Т. понастоящем изтърпява наказание от шест месеца лишаване от свобода, наложено с присъда № 503318 от 17.12.2021г., по нохд № 564/2019 на Районен съд Разлог, в сила от 21.12.2023г., за престъпление по чл. 343б, ал. 3 НК.

Осъденият е започнал да търпи наказанието на 24.01.2024г. На 08.02.2024г. е бил настанен в ЗООТ „Самораново“, Затвора Бобов дол.

Към 02.07.2024 г. осъденият е изтърпял от наказанието фактически – 5 месеца и 8 дни, от предварително задържане – 1 ден, всичко - пет месеца и девет дни, с остатък – 21 дни.

Представените доклади на пенитенциарната администрация за осъдения, за целите на приложение на чл. 70, ал. 1 НК са последователно отрицателни, независимо от сравнително безпроблемното му поведение в затвора.

Съгласно становище по чл. 437, ал. 2 НПК на началника на Затвора Бобов дол, доклад относно молбата за УПО, изготвен от ИСДВР, план за преосмисляне на престоя на лишения от свобода, скрининг за риск от вреди, се установява, че осъденият е толерантен към останалите лишени от свобода, има дължимото отношение и към пенитенциарния състав. Не е наказван дисциплинарно, не е награждаван, но е предупреждаван с протокол за предупреждение по чл. 9, ал. 2 ЗИНЗС, докладна записка № Д – 1065/15.04.2024г. за това, че на 13.04.2024г. по време на проверка е бил в неприличен вид – по къси панталони.

Лишеният от свобода не работи, подал е една молба за включване в трудова дейност, но не е одобрен за позицията. Декларира мотивация за поддържане на законосъобразен начин на живот в условията на свобода.

Безпроблемното поведение на осъдения в контролираната среда на затвора и декларираните намерения за законосъобразен живот обаче не са достатъчни за извода, че е изпълнено изискването на закона той да се е поправил.

Що се отнася до доброто поведение на лишения от свобода в затвора – то 2 не трябва да е сведено само до външно и формално съобразяване с дисциплинарните задължения, но и да е израз на негова вътрешна, осъзната и устойчива промяна към спазване на социалните норми изобщо. Не са налице данни за такава промяна. Още повече че изводът за примерно поведение е компромисен предвид отправеното предупреждение за допуснато, макар и с неголяма тежест, нарушение на вътрешния ред.

Що се отнася до декларираните намерения на осъдения за правомерен живот на свобода, въззивният съд се съгласява с оценката на пенитенциарната администрация, че такава декларация не се явява доказателство за поправяне на личността, а просто обещание, без съответните обективни гаранции за неговата реалистичност. Тези нагласи на осъдения не са проверени в реална ситуация, в която да се докажат добрите поведенчески модели, каквато ситуация би могла да бъде проследяването на поведението извън затвора, например чрез поощрение с домашен отпуск по чл. 98 ЗИНЗС.

На следващо място, въззивният съд съобрази констатацията на администрацията на затвора, че с оглед краткото време на престой на осъдения в ЗООТ Самораново - три месеца и петнадесет дни, при условията на смекчен режим и охрана, не са събрани достатъчно данни, за да се отчете настъпила трайна положителна промяна в поведението му. Действително, осъденият няма виновен принос за факта на краткия срок на фактическо изтърпяване на наказанието, при това достатъчен за съответното условие на чл. 70 НК. Този факт не следва да се тълкува в негова вреда, като се презюмира, само по тази причина, липса на поправяне. Вярно е обаче и обратното - липсата на данни за поправяне поради краткия фактически срок на наказанието не може да се тълкува и в негова полза, като се презюмира, че се е поправил, без за това да са налице други доказателства, а такива не са налице.

На следващо място, проведеният скрининг на риска от вреди при осъдения показва средна степен на този риск. Д. Т. има самосъхранително поведение, дистанцира се от участие в субкултурни дейности, при което липсата на наложени наказания също не е индикатор за утвърден законосъобразен модел на поведение извън условията на затвора.

Към неправилната преценка на първоинстанционния съд, че осъденият се е поправил отношение има и подценяването от съда на миналите, извън настоящото, осъждания на лишения от свобода, по които не е реабилитиран, независимо от тяхното отчитане при определяне на изтърпяваното понастоящем наказание.

Д. Т. предходно е осъждан с присъда по нохд № 750/2008 на РС Петрич, в сила от 06.06.2011г. за престъпление по чл. 354а, ал. 3, т. 1 пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 НК на лишаване от свобода за една година, отложено за срок от три години и глоба от 2000 лв., и с присъда по нохд № 568/2015 на РС Петрич, в сила от 3

15.01.2018г., за престъпление по чл. 131, ал.1, т. 12 , пр. 1 вр. чл. 130, ал. 1 вр. чл. 20, ал. 2 НК на пробация за срок от една година чрез три пробационни мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1, т. 2 и т. 5 НК.

Първостепенният съд е следвало да съобрази, вече в пенитенциарен план, очертаната от общата съдимост устойчива противоправна нагласа на лишения от свобода, спрямо когото вече са налагани наказания, без да се е стигнало до поправянето му, тъй като той отново е пристъпвал към престъпна дейност. В чисто пенитенциарен план това по необходимост води до завишаване на критериите, на които осъденият следва да е отговорил, за да се приеме, че е дал сигурни доказателства за своето поправяне. В този контекст, на по-голямо основание, само примерното поведение и декларирането на желание за промяна не могат да се оценят като достатъчни за целите на условното предсрочно освобождаване.

При така изложеното, при проведената автономна оценка на доказателствата и на приложимия закон, въззивният съд достигна до изводи по съществото на делото обратни на тези на първостепенния. Определението като неправилно следва да бъде отменено, вместо това молбата на осъдения за предсрочно условно освобождаване – да се остави без уважение.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ определение № 281 от 02.07.2024г. на Окръжен съд Кюстендил, по нчд № 311/2024.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба на адв. Х. Х., защитник на осъдения Д. Л. Т., за условно предсрочно освобождаване на осъдения от изтърпяване на останалата част от наказанието лишаване от свобода за срок от шест месеца, по присъда №503318 от 17.12.2021г., в сила от 21.12.2023г. постановена по нохд № 564/2019 на Районен съд Разлог.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

4

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5