Определение № 4 от 11.01.2021, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№4 гр. Варна , 04.01.2021 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ в закрито заседание на четвърти януари, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател:

Членове:

Ивелина М. Събева

Константин Д. Иванов

Мая Недкова като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело № 20203100503783 по описа за 2020 година

Производството е образувано по въззивна жалба вх. № 276612/28.10.2020г. от ГД „ГП“ на МВР с адрес – гр.София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46 и адрес за призоваване – гр.Бургас, ул.“Цар Асен „ № 4, чрез пълномощник срещу Решение № 260624/09.10.2020г. по гр.д. № 827/2020г. на ВРС,19св., с което въззивникът е осъден ДА ЗАПЛАТИ на С. Н. Г. , ЕГН ********** с адрес: гр. Бяла, ул. „Йордан Ноев“ 44 сумата от 1241,67лв, представляваща незаплатено допълнително възнаграждение за положен труд за периода 01.01.2017г.- 31.11.2019г от 176часа, получен в резултат на преизчисляване на положен нощен труд с коефициент 1.143, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба - 23.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението, формирана по отчетни периоди, както следва: 134,30лева за периода 01.0131.03.2017г.; 116лева за периода 01.04-30.06.2017г.; 103.79лева за периода 01.0730.09.2017г.; 36,63лева за периода 01.10-30.12.2017г.; 124,27лева за периода 01.0131.03.2018г.; 124,27лева за периода 01.04-30.06.2018г.; 116,96лева за периода 01.0730.09.2018г.; 131,58лева за периода 01.10-31.12.2018г.; 160,85лева за периода 01.0131.03.2019г.; 193,02лева за периода 01.04- 30.06.2019г., 128,68лева за периода 01.0730.09.2019г. и 48,25лева за периода 01.10-30.11.2019г , на основание чл. 178, ал. 1, т. 3 вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 ЗМВР.

Считайки обжалваното решение за неправилно и необосновано, моли за отмяната му в обжалваната част и постановяване на друго, с което исковете да бъдат отхвърлени.

Излагат се твърдения , че доколкото ищецът е държавен служител – полицейски орган съгласно чл.142 ал.1 т.1 от ЗМВР неговите служебни правоотношения съгласно ал.2 на чл.142 от ЗМВР се уреждат именно със ЗМВР, и неговия статут е различен от статута на държавните служители по трудово правоотношение - чл.142 ал.1 т.2 и т.3 от ЗМВР. Твърди, че е налице изрична норма, която урежда уреждаща заплащането на положения от ищеца нощен труд. Твърди се, че съда неправилно е приложил разпоредбите на КТ ,т.к. в Закона за МВР, чл.187 ал.3 продължителността на нощния труд е не повече от осем часа. Оспорва и алгоритъма за изчисляване на положен от ищеца нощен труд .Твърди , че през процесния период са действали специални законови уредби – Наредба № 81213-776 от 29.07.2016г. и Наредба № 8121з-908 от 02.08.2018г.,в които е посочено ,че работните часове през нощта не следва да надвишават средно 8 часа за всеки 24 часов период. Ограничението било не повече от 8 часа нощен труд, което е равно на коефициент 1, а не както е по КТ – 7 часа към 8 часа , 1 което е равно на сочения от ищеца коефициент 1.143. Излагат се твърдения , че ЗМВР е специален и статута на ищеца, вкл. и заплащането на извънредния труд, в качеството му държавен служител се урежда по него. Моли за присъждане на направените по делото разноски.

В жалбата е обективирано искане по чл.229 ал.1 т.4 от ГПК вр. чл. 633 вр.чл.631 ал.1 изр.1 от ГПК за спиране на настоящото производство до приключване на производството по преюдициално дело № С - 262/20 на Съда на Европейският съюз, Люксембург. Същото е образувано по искане на Районен съд Луковит на основание чл.267 от Договора за функциониране на Европейския съюз, който е отправил преюдициално запитване за тълкуване нормите на Директива 2003/88/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 4 ноември 2003 относно някои аспекти на организацията на работното време (ОВ бр. L 299 от 18.11.2013 г.) и съответствието им с националното законодателство.

В срока по чл.263, ал.2 от ГПК е депозиран отговор от насрещната по жалбата страна, в който жалбата се оспорва като неоснователна.Отправено е искане първоинстанционното решение , като правилно и обосновано , в обжалваната част да бъде потвърдено. Претендира присъждане на сторените по делото разноски.

След запознаване с преюдициалното запитване, настоящия състав счита , че въпросите в отправеното от РС –Луковит преюдициално запитване до съда на ЕО относно тълкуването на разпоредби на правото на ЕС, а именно: чл.12 б“а“ от Директива 2003/88/ЕО;на чл. 20 и на чл.31 от Хартата за основните права на ЕС и на параграф 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, нямат отношение към настоящия казус и не са обуславящи доколкото спорът по настоящото дело е относно начина на отчитане и заплащате на нощния труд, положен от държавните служители в МВР. С оглед изложеното настоящия състав счита , че искането за спиране е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение.

Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл.260 от ГПК – подадена е от надлежна страна, срещу акт, подлежащ на обжалване и съдържа останалите необходими приложения, вкл. доказателство за платена държавна такса.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 276612/28.10.2020г. от ГД „ГП“ на МВР с адрес – гр.София, бул. Княгиня Мария Луиза № 46 и адрес за призоваване – гр.Бургас, ул.“Цар Асен „ № 4, чрез пълномощник срещу Решение № 260624/09.10.2020г. по гр.д. № 827/2020г. на ВРС,19св.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на ГД „ГП“ на МВР с адрес – гр.София, за спиране на настоящото производство до приключване на производството по преюдициално дело № С - 262/20 на Съда на ЕО.

НАСРОЧВА производството по делото в открито съдебно заседание на 08.02.2021г. от 14.00 ч.,за която дата и час да се призоват страните.

2

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3