Определение № 3721 от 21.10.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3721 гр. Варна, 21.10.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Красимир Т. Василев

Членове:

Невин Р. Шакирова мл.с. Симона Р. Донева като разгледа докладваното от Невин Р. Шакирова Въззивно гражданско дело № 20213100502551 по описа за 2021 година

Производството е по реда на глава ХХ от ГПК.

Образувано е по повод две въззивни жалби:

1/ въззивна жалба на „О.Х.“ АД, ЕИК 202058004 срещу Решение № 262234 от 09.07.2021г. по гр.д. № 9116/2020г. по описа на ВРС, Х-ти състав, В ЧАСТТА МУ , с която на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД въззивникът е осъден да заплати на ЕВ. В. Т. с ЕГН ********** сумата от 1500 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, понесени вследствие на травматично увреждане – разкъсно-контузна рана на лявото коляно, получена вследствие удар в ръб на издадена на пешеходната зона плоча около нощен клуб „Хоризонт“, гр. Варна, настъпило на 03.08.2018г. при излизане от клуба около 01:30 часа, собственост на ответника, в причинна връзка с бездействието на служителите на ответника, на които е възложено поддържането и обезопасяването на този участък, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.08.2018г. до окончателното плащане на задължението.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и постановяване в нарушение на материалния закон. Изложени са доводи, че в конкретния случай не са установени елементите от фактическия състав на деликта по реда на чл. 49 от ЗЗД – по делото не е установено кой е възложил ремонта и поддръжката на процесния участък, в който е настъпило увреждането, кой отговаря за обезопасяването му и дали същия се намира на територията на комплекс „Хоризонт“. По делото липсват доказателства, установяващи връзката между дружеството ответник и извършените ремонти 1 на мястото на инцидента, както и такива, че именно това дружество е отговорно за неговата поддръжка. Липсват доказателства и за това, че именно „О.Х.“ АД стопанисва комплекс „Хоризонт“. При липса на доказателства за релевантния факт, че именно въззивното дружество е възложило ремонта, поддръжката и обезопасяването на участъка, в който е настъпило увреждането, че именно то стопанисва и управлява комплекс „Хоризонт“, че местонастъпването на инцидента попада в територията на комплекса, за чиято поддръжка отговаря ответника, то предпоставките за ангажиране на деликтната отговорност на дружеството не са осъществени по делото. В този смисъл отправил искане предявеният иск като недоказан по основание да се отхвърли, в която насока да се ревизира и обжалваното решение.

В отговор на жалбата Е.Т. оспорва доводите в нея. Поддържа, че по правната си същност доводите, на които жалбата е основана са правоизключващи възражения, които не са заявени пред първата инстанция в рамките на преклузивните процесуални срокове.

Заявените такива за първи път в хода по същество на делото и във въззивната жалба са преклудирани съгласно чл. 133 от ГПК. От друга страна обстоятелството, че увреждането е настъпило в зоната на комплекс „Хоризонт“ се установява от всички събрани по делото доказателства, а че ответното дружество, към датата на инцидента стопанисва и управлява комплекса се установява от обявените по партидатата му в ТРРЮЛНЦ актове. Фактът, че дружеството управлява и стопанисва комплекс „Хоризонт“ не е и оспорен от ответника. Ето защо именно ответника е възложител на дейностите по поддръжка и обезопасяване на участъка. Отправила искане в обжалваната част решението като правилно да се потвърди.

2/ въззивна жалба на ЕВ. В. Т. срещу Решение № 262234 от 09.07.2021г. по гр.д. № 9116/2020г. по описа на ВРС, Х-ти състав, В ЧАСТТА МУ, с която на основание чл. 49 вр. чл. 45 и чл. 86 от ЗЗД е отхвърлен предявеният от въззивницата срещу „О.Х.“ АД, ЕИК 202058004 иск за осъждане на ответника да заплати на ищцата сумата над 1500 лева до размер на иска от 3000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неудобства, понесени вследствие на травматично увреждане – разкъсно-контузна рана на лявото коляно, получена вследствие удар в ръб на издадена на пешеходната зона плоча около нощен клуб „Хоризонт“, гр. Варна, настъпило на 03.08.2018г. при излизане от клуба около 01:30 часа, собственост на ответника, в причинна връзка с бездействието на служителите на ответника, на които е възложено поддържането и обезопасяването на този участък, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 03.08.2018г. до окончателното плащане на задължението.

Въззивната жалба е основана на оплаквания за неправилност на решението в обжалваната част и постановяване при съществено нарушение на процесуалните правила.

Обективира съображения за неправилност на извода за наличие на съпричиняване от страна 2 на ищцата, определено на 50%, в който размер е намалено определеното обезщетение в нарушение на чл. 51, ал. 2 от ЗЗД. Поддържа, че в случая не е налице причинно-следствена връзка между поведението на пострадалата, с което тя обективно да е създала предпоставки за настъпване на увреждането. Релевантен за съпричиняването е само онзи конкретно установен принос на пострадалия, без който не би се стигнало до увреждането. Съдът не е посочил в какво конкретно действие или бездействие се изразява приносът на пострадалата за настъпване на увреждащото събитие, да прецени доколко действията на пострадалата са допринесли за резултата и въз основа на това да определи обективния му принос. По делото не са въведени точни и ясни възражения за наличие на конкретни противоправни действия и бездействия на въззивницата, които са допринесли до степен 50% за настъпване на вредоносния резултат, нито по делото са налице доказателства, установяващи проявлението на такива действия и бездействия. От показанията на свидетеля М. е установено, че ръбът, причинил увреждането, навлиза в пешеходната зона, не е видим за пешеходците, а участъкът не е достатъчно осветен. Ето защо необоснован е изводът на ВРС, че ищцата не е проявила достатъчна съобразителност и внимание, като „е ударила себе си“ в издатината на плочата, която е само 3.5 см. Не може да се приеме, че придвижването в пешеходна зона при наличие на необезопасена плоча с остър ръб, създаващ опасност от нараняване, отрича проявената от пешеходеца нормална дължима грижа за здравето и телесната му цялост.

Отправила искане решението в тази част да се отмени, а предявеният иск за обезвреда се уважи за разликата до 3000 лева.

В отговор на жалбата „О.Х.“ АД оспорил доводите в нея и обосновал правилност на решението в оспорваната част. Посочил, че от заключението на СТЕ е установено, че процесната издатина е издадена на 0.35 м. и то в самия край на пътеката, както и че при невнимание от страна на посетителите може да се получи нараняване. Ето защо правилно съдът е приел, че пострадалата не е подходила с нужното внимание и с това допринесла за настъпване на увреждащия резултат. Отправил искане решението в тази част да се потвърди.

Решението на ВРС, в частта, с която предявеният иск е отхвърлен за сумата над 3000 лв. до пълния предявен размер от 5000 лв. не е обжалвано и е влязло в законна сила.

На основание чл. 267, ал. 1 от ГПК при служебна проверка съдът констатира, че въззивните жалби са допустими. Депозирани са от активно легитимирани страни по делото, имащи правен интерес от обжалването, в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК и отговарят на съдържателните изисквания за редовност по чл. 260 и чл. 261 от ГПК. В отговора на първата жалба е обективирано искане за събиране на нови доказателства – писмено доказателство във връзка с наведен във въззивната жалба довод. Искането е допустимо и относимо и следва да бъде уважено

3

Делото следва да бъде насрочено за разглеждане в открито съдебно заседание.

Мотивиран от така изложените съображения, Варненски окръжен съд ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА производството по делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 06.12.2021г. от 09:00 часа, за която дата и час да се призоват страните по делото.

ПРИЕМА И ПРИЛАГА като писмено доказателство по делото представен с отговора на първата въззивна жалба надлежно заверен препис от Протокол от п.с.з. от 20.05.2011г. по гр.д. № 2361/2010г. по описа на ВОС.

НАПЪТВА на основание чл. 273 вр. чл. 140, ал. 3 от ГПК страните към медиация или към спогодба, като указва на същите, че постигането на спогодба посредством взаимни отстъпки от страна на всяка от тях ще доведе до бързото и ефективно уреждане на спора по между им и ще благоприятства процесуалните и бъдещите извънпроцесуални взаимоотношения по между им. При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, на основание чл. 78, ал. 9 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4