Решение № 115 от 20.04.2023, Районен съд - Монтана

РЕШЕНИЕ

№ 115 гр. Монтана, 20.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – МОНТАНА, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и седми февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДЕСИСЛАВА Ц.А при участието на секретаря ТОДОРА ВЛ. ЙОРДАНОВА като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Ц.А Административно наказателно дело № 20231630200090 по описа за 2023 година Производството е по чл.59 ал.1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-2200240/ 21.12.2022г. на Директор на Дирекция ”Инспекция по труда” - Монтана на ДЗЗД „П. Б.

ХХХХ” гр.С., представлявано от Г. П. Д., в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 800.00 лева на основание чл.416 ал.5 вр. с чл.414 ал.3 от КТ, за административно нарушение по смисъла на чл.62 ал.1 от КТ и чл.61 ал.1 от КТ.

Недоволен от издаденото наказателно постановление останал ДЗЗД „П.

Б.

ХХХХ”, който чрез уравителя си обжалва същото и моли да бъде отменено. В съдебно заседание, чрез пълномощника си адв.И. Ц. пледира за отмяна на НП, като не прави искане за присъждане на разноски.

Въззиваемата страна чрез процесуалния си представител моли съда да потвърди наказателното постановление, като правилно и законосъобразно.

Завява искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като ги обсъди във връзка с доводите на страните, намира 1 жалбата за допустима и основателна.

Жалбата е допустима, тъй като е подадена в законния срок, от страна имаща правен интерес и против акт, подлежащ на обжалване.

Разгледана съображения: по същество жалбата е основателна по следните

При извършена проверка на място на 15.09.2022г. в 09.40 часа в облект „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа, О. Б.” в частта „път MON 1040км 00 до 1+695.37”, изпълняван от жалбоподателя, съгласно информационната табела, се констатирало, че дружеството в качеството си на работодател е допуснато в обекта да работи лицето Н. К. Н. като строителен работник, поставящ бордюри и не е сключил писмен трудов договор, преди постъпване на работа на лицето. При справка в регистъра на ТД на НАП за уведомления по чл.62 от КТ лицето няма действащ трудов договор, с което е нарушен чл.62 ал.1 от КТ и чл.61 от КТ.

Била оформена информация /сведения за работещите в обекта на основание чл.44 от АПК вр. с чл.402, ал.1, т.3 от КТ, в която за Н. К. Н. е посочено, че има работно време от 08 часа до 17 часа, като строителен работник на обекта, без да има трудов или граждански договор. Към жалбата са представени и приети като доказателства – договор от 31.08.2022г. между ДЗЗД „П. Б. ХХХ”, представлявано от Г. П. Д. (възложител) и „Б.” ЕООД гр.Л., представлявано от И. Г. И. (изпълнител), по силата на който изпълнителя приема да достав и монтира бордюри на обект „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа, община Б.”, договорно споразумение за съвместни мероприятия по осигуряване на безопасни условия на труд в обект – „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа, община Б.” между двата посочени по–горе субекти и списък от 09.09.2022г. на работниците на „Б.” ЕООД, подлежащи на инструктаж, полагащи труд на обекта, в който лицето Н. К. Н. е посочен в списъка, като строителен работник.

За извършената проверка св.Р. съставил и подписал протокол от 19.10.2022г. За установеното нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.61, ал.1 отКТ св.Л. К. Р. в присъствието на С. О. Ш. и свид.С. М. З., съставил АУАН.

Против така съставения АУАН не са постъпили възражения. На базата на изготвения АУАН, протокол за извършена проверка било издадено 2 атакуваното НП.

Жалбоподателят в жалбата си излага доводи, които основно се свеждат до това, че за извършване на СМР на обекта е сключен договор с външна фирма - „Б.” ЕООД, по силата, на който последното дружество се задължава да достави и монтира бордюри на обекта, като изпълнението на тези дейност и е за сметка на изпълнителя, осигуряването на работници, както и на безопасни условия за труд и работно облекло. Поддържа, че лицето Н. К. Н. е работник на „Б.” ЕООД и същият фигурира в представения от тях на страна списък към Договорно споразумение за Съвместни мероприятия по осигуряване на безопасни условия на труд от 09.09.2022г. Съгласно същото споразумение от 31.08.2022г. длъжен да проведе инструктаж за безопасност е именно „Б.” ЕООД, а не жалбоподателя.

Пред въззивната инстанция св.Л. Р., С. Ш. и С. М. поддържат изложените обстоятелства в съставения АУАН. Фактът за наличен договор между жалбоподателя и дружеството изпълнител в същност не се оспорва от въззиваемата страна, която по същество чрез своя процесуален представител, заявява, че документите представени в съда, не са били известни на административнонаказващия орган, за да ги обсъди.

Като взе предвид доказателствата по административно наказателната преписка, в т.ч. и непосредствено събраните в хода на съдебното следствие, съдът намира, че АНО е приложил неправилно закона. Събраните по делото писмени и гласни доказателства не доказват извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя по чл.62 ал.1 във връзка с чл.61 ал.1 от КТ. Нарушението е недоказано по отношение на жалбоподателя, като в тази връзка показанията на разпитаните свидетели не са достатъчни, за да се приеме, че нарушението е доказано в лицето на жалбоподателя, защото на техните показания се противопоставят приложените и приети по делото – договор от 31.08.2022г. между ДЗЗД „П. Б. ХХХХ”, (възложител) и „Б.” ЕООД (изпълнител), по силата на който изпълнителя приема да достави и монтира бордюри на обект „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа, община Бойчиновци”, договорно споразумение за съвместни мероприятия по осигуряване на безопасни условия на трудв обект „Рехабилитация и реконструкция на общинска пътна мрежа, община

Бойчиновци” между двата посочени по–горе субекти и списък от 09.09.2022г.

3 на работниците на „Б.” ЕООД, подлежащи на инструктаж и полагащи труд на обекта, в който лицето Н. К. Н. е посочен в списъка като строителен работник. Посочените писмени доказателства не са оспорени от въззиваемата страна.

Тежестта да се докаже установеното административно нарушение, в т.ч. и по отношение на неговия извършител, в рамките на АНП е на АНО, който е бил длъжен да установи, чрез справка с НАП дали лицето Н.К. Н. има сключен трудов договор и дали към 15.09.2022г. жалбоподателят е бил работодател на това лице.

От посочените по–горе писмени доказателства, се установява, че жалбоподателят не е бил работодател на лицето Н.К. Н., а последния е имал договорни отношения с „Б.” ЕООД гр.Л.. Не е спорно по делото, че лицето Н.К. Н. към момента на проверката е поставял бордюри на проверения обект, от което следва извода, че е ако е било допуснато нарушение по чл.62, ал.1 вр. с чл.61, ал.1 от КТ, то негов субект при доказано по несъмнен начин че е налице трудова дейност и престиране на работна сила по смисъла на КТ, е не жалбоподателя, а „Б.” ЕООД гр.Л..

Съдът намира, че няма доказателства, че се касае за предоставяне на работна сила на

15.09.2022г. от лицето Н. К. Н. в условията на продължителност, не прекъснатост и повторяемост за определен период от време, на определено място на работа, при определено работно време и трудово възнаграждение. Извършваната специфична дейност (поставянето на бордюри), според съда няма характеристиката на трудова дейност с определено работно място, определено работно време и определени трудови задължения, нито за работника Н. К. Н., нито за „Б.” ЕООД гр.Л., още повече за жалбоподателя.

За разлика от трудовия договор, предметът на договора за изпълнение (договор от 31.08.2022г.), между жалбоподателя и „Б.” ЕООД гр.Л., е с определен резултат – доставяне и монтиране на бордюри, не регулярна дейност, в ограничен времеви период – видно от договора за срок от 12 месеца, който може да бъде удължаван с изрична писмена уговорка между страните под формата на анекс. Обстоятелството, че „Б.” ЕООД гр.Л. е доставяло и поставяло бордюри в обект на възложителя ДЗЗД „П. Б.

ХХХХ”, чрез лицето Н. К. Н. и още четири други лица, изрично посочени в 4 приложен списък, не може да обоснове извод, че тези лица, в т.ч. и това лице са предоставяли труд за жалбоподателя и че отношенията между последното дружество и Н. К. Н. са трудови. Няма данни жалбоподателя да е заплащал каквато и да е възнаграждение на Н. К. Н., независимо че по време на проверката е установено, че същия поставя бордюри. Възнаграждение е плащано само на „Б.” ЕООД, с което ДЗЗД „П. Б. ХХХ” е имало търговски отношения като подизпълнител.

От приетите по делото доказателства не се установява привлеченото към административно наказателна отговорност дружество да е извършило вмененото му нарушение по чл.62 ал.1 вр. чл.61 ал.1 от КТ. Не са ангажирани от страна на административно наказващия орган доказателства, установяващи по безспорен начин, че ДЗЗД „П. Б. ХХХ”, като работодател е имал намерение и е наел лицето Н. К. Н. да извършва трудова дейност, като поставя бордюри. В тежест на административно наказващия орган е да докаже и подкрепи с доказателства твърденията и констатациите си относно извършеното административно нарушение, което в настоящия случай не е сторено. Не са представени доказателства установяващи наличието на всички съществени елементи на трудовото правоотношение, а именно работно време, период, възнаграждение и др. Едва при установяване наличието на тези елементи може да се обоснове извода, че реално лицето полага труд, без да има сключен трудов договор в нарушение императивните разпоредби на КТ. При наличието на спорни обстоятелства във връзка с престирането на работна сила, в тежест на административно наказващия орган е да извърши разследване на същите, да направи преценка на фактите и едва тогава да обоснове защо приема, че е налице упражняването на труд по трудово правоотношение, без сключен писмен трудов договор. Обективната съставомерност на деянието следва да е установена по безспорен и категоричен начин със събраните доказателства, което не е сторено от административнонаказващия орган. Не се констатира и да е изпълнено изискването за обоснованост на НП, което е една от гаранциите за законосъобразност на същото. Доколкото от представените доказателства не се установява безспорна фактическа обстановка, така както е посоченото в АУАН и твърденията на контролните органи, то настоящата инстанция установява, че са допуснати нарушения на производствените правила, не е установено безспорно извършено нарушение, което е довело и до издаване 5 на неправилно НП.

Съдът не се произнася съгласно чл.63д, ал.1 и ал.2 от ЗАНН, тъй катор азноски не се претендират от жалбоподателя.

Водим от горното и на основание чл.63 ал.2 т.1 вр.с ал.3 т.1 и т.2 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯВА Наказателно постановление № 12-2200240/ 21.12.2022г. на Директор Дирекция „Инспекция по труда” - град Монтана, с което на ДЗЗД „П. Б. ХХХХ”, гр.СХ, представлявано от Г. П. Д., в качеството на работодател е наложена имуществена санкция в размер на 1 800.00 лева на основание чл.416 ал.5 във вр. с чл.414 ал.3 от КТ, като

НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред АС – Монтана в 14-дневен срок от съобщаването му на страните, че е изготвено.

Съдия при Районен съд – Монтана: _______________________ 6