Решение № 1165 от 08.11.2023, Окръжен съд - Бургас

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 1165 гр. Бургас, 08.11.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – БУРГАС, V ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Вяра Ив. Камбурова

Членове:

Галя В. Белева

Димитър П. Стоянов при участието на секретаря Таня Н. Михова като разгледа докладваното от Галя В. Белева Въззивно гражданско дело № 20232100500855 по описа за 2023 година

Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.

С Решение № 71 от 16.02.2023г. по гр. д. № 1175/2022 г. по описа на Районен съдНесебър, Ю. К. З. , родена на **********г., гражданка на ***, с постоянен адрес в ***, БУЛСТАТ: 177193328, е осъдена да заплати на „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, ЕИК 812115210, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, кв. „Победа”, ул. „Ген. Владимир Вазов” № 3, сграда „Метални панели и конструкции”, ет. 4, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД сумата от 801,80 лв., представляваща незаплатена стойност по издадена фактура № 0039301277 от 25.11.2019г. и фактура № 0042531738 от 25.10.2021г., за доставена, отведена и пречистена вода до имот, находящ се в ***, с идентификатор ***, аб. № 744578, с отчетен период 07.11.2018г. – 19.10.2021г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 24.10.2022г., до окончателното изплащане на вземането, и на основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД сумата от 105,24 лв. – лихва върху главницата за периода 26.12.2019г. – 23.10.2022г. Освен това, ответницата е осъдена да заплати на ищцовото дружество сумата от 450 лв., представляваща разноски за първоинстанционното производство, от които 100 лева държавна такса, 250 лв. – внесен депозит за особен представител на ответника и 100 лева юрисконсултско възнаграждение.

Против постановеното решение е постъпила въззивна жалба от адв. Женя Маркова – особен представител на Ю. К. З., съдебен адрес: гр.Бургас, ул.“Ген.Гурко“ № 18, ет.3.

С въззивната жалба се изразява недоволство от постановеното решение в неговата цялост. Според въззивната страна решението е необосновано и неправилно, постановено 1 при неизяснена фактическа обстановка, грешни фактически констатации и недоказаност, вследствие на което е допуснато нарушение на материалния закон, както и при допуснато съществено нарушение на процесуалните правила. Иска от съда обжалваното решение да бъде отменено и да бъде постановено ново, с което исковите претенции да бъдат отхвърлени.

Сочи се, че видно от представената по делото справка – извлечение за показания на водомер с потребителски номер 744578, за периода 07.11.2018г. – 19.10.2021г. са извършени пет отчитания: на 07.11.2018г., на 12.11.2019г., на 10.11.2020г., на 16.03.2021г., и на 19.10.2021г., отчетено е задължение общо в размер на 119 куб.м. вода и съответно 167.43 куб.м. вода от разпределение на централния водомер, като за този период от ищцовото дружество са издадени две фактури: фактура с №0039301277 от 25.11.2019г. на стойност 165,54 лв. и фактура № 0042531738 от 25.10.2021г. на стойност 636,26 лв.

Изтъква се, че според чл.33, ал.2 от Общите условия на ищеца, фактурите за отчетените количества вода се издават в рамките на до един месец от отчета, но в конкретния случай независимо че имало направени 5 отчета, издадените фактури са само две и не са издавани в рамките на предвидения едномесечен срок. В противоречие на така установените обстоятелства, съдът неправилно е посочил, че процесните фактури са издадени в предвидения за това срок и така е стигнал до неправилния извод за основателност на исковата претенция.

Заявява, че показанията на водомер с потребителски номер 744578 не съответстват на фактурираните количества по двете фактури.

По отношение на фактура с №0039301277 от 25.11.2019г. се сочи, че в нея се съдържат данни за показанията на водомера за периода от 07.11.2018г. до 12.11.2019г. , като стойността е разпределена на две: сумата от 18,19 лв. дължима за периода от 07.11.2018г. до 31.12.2018г. и сумата от 119,76 лв. дължима за периода от 01.01.2019г. до 12.11.2019г.

Намира за незаконосъобразно в една фактура да бъдат фактурирани количества вода за два подпериода, тъй като нито в края на първия подпериод, нито в началото на втория подпериод са правени замервания на водомера. Твърди, че началните количества потребена вода за двата подпериода е едно и също- 79 куб.м., като общото количество вода е разпределено напълно условно – 8 куб.м. вода за първия период и 48 куб.м. вода за втория период. Съгласно представената справка- извлечение, за този период е записана и вода от разпределение от общия водомер в размер на 56 куб.м. вода, но същата не е включена във фактурата. Намира за необоснован и лишен от правно основание извода на съда, че това разделяне е в интерес на ответницата.

По отношение на фактура № 0042531738 от 25.10.2021г. се твърди, че отразеното количество вода от разпределение от общия водомер е неправилно определено. Изразява несъгласие с извода на съда, че така фактурираното количество вода е доказано. Цитира нормата на чл.25 от Общите условия на дружеството, според която вода от разпределение се фактурира въз основа на отчета на централния водомер и отчетите на подотчетните водомери, а доказателства по делото за тези отчети не са представени. Това нарушение на общите условия според въззивницата води до незаконосъобразност на фактурираното 2 задължение.

В заключение посочва, че дружеството не е изпълнило задължението си за периодично отчитане на потреблението съобразно характера на обекта за сезонно ползване и съответно да издава два пъти годишно фактура за стойността на потребените ВиК услуги.

Изразява несъгласие с извода на съда по отношение началния момент на давността на двете процесни фактури. Сочи, че плащанията към ВиК оператора имат периодичен характер, цитирайки постановката на Тълкувателно решение № 3 по т.д.№ 3/2011г. на ОСГК на ВКС, според която тригодишната давност започва да тече от падежа на всяко задължение.

В случай тригодишният давностен срок започва да тече от падежа на всяко едно задължение, описано във фактурата. Според първата фактура, отчетният период е от 07.11.2018г., но не е ясно за кога точно се отнася консумираното количество вода, по този начин не е ясен падежа на задължението, но дори и да се приеме, че е на 12.12.2019г., то същото е погасено по давност.

Заявява, че при издаването на процесните фактури са нарушени разпоредбите на общите условия на дружеството, и съответно ангажираните доказателства са противоречиви и не могат да обусловят извод за основателност на предявените претенции.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от „Водоснабдяване и канализация” ЕАД, чрез юрисконсулт Десислава Златева. С него жалбата се оспорва като неоснователна.

Намира за несъстоятелно възражението за нарушение на чл.33 от Общите условия досежно фактурирането на услугите. Посочва, че за отчетеното на 12.11.2019г. количество вода, в рамките на едномесечния срок е издадена фактура с №0039301277, като последващите два отчета са нулеви, т.е. не е установено реално потребление на вода и няма как да бъде издадена фактура. Потребление на вода в имота е отчетено едва на 19.10.2021г. и съответно тогава е издадена втората фактура.

По отношение възраженията, свързани с двата подпериода посочени във фактурата сочи, че отчетеното количество вода е фактурирано пропорционално, съобразно последователно действащите в процесния период цени на услугите вода, канал и пречистване, като новоопределените цени от КЕВР са от 1.01.2019г.

Счита за голословно твърдението за липса на доказателства относно отчетеното количество вода на централния водомер. По делото е представена справка – извлечение, която е приета като доказателство, като същата не е оспорена от страната.

Твърди, че процесните вземания не са погасени по давност, тъй като настъпването на падежа на задължението е обусловено от издаването на фактура, същата индивидуализира вземането. В конкретния случай, давността започва да тече с изтичане на 30 дни от издаване на съответната фактура, в съответствие с нормата на чл.33, ал.2 от ОУ на дружеството.

Цитира относима практика. В допълнение посочва, че действително отчитането на водомера на ответника е извършено по-късно от предвидения в чл.30, ал.1 от ОУ срок, но следва да се има предвид обстоятелството, че поради отсъствието на ответника не е възможно извършване на регулярно отчитане. Дори и операторът да е нарушил това свое задължение, то това не може да доведе до освобождаване на потребителя от заплащане стойността на 3 потребеното количество вода. Развити са подробни съображения.

Иска от съда въззивната жалба да бъде оставена без уважение, а решението да бъде потвърдено. Претендира разноски.

По допустимостта на въззивното производство Бургаският окръжен съд приема следното:

Въззивната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок, от представител на страна, която има правен интерес от обжалването. Жалбата отговаря на изискванията за редовност по чл.260 и 261 ГПК /особеният представител е освободен от заплащане на държавна такса- чл.83, ал.1, т.5 ГПК/ и е допустима, поради което следва да бъде разгледана по същество.

Бургаският окръжен съд, като взе предвид събраните по делото доказателства, становището на страните и съобрази относимите разпоредби на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

„Водоснабдяване и канализация“ ЕАД е предявило обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.79, ал.1 ЗЗД и чл.86 ЗЗД против Ю. К. З., гражданка на ***, първият от които за осъждането й да заплати на ищцовото дружество сумата от 801,80 лв.- главница, представляваща сбор от стойността на предоставени ВиК услуги- доставена, отведена и пречистена вода за отчетен период по фактури от 25.11.2019г. до 25.10.2021г., а вторият- за осъждането й да заплати мораторна лихва в размер на 105,24 лв., начислена за периода от 26.12.2019г. до датата на подаване на исковата молба, както и законната лихва върху главницата, начиная от подаването на исковата молба до окончателното плащане.

Ищцовото дружество- сега въззиваем, твърди, че между страните по делото съществува валидно правоотношение с предмет доставка на ВиК услуги. На основание чл.3, ал.1 от Наредба №4/2004г. за условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на водоснабдителните и канализационните системи, ответницата като собственик има качеството на „потребител на ВиК услуги“ за процесния водоснабден обект с административен адрес гр. Несебър, к.к. “Слънчев бряг- запад“, кв. „Чайка“ № 161, к-с „Каскадас“, бл. К 14, ет. 2, ап. А16, с идентификатор ***, за който е открита партида в базата данни на ВиК ЕАД с абонатен № 744578. Отношенията между ВиКдружеството и потребителите на предоставяните от него услуги се уреждат от Общи условия /чл.8 от Наредба №4/, които са публично известни и публикувани на интернет страницата на водния оператор. Съгласно чл.23, ал.4, изр.3 от ОУ и чл.32, ал.4, предл. 2 от Наредбата, отчитането на процесния водомер се осъществявало по електронен път, посредством използването на мобилно устройство, поради което не съществувала възможност за полагане на подпис на клиента под отчета. Водомерът бил разположен в апартамента на ответницата, поради което същата имала задължението да осигури достъп до него. При осъществяване на електронното отчитане инкасаторът сканирал поставения в близост до водомера баркод, представляващ директна връзка с базата данни на дружеството, който индикирал, че състоянието и отчитането на водомера се извършва нормално и че същият е „видян“. При невъзможност на инкасаторът да влезе в имота, последният набирал 4 на устройството режим на „служебно отчитане“. Съществувал и режим на „самоотчет“, когато клиентът сам предоставял на ВиК оператора данните от водомерните устройства, което също се записвало в програмния продукт на ВиК с термина „от клиента“. Начинът на електронно отчитане на потребителя се удостоверявал посредством заверено копие от справка- извлечение, приложено към исковата молба, в което били отразени състоянието на измервателното устройство, начина на отчитане и съответния режим на работа на електронното устройство. Съгласно чл.23, ал.1, т.3 от ОУ, за обекти, имащи сезонен характер, било допустимо същите да бъдат отчитани от оператора два пъти годишно.