Решение № 115 от 18.06.2025, Районен съд - Велики Преслав

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Велики Преслав, 18.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКИ ПРЕСЛАВ, III СЪСТАВ, ГО, в публично заседание на двадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Соня Анг. Стефанова при участието на секретаря Марияна П. Василева като разгледа докладваното от Соня Анг. Стефанова Гражданско дело № 20253610100126 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

В производството по настоящото дело съдът е сезиран с депозиран от А. И. С. срещу „Б.Е Д.К.“ ООД, представлявано по закон заедно и поотделно от Б.К.Б. и С.И.Г. – Управители положителен установителен иск с пр. осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК за прогласяване недействителността на сключения между страните Договор за кредит с номер ****** от 26.08.2024 год., поради неточно посочен в него ГПР.

Ищецът излага, че е кредитополучател по Договор за кредит №: ****** от 26.08.2024 г., сключен с ответното дружество. Сочи, че му бил отпуснат кредит в размер на 1,300.00 лева, при срок за погасяване на кредита от 16 месеца. Допълва, че по договора бил уговорен фиксиран годишен лихвен процент от 48.63 %, годишен процент на разходите от 63.04 %.

Общият размер на всички плащания, извършени от потребителя за погасяване на кредита и за покриване на пълната стойност на кредита бил 1,792 лева. Твърди, че съгласно чл. 9, ал. 1 от Договора за заем, му била начислена допълнителна такса в размер на 676.48 лв. за услуга по бързо разглеждане на документи за одобрение на паричен заем, като сумата била разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва.

Освен това, съгласно чл. 9, ал. 2 от Договора за заем му била начислена още една допълнителна такса в размер 1,014.72 лв. за услуга „динамично плащане“ при условията на т. 7.4. от раздел V от Общите условия, като и тази сума била разсрочена на равни части и дължима заедно с погасителните вноски за главница и лихва.

Ищецът изтъква, че след добавяне на въпросните такси действителната сума, която кредитополучателят се задължава да върне всъщност е в размер 3,483.20 лева.

Поддържа, че таксата за бързо разглеждане на документи е нищожна на основание чл. 21 от ЗПК, тъй като противоречи на нормата на чл. 10а, ал. 2 от ЗПК. Акцентира, че тази такса неоснователно не е включена и в годишния процент на разходите по кредита, поради което е налице заобикаляне на нормата на чл. 19 ал. 4 от ЗПК, а клаузата се явява нищожна на още едно основание - чл. 19 ал. 5 от ЗПК. Обръща внимание и на размера на таксата - 676.48 лв., който е значителен предвид размера на получената в заем сума. Счита, че посочената сума 1 представлява прекомерно висока печалба на кредитора и е предпоставка за значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца-кредитодател и потребителя, поради което клаузата, която урежда това задължение се явява неравноправна по смисъла на чл. 143, ал. 1 ЗЗП и като такива е нищожна и на основание чл. 146, ал. 1 ЗЗП.

Ищецът е на мнение, че договорената такса за услуга „Динамично плащане“ също е нищожна, на осн. чл. 21 от ЗПК, тъй като не попада в приложното поле на ал. 10а, ал. 1 ЗПК.

Поддържа доводите си, че и с тази такса се прикрива истинската цел на кредитора, а именно увеличение на възнаграждението на кредитора за предоставения заем и заобикаляне императивните изисквания на чл. 19, ал. 4 ЗПК, което от своя страна обуславя нищожност на уговорката за плащане на това възнаграждение (арг. чл. 19, ал. 5 ЗПК) и липса на основание за дължимост на същото.

Освен това ищецът заявява, че процесните клаузи не са индивидуално уговорени, тъй като са били изготвени предварително и потребителят не е имал възможност да влияе върху съдържанието им.

Счита, че въпросната клауза с която се начисляват допълнителни 1,014.72 лева при главница по договора за заем в размер на 1,300.00 лв. поражда значително нарастване общия размер на задължението по договора за кредит и поради тази причина клаузата на чл. 9, ал. 2 от договора за заем е недействителна и на осн. чл. 143 от ЗЗП, тъй като накърнява принципа на добросъвестност при договарянето, уговорена е във вреда на потребителя, води до значително неравновесие между правата и задълженията на страните.

По изложените по-горе доводи, ищецът счита, че процесният договор за заем е недействителен, поради неспазване на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Настоява, че уговорените възнаграждения за допълнителни услуги бързо разглеждане и динамично плащане са разходи по кредита, които е следвало да бъдат включени при изчисляването на годишния процент на разходите, който съобразно правилото на чл. 19, ал. 4 ЗПК не може да бъде повисок от пет пъти размера на законната лихва. Ищецът се аргументира с възприетото в практиката на СЕС - решение по дело С-686/19, в което е изяснено, че с понятието "общи разходи по кредита за потребителя" се обозначават всички разходи, които потребителят е длъжен да заплати по договора за кредит и които са известни на кредитора, включително комисионите, които кредитополучателят е длъжен да заплати на кредитора.

Моли исковата претенция да бъде уважена изцяло. Претендира присъждане на сторените съдебно-деловодни разноски. Моли да бъде присъден адвокатски хонорар на процесуалния му представител (с включено ДДС) при условията на чл. 38, ал. 1, вр. ал. 2 от Закона за адвокатурата.

В съдебно заседание ищецът не се явява и не изпраща представител. Депозирано е писмено становище по реда на чл. 143 от ГПК, с което заявява, че поддържа исковата молба и моли същата да бъде уважена.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответното дружество, в който излага становище за неоснователност на предявените искови претенции.

Ответникът по същество не оспорва наличието на валиден договор за кредит, сключен между него, от една страна в качеството на кредитор и ищеца, от друга страна в качеството на клиент (кредитополучател), с параметри, съответстващи на посочените в исковата молба.

Ответното дружество категорично заявява, че атакуваните такси не са включени в ГПР и поддържа, че не следва да бъдат включени при изчисляването му, тъй като не представляват разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит. Акцентира, че ищецът, като страна по договор за потребителски кредит, сам е пожелал всяка една от предоставените от кредитора допълнителни услуги, които сами по себе си не са задължителна предпоставка за отпускане на кредит. Допълва, че избраната допълнителна услуга „Бързо разглеждане” предхожда момента на усвояването на кредита (предоставяне на паричната сума на 2 потребителя) и не е свързано с него, а единствено има отношение към това дали кредиторът ще иска да кредитира потребителя или не. Заявява, че доброволното действие „Динамично плащане” също не следва да се счита, като действие свързано с управлението на кредита по смисъла на чл. 10. ал.2 от ЗПК.

Противопоставя се на твърдението, че атакуваните клаузи били в противоречие с общоприети житейски норми на справедливост и добросъвестност, както и с правилата за поведение, установени в обществото.

Предвид изложените доводи, ответното дружество моли исковата претенция да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В съдебно заседание ответникът редовно призован не изпраща представител.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Страните не спорят, а и от представения Договор за кредит с номер ****** от 26.08.2024 год., сключен между ответното дружество, от една страна в качеството му на кредитор и ищеца, от друга страна в качеството му на кредитополучател се установява, че кредиторът е предоставил на ищеца кредит в размер на 1300 лева. Видно от ангажирания погасителен план към договора падежът на последната вноска е настъпил на 20.12.2025 год. (общо 16 броя анюитетни месечни погасителни вноски), в размер на 112 лева без включена неустойка.

ГПР възлиза на 63,04 %. Уговорено е, че кредитът се олихвява с фиксиран лихвен процент, който към датата на сключване на договора за кредит бил 48,63 % годишно. В чл. 9, ал. 1 и ал. 2 от договора е посочено, че при кандидатстването си за отпускане на кредит кредитополучателят изрично е заявил желание да ползва услуга „Бързо разглеждане на искането“ и услуга „Динамично плащане“, за които услуги се дължи допълнително възнаграждение, платимо в полза на кредитора, в размер съответно на 676,48 лева и 1014,72 лева. При това положение общата дължима сума по кредита възлиза на 3483,20 лева.

Посочено е, че дължимите възнаграждения за допълнителни услуги се разсрочват за срока на договора за кредит и така дължимата месечна вноска възлиза на 217,70 лева.

Договорът е сключен при общи условия, приложени към исковата молба.

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявен е положителен установителен иск с пр. осн. чл. 22, вр. чл. 11, ал. 1, т.10 от ЗПК.

По допустимостта на предявената установителна претенция:

Искът за прогласяване нищожността на процесния договор за потребителски кредит е процесуално допустим. Правният интерес на ищеца произтича от качеството му на страна по договора, която е навела доводи и възражения относно недействителността на този договор, респ. на отделни негови клаузи.

По основателността на предявените установителни претенции:

За да бъде основателен предявеният установителен иск ищецът следва в условията на пълно и главно доказване да докаже: 1. сключването между него и ответното дружество на процесния договор за паричен заем и неговото конкретно съдържание – права и задължения на страните, уговарянето в полза на ответника на процесната такса за разглеждане на искането за отпускане на кредит в посочения размер; 2. че целият договор, в това число и посочените клаузи от договора, са нищожни на заявените с исковата молба основания; 3.

Размер на реално прилагания между страните по договора ГПР, доколкото се твърди, че е различен от посочения в договора.

В тежест на ответника е да докаже всички факти, на които основава своите искания или 3 възражения, в това число, че сключеният между страните договор е валиден, че уговорените между страните по Договора за кредит клаузи за заплащане на такса за бързо разглеждане и такса за услуга „Динамично плащане“ са валидни и като такива обвързват страните, че оспорените като неравноправни клаузи са индивидуално уговорени; че посоченият в договора ГПР е реално приложимия в отношенията между страните.

С доклада по делото съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване между страните наличието на валидно облигационно правоотношение между ищеца (кредитополучател) и ответника (кредитор), по повод сключения между тях Договор за кредит с номер ****** от 26.08.2024 год., по силата на който на кредитополучателя е отпусната главница в размер на 1300 лева, на осн. чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК.

Спорът между страните е по отношение на действителността на договора за кредит, както и на клаузите, уреждащи дължимост на допълнителни възнаграждения за предоставени допълнителни услуги по договора „Бързо разглеждане на искането“ и „Динамично плащане“. Страните също така имат разногласие и по въпроса дали тези допълнителни възнаграждения следва да се включат при изчисленията на ГПР или не, като ответникът категорично заявява, че те не са включени в ГПР, а ищецът поддържа, че размерът им следвало да се вземе предвид при определяне на ГПР.

Процесният договор за потребителски кредит е сключен при действието на Закона за потребителския кредит (обн. ДВ. бр. 18/05.03.2010 г., в редакцията му от 20.08.2024 год., действаща към момента на сключване на сделката), поради което правата и задълженията на страните се регулират от разпоредбите на посочения специален закон.

Основните изисквания към всеки един договор за потребителски кредит са разписани в ЗПК в нормите на чл. 10, чл. 11, чл. 12 и чл. 19, а в глава Шеста от същия закон е регламентирана недействителността на договора за потребителски кредит. Според императивната норма на чл. 22 ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.