Решение № 86 от 10.07.2023, Районен съд - Раднево

РЕШЕНИЕ

№ 86 гр. Раднево, 10.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – РАДНЕВО в публично заседание на двадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: А.Ц. при участието на секретаря Р.Д.Д. като разгледа докладваното от А.Ц. Гражданско дело № 20235520100019 по описа за 2023 година

Предявени са искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК.

Производството е образувано по искова молба на А. Г. М., действащ чрез пълномощника адв. М. от АК-Пловдив, срещу „****, с която се предявяват искове с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК. Ищецът твърди, че на 19.11.2021 г. е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № *****, с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 800 лв. Твърди, че се задължил да върне сумата от 986,39 лв., при срок на кредита от 12 месеца и дължим на 12 месечни вноски. Твърди, че съгласно чл.5.6 от договора, ако не осигури и не представи в срок обезпечения по кредита съгласно чл.51-5.5, се дължи неустойка за всеки календарен ден, за който не е предоставено обезпечението. Твърди, че размерът на неустойката бил посочен в погасителния план и била в размер на 862,36 лв. Твърди, че разпоредбата на чл.5.6 от договора е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като води до нееквивалентност на престациите, както и че същата е неравноправна клауза съгласно чл. 143, т. 5 и т. 19 ЗЗП, тъй като сумата за неустойка била в размер на 110% от сумата по кредита и кредиторът прехвърлил кредитния риск върху него. Развива съображения за нееквивалентност на престациите, нарушаване на добрите нрави, 1 неравноправност на клаузата за неустойка. Поради това иска от съда да постанови решение, с което да установи нищожност на клаузата за неустойка по чл.5.6 от договора поради противоречие с добрите нрави и съответно нейната неравноправност. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника „****, действащо чрез адв. У. от АК-София, в който взема становище за допустимост на исковете, но поддържа тяхната неоснователност. Твърди, че на ищеца никога не му била начислявана неустойка, такава не била дължима и заплащана. Твърди, че такава клауза действително била сключена в договора, но била дерогирана с приложение № 2, с което договорили, че кредитът бил сключен при промоционални условия и независимо от липсата на обезпечение, неустойка не се дължи. Твърди, че дори да се приеме, че такава неустойка била начислявана, същата не била нищожна клауза. Твърди, че действително бил сключен договора за кредит и на ищеца била отпусната сумата от 800 лв., която ищецът бил усвоил. Развива съображения за валидност на клаузата за неустойка, за липса на нарушение на добрите нрави при сключването на договора, както и за липса на неравноправност на клаузата за неустойка. Поради това иска от съда да се отхвърлят исковете като неоснователни. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК вр. чл. 211 ГПК ответникът „****, действащо чрез адв. У. от АК-София, е предявил срещу ищеца А. М. насрещен иск с правно основание чл. 9 ЗПК. Излага идентични обстоятелства като в отговора на исковата молба досежно сключения между страните договор за кредит и усвоената от ответника по насрещния иск сума в размер на 800 лв., при срок на кредита от 12 месеца. Твърди, че ответникът не е правил никакви погашения по кредита и дължи цялата главница от 800 лв. и договорна лихва в размер на 186,39 лв. за периода от 20.11.2021 г. до 19.11.2022 г. С оглед на това иска от съда да постанови решение, с което да осъди ответника А. М. да му заплати сумата от 800 лв. изискуема главница по договора за кредит и договорна лихва в размер на 186,39 лв. за периода от 20.11.2021 г. до 19.11.2022 г. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника по насрещния иск А. М., чрез адв. М., в който оспорва иска като неоснователен.

Развива съображения за неравноправност на клаузите на договора за кредит 2 съгласно правилата на ЗЗП, което го прави недействителен, както и идентични с изложените в исковата молба обстоятелства относно нищожност на договора чрез нарушаване на добрите нрави и неравноправност на клаузи.

Твърди, че уговореният ГПР бил в размер на 49% и при ОЛП от 40,55%, което е било в нарушение на добрите нрави, което правило уговореното възнаграждение за нищожна клауза. Иска от съда да отхвърли иска като неоснователен. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

С протоколно определение от 20.06.2023 г. е обявен за окончателен проекта на доклад по делото, с който на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 и т. 4 от ГПК съдът е обявил за признати и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на 19.11.2021 г. ищецът е сключил с ответното дружество договор за потребителски кредит № *****, с който ответникът се задължил да му даде кредит в размер на 800 лв.; че ищецът е усвоил кредита от 800 лв.; съгласно договора за кредит ГПР бил уговорен в размер на 49 %, а ГЛП в размер на 40,55 %, при срок на кредита от 12 месеца; в чл.5.6 от договора било уговорено, че ако не се представи обезпечение се дължи неустойка в размер на 862,36 лв., която била разсрочена за плащане с месечните погасителни вноски в погасителния план.

На основание чл. 146, ал. 1, т. 5 от ГПК съдът е разпределил доказателствената тежест като е възложил на ищеца да докаже по иска с правно основание чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД и чл. 146, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 143, ал. 1 ЗЗП вр. чл. 24 ЗПК твърденията си за нарушаване на добрите нрави и неравноправност на клаузите от договора за кредит. Ответникът следва да докаже насрещните си твърдения за валидност на клаузите от договора за кредит, чрез доказване на твърдените в отговора факти за това.

По насрещния иск с правно основание чл. 9 ЗПК ищецът „**** следва да докаже размера на неплатените от ответника А. М. суми за главница и договорна лихва по кредита; настъпила и обявена на ответника предсрочна изискуемост на кредита.

Ответникът по насрещния иск А. М. следва да докаже насрещните си възражения и наличието на обстоятелства за разсрочване на задължение при 3 евентуално осъдително решение срещу него.

С оглед установените безспорни факти е видно, че ищецът е получил в заем сумата от 800 лв. /разписка на л.55/ по договор за потребителски кредит № *****/19.11.2021 г. /л.6-8/ и се е задължил да я върне на 12 вноски по погасителен план /л.7, на гърба/, при падеж на първа вноска 19.12.2021 г. и падеж на последна вноска 19.11.2022 г. съгласно погасителния план.

Уговорен е лихвен процент в размер на 40,55% /виж Приложение № 1 от договора на л.8/. В Приложение № 1 от договора е посочено, че годишният процент на разходите по кредита е 49 %.

В чл. 5-1 от договора е уговорено, че в срок до края на следващия ден, считано от деня на предоставяне на сумата по кредита, кредитополучателят е длъжен да учреди обезпечение съгласно договора и общите условия, като съгласно чл. 5-2 от договора обезпечението може да бъде поръчителство от 2 физически лица или банкова гаранция в размер на сбора на дължимите главница и лихва за ползване на кредита. В чл. 5-3 до чл. 5-5 са уговорени допълнителни критерии, на които следва да отговарят обезпеченията.

Съответно в атакувания текст на чл. 5-6 от договора е уговорено, че в случай на неосигуряване в срок на обезпеченията или при прекратяване на обезпечението, кредитополучателят дължи неустойка за всеки календарен ден, за който не е представено обезпечение, чийто размер е индивидуално определен в Приложение № 1 и погасителния план. В Приложение № 1 е посочено, че неустойката е в размер на 2,37 лв. средно на ден, а в погасителния план е посочена като глобална сума за срока на договора в размер на 862,36 лв., разсрочена по 71,86 лв. с всяка месечна погасителна вноска. Изрично в чл. 4-2 от Приложение № 1 и в чл. 5 от договора е посочено, че кредитодателят еднолично ОДОБРЯВА обезпечението, тоест в изключителна дискреция на кредитодателя е уговорено одобряването на обезпечението и същият по своя преценка може и да не го одобри.

Сключеният между страните договор попада регламентация на Закона за потребителския кредит. под правната

Съдът намира претенцията за неустойка за неизпълнение на договорно задължение за предоставяне на обезпечение в тридневен срок /чл. 5-6 вр. чл.

5-1 до чл. 5-5 от договора/ за нищожна като неравноправна клауза, за която съдът следи и служебно /чл. 411, ал. 2, т. 3 ГПК, Директива 93/13/ЕИО на 4

Съвета от 5 април 1993г. относно неравноправните клаузи в потребителските договори/. Клаузата за предоставяне на обезпечение е нищожна, тъй като с нея се предвижда обезщетение за неизпълнението на едно акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което пряко обаче не произтичат вреди. Косвено вредите, чието обезщетение се търси с тази неустойка са, че вземането няма да бъде събрано. Критериите дали е налице нищожност поради противоречие с добрите нрави на неустойка, се съдържат в ТР № 1 от 15.06.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСТК на ВКС, а именно - такава е неустойка, която е уговорена извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции. Неустойка за неизпълнение на акцесорно задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди, е типичен пример за неустойка, която излиза извън присъщите си функции (обезпечителна, обезщетителна и санкционна) и цели само и единствено постигане на неоснователно обогатяване, какъвто е настоящият случай и съответно клаузата, с която е уговорена е нищожна, поради противоречие с добрите нрави - чл. 26, ал. 1 ЗЗД (т.3 от Тълкувателно решение № 1/15.06.2010 г. на ВКС по тълк.д. № 1/2009 г., ОСТК, Р-74-2011, ІV г.о.; Р-882010 г., І т.о.; Р-702-2008 г. ІІ т.о.).

Така предвидената клауза за неустойка поради неизпълнение на договорно задължение за представяне на обезпечение противоречи и на чл.

21, ал. 1 ЗПК. Съгласно чл. 21, ал. 1 ЗПК всяка клауза в договор за потребителски кредит, имаща за цел или резултат заобикаляне на изискванията на закона, е нищожна. Така, както е уговорена, неустойката е предназначена да санкционира заемателя за виновното неспазване на договорното задължение за предоставяне на обезпечение. Задължението за обезпечаване на главното задължение има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договора и общите условия. От съдържанието на процесния договор е видно, че размерът на уговорената неустойка възлиза на значителна част от заемната сума за срока на целия договор. Предвидено е още предварително, че неустойката ще се заплаща разсрочено, заедно със всяка вноска по договора. Съдът намира, че въведените в договора изисквания за вида обезпечение и срока за представянето му създават значителни затруднения на длъжника при изпълнението му до степен, то изцяло да се възпрепятства. Непредоставянето 5 на обезпечение не води до претърпяването на вреди за кредитора, който би следвало да прецени възможностите на заемодателя да предостави обезпечение и риска по предоставянето на заем към датата на сключването на договора с оглед на индивидуалното договаряне на договорните условия.

Макар и да е уговорена като санкционна доколкото се дължи при неизпълнение на договорно задължение, неустойката е предвидена да се кумулира към погасителните вноски, по който начин се отклонява от обезпечителната и обезщетителната си функция и води до скрито оскъпяване на кредита. Включена по този начин в погасителните вноски, неустойката по същество е добавък към възнаградителната лихва и в този смисъл би представлявала сигурна печалба за заемодателя. Клаузата за неустойка изцяло противоречи на добрите нрави по смисъла на чл. 26, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, тъй като драстично нарушава принципа на справедливост и излиза извън обезпечителните и обезщетителните функции, които законодателят определя за неустойката. Действително няма пречка размерът на неустойката да надхвърля вредите от неизпълнението. В случая обаче няма адекватен критерий за преценка на това надвишение, доколкото се посочи, че процесната клауза обезпечава изпълнението на вторично задължение. Един вид обезпечава изпълнението на задължението за обезпечение на главното задължение. Т. е. и санкционната функция на клаузата е вън от предмета на задължението, тъй като само по себе си непредоставянето на обезпечение не води до претърпяването на вреди. Основната цел на така уговорената неустоечна клауза е да дoведе до неоснователно обогатяване на заемодателя за сметка на заемополучателя, до увеличаване на подлежаща на връщане сума допълнително със значителна сума спрямо предоставената главница. Тъй като противоречието между клаузата за неустойка и добрите нрави е налице още при сключването на договора, то следва извода, че в конкретния случай не е налице валидно неустоечно съглашение и съобразно разпоредбата на чл. 26, ал. 1 във вр. с ал. 4 ЗЗД, в тази си част договорът изобщо не е породил правно действие, а нищожността на тази клауза е пречка за възникване на задължение за неустойка.