Решение № 656 от 30.01.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 656 гр. София, 30.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Василев

Членове:

Ваня Н. Иванова

ДИАНА Д. ВАСИЛЕВА при участието на секретаря Донка М. Шулева като разгледа докладваното от Ваня Н. Иванова Въззивно гражданско дело № 20241100509154 по описа за 2024 година

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение № 21275 от 22.12.2023 г. по гр. д. № 28961/2021 г. на Софийски районен съд е отхвърлен предявения от Т. Д. П. срещу Г. А. Д. иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на Г. А. Д. да заплати на Т. Д. П. сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за причинените му неимуществени вреди от бездействия, изразили се в отказ да съобщи, че ищецът е депозирал два сигнала срещу него; отказ да съобщи на прокурора, че ищецът е домоуправител; отказ да съобщи на прокурора, че ищецът има навика да пише осмиващи писма до прокуратурата; отказ да призове ищеца за разпит по пр.пр. № 13492/2019 г. по описа на СРП. Ищецът е осъден да заплати на пълномощника на ответника адв. К. Г. от САК възнаграждение за осъществено процесуално представителство по делото в размер на 300 лв.

Решението е обжалвано от ищеца Т. Д. П. като неправилно. Жалбоподателят излага несъгласие с приетото от съда, че ответникът не е бил длъжен да съобщава посочените от него обстоятелства, както и с извода, че е бил призован надлежно, но се е противопоставил. Изтъква се, че ответникът е бил длъжен да съобщи, че по времето, когато го разследвал, срещу него е текла проверка по два сигнала на ищеца, тъй като Кодексът на служителите на МВР задължавал всеки разследващ да бъде 1 безпристрастен в работата си. Сочи, че ответникът е искал да му отмъсти за това, че е пуснал сигнали срещу него. Изтъква се също, че фактът, че ответникът е бил домоуправител на входа, е бил изцяло в негова полза, както и че самият факт, че е избран за домоуправител, означавал, че съседите не считали, че е откачен и опасен за обществото, както ответникът и СРП искали да го изкарат. Въззивникът изразява несъгласие и с приетото от съда, че ответникът не е бил длъжен и да съобщи, че е имал навика да пише осмиващи писма. Изтъква, че ако ответникът е бил съобщил, че писмото му до СРП е осмиващо, като той прекрасно знаел за този негов навик, тогава СРП никога нямало да му образува дело. По отношение приетото от съда, че надлежно е бил призован, въззивникът сочи, че има две докладни относно негово призоваване, но това не значело, че е призован. И двете докладни нямало посочени дата и час, на които да се яви. Въззивникът изразява и несъгласие с приетото от съда, че делото по Закона за здравето е образувано от СРП и ответникът няма нищо общо с цялата работа. Във връзка с това изтъква, че делото е изцяло заслуга на ответника, който подвеждал СРП и я карал да му образува дело, а той самият станал свидетел срещу него по това дело. Жалбоподателят заявява, че ако ответникът бил казал, че той е обществено активен гражданин, че пише осмиващи писма до СРП, че е домоуправител и срещу него самия тече проверка по два сигнала, тогава дали СРП щяла да посмее да му образува дело? Оспорва и извода на съда за липса на претърпени от ищеца вреди. В тази връзка сочи, че именно защото той е активен гражданин и работи за обществото, за него е огромна болка, че държавен служител злоупотребява с властта си и работи срещу него. Изтъква, че точно съдът трябвало да защитава обществено активните граждани, и като види, че срещу тях се води такава долна кампания, не трябвало да си мълчи, а да установява, че обществено активният гражданин също търпи вреди, и то такива – много по-големи от вредите, които би понесъл един заспал поданик, на който му е все едно кой ще го язди.

С писмения си отговор въззиваемият Г. А. Д. оспорва жалбата и настоява за потвърждаване на обжалваното решение.

С писмена молба от 02.05.2025 г. въззивникът е заявил, че намалява цената на иска на 4500 лв. В съдебно заседание пред въззвния съд същият заявява, че се отказва от иска в частта за разликата над сумата 4500 лв. до пълния предявен размер от 20 000 лв.

За да се произнесе, въззивният съд взе предвид следното:

Производството пред районния съд е образувано по искова молба, подадена от Т. Д. П. срещу Г. А. Д., с която се претендира заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв., търпени в периода от м. април 2019 г. до подаване на исковата молба, причинени от 4 виновни незаконосъобразни бездействия на ответника /за всяко от които претендира по 5000 лв./, а именно:

2

- отказ на ответника да съобщи на наблюдаващия прокурор по пр. пр. № 13492/2019 г. на СРП, че ищецът е пуснал 2 сигнала срещу него, които са обединени в пр.пр. № 6046/2019 г. на СРП, и ответникът е давал показания броени дни преди приемане участие в пр.пр. 13492/19 г., с което ответникът нарушил чл. 14, ал.1 от НПК;

- отказ на ответника да съобщи на прокурора по пр.пр. 13492/19 г. на СРП, че ищецът е домоуправител на входа, в който живее, което обстоятелство било в полза на ищеца, с което ответникът нарушил чл. 107 от НПК;

- отказ на ответника да съобщи на прокурора, че ищецът има навика да пише осмиващи писма до прокуратурата – факт, който се знаел от ответника, защото той лично го разпитвал по пр.пр. 43072/18 г. на СРП, с които ответникът нарушил чл. 107 и чл. 14, ал. 1 от НПК;

- отказ на ответника да призове ищеца на разпит по пр.пр. 13492/19 г. на СРП, след като е получил задължителни указания от прокурора, с което ответникът нарушил чл. 197 от НПК .

Ищецът твърди, че през м. април 2019 г. Софийска районна прокуратура образувала пр.пр. № 13492/19 г., за да се установи какво е психичното му състояние и ако се установи, че е опасен за обществото, да бъде поставен под запрещение. Повод за тази проверка било едно осмиващо писмо на ищеца до СРП, в което той предлагал на прокурорите да си наръсят главите с червен пипер, за да им потръгне работата.

Работата по случая била разпределена на ответника – полицейски инспектор в 08-мо РУМВР, с когото ищецът се познавал и имал личен конфликт, тъй като през м. ноември 2018 г. той го бил разпитвал по две пр.пр. на СРП – 43070/18 г. и 43072/18 г., във връзка които те се запознали и говорили към 2-3 часа. Втората преписка била пак за едно осмиващо писмо от ищеца до прокуратурата, като той обяснил на ответника, че има навика да пише такива писма, защото смята прокурорите като цяло за невероятни некадърници, които не правят нищо за обществото. Ищецът сочи, че през февруари 2019 г. пуснал 2 сигнала срещу ответника до СРП, защото смятал, че последният злоупотребява с властта си като на 15.03.2019 г. бил разпитван, а после и ответникът бил разпитван. Сигналите били обединени в пр.пр. 6046/2019 г. на СРП.

Ищецът твърди, че ответникът почнал работа по пр. № 13492/19, но затаил фактите, че го познава и знае за навика му да пише осмиващи писма, разпитван е бил по негови сигнали срещу него, както и знаел, че е домоуправител. Твърди, че ответникът му звънял по телефона, за да го кани да го разпита, но не призовал ищеца по правилата на чл. 69 от ЗМВР. Ищецът нямало как да се яви непризован, защото знаел, че ответникът иска частна среща с него, на която да си реши, проблемите, които му създал – както на него, така и на негови колеги, срещу които ищецът водел доста съдебни дела. Твърди, че ответникът изготвил две докладни, в които записал, че на два 3 пъти го е призовавал по телефона да се яви на разпит, но отказвал да се яви. Никъде обаче нямало следа от призоваване – с изготвена призовка с посочени точни дата и час за явяване. Ищецът твърди, че СРП приела обясненията на ответника и срещу него било образувано нак.дело № 7031/2019 г. на СРС, за да се види какво е психичното му състояние и евентуално да бъде поставен под запрещение. СРС отхвърли искането на СРП. На делото ответникът бил единствен свидетел на СРП и там той обяснил, че не си спомня да е призовавал ищеца и не е длъжен да съобщава подробности от сорта, че е домоуправител и пишел осмиващи писма и пр.

Ищецът твърди, че страда морално от действията на ответника, заради които му било образувано дело № 7031/19 г. за поставяне под запрещение. Това дело било обида за него и дълбока несправедливост. Ищецът бил безсилен да направи каквото и да било след като ответникът манипулирал фактите и доказателствата по делото изцяло в негов ущърб. Това дело било главно в резултат на усилията на ответника да му навреди.

С отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете по основание по размер. Твърди, че не е извършвал действия и не е бездействал по начин, по който да причини вреди на ищеца. Изтъква, че в работата си е субординационно ситуиран да изпълнява указани му дейности само по разпределени му преписки и в рамките на срока, указан му да работи по тях. Тези свои задължения ответникът не бил нарушавал. Твърди, че по всички възложени ме преписки е изпълнявал указанията на наблюдаващия прокурор, който може да прецени наложителността на всяко действие по възложена проверка на ответника. Наличието на броя преписки, заведени от ищеца в която и да било структура на МВР или прокуратура, не било от кръга на дейността/бездействието на ответника, нито той бил лицето, което деловодно да съобщава на когото и да било. За жалбоподателя съществувала възможност по всички заведени от него сигнали и преписки, както в 08- мо РУ на СДВР, така и в съответните прокуратури, да извършва деловодни справки и да депозира всякакви сведения, обяснения или други свои писмени изявления, поради което ответникът счита, че негови права практически не са били засегнати от него. Изтъква се, че ответникът не води разпити нито на жалбоподатели, нито на свидетели, същият не извършва дейност по НПК, поради което няма как да реализира бездействие за разпит на лице.

Ответникът можел само да снема обяснения, като тази му дейност се ръководела и контролирала от прокурора, но не и от физически лица извън процедурите за извършване на предварителни проверки. Изтъква, че няма никакво отношение към дело за запрещение, и ако такова е било водено срещу ищеца, ответникът няма отношение към него.

Въззивният съд, след преценка на събраните по делото доказателства във връзка с доводите на страните, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

4

Предявен е иск основание чл. 45 от ЗЗД - за заплащане на сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени на ищеца в резултат на бездействия на ответника като полицейски инспектор в 08 РУ-СДВР във връзка образуваната по сигнал на ищеца прокурорска преписка № 13492/2019 г. на СРП.

С оглед направения от ищеца във въззивното производство частичен отказ от иска - за разликата над сумата 4500 лв. до предявения размер от 20000 лв., обжалваното първоинстанционно решение следва да бъде обезсилено в тази му част и делото прекратено по отношение на тази част от претенцията, на основание чл. 233, изр. 2 от ГПК,.

Предмет на въззивна проверка е решението в отхвърлителната му част по иска с правно основание чл. 45 от ЗЗД за сумата 4500 лв. – съобразно направения частичен отказ от иска.

В тежест на ищеца по иск с правно основание чл. 45 от ЗЗД е да докаже, че ответникът е осъществил спрямо него противоправно поведение, настъпването на твърдените вреди и причинната връзка между противоправното поведение и настъпилите вреди.

Според изложеното от ищеца в исковата молба, деянието на ответника, от което той твърди, че е претърпя неимуществени вреди, се изразява в „4 умишлени незаконосъобразни бездействия”, а именно: 1. отказ на ответника да съобщи на набрюдаващия прокурор по пр.пр.13492/19 СРП, че ищецът е пуснал 2 сигнала срещу ответника, които са обединени в пр.пр. 6046/19 и ответникът е давал показания броени дни преди да приеме участие в пр.пр. 13492/19; 2. отказ да съобщи на прокурора по пр.пр. 13492/19 г. на СРП, че ищецът е домоуправител на входа, в който живее; 3. отказ на ответника да съобщи на прокурора по пр.пр. № 13492/19 г. на СРП, че ищецът има навика да пише осмиващи писма до прокуратурата – факт, който се знаел от ответника, защото той лично го разпитвал по пр.пр. 43072/18 г. на СРП; 4. отказ на ответника да призове ищеца на разпит по пр.пр. 13492/19 г. на СРП, след като е получил задължителни указания от прокурора.