Решение № 130 от 21.11.2023, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 130 гр. Русе, 21.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ в закрито заседание на двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Силвия Павлова като разгледа докладваното от Силвия Павлова Търговско дело № 20234500900205 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното :

Производството е по чл.25 ал.4, вр. ал.1 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл.278 ГПК .

Делото е образувано по постъпила жалба от адвокат Б. Д., РАК, пълномощник на М. П. Д. в качеството й на управител и представляващ „ЕКОСОЛ

ГВ“ООД гр.Русе,

ЕИК

200402054, против отказ

№20231103140858-2/09.11.2023г. на длъжностно лице по регистрацията от Агенция по вписванията към Министерство на правосъдието. Обжалва отказа и иска да бъде отменен от съда, като излага съображения за неговата незаконосъобразност.

Жалбата е подадена на 10.11.2023г., видно от посоченото в уведомителното писмо на Агенцията по вписвания, отказът е постановен на 09.11.2023г., поради което същата е в срок. Подадена е от легитимирано лицеадвокат с изрично пълномощно по чл.15, ал.1, т.4 ЗТРРЮЛНЦ, допустима е и подлежи на разглеждане.

Агенция по вписванията е подала отговор на жалбата, чрез Генади Иванов-юрисконсулт в дирекция „ПОЧДР“, с който заявява 1 становище за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски, прави възражение за прекомерност, в случай на претендиране на разноски от жалбоподателя.

За да се произнесе по жалбата, съдът взе предвид следното:

Със заявление вх.№20231103140858/04.11.2023г. подадено от адвокат Б. Д., по партидата на „ЕКОСОЛ ГВ“ООД, ЕИК 200402054 е заявена за вписване промяна в обстоятелствата-заличаване на съдружник „СВИНЕКОМПЛЕКС - ГОЛЯМО ВРАНОВО - ИНВЕСТ“АД.

Към заявлението са приложени следните документи: Протокол от заседание на Съвета на директорите на „Свинекомплекс-Голямо ВрановоИнвест“АД от 12.05.2023г., на което е взето решение за прекратяване участието на дружеството като съдружник в „ЕКОСОЛ ГВ“ООД, като е възложено на изпълнителния директор да подпише и подаде молба с предизвестие до управителя на „ЕКОСОЛ ГВ“ООД за прекратяване на членството; Предизвестие от „Свинекомплекс-Голямо Враново-Инвест“АД, отправено до „ЕКОСОЛ ГВ“ООД, получено на 19.05.2023г. от управителя, с което дружество „Свинекомплекс-Голямо Враново-Инвест“АД-съдружник е заявил, че желае да прекрати участието си като такъв с изтичане на предвидения в устава срок от три месеца, считано от получаване на предизвестието; декларация по чл.13, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ, пълномощно.

Длъжностно лице е дало указания от 06.11.2023г. по подаденото заявление, на основание чл.22, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, мотивите на които не кореспондират в по-голямата си част с подаденото заявление, като е изискало да се представи решение на ОС за съдбата на освободените дялове. От заявителя е подадена обяснителна записка, в изпълнение на указанията.

На 09.11.2023г. е постановен обжалваният отказ, мотивите на който се свеждат до липса на доказателства по отношение на освободения от съдружника капитал и непредставяне на актуален дружествен договор.

Отказът е незаконосъобразен и неправилен. По въпроса за тълкуването и приложението на материалния закон, съдът споделя изцяло развитите от жалбоподателя съображения, които почиват на закона и са в съответствие и със съдебната практика по този въпрос.

Съгласно трайната и непротиворечива съдебна практика (Решение 2

№ 46/22.04.2010 г. по т.д. № 500/2009 г. II т.о. на ВКС, Решение № 991/29.11.2006 г. по т.д. № 556/ 2006 г. на ВКС, Решение № 771/20.12.2004 г. по т.д. № 165/2004 г. на ВКС и др.), основанията, на които може да бъде прекратено участието на съдружник в ООД са регламентирани в чл. 125, ал.1 и ал.2 ТЗ. В хипотезата на чл. 125, ал.2 ТЗ, прекратяването е последица от свободно формираната и външно изразена воля на съдружника, в чиято полза законът признава право да напусне доброволно дружеството като отправи за целта писмено предизвестие. Единствените условия, с които е обвързано упражняването на това право, е волеизявлението за напускане да бъде отправено в писмена форма и в рамките на определен срок – тримесечен, съгласно диспозитивната норма на чл. 125, ал.2 ТЗ, или по-дълъг, предвиден в дружествения договор (при служебна справка по делото в търговския регистър е видно, че в дружествения договор няма такова предвиждане).

Моментът, в който настъпва прекратяването на членственото правоотношение в разглежданата хипотеза, не е посочен в закона. Но независимо от отсъствието на изрична правна уредба в тази насока, доколкото писменото предизвестие е способ за реализиране на потестативното право на съдружника да предизвика едностранно промяна в персоналния субстрат на търговското дружество, прекратяването следва да се счита за настъпило ipso facto в момента на изтичане на срока на предизвестието. Именно поради потестативния характер на признатото в чл.

125, ал.2 ТЗ субективно право, законът не поставя като условие за възникване на правните последици от реализирането му наличие на решение на общото събрание за освобождаване на съдружника. Съответно такова решение няма как да бъде и елемент от фактическия състав на прекратяване на членството.

В конкретния случай, от приложените към заявлението за вписване на промяната документи се вижда, че съдружникът „Свинекомплекс-Голямо Враново-Инвест“АД е отправил писмено предизвестие до управителя на „ЕКОСОЛ ГВ "ООД за прекратяване участието си в дружеството, което е било получено от управителя М. Д. на 19.05.2023г., следователно, тримесечният срок на предизвестието е изтекъл на 19.08.2023 г. и прекратяването на членственото правоотношение със съдружника е настъпило с осъществяването на посочения фактически състав, който включва писмено предизвестие от съдружника до дружеството, че съдружникът прекратява участието си в него, и изтичане на тримесечният 3 срок от получаване на това предизвестие.

Безспорно е, че не е било провеждано общо събрание на съдружниците за решаване на въпросите, касаещи имуществените последици от отправеното предизвестие за прекратяване участието на съдружника „Свинекомплекс-Голямо Враново-Инвест“АД . Основният въпрос, който се поставя с отказа на Агенция по вписванията, е дали прекратяването на членственото правоотношение на съдружника в дружеството с ограничена отговорност при условията на чл. 125, ал. 2 ТЗ става автоматично с изтичането на срока на предизвестието или е необходимо изпълнението и на други условия и предпоставки, които са свързани с решаване на въпроса за дела на напусналия съдружник, за капитала на самото дружество и изобщо с уреждането на имуществените последици от това напускане на съдружника.

Този въпрос е бил спорен в правната теория и в съдебната практика и са съществували две различни тези по този въпрос, но той е решен по категоричен начин с посоченото Решение № 46 от 22.04.2010 г. на ВКС по т. д.№ 500/2009 г., постановено на основание чл. 290 и чл. 291, т. 1 от ГПК за уеднаквяване на противоречива практика, което решение следва да бъде съобразено както от съдилищата, така и от Агенция по вписванията.

Настоящия състав изцяло споделя тезата, че прекратяването на членственото правоотношение от съдружника в хипотезата на чл. 125, ал. 2 ТЗ е резултат от упражняването на едно потестативно право на съдружника и че прекратяването настъпва с изтичане на тримесечният срок на писменото предизвестие до дружеството.

Прекратяването на членственото правоотношение е самостоятелен факт, подлежащ на вписване в търговския регистър, който факт е различен от уреждането на имуществените последици от това прекратяване и не е необходимо тези два отделни факта да бъдат едновременно осъществени за да се приеме, че са налице условията за заличаване на съдружника, прекратил участието си в дружеството по този ред.

Не случайно и систематичното място на нормата, уреждаща имуществените последици от прекратяването участието на съдружника е в чл. 125, ал. 3 ТЗ, т. е. след нормата, уреждаща фактическия състав, който следва да бъде осъществен за да настъпи прекратяване участието на съдружника – чл. 125, ал. 2 ТЗ. Чл. 125, ал. 3 ТЗ изрично говори за това, че имуществените последици се уреждат въз основа на счетоводен баланс към края на месеца 4 през който е настъпило прекратяването. От тази редакция на закона следва, че обективният факт на прекратяване на участието на съдружника вече е предпоставен като вече настъпил от правната норма на чл. 125, ал. 3 ТЗ, която урежда имуществените последици от неговото настъпване. В този смисъл, не би отговаряло на принципа на достоверност, който важи за ТРРЮЛНЦ, по партидата на дружеството да остане вписването на „Свинекомплекс-Голямо Враново-Инвест“АД като съдружник, тъй като това правно положение няма да отговаря на фактическото положение, а именно-настъпилото прекратяване на неговото участие в дружеството, и заедно с това би довело до заблуждаване на третите лица, които разчитат на достоверността на вписаната в регистъра информация. Нелогично е и противоречи на закона да се изисква съдружника да изчаква съставянето на месечния счетоводен баланс за да се установи с какво имущество разполага дружеството и дали вследствие прекратяването участието на даден съдружник ще се наложи евентуално намаляване капитала на дружеството след изплащане на неговия дружествен дял или няма да се наложи това. Законът не поставя като изискване за прекратяване участието на съдружник наличието на такъв баланс.

Действително, би могло прекратяването участието на съдружник по реда на чл. 125, ал. 2 ТЗ да е съпроводено и с уреждане на имуществените последици от това напускане, но това е само възможност, а не задължително развитие на процедурата по напускане. Да се приеме противното, би означавало упражняването правото на съдружника по чл. 125, ал. 2 ТЗ да се постави в зависимост и дори фактически да бъде блокирано от другите съдружници в ООД, които да не проведат общо събрание за вземане на решение за уреждане на имуществените последици от прекратяване участието на един от съдружниците или да не бъде изготвен месечният баланс на дружеството, което също така ще попречи за уреждане имуществените последици от прекратяване на членството.

От представените към заявлението документи се установява съществуването на всички заявени за вписване обстоятелства и съответствието им със закона, поради което и обжалваният отказ следва да се отмени. Съдът указва на длъжностното лице да извърши исканото вписване по заявлението.

5

По тези съображения, на основание чл.25, ал.5 ЗТРРЮЛНЦ, вр. чл.278, ал.2 ГПК, Окръжният съд

РЕШИ:

ОТМЕНЯ ОТКАЗ №20231103140858-2/09.11.2023г. на длъжностно лице по регистрация при Агенция по вписванията за вписване промяна в обстоятелствата по партидата на „ЕКОСОЛ ГВ”ООД, ЕИК200402054.

УКАЗВА на длъжностното лице да впише заявените обстоятелства по заявление вх. №20231103140858/03.11.2023г.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен от връчването му пред Апелативен съд-Велико Търново, предвид посоченото в разпоредбата на чл.25, ал.4 ЗТРРЮЛНЦ.

Съдия при Окръжен съд – Русе: _______________________ 6