Определение № 26740 от 23.07.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26740 гр. София, 23.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 27 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЕТЪР М. МИЛЕВ като разгледа докладваното от ПЕТЪР М. МИЛЕВ Гражданско дело № 20261110100432 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл.248 ГПК.

Постъпила е молба по чл.248 ГПК с вх. № 216396/06.07.2026г. от ответника „М*“ АД, с която се иска изменение на решение № 11431 от 10.06.2026 г. по гр.д. № 432/2026 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските. Ответникът оспорва като прекомерно присъденото в полза процесуалния представител на ищеца адвокатско възнаграждение за исковото производство. Излага съображения за липсата на фактическа и правна сложност на спора, за неприложимост на размерите по Наредба № 1 за възнагражденията за адвокатската работа, както и че адвокатът на насрещната страна не е извършвал активни процесуални действия.

В срока по чл.248, ал.2 ГПК е постъпил отговор от адвокат К. Б. – процесуален представител на ищеца С. П. Б., която оспорва искането, като поддържа, че решението в частта за разноските е правилно и не следва да бъде ревизирано. Изложени са подробни доводи, в обобщение на които е заявено искане молбата по чл. 248, ал. 1 ГПК, подадена от ответника, да бъде оставена без уважение.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, I ГО, 27 с-в, след като обсъди възраженията, доводите и исканията на страната и доказателствата по делото, намира следното:

Молбата е подадена в законоустановения срок, от легитимирана страна, имаща право да иска изменение на решението в частта за разноските, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, като от изложените в нея доводи съдът не намира основание да ревизира изложените съображения по отношение размера на определеното адвокатско възнаграждение. Съдът е съобразил разрешенията, дадени с Решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/2022 г., като е приел, че при определяне на размера на адвокатското възнаграждение по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. не е обвързан от Наредба № 1/2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа. Посочените в наредбата размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир при определяне служебно на възнаграждения, но без да са обвързващи за съда. Тези размери, както и приетите за подобни случаи възнаграждения в НЗПП, подлежат на преценка от съда с оглед цената на предоставените услуги, като от значение следва да са: видът на спора, интересът, видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото /изрично в този смисъл Определение № 50015/16.02.2024г. по т.д. № 1908 на ВКС/.

Настоящият състав намира, че определените разноски за адв. възнаграждение в размер от 200 евро е справедлив и съответства на фактическата и правна сложност на делото, на размера на предявените искове, на вида и обема на процесуалните действия, както и на продължителността на производството. В постановеното по делото решение съдът е посочил взетите предвид обстоятелства при определяне на възнаграждението. При съобразяване единствено на Наредба № 1/2004 г., защитаваният материален интерес по делото обуславя 1 присъждането на адвокатско възнаграждение в размер на 204,50 евро. Независимо от това, материалният интерес не е единственото обстоятелство, което следва да послужи като ориентир при определяне на размера на възнаграждението. Както е посочил съдът в постановеното решение, водещи при определяне размера на адвокатското възнаграждение са фактическата и правната сложност на делото, като настоящото делото не се отличава с фактическа и/или правна сложност, не са събирани значителни по обем доказателства и по предявените от ищеца искове има непротиворечива и константна съдебна практика.

Продължителността на производството също не е била голяма, като разглеждането на делото е приключило в едно открито съдебно заседание. На това заседание обаче се е явил процесуалният представител на ищеца, който е проявил нужната процесуална активност за защита интересите на представляваната страна, развил е подробни съображения по съществото на спора, а освен това е представил и допълнително писмено становище, към което е представил и доказателства. Следва да се съобрази и обстоятелството, че адвокатският труд следва да бъде разумно и справедливо възмезден, вкл. и при отчитане на инфлационните процеси и икономическия стандарт в столицата, като възнагражденията по Наредбата са използвани като ориентир. С оглед на тези обстоятелства, съдът е определил възнаграждение по чл. 38 ЗАдв. в размер на 200 евро, който е по-нисък от размерите по Наредба № 1/2004 г. Този размер е справедлив и съответства на релевантните обстоятелства, посочени по-горе.

С оглед горното съдът не намира основание да измени постановеното решение в частта за разноските, поради което

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молба по чл. 248 ГПК с вх. № 216396/06.07.2026 г, подадена от „М*“ АД, с която се иска изменение на решение № 11431 от 10.06.2026 г. по гр.д. № 432/2026 г. по описа на СРС, 27 състав, в частта за разноските.

Определението може да се обжалва с частна жалба в едноседмичен срок от съобщаването му пред Софийски градски съд.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

2