Решение № 3661 от 29.02.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3661 гр. София, 29.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 69 СЪСТАВ, в публично заседание на пети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА при участието на секретаря СВЕТЛА Р. ЛАЗАРОВА като разгледа докладваното от ВАНЯ Б. И.А ЗГУРОВА Гражданско дело № 20221110170438 по описа за 2022 година

Предявени са установителни искове с правно основание чл. 422, ГПК, вр. с чл. 79, ал.1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД за признаване за установено по отношение на ответниците Д. Г. и В. Г. , че дължат да заплатят на „ФИРМА“ ЕАД разделно, при квоти съответно по ½ следните суми, за които е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.

410,ГПК от 31.07.22г. по ч. гр.д. № 37779/22г. по описа на СРС, 69с-в.:

-спрямо Д. Г. - 193,98лева , представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. за топлоснабден имот, а именно а п . 24 в гр. София, АДРЕС, аб. № *******; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, сумата от 35,60 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2019г. до 23.06.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на 14,37лв.- главница за периода м.06.19г.м.04.21г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , както и 2,71 лева лихва за периода 31.07.19г.- 23.06.2022г. ;

-спрямо ответника В. Г. - 193,98лева , представляваща продажна цена за потребена топлинна енергия за периода от м.05.2018г. до м.04.2021г. за 1 топлоснабден имот, а именно ап. 24 в гр. София, АДРЕС, аб. № *******; ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявление за издаване на заповед за изпълнение до окончателното изплащане на вземането, сумата от 35,60 лв., представляваща обезщетение за забава в погасяване на цената на топлинната енергия за периода от 15.09.2019г. до 23.06.2022г., както и сума за дялово разпределение в размер на 14,37лв.- главница за периода м.06.19г.- м.04.21г., ведно със законната лихва върху главницата от подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение , както и 2,71 лева лихва за периода 31.07.19г.- 23.06.2022г. ;

Ищецът твърди да е налице облигационно отношение, възникнало с ответниците въз основа на договор за продажба на топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези общи условия е доставил за процесния период на ответниците топлинна енергия, като купувачът не е престирал насрещно – не е заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата цена в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който е доставена енергията.

Ответниците Д. Г. , чрез адв.П. Х. от САК и В. Г. чрез адв. Р.М. от САК , в срока по чл. 131 ГПК, са подали отговор на исковата молба. Оспорват исковете при твърдения, че не са доказани, поради липса на облигационно отношение с ищеца , поддържат че за част от периода вземанията са погасени по давност. Изрично правят искане за недопускане на експертизи , като заявяват, че не оспорват количеството потребена топлинна енергия , като твърдят и че не е налице извършено плащане от тяхна страна.

Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

В тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение между него и ответниците, по силата на което действително е доставил топлинна енергия на посочената стойност и за ответниците е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер, която за исковия период се равнява на претендирания размер.

2

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответника е да докаже, че е погасил претендираните вземания.

Съгласно разпоредбите на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ „битов клиент“ на топлинна енергия е физическо лице – ползвател или собственик на имот, който купува отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за собствени битови нужди. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на ползване. В този смисъл са и задължителните разяснения, дадени в т. 1 на ТР № 2/17.05.2018г. по тълк. дело № 2/2017г. на ОСГК на ВКС. Предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл.

153, ал. 1 ЗЕ) и дължат цената на доставената топлинна енергия. Писмената форма на договора не е форма за действителност, а форма за доказване.

От приложения по делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за държавните недвижими имоти от 18.07.1990г. на името на В. М. Г. и Д. П. Г. , се установява, че ответниците са придобили собствеността върху процесния имот , като горното се установява и от приложения към исковата молба НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имот №165, т.2 , рег. №1649, д.327/2005г. от 11.08.2005г. на нот. С.Миленкова с рег. № 050 на НК и р-н на действие СРС .

С оглед ангажираните от ищеца доказателства , които не са опровергани от съвкупния доказателствен материал по делото, съдът прави извода, че за процесния период правото на вещно ползване върху имота принадлежи на ответниците при квоти по ½ ид.ч. за всеки от тях. Горното се извежда и съобразно представения НА за дарение от 15.03.22г. / на л. 18-19 от делото/, съгласно който ответниците даряват на своя син придобития от тях по време на брака недвижим имот / процесния имот/ , при запазено от тях пожизнено и безвъзмездно вещно право на ползване върху имота.

3

Както бе посочено по-горе, продажбата на топлинна енергия от топлопреносното предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). ОУ са влезли в сила, доколкото са публикувани (чл. 150, ал.2 от ЗЕ) и по делото не са релевирани подобни твърдения, нито има данни за упражнено право на възражение срещу Общите условия.

От събраните писмени доказателства се установява, че процесният имот се намира в сграда, която е присъединена към топлофикационната мрежа.

При горните обстоятелства и съобразно разясненията, дадени в горецитираното ТР, ответниците като собственици на процесния имот се явяват клиенти /потребители/ на топлинна енергия за процесния имот и като такива се намират в облигационно правоотношение с ищцовото дружество и дължат заплащане на цената на доставените услуги.

Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите (чл. 142, ал. 2 ЗЕ). Според чл. 145, ал. 1 от закона топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти, като в случая етажните собственици на процесната сграда са възложили извършването на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода на третото лице-помагач.

По делото не се спори предоставянето на топлинна енергия в обема, съответстващ на претендираната цена, с оглед заявеното от ответниците в отговора на исковата молба. Предвид изложеното, съдът приема, че по делото е доказана продажбата (доставката) от страна на ищцовото дружество на топлинна енергия до имота на ответниците на претендираните стойности от по 193,98лв. спрямо всеки един от ответниците. Следва да се даде отговор на въпроса, какво е количеството потребена енергия, за което се дължи 4 заплащане на цена с оглед наведеното възражение за изтекла погасителна давност в отговора на исковата молба.

Съгласно задължителните тълкувателни разяснения на Тълкувателно решение № 3/18.05.2012 г. по тълк. дело № 3/2011 г. на ВКС, ОСГТК, задълженията на потребителите на предоставяните от топлофикационните дружества стоки и услуги са за изпълнение на повтарящи се парични задължения, имащи единен правопораждащ факт – договор, чиито падеж настъпва през предварително определени интервали от време, а размерите им са изначално определяеми, независимо от това дали отделните плащания са с еднакъв или различен размер, поради което същите се погасяват с изтичането на тригодишен давностен срок – арг. чл. 111, б. „в“ ЗЗД, както и лихвите за забава. Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение -12.07.22г. Ето защо вземанията на ищеца, станали изискуеми преди м. 05.2019г. , са погасени по давност. По отношение на процесния период са приложими ОУ на „ФИРМА“ ЕАД от 2016 г., като съгласно чл. 32, ал. 1 от тях е клиентът длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася. Следователно, задълженията за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. включително, са погасени по давност – за последния месец от посочения период задължението е станало изискуемо на 16.06.2019 г. (датата, на която задължението за изтеклия на предходния ден отчетен период е възникнало), като тригодишната погасителната давност за него е изтекла преди подаване на исковата молба-12.07.2022г.). Непогасената по давност главница за периода м.05.2019г.-м.04.2021г. възлиза на общ размер от 251,11 лв., изчислена на основание чл. 162 ГПК, или дължимата от всеки един от ответниците сума – в размер на по 125,55лв. За тази сума предявеният иск за главница за топлинна енергия е основателен, като за разликата до пълния предявен размер от 193,98лв. и за периода от м.05.2018 г. до м.04.2019 г. включително искът следва да бъде отхвърлен по отношение на всеки един от ответниците.

Към посочената по-горе сума следва да се добавят дължимите годишни такси за извършваната услуга за дялово разпределение, които съобразно разпоредбите на чл. 22, ал. 2 и чл. 36 от ОУ от 2014 г., чл. 61, ал. 1 Наредба № 16-ЗЗ4/06.04.2007 г. за топлоснабдяването и на чл. 10 от Общите условия на договорите между „ФИРМА“ ЕАД и търговец за извършване на услугата 5 дялово разпределение на топлинната енергия между потребителите в сградаетажна собственост се заплащат от потребителите на топлинна енергия на ищцовото дружество, което от своя страна заплаща цената за извършените услуги на дружествата за дялово разпределение. Извършването на услугата се установява от приложените по делото протокол от ОС на ЕС за сключване на договор с разпределителното дружество, договор на ЕС с последното, договор между ищцовото дружество и „ФИРМА“ ЕООД за извършване на услугата дялово разпределение. Исковата претенция за цената на услуга дялово разпределение е от м.06.2019г. до м.04.2021г., т.е. обхваща период извън погасителната давност, като няма данни да е начислявана преди това.

Дължимата сума възлиза на 28,73 лв. или всеки от ответниицте дължи по 14,37 лв.

Всяка една от посочените по-горе суми следва да се присъди ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение -12.07.2022 г. до окончателното плащане.