Решение № 17994 от 07.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 17994 гр. София, 07.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 62 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА при участието на секретаря МАРИАНА ИВ. СОКОЛОВА като разгледа докладваното от ЕВЕЛИНА ОГН. МАРИНОВА Гражданско дело № 20221110146401 по описа за 2022 година

Производството е образувано по искова молба от ....... против Д. П. Д., Р.

К. Г. и А. К. Г..

Предявени са обективно съединени искове с правно чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл.149 ЗЕ и чл.86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът твърди, че между него и ответниците е възникнало договорно правоотношение с предмет – доставка на топлинна енергия /ТЕ/ за битови нужди за топлоснабден имот: апартамент № 53, находящ се в гр. ..........

Твърди, че за процесния имот се дължат: сумата 289, 65 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия за периода м.05.2018 г. – м.04.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 79, 86 лв. мораторна лихва върху нея за периода 15.09.2019 г. – 01.08.2022 г.; сумата 6, 95 лв. цена на услугата дялово разпределение за периода м.07.2019 г. – м.11.2019 г., ведно със законна лихва от датата на исковата молба до изплащане на вземането; сумата 1, 89 лв. мораторна лихва върху нея за периода 31.08.2019 г. – 01.08.2022 г.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответниците да му заплатят исковите суми в условията на разделност, както следва: Д. П. Д. – 1/3, Р. К. Г. – 1/3 и А. К. Г. – 1/3. Претендира разноски.

Извън срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба от ответника Д. П. Д., с който оспорва исковете по основание и размер. Твърди, 1 че от представените общи фактури се установява размер, по-малък от претендирания. Прави възражение за давност. Оспорва претенцията за мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Моли съда да отхвърли предявените искове.

Постъпил е отговор на исковата молба от ответниците Р. К. Г. и А. К. Г., който за първата се явява депозиран в срока по чл.131 ГПК, а по отношение на А. К. Г. - след този срок, с който оспорват исковете по основание и размер.

Твърдят, че от представените общи фактури се установява размер, по-малък от претендирания. Правят възражение за давност. Оспорват претенцията за мораторна лихва по съображения относно акцесорния й характер. Молят съда да отхвърли предявените искове.

Третото лице-помагач на страната на ищеца „Далсия“ ООД /с предишно фирмено наименование „Бруната“ООД, а преди това – „Бруната България“ ООД/, не взима становище по съществото на спора.

Съдът, като прецени доказателствата по делото и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК, намира следното от фактическа страна:

Представен е нотариален акт за дарение на недвижим имот ............, дело № 7/2015 г. от 25.11.2015 г., по силата на който ........... дарява на своята племенница С. Г. Г. следния недвижим имот: апартамент № 53, находящ се в гр. С.........., състоящ се от: стая, кухня и обслужващи помещения, със застроена площ от 46, 46 кв.м. Със същия нотариален акт дарителката си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на имота.

Установява се от приета по делото справка за физическо лице от 03.10.2024 г., че вещният ползвател ........... е починала на 11.01.2019 г.

Видно от писмо с рег. индекс № Г-463/08.01.2020 г. на ......., от м.12.2019 г. името на С. Г. Г. е вписано служебно като титуляр на партидата за имот с аб.

№ 133000.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот ............ дело № 7/2020 г. от 31.01.2020 г., след исковия период, С. Г. Г. дарява процесния имот на сина си Д. П. Д..

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, С. Г.

Г. е починала на 23.05.2020 г., като е оставила наследници по закон: Д. П. Д. – син, Р. К. Г. – дъщеря и А. К. Г. – син.

Безспорно е между страните, че процесният имот е топлоснабден, както и че през исковия период м.05.2018 г. – м.04.2019 г. до същия е доставяна топлинна енергия.

По делото е представен протокол от проведено на 11.09.2002 г. Общо събрание на етажните собственици на адрес: гр. ............., на което те са взели решение да се сключи договор с „Бруната България“ ООД, за индивидуално разпределение на топлинната енергия, като услугата се възложи на „Бруната България“ ООД. В този протокол е съставен и списък на етажните 2 собственици, които с подписите си са удостоверили горното решение.

Представен е договор № 2154/30.09.2002 г., сключен между ЕС като възложител и „Бруната България“ ООД като изпълнител за извършване на услугата дялово разпределение.

Пред СРС е ангажиран договор, сключен между ....... – възложител и „Бруната“ ООД – изпълнител, при общи условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия по чл.139в, ал.2 ЗЕ. По силата на договора възложителят е възложил на изпълнителя, който е приел да извършва услугата дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сгради етажна собственост или в сграда с повече от един потребител в гр. София, при спазване на изискванията на Общите условия за извършване на услугата дялово разпределение на топлинната енергия, одобрени от ДКЕВР с решение № ОУ-024/10.08.2007 г., срещу насрещното задължение на възложителя да заплаща договореното възнаграждение.

По делото са представени 3 бр. съобщения към общи фактури: за отчетните периоди м.05.2018 г. – м.04.2019 г., м.05.2019 г. – м.04.2020 г. и м.05.2020 г. – м.04.2021 г.

При така установеното съдът намира от правна страна следното:

Съгласно нормата на чл.153 ЗЕ в редакцията, действала до 17.07.2012 г., всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са „потребители на топлинна енергия“.

Понятието „потребител на топлинна енергия за битови нужди“ е дефинирано в §1, т.42 ДР ЗЕ /отм./, действал до 17.07.2012 г., като физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва топлинна енергия с топлопреносител гореща вода или пара за отопление, климатизация или горещо водоснабдяване.

След отмяната на §1, т.42 от ДР на ЗЕ и с влизане в сила на измененията на ЗЕ от 17.07.2012 г. е въведено понятието „клиент на топлинна енергия“, което е еквивалентно по смисъл на понятието „потребител на топлинна енергия“. Според новата редакция на чл.153, ал.1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинната енергия.

С т.1 на ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на ВКС, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение. В мотивите му е посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани 3 одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.153, ал.1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия.

Установи се по делото, че с нотариален акт за дарение на недвижим имот ............, дело № 7/2015 г. от 25.11.2015 г. ........... е дарила процесния имот на С.

Г. Г., като си е запазила пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване на имота.

По този начин правото на собственост на приобретателя върху процесния имот е ограничено от вещното право на ползване на същия.

Собственикът притежава т.нар. „гола собственост“ и докато съществува вещно право на ползване, не би могъл да упражняват правомощието да ползва вещта.

Видно от приета по делото справка за физическо лице от 03.10.2024 г., вещният ползвател ........... е починала на 11.01.2019 г., като от посочения момент вещното право на ползване на имота се е погасило на основание чл.59, ал.1 ЗС.

До 11.01.2019 г. обаче на основание чл.57, ал.1 ЗС задължен за разноските за ползването на имота е вещният ползвател, респ. неговите наследници след настъпване на смъртта му, които отговарят за задълженията, с които наследството е обременено, съобразно дяловете, които получават, по арг. от нормата на чл.60, ал.1 ЗН.

Този извод не се променя от обстоятелството, че партидата за имота се води на името на наследодателката на ответниците – С. Г. Г., доколкото се установи от писмо с рег. индекс № Г-463/08.01.2020 г. на ......., че името й е вписано служебно като титуляр на партидата за имота с аб. № 133000, а не въз основа на подадена от нея молба-декларация за откриване на партида, и то от м.12.2019 г., т.е. след исковия период.

С нотариален акт за дарение на недвижим имот ............ дело № 7/2020 г. от 31.01.2020 г. С. Г. Г. е дарила процесния имот на сина си Д. П. Д.. Доколкото се касае за разпореждане с имота след исковия период, последното не е относимо към спорния предмет.

Видно от удостоверение за наследници, изд. от Столична община, С. Г.

Г. е починала на 23.05.2020 г., като е оставила наследници по закон: Д. П. Д. – син, Р. К. Г. – дъщеря и А. К. Г. – син.

Предмет на делото е исковият период м.05.2018 г. – м.04.2019 г.

За част от този период, а именно: м.05.2018 г. – 11.01.2019 г. по отношение на имота е имало учредено вещно право на ползване, с оглед на което и по гореизложените съображения ответниците не са материалноправно легитимирани да отговарят по предявените искове, тъй като те се явяват наследници на собственика, а не на вещния ползвател.

За остатъка от периода, а именно: 12.01.2019 г. – м.04.2019 г. задължен за 4 стойността на топлинната енергия се явява собственикът С. Г. Г.. Последната е починала на 23.05.2020 г., като е оставила наследници по закон тримата ответници: Д. П. Д. – син, Р. К. Г. – дъщеря и А. К. Г. – син, с оглед на което последните се явяват материалноправно легитимирани за тази част от периода в качеството им на наследници на починалия собственик.

Без правно значение е обстоятелството, че след края на исковия период и преди смъртта си С. Г. Г. е дарила процесния имот на сина си Д. П. Д., тъй като тази сделка е извън исковия период и следователно, не изключва легитимацията на другите двама ответници.

Нормата на чл.150, ал.1 ЗЕ регламентира продажбата на топлинна енергия от топлопреносно предприятие на потребители /клиенти/ на топлинна енергия за битови нужди, като постановява, че тя се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР, в които се урежда съдържанието на договора. С оглед тази нормативна уредба между главните страни по спора за процесния период е сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия за продажба, каквито са Общите условия на ищеца от 2016 г., одобрени с решение № ОУ-1/27.06.2016 г. на КЕВР, публикувани във вестник „Монитор“ от 11.07.2016 г., в сила от 11.08.2016 г.

Договорното правоотношение по продажба на топлинна енергия при общи условия възниква между топлопреносно предприятие и потребителя /клиента/, по силата на закона – чл.150 ЗЕ, без да е необходимо изрично изявление на ответника – потребител, вкл. и относно приемането на Общите условия, в който смисъл е и съдебната практика, обективирана в решение № 35/21.02.2014 г. по гр.д.№ 3184/2013 г. на ВКС, ІІІ ГО, постановено по реда на чл.290 ГПК.

С оглед изложеното се налага извод за съществуването на облигационно правоотношение между наследодателката на ответниците и ищеца през исковия период.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ (чл.139 – чл.148) и Наредбата за топлоснабдяването.