Определение № 3387 от 18.12.2024, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3387 гр. София, 13.12.2024 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 2-РО ТО 4-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Костадинка Недкова

Членове:

Николай Марков

Красимир Машев като разгледа докладваното от Николай Марков Частно касационно търговско дело № 20248003902488 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК.

Образувано е по частна жалба на Антония Златкова Желязкова в качеството й на ЕТ „Тони 31 – Антония Желязкова“ срещу определение №2453 от 25.09.2024 г. по т.д.№1334/2024 г. на ВКС, ТК, Първо отделение. С определението в обжалваната част е оставена без уважение молбата на А. З.

Ж. в качеството й на ЕТ „Тони 31 – Антония Желязкова“ за освобождаване от внасяне на държавна такса за производството по т.д.№1334/2024 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и за сума в размер на 3761.34 лв., представляваща половината от общо дължимата държавна такса (за разликата над 3761.34 лв. до 7522.68 лв. е постановено освобождаване от внасяне на държавна такса).

В жалбата се излагат съображения за неправилност на съдебния акт, като се поддържа, че жалбоподателката – ищец по предявен в производството по т.д.№1334/2024 г. на ВКС, иск по чл.47 ЗМТА, не разполага с достатъчно средства да заплати сумата от 3761.34 лв., частта от държавната такса, за която не е освободена с обжалваното определение. Посочва се, че за 2022 г. търговското дружество, чийто едноличен собственик е ищцата, е реализирало печалба от 9000 лв., но тази сума не е достатъчна да заплати таксата, а като едноличен търговец, ищцата не осъществява дейност, още повече, че е 1 кредитополучател по множество договори за кредит, а е необходимо и да издържа малолетната си дъщеря.

Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като прецени наведените доводи и данните по делото, намира следното:

Частната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е допустима.

За да постанови обжалваното определение, съставът на ВКС е посочил, че съгласно подадената декларация за имуществено, семейно и здравословно състояние, ищцата получава месечен доход от 920 лв., не е омъжена, издържа своята малолетна дъщеря, притежава жилище - апартамент от 85 кв.м. в Стара Загора, което е ипотекирано, не притежава МПС и влогове, като в декларацията е отбелязано, че притежава дялове в търговско дружество „Ди Ай Груп 08“ ЕООД, което не осъществява дейност, а дяловете й са запорирани от 2024 г. Приел е, че твърдението за липса на реализирана търговска дейност на едноличното търговско дружество се опровергава от обявения в ТР счетоводен баланс към 31.12.2022 г., видно от който дружеството е реализирало приходи, макар и в размер само на 9000 лв., като не е обявена и представена декларация по чл.38, ал.9, т.2 от Закона за счетоводството за последната 2023 г., а налагането на запор върху дружествения дял също не е пречка дружеството да реализира търговска дейност и това не води до прекратяването му. Изложил е съображения, че от друга страна доходите на ищцата са в размер на минималната работна заплата, а от декларираните от нея обстоятелства не се установява да има налични средства, включително по банкови сметки, поради което е достигнал до извод, че ищцата следва да бъде освободена само частично - до размера на ½ от общо дължимата държавна такса от 7522.68 лв.

Определението в обжалваната част следва да бъде потвърдено.

Жалбоподателката е човек в трудоспособна възраст – на 42 г., без заболявания, която може да реализира и реализира доходи, макар и в размер на минималната работна заплата. Същата е и едноличен собственик на капитала на дружество с ограничена отговорност, което с оглед обявените в ТР финансови отчети е в добро икономическо състояние, като през 2022 г.

2 неразпределената печалба на дружеството за минали години е била в размер на 18 000 лв., които, видно от публикувания баланс, са били налични в касата на дружеството в края на 2022 г. С оглед изложеното и предвид: липсата на представена и обявена декларация по чл.38, ал.9, т.2 ЗСч за 2023 г. (т.е. дружеството е продължавало да осъществява дейност и през 2023 г.); обстоятелството, че налагането на запор върху дружествения дял не е пречка дружеството да реализира търговска дейност и понастоящем; обстоятелството, че макар и да упражнява родителски права по отношение на малолетната си дъщеря е несъмнено, че задължение за издръжка на детето съществува и за другия родител (който с оглед посоченото в удостоверението за раждане е известен); липсата на данни към настоящия момент за размерите на задълженията на ищцата по твърдяните в частната жалба договори за кредити, сключени с различни кредитодатели, настоящият състав намира, че ищцата е в състояния да заплати остатъка от държавната такса, по отношение на който е постановен отказ за освобождаване от заплащане.

Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №2453 от 25.09.2024 г. по т.д.

№1334/2024 г. на ВКС, ТК, Първо отделение в частта, с която е оставена без уважение молбата на А. З. Ж. в качеството й на ЕТ „Тони 31 – Антония Желязкова“ за освобождаване от внасяне на държавна такса за производството по т.д.№1334/2024 г. на ВКС, ТК, Първо отделение и за сума в размер на 3761.34 лв., представляваща половината от общо дължимата държавна такса.

Определението не може да се обжалва.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3