Решение № 261 от 19.10.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Частно наказателно дело 879/2023
- Вид
- Решение № 261
- Подписан
- 19.10.2023
- В сила
- 21.11.2023
- Състав
- Марин Цвятков Атанасов, Стоян Константинов Попов, Деян Иванов Денев
Цитирани разпоредби
- чл. 159а · Наказателен кодекс
- чл.53,ал.2,б."б" · Наказателен кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 261 гр. Варна, 19.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в публично заседание на деветнадесети октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Марин Цв. Атанасов
Членове:
Деян Ив. Денев
Стоян К. Попов при участието на секретаря Теодора Св. Иванова в присъствието на прокурора М. В. Г. като разгледа докладваното от Марин Цв. Атанасов Частно наказателно дело № 20233100200879 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл.16 от Закон за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции (Обн., ДВ, бр. 15 от 23.02.2010 г. , изм. и доп. бр. 56 от 19.07.2022г.)
Образувано е въз основа на приложение II – Удостоверение за конфискация съгл. Регламент (ЕС) 2018 / 1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация, ведно с решение № 172 / 2014г. на Апелативен съд на гр. Монс, Белгия постановено на 26.03.2014 г., влязло в сила на 12.04.2014г. за налагане на конфискация на имущество на българския гражданин Г. А..
От направената служебно справка в система НБД, на данните посочени от молещата държава отговаря българският гражданин Г. С. А., с ЕГН **********, с постоянен адрес в Р.България, ***, поради което компетентен да разгледа и да се произнесе по представеното решение, съгласно чл.15, ал.1 от ЗПИИАКОРНФС е Окръжен съд - Варна.
В съдебно заседание представителят на ВОП излага становище,че не следва да се признава решението на Белгийският апелативен съд гр.Монс, тъй като съгласно българското законодателство е изтекла давност.
Засегнатото лице Г. С. А. редовно призован, не се явява, представлява се от адв. Ц. Д. от ВАК, който се позовава на три годишна давност за 1 изпълнение на наложеното наказание и счита ,че решението също следва да не се признава.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните прие за установено следното:
От приложеното по делото Удостоверение за конфискация съгл.
Регламент (ЕС) 2018 / 1805 на Европейския парламент и на Съвета от 14 ноември 2018 относно взаимното признаване на актове за обезпечаване и конфискация /по нататък накратко Регламент (ЕС) 2018 / 1805/ се установява, че с Решение №172 от 26.03.2014 г., влязло в законна сила на 12.04.2014 г., на съдебен орган в издаващата държава – Апелативен съд – гр. Монс, Белгия, е наложена конфискация на имущество – парична сума в размер на 130 000 (сто и тридесет хиляди) евро, представляваща пряката облага придобита, чрез престъпна дейност.
От фактическа страна е прието, че българският гражданин Г. С. А. е подмамил, въвлякъл, отклонил и задържал, както и експлоатирал за разврат или проституцията поименно посочени пълнолетни лица (с утежняващи обстоятелства); експлоатирал разврата или проституцията (с утежняващи обстоятелства); вербувал, превозвал, прехвърлил, подслонил, приел лице, предал или прехвърлил контрола върху лицето с цел да позволи извършването на изброените нарушения; нанесъл удари и наранил нарочно друго лице – деяния наказуеми по чл. 42, 43, 43bis, 65, 66, 79, 80, 378, 379, 380, 381, 382, 383bis, 392, 398 от Белгийския Наказателен кодекс.
Видно от изпратеното удостоверение, в проведеното наказателно производство, А. се е явил лично на съдебния процес, като с влязъл в сила акт на съдебен орган на държава - членка на ЕС, е била ангажирана наказателна му отговорност и му е наложено наказание от шест години лишаване от свобода, както и глоба в размер на 24 000 евро. Заедно с присъдата е постановена конфискация на имущество – парична сума в размер на 130 000 евро, представляваща пряката облага придобита, чрез престъплението.
С оглед направеното възражение от страна на адвоката на засегнатото лице, както и за изясняване на всички релевантни за делото обстоятелства, съдът на основание чл. 18; чл.19, параграф 2 и чл. 25 от Регламент (ЕС) 2018 / 1805, поиска допълнителна информация от издаващата държава – Кралство Белгия за следното: открити ли са парични средства във владението на осъденото лице Г. С. А. и в какъв размер са били те; конфискувани ли са такива, във връзка с акта на Апелативен съд гр. Монс в размер на 130 000 евро по дело с референтен № 172 от 26.03.2014 г., да се даде информация дали същата се намира на територията на Р. България, като бъде посочено точното и местонахождение, както и дали лицето разполага с парични средства към настоящия момент в размера на постановената конфискация. Отправено е запитване още и за това дали лицето е получавало парични средства за положен труд по време на изтърпяване на наказанието си на територията на Кралство Белгия и ако да, полученото възнаграждение било ли е предмет на конфискация във връзка с решението на Апелативен съд гр. Монс.
2
В отговор на отправеното запитване, с писмо получено на електронната поща на наказателно отделение на ВОС от 21.09.2023 г. компетентните органи на издаващата държава ни информират, че при ареста на А. на 23.04.2013 г. не са иззети никакви парични средства, както и че през 2012 г. е имало парични преводи, чрез Western Union, но не е налична информация за местонахождението на средствата, получени в резултата на престъпната дейност - сексуална експлоатация /проституция/. За периода от 23.04.2013г. до 18.12.2017 г. засегнатото лице – Г. С. А. не е работил в затвора и не може по никакъв начин да получи сумата от 130 000 евро за четири години.
При така изложените фактически положения, съдът намира, че изпратеното Удостоверение за конфискация съгласно Регламент (ЕС) 2018 / 1805, ведно с решение на съдебен орган – Апелативен съд – гр. Монс, Белгия за налагане на конфискация, се отнася за деяние, съставляващо престъпление и по българското законодателство по чл. 159а от НК ; изпълнението на акта за конфискация не противоречи на принципа ne bis in idem; и съгласно българското законодателство не е налице привилегия или имунитет, която или който би възпрепятствал/а конфискацията на съответното имущество.
Налице е констатация и че актът за конфискация не е издаден във връзка с престъпление, извършено изцяло или отчасти извън територията на издаващата държава и изцяло или отчасти на територията на Р.България , както и че не са налице основания за отказ посочени в чл.19 от Регламент (ЕС) 2018 / 1805 в това число на основание чл.22 ,параграф 3 б.“а“ и „в“ от посочения регламент, тъй като паричната сума подлежаща на конфискация не е конфискувана или унищожена. Сред основанията за отказ за признаване на решение на компетентен орган на държава членка по удостоверение издадено съгласно Регламент (ЕС) 2018 / 1805 не съществува хипотеза за изтекла давност. А в случая не става въпрос и за наказание „конфискация“ по смисъла на НК, а по скоро за чл.53,ал.2,б.“б“ от НК .
Независимо от посоченото по горе съдът намира, че в случая е изправен пред особената хипотеза на чл. 22, ал.3, буква „д“, вр. ал.1 от Регламент (ЕС) 2018/1805, за невъзможност за изпълнение на акта за конфискация и получаването на паричната сума, поради това, че посочената в удостоверението такава от 130 000 евро не може да бъде открита, тъй като местонахождението й не е посочено, въпреки проведената с издаващата държава консултация, а същевременно не са налице данни за наличието на друго имущество, в това число и издаващият орган не е посочил, имущество с еквивалентна стойност принадлежащо на осъденото лице за служебното прилагане на чл.18, параграф 3 от
Регламент (ЕС) 2018/1805.
Равностойността на определената конфискация възлиза на 254257.90 /двеста петдесет и четири хиляди двеста петдесет и седем лева и 90 стотинки/, съгласно фиксинга на БНБ.
По изложените съображения н а основание чл. 22, ал.3, буква „д“, вр. ал.1 от Регламент (ЕС) 2018/1805 и чл. 45,ал. 6 т.5 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения 3 за налагане на финансови санкции, настоящото акта за конфискация следва да бъде признат за изпълнение , настоящото производство спряно до откриване на имущество спрямо което да бъде предприето конфискацията или до оттегляне на изпратеното удостоверение от страна на издаващата държава Изпълнението на настоящото решение следва да се възложи на ТД НАП Варна, на която се указва, че следва да уведоми съдът незабавано в случай на откриване на имущество /движимо или недвижимо / принадлежащо на осъденото лице за предприемане на действия по неговото обезпечаване, както и в случаите на доброволно изпълнение.
Предвид горното и на основание чл. 45,ал. 6 т.5 от Закона за признаване, изпълнение и изпращане на актове за конфискация или отнемане и решения за налагане на финансови санкции
РЕШИ:
ПРИЗНАВА решение №172 / 2014 от 26.03.2014г., влязло в сила на 12.04.2014г. на Апелативен съд гр. Монс, Кралство Белгия, с което е постановена конфискация на парична сума в размер на 130 000 /сто и тридесет хиляди/ евро равностойни на 254257.90 /двеста петдесет и четири хиляди двеста петдесет и седем лева и 90 стотинки/, на българския гражданин Г. С. А. , с ЕГН **********, представляваща пряката облага придобита, чрез престъпление по чл. 42, 43, 43bis, 65, 66, 79, 80, 378, 379, 380, 381, 382, 383bis, 392, 398 от Белгийския Наказателен кодекс.
СПИРА производството по ч. н. д. № 879 по описа на съда за 2023 година.
След влизане на решението в сила препис от решението да се изпрати на ТД НАП Варна за изпълнение, като им се УКАЗВА, че в случай на откриване на имущество, върху което може да бъде насочено изпълнението на конфискацията следва незабавно да уведоми съда за предприемане на действия по налагане на обезпечение върху същото.
Да се уведоми незабавно компетентният орган на издаващата държава – Апелативен съд – гр. Монс, Кралство Белгия, (посредством посоченото в удостоверението лице за контакт – Набил Санхажи – Зам. Главен прокурор към Апелативен съд - Монс), за ПРИЗНАВАНЕ на решението, с което е постановена конфискацията, както и за НЕВЪЗМОЖНОСТТА същото да бъде изпълнено до откриване на имущество подлежащо на конфискация.
Решението подлежи на обжалване в 7-дневен срок от узнаване на постановяването му пред Апелативен съд - гр. Варна.
4
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
5