Решение № 1345 от 01.12.2021, Районен съд - Велико Търново
- Съд
- Районен съд - Велико Търново
- Дело
- Гражданско дело 1343/2021
- Вид
- Решение № 1345
- Подписан
- 01.12.2021
- В сила
- 29.01.2022
- Състав
- ДИМО КОЛЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235 ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 366 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 79 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 37 · Закон за правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 1345 гр. Велико Търново, 01.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, XVIII СЪСТАВ, в публично заседание на първи ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател: ДИМО КОЛЕВ при участието на секретаря ПАВЛИНА ХР. ПАВЛОВА като разгледа докладваното от ДИМО КОЛЕВ Гражданско дело №
20214110101343 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.
422 ал. 1 вр. чл. 415 ГПК вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД, и съединени с тях в условията на евентуалност /при отхвърляне на установителните искове/, обективно кумулативно съединени осъдителни искове по чл.
79 ал. 1 ЗЗД вр. чл. 430 ал. 1 и ал. 2 ТЗ вр. чл. 86 ал. 1 ЗЗД.
Ищецът основава исковите си претенции на твърдения, че на 12.11.2019г. е сключил с ответника договор за потребителски кредит № 1911082651260192, по силата на който му отпуснал кредит в размер на 2219, 80 лв., който е следвало да върне в срок до 15.12.2021г., ведно с възнаградителна /редовна/ лихва във фиксиран размер от 4, 85 % за първите 12 месеца от договора, а след тяхното изтичане в размер формиран от променлив референтен лихвен процент и надбавка от 4, 740 пункта. Ищецът уточнява, че кредитополучателят е следвало да погаси кредита на 24 месечни анюитетни вноски с падеж 5-то число на месеца, с размер на вноската за първите 12 месеца от 97, 24 лв.
Ищецът допълва, че при забава в плащането на вноските ответникът дължи неустойка /наказателна лихва/ в размер на 10 пункта към дължимата възнаградителна лихва.
Твърди, че кредитополучателя не е заплатил месечните вноски с падежни дати от 05.01.2020г. до 05.07.2020г., което представлява неизпълнение на договора по см. на чл. 8.1. от него, което му дава право да обяви кредита за предсрочно изискуем на основание чл. 9.2. Ищецът сочи, че на 17.07.2020г. е обявил на ответника волята си да направи кредита предсрочно изискуем с писмо от 18.06.2020г. Уточнява, че поради 1 липса на изпълнение е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, като към него момент задълженията на ответника по договора за кредит възлизат на сумата от 625, 41 лв. – редовно падежирала главница по вноските за периода от 05.01.2020г. до 05.07.2020г., на сумата от 1594, 39 лв. – предсрочно изискуема главница, на сумата от 62, 72 лв. – изискуема редовна /възнаградителна/ лихва за периода 12.11.2019г. – 16.07.2020г. и на сумата от 175, 49 лв. – обезщетение за забава върху главниците за периода от 05.01.2020г. до 22.02.2021г. Ищецът твърди, че за тези си вземания се е снабдил със заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 614/2021г. на ВТРС, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, с което обосновава правния си интерес от предявяване на установителния иск. По тези съображения моли съда да приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумите по заповедта за изпълнение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно й изплащане. В условията на евентуалност, в случай че исковете по чл. 422 ГПК бъдат отхвърлени от съда, поради липсата на предсрочна изискуемост, ищецът моли исковата молба да се счита като уведомление за предсрочна изискуемост и моли ответника да бъде осъден да му заплати горепосочените суми, ведно със законната лихва върху всяко отделно претендирано вземане, считано от датата на исковата молба до окончателното им плащане. Претендира разноски, както за исковото, така и за заповедното.
С отговора на исковата молба ответникът, чрез назначения му особен представител оспорва предявените искове като неоснователни и недоказани. Признава, че е сключил процесния банков договор, но отрича да е усвоил отпуснатия му кредит.
Възразява, че преди подаване на заявлението по чл. 410 ГПК ищецът не е обявил надлежно волята си да направи кредита предсрочно изискуем респ. че такава не може да се обявява с исковата молба на особения му представител в процеса. По тези съображения моли за отхвърляне на исковите претенции.
Съдът, като прецени доказателства по делото и доводите на страните, намира за установено следното:
От представения по делото заверен препис от договор за потребителски кредит № 1911082651260192 от 12.11.2019г. се установява, че ищецът е отпуснал на ответника кредит в размер на 2219, 80 лв., чието усвояване се извършва чрез превод на отпусната сума по посочена в договора банкова сметка, разкрита на името на кредитополучателя /чл. 3/. Съгласно чл. 4 от договора за ползвания кредит последният дължи на кредитора договорна лихва в размер определен по реда на чл. 4.1 за първите 12 месеца и в размер по чл. 4.2. за остатъка от срока. Съгласно чл. 4.4 от договора общата дължима сума от ответника към датата на сключването му възлиза на 2551, 28 лв., като същият се е задължил да я върне в срок от 05.01.2020г. до 05.12.2021г., на 24 анюитетни месечни вноски, включващи главница и лихва, с размер на вноските за първите 12 месеца от 97, 2
24 лв., съгласно погасителен план, неразделна част от договора. /чл. 5.2./. Според чл.
5.4. от договора дължимите суми по кредита се издължават по посочена в него банкова сметка, по която кредитополучателят е длъжен ежемесечно да осигурява средства на падежната дата – 5-то – число на месеца. В случай, че последният просрочи плащане на която и да е вноска или част от вноска, върху забавената сума, без да обявява предсрочна изискуемост, кредиторът начислява наказателна надбавка от първия ден на забавата /чл. 9.1./. При просрочие на коя да е вноска или част от вноска за повече от 31 дни от съответната падежна дата, кредитодателят има право едностранно, с писмено уведомление до длъжника, да обяви всички усвоени и непогасени суми по договора, начислена лихва /евентуално наказателна надбавка/ и комисионните за предсрочно и незабавно изискуеми /чл. 9.2. вр. чл. 8.1./. Съгласно чл. 11.7 всички уведомления и изявления във връзка с договора се правят в писмена форма и се считат за получени от ответника, ако чрез лично доставяне или чрез изпращане по пощата или куриерска форма с обратна разписка, достигнат до адреса му за кореспонденция, посочен в договора или в уведомлението за промяна в адреса.
С исковата молба е представена справка по смисъла на чл. 366 ГПК, от която е видно, че ответникът е не е извършил нито едно плащане по кредита, считано от първата падежна дата 05.01.2020г. В тази връзка кредиторът е изготвил до него писмо с дата 18.06.2020г., с което го уведомява, че поради неплащане на дължимите месечни вноски в периода 05.01.2020г. – 18.06.2020г. е налице случай на неизпълнение на договора, поради което обявява за предсрочно изискуеми всички дължими по него суми за главница и лихва. Писмото е изпратено на адреса на длъжника посочен в договора, но не е върнало като непотърсено в срок на 17.07.2020г.
От заключението на изслушаната по делото ССчЕ и от обясненията на вещото лице в съдебно заседание се установява, че на 12.11.2019г. банковата сметка, чийто титуляр е ответника е заверена със сумата 2219, 80 лв. Последният не е извършил нито едно плащане по кредита и към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК непогасените задължения по процесния договор за кредит са в размер на 625, 41 лв. – редовно изискуема главница по падежирали вноски, в размер на 1594, 39 лв. – предсрочно изискуема главница, в размер на 62, 72 лв. – начислена редовна възнаградителна лихва за периода 12.11.2019г. – 16.07.2020г., в размер на 77, 62 лв. – начислена наказателна лихва за периода 05.01.2020г. – 16.07.2020г. и в размер на 97, 87 лв. за периода от 17.07.2020г. до 22.02.2021г. Този размер на задълженията е идентичен към датата на изготвяне на заключението, тъй като липсват погашения по кредита.
Договорната лихва е начислявана до датата на предсрочната изискуемост в уговорения между страните първоначален лихвен процент, който не е променян едностранно от банката – кредитор. След датата на предсрочната изискуемост е начислявана само наказателна лихва, като по отношение на нея е съобразена забраната във връзка с обявеното извънредно положение /лист 6 от заключението/.
3
От приложеното ч.гр.д. № 614/2021г. по описа на ВТРС е видно, че позовавайки се на уредената в чл. 9.2. от процесния договор предсрочна изискуемост, ищецът се е снабдил със заповед за изпълнение срещу длъжника, имаща за предмет горепосочените вземания по договора за потребителски кредит от 12.11.2019г. Същата е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК, което обосновава правния интерес на ищеца от предявяване на настоящия установителен иск.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Предявеният главен иск за установяване вземането на ищеца към ответника е процесуално допустим, доколкото е предявен в срока по чл. 415 ал. 1 ГПК от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 ГПК и има за предмет посочените в заповедта за изпълнение суми.
Предмет на установителния иск по чл. 422 ГПК е съществуване на вземането по издадената заповед за изпълнение и успешното му провеждането предполага установяване на дължимостта на сумите по същата на посоченото в нея основание.
Това предполага установяване от страна на ищеца на наличието на валидно облигационно отношение между него и ответника по договора за потребителски кредит, усвояването на кредита от страна на кредитополучателя, настъпила изискуемост на вземанията по кредита, размера на претендираните отделни вземания.
От събраните по делото доказателства категорично се установява възникването на валидно облигационно правоотношение между ищеца и ответника по договор за банков кредит от 12.11.2019г., който отговаря на изискванията за форма и съдържание по чл. 430 ТЗ. Договорът е сключен в предвидената за действителност писмена форма /чл. 430 ал. 3 ТЗ/ и съдържа всички съществени елементи на този вид сделки – размер на кредита и валута, в която се предоставя, срок и начин на издължаване, размер на възнаградителната и наказателните лихви. Ответникът признава, че е сключил процесния договор и предвид неговата действителност се явява валидно обвързан от клаузите му. Ищецът се явява изправна страна по облигационното правоотношение, тъй като е изпълнил поето от него задължение да предостави на ответника кредит в размер на 2219, 80 лв. Видно от заключението на изслушаната ССчЕ кредиторът е предоставил процесната парична сума в разпоредителната власт на ответника, чрез превода й по банковата му сметка посочена в договора. Ето защо оспорването му за липсата на доказателства за реално получаване на кредита се явява изцяло неоснователно. Реалното усвояване на предоставената в заем сума е породило задължението на кредитополучателя да я върне в срок до 05.12.2021г., ведно с договорената лихва по чл. 4.1 и чл. 4.2. от договора, на 24 анюитетни месечни по погасителен план неразделна част от договора за кредит.
4
От доказателства по делото безспорно се установи, че ответникът не е извършил каквото и да е плащане за погасяване на задълженията си по кредита. В тази насока е заключението на ССчЕ, което съдът цени като компетентно и обективно дадено.
Забавата в плащанията на вноските е породила за кредитодателя вземане за наказателна лихва по смисъла на чл. 9.1 от договора, дължимо поради забавено изпълнение на съответната парична престация. Съгласно заключението на вещото лице към датата на сезиране на съда със заявлението по чл. 410 ГПК непогасените задължения по процесния договор за кредит са в размер на 625, 41 лв. – редовно изискуема главница по падежирали вноски, в размер на 1594, 39 лв. – предсрочно изискуема главница, в размер на 62, 72 лв. – начислена редовна възнаградителна лихва за периода 12.11.2019г. – 16.07.2020г., в размер на 77, 62 лв. – начислена наказателна лихва за периода 05.01.2020г. – 16.07.2020г. и в размер на 97, 87 лв. за периода от 17.07.2020г. до 22.02.2021г.
За да обоснове изискуемостта на тези вземания към посочения момент – датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК, кредиторът е посочил, че част от тях са с настъпил падеж, а за другите се е позовал на уредената в чл. 9.2. от договора хипотеза на предсрочна изискуемост – просрочие на коя да е вноска или част от вноска за повече от 31 дни от съответната падежна дата. Безспорно падежиралите в периода 05.01.2020г.