Присъда № 2 от 18.02.2026, Окръжен съд - Русе

Окръжна прокуратура-Русе е обвинила:

Подс. К. К. В., роден на **.**.****. в гр.С., български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН **********, в това, че:

На 26.09.2022 г., на път II-21 Русе-Силистра при километър 4-ти в землището на гр.Мартен, обл. Русе, при управление на МПС т.а.

„ФИАТ Дукато“ с регистрационен номер РВ **** НВ, нарушил правилата за движение по пътищата: чл.20, ал.1 от ЗДвП: „Водачите са длъжни да контролират непрекъснато пътните превозни средства, които управляват“, като не контролирал непрекъснато управляваното от него МПС , и чл.21,ал.1 от ЗДвП: „При избиране скоростта на движение на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава следните стойности на скоростта в километра в час: пътно превозно средство от категория В, извън населено място - 90 километра в час“, като се движил със скорост от 127,5 километра в час, като по непредпазливост причинил смърт на М. В. П. от с.Б., обл.С. - престъпление по чл.343, ал.1, б. „в“, вр. чл.342, ал.1, пр.3 от НК.

В хода на съдебното производство съдът конституира в качеството на частни обвинители Д. С. Т., В. М. П., М. Д. Т., С. В. Д. и В. В. П. и прие за техен повереник адв.В. Г. от АК-Силистра, както и прие предявените граждански искове от М. Д. Т., С. В. Д. и В. В. П. срещу подсъдимия К. К. В.. В хода на съдебното производство съдът отменил определението си от разпоредително заседание, с което приел за съвместно разглеждане гражданските искове предявени от В. В. П., С. В. Д. и М. Д. Т. и конституирал същите в качеството на граждански ищци по делото.

Подсъдимият К. В. признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и изразява съгласие да не се събират доказателства за тези факти, по смисъла на чл.371, т.2 от НПК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратураРусе поддържа обвинението срещу подсъдимия така, както е внесено с обвинителния акт. Намира за доказано извършването на престъплението, за което подсъдимия е предаден на съд, като поради обстоятелството, че производството е протекло по реда на гл.27 от НПК, се спира основно върху наказанията, които следва да бъдат наложени на подсъдимия. Намира, че на В. следва да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ в размер между минимума и 1 средата, предвидени в закона, което на осн. чл.58а от НК бъде намалено с една трета. Сочи, че са налице предпоставките на чл.66 от НК за отлагане изпълнението на това наказание за изпитателен срок от 5 години. Предлага да му бъде наложено и наказание „Лишаване от право да управлява МПС“ за срок от четири години.

Повереникът на частните обвинители поддържа обвинението, солидаризирайки се със становището на Окръжна прокуратура-Русе.

Моли съда, ако прецени, че са налице условията на чл.66 от НК да определи изпитателния срок в неговия максимален размер, а именно пет години.

Частните обвинители Д. Т., С. Д. и В. П. се придържат към становището на повереникът им.

Защитникът на подс.К. В., излага становище, че правната квалификация на повдигнатото на В. обвинение е правилна, но пледира да бъде приложен чл.2, ал.2 от НК, доколкото предвиденото към момента на деянието наказание е по-благоприятно за подсъдимия.

Акцентира върху това, че в случая е налице съпричиняване от водача на паркирания на платното за движение товарен автомобил, в нарушение правилата за движение по пътищата, което следва да бъде отчетено при определяне наказанията на В.. Моли, при евентуална осъдителна присъда, да бъдат отчетени като смекчаващи вината обстоятелства телесните увреждания получени от подсъдимия в същото ПТП, чистото му съдебно минало, младата му възраст, трудовата му ангажираност, добрите му характеристични данни, изразеното съжаление, както и продължителността на процеса.

Съзира само едно отегчаващо вината обстоятелства, а именно значително превишената от подсъдимия скорост на движение преди ПТП. Предлага, при наличието на множество смекчаващи вината обстоятелства, наказанието „Лишаване от свобода“ на В. да бъде определено при условията н чл.55 от НК. Намира, че са налице предпоставките на чл.66 от НК за отлагане изпълнението на това наказание.

Подс.К. К. поддържа становището на защитника си. В последната си дума моли присъдата му да не е ефективна.

Съдът, след като съобрази, че самопризнанието на подсъдимия се подкрепя от събраните в досъдебното производство доказателства, същите са събрани при условията и по реда на НПК, приема за установени фактите, изложени в обстоятелствената част на 2 обвинителния акт, а именно:

Подсъдимият К. К. В. е роден на **.**.****. в гр.С., български гражданин, със средно образование, неженен, неосъждан, работи, с ЕГН **********.

През лятото на 2022г. подс.К. В. и брат му – свид.В. П. работили в Р.Гърция като хамали. През м.септември, 2022г. решили да се приберат в Р.България, като щели да пътуват с т.а.„Фиат Дукато“ с рег.

№ РВ **** НВ, собственост на „А. Л.“ ЕАД – Пловдив, но по силата на договор за финансов лизинг, сключен на 25.02.2022 год., предоставен за ползване на свид.К. В. – баща на подс.В.. Автомобилът представлявал товарен фургон с кабина, в която имало три седалки на водача и две пасажерски. На 25.09.2022 год. с тях се свързала М. П.

- българка, работеща в Атина, която търсела транспорт до град Силистра и след проведен разговор, подсъдимия се съгласил да я вземе и да пътува до Р.България с тях.

Подс.К. В., свид.В. П. и М. П., потеглили за Р.България в ранният следобед на 25.09.2022г., като от Р. Гърция до гр.Правец, Софийска област, превозното средство управлявал свид.П.. След това управлението на автомобила поел подс.В., като М. П. седяла на дясната пасажерска седалка, а свид.В. П. на лявата.

Междувременно, около 20.00ч. на 25.09.2022г. свид.И. Б., турски гражданин, управлявал в гр.Русе състав от превозни средства включващ влекач „ДАФ“ с турски рег. № **JSM** и прикачено към него полуремарке „Шмитц“ с турски рег. № **CTH***, като се насочил за преминаване на ГКПП „Дунав мост“ в посока Р.Румъния.

Престоявал в платното за движение на бул.„Тутракан“, гр.Русе в посока към гр.Силистра в района на км. 4+000. Тъй като преминаването на „Дунав мост“ било затруднено, а времето за управление на Б. изтекло, той решил да ползва задължителната дневна почивка на мястото, където се намирал товарният автомобил, а именно в дясната лента за движение в посока гр.Силистра, като десните колелета на влекача и полуремаркето били навлезли в банкета, а левите били на разстояние от 5.20 метра навътре от левия край на платното за движение. При наложената практика между водачите на товарни автомобили, свид.Б. вързал светлоотразителна жилетка в задния ляв ъгъл на полуремаркето, за да покаже, че ползва дневна почивка.

На 26.09.2022г., около 04.00ч., с управляваният от него 3 автомобил подс.В. се насочила през гр.Русе към републикански път ІІ21 (Русе - Силистра), в посока към гр.Сливо поле. След като автомобила управляван от подсъдимия се включил в път ІІ-21 /южното платно за движение по посока към гр.Сливо поле/ и след излизането от гр.Русе той се позиционирал върху дясната лента за движение.

В този участък пътят бил с двупосочна организация на движение, с две платна за движение, разделени със затревена ивица, в която били монтирани разделителни ограничителни системи на пътя (ОСП) – мантинели. Всяко платно било с по две ленти за движение, разделени с прекъсната единична разделителна линия. Пътят бил покрит с едрозърнест асфалт, сух, без повреди и неравности и в този участък бил след десен завой и леко спускане в прав участък. Времето било ясно, с нормална видимост в нощни условия. По протежение на платното за движение имало поставени осветителни тела, които в този участък (на възникналото пътно-транспортно произшествие) не работели. Най-близкото работещо осветително тяло било на разстояние от около 150 метра от турския товарен автомобил, управляван от свид.И. Б.. Скоростта на движение била лимитирана по силата на закона – до 90км/ч., извън населено място за категорията превозно средство управлявано от подс.В.. Независимо от това, той управлявал автомобила със скорост 127,5 км/ч.

На разстояние от 68,77м. преди паркирания товарен автомобил, микробусът се движел с посочената по-горе скорост. Без да намалява тази скорост подс.В. предприел маневра „заобикаляне“, като насочил автомобила си наляво от паркирания товарен автомобил на свид.И. Б., с намерение да премине покрай него. Независимо от това В. не успял да довърши маневрата, при което между предната дясна част на лекотоварният автомобил и лявата задна колона на полуремаркето на товарния автомобил последвал удар. В резултат на този удар дясната част /страница/ на буса и част от тавана и кабината се разкъсали и отделили от превозното средство и останали в левия заден край на полуремаркето. Бусът продължил движението си напред като последвал втори удар – в задната лява външна гума на влекача, който разрушил цялото окачване на предно дясно колела на буса. Бусът продължил движението си напред, като с остатъците от предното дясно окачване последвал трети удар – в задния край на левия горивен резервоар на влекача, където окончателно спрял.

Тъй като към момента на съприкосновението между буса и състава от превозни средства М. П. седяла на дясната пасажерска седалка, още при първият удар между двете превозни средства тя 4 получила деформация в областта на дясната част на черепа. При продължилото движение на микробуса, дясната част на главата и тялото й се протрили в лявата страна на полуремаркето. При окончателното спиране на управлявания от подсъдимия товарен автомобил, вдясно, от отвореното товарно отделение върху пътното платно изпаднали множество куфари и чанти, а върху един от куфарите, вдясно на кабината, паднало на дясната си страна тялото на М. П.. В резултат от сблъсъка между т.а.„Фиат Дукато“ и товарната автокомпозиция, М. П. получила тежки травматични увреждания, несъвместими с живота и починала на място

От заключението на назначената по делото съдебномедицинска експертиза се установява, че в резултат от удара и последвалото протриване между двете превозни средства М. П. получила множество наранявания и разкъсвания изразяващи се в тежка черепно мозъчна травма, многофрагментарно счупване на костите на лицевия и мозъчен череп, с евисцерация на крайния и малкия мозък и разрушаване на устна и носна кухини и очниците, охлузвания и одрасквания на лицето вляво. П. получила също така шийна травма – счупване на подезичната кост и щитовидния хрущял, с кръвонасядания, охлузване на шията, гръдна травма, счупване на гръдна кост, счупване на трето, четвърто, шесто и седмо ребра вдясно, с кръвонасядания, както и открито счупване на костите на дясната предмишница, разкъсно контузна рани, охлузвания и кръвонасядания на крайниците, анемия на вътрешните органи. Вещото лице дало становище, че причина за настъпване на смъртта на М. П. са тежките несъвместими с живота увреждания на централната нервна система, пряк резултат от тежка черепно мозъчна травма в рамките на съчетана травма.

В хода на досъдебното производство били назначени и изготвени заключения по две автотехнически експертизи и по две допълнителни автотехнически експертизи.

По първата автотехническа експертиза, вещото лице М. М. дало заключение, че съобразно установените по лекотоварен автомобил „Фиат Дукато“ деформации в резултат от удара в състава от превозни средства, скоростта на движение на л.а.“Фиат Дукато“, непосредствено преди произшествието била 126км/ч. Според вещото лице, при видимост от 150м. /на дълги светлини/ и скорост от 126км/ч. подс.К. В. не е имал техническа възможност да заобиколи безопасно състава от превозни средства, тъй като е разполагал с 87м., а са му били необходими 93.8м. При тази видимост максимално 5 допустимата скорост за заобикалянето, според вещото лице, била 111км/ч. Вещото лице дало заключение, че с установената скорост на движение от 126км/ч. и видимост 150м., подсъдимият не е можел да спре преди паркираният състав от превозни средства, тъй като съобразно спирачният път са му били необходими 198м. Могъл е да спре, ако се е движил със скорост не по-висока от 106км/ч.