Определение № 6306 от 31.03.2025, Софийски градски съд

Личните данни в текста са заличени.

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 6306 гр. София, 31.03.2025 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-6 СЪСТАВ, в закрито заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Цветелина Евг. Г.а като разгледа докладваното от Цветелина Евг. Г.а Гражданско дело № 20241100106782 по описа за 2024 година

Размяната на книжа между страните приключи, като в определения от съда срок от ответниците постъпи отговор с направени в него възражения по недопустимост на иска на първо място конкретно спрямо спрямо ответницата И.а поради липса на правен интерес, тъй като от нея не са извършени действия по оспорване правата на ищеца и на второ място поради вече приключил съдебен спор за собственост за процесния апартамент по гр.д.№ 5570/1999г по описа на СРС.

Преди насрочване на делото за разглеждане в открито заседание съдът дължи да се произнесе по всички предварителни въпроси, касаещи разглеждането на делото, включително възраженията за недопустимост. По тях даде възможност на ищеца за становище, каквото постъпи в определения за това срок с молба от 05.03.2023г.

Съдът изиска приключилото гр.д.№ 5570/1999г по описа на СРС, което постъпи по настоящото.

Ето защо съдът следва да се произнесе на първо място по допустимостта на предявения иск във връзка с изложените твърдения на страните, а именно:

Ищецът твърди, че е придобил процесния имот въз основа на упражняваното върху него давностно владение за периода от 17.10.1995 г. до 17.06.2014 г., с начален момент м. април 1996 г. след сключване през 1995г на договор за строителство със строителната фирма „Барбуков“ ЕООД, придобила правото да се разпорежда с имота на основание договор сключен с ЖСК „Български художник“. Посочва, че към месец април 2006 г. станал собственик на имота, тъй като в продължение на 10 години упражнявал 1 фактическата власт върху същия спокойно, явно и необезпокояван и поради това се снабдил и с нотариален акт за придобиване на недвижим имот по давност № 131, н. дело № 1796/2006 г. на нотариус И.Н. с район на действие СРС, вписан в АВ - Служба по вписванията. При съставяне на нот. акт нотариусът неправилно приел, че сградата и в частност блока и входа, в който се намира процесният апартамент, била построена върху съсобствен между Столична община и ЖСК „Български художник“ поземлен имот, предвид което признал права само върху 8 500 / 21 595 ид. части, вместо върху 12 095/20 595 ид. части, т.е. върху целия процесен апартамент, като ищецът изрично уточнява, че не е искал извършване на поправка на нотариалния акт.

Според ищеца той владял процесния имот до 17.06.2014 г., когато с Протокол за принудително отнемане и предаване на недвижим имот по изп. дело 319/2014г. по описа на ЧСИ И.Ч., с рег. №783 към КЧСИ бил отстранен.

Изпълнението било образувано по представен от взискателя Т. В. И. изпълнителен лист, издаден му на основание влязлото в сила решение по спор по чл. 38а от ЗЖСК по гр.д. № 5570/1999г. по описа на СРС, 48-ми състав.

Уточнява, че изпълнението било насочено само към съпругата на ищеца М.

М.а К..

Впоследствие с Решение № 76/06.11.2015 г. по по ч. гр. д. № 13165/2015 г. описа на СГС, действията по принудително отнемане и предаване на имота били отменени, като незаконосъобразни. В тази връзка ищецът подал до ЧСИ молби на 30.03.2016 г., 29.12.2016 г. и 27.07.2023 г и искал владението да му бъде възстановено, но бил уведомен от ЧСИ Р.Ч., с рег. № 925 към КЧСИ, че изпълнителното производство е прекратено. Връчено му било разпореждането за констититуиране на наследниците на починалия взискател – Т. Т. И. и А. И.а Р., като установил, че Т. Т. И. се бил снабдил с Нотариален акт за собственост с № 68, т. 22, вх. рег. №10102/2020 г., вписан в АВ - Служба за процесния имот, като заявява, че оспорва този нот. акт.

С подадения отговор ответниците на първо място са оспорили иска като недопустим спрямо ответница А. Р., поради липсва правен интерес от участието й в производството – тя никога не била заявявала право на собственост или каквито и да е било други вещни права по отношение на процесния имот и поради това искът против лице, за което не твърди нито да е собственик, нито да е владелец на имот бил недопустим.

Ответниците са оспорили всичко заявено в исковата молба - че сградата е била завършена в груб строеж към 1994 г.; че имотът бил закупен от ищеца; че ищецът упражнявал спокойно, явно и необезпокоявано фактическата власт върху процесния имот; че в представения от ищеца нот. акт е допуснатата грешка; че приключилите гражданското дело между наследодателя им и съпругата на ищеца и образуваното въз основа на издадения по гражданското дело изпълнителния лист изпълнителното дело, не прекъсват придобивната давност, на което основание в съответствие с чл.79 от 2

ЗС ищецът твърди да е станал собственик към 2006г. и към 17.06.2014г.

Според ответниците техният наследодател бил приет за член на ЖСК ,,Български художник“ и съобразно членствените му права процесния апартамент му бил разпределен. Строителството на жилищна сграда е било възложено по сключен договор за строителство, но без прехвърляне права на строеж на строителя. Отношенията между кооперацията и строителя се влошили, договорът за строителство бил прекратен през 1995г, но строителят отказал да предаде построеното и срещу него били предявени искове.

Строителят не допускал членове на ЖСК ,,Български художник“ до сградата, като пропускателният режим бил осъществяван от охрана - оградата била премахната от имота и охраната – освободена в края на 1998 г., началото на 1999 г. Тогава ръководството на ЖСК ,,Български художник“ установило, че много от жилищата са заети от лица, настанени от дружеството - строител с обещание да им продаде имота, поради това тези лица отказвали да предадат ключовете, укривали се и почти всички били агресивни.

През 2005г администрацията по контрола на строителството забранила ползването на цялата сграда - бл.259. Ръководството на ЖСК ,,Български художник“ уведомило наследодателя на ищците за лицето, което ползва разпределения му имот, като я посочило поименно и поради това той предявил иск против нея по чл.38а от ЖСК и било образувано гр.д.№ 5570/1999г по описа на Софийски районен съд, 48-ми състав. Дълго време делото не могло да бъде разгледано, поради невъзможността ответницата, съпруга на ищеца в настоящото производство, да бъде призована, като приключило с постановено през 2014г решение, с което наследодателят на ответниците бил признат за собственик, а ответницата била осъдена да му предаде владението върху процесния имот. Така постановеното от съда решение имало действие и спрямо настоящия ищец - Х. К. като съпруг на ответницата М. К. по гр.д.№ 5570/1999г по описа на СРС и дори и да е имало започнато владение от тяхна страна, то същото било прекъснато от датата на предявяване на иска пред СРС - 13.08.1999г.

След въвеждането им в имота през 2014 година, ответниците установили, че касата на входната врата е зазидана с тухли, била изградена метална арматурна решетка, имало и специално направена стълба, която позволявала излизане от жилището през балкона и спускане до терасата на долния етаж. Направили подобрения по имота на обща стойност 41580лв, макар извършения въвод да се обжалвал от ищеца с подаване на жалби пред СГС – с определение № 15362/18.12.2023г. по ч.гр.д. №11992/2023г по описа на СГС била оставена без разглеждане жалбата му и това било 6 месеца преди предявяване на иска по настоящото дело, което било известно на ищеца, макар той да твърдял обратното.

Ответниците оспорват придобиването на процесния имот от ищеца по силата на чл. 79 от Закона за собствеността, както и представения нотариален акт. Посочват, че производството по издаване на нотариален акт въз основа на 3 обстоятелствена проверка започва по писмена молба на заинтересования, в която лицето излага какво владее и какво претендира да е придобил. Било очевидно, че след като нотариалният акт е издаден за идеални части, толкова идеални части ищецът Х. К. е заявил да е придобил по давност.

Оспорват и съдържанието на Констативния протокол по чл.181 от ЗУТ, издаден от СО-район ,,Триадица” на 06.12.2007г. в частта, в която е удостоверено, че ,,сградата е изградена в груб строеж по смисъла на §5, т.46 от ДР на ЗУТ от началото на 1994г.”, както и валидността на документа. Считат удостоверяването за нищожно, доколкото издаването изисква различна процедура.

По изложеното съдът намира, че е сезиран с предявен ревандикационен иск за собственост от Х. Г. К., ЕГН ********** от гр. София да бъде признато за установено между него и ответниците Т. Т. И., ЕГН ********** от гр.

София и А. Т. И.а Р., ЕГН ********** от гр. София, че ищецът е собственик на недвижим имот представляващ самостоятелен обект, апартамент № 49, в сграда с идентификатор *** по КККР на гр. София одобрени със Заповед № РД- 18-108/13.12.2016 г. на ИД на АГКК, с адрес на имота - гр.

София, р-н Триадица, ж.к. „*******, намиращ се в жилищна сграда с идентификатор ***, с предназначение - жилище, апартамент в жилищна или вилна сграда, или в сграда със смесено предназначение, брой нива на обекта: 1, с площ по документ за собственост от 156,29кв.м., състоящ се от антре, тоалетна, мокро помещение, баня - тоалетна, кухня, три балкона, три стаи, дрешник, дневна, столова, с площ от 156,29кв.м. по нотариален акт, заедно с мазе № 11 с площ 6, 56 кв. м. заедно със 7,085 идеални части от общите части на вход „Г“ и и 0,847% идеални части от правото на строеж върху мястото, в което е изградена сграда находяща се в парцел I, кв. 133 - Д, м. „Красно село - Плавателен канал“ и да бъдат осъдени ответниците да отстъпят собствеността и му предадат владението върху същия.

От постъпилото гр.д.№ 5570/1999г по описа на СРС, 48-ми състав се установява, че същото е образувано по предявена на 13.07.1999г искова молба от Т. В. И. с правно основание чл. 38а от ЗЖСК против М. М.а К., за предаване на владението върху апартамент ******* в жилищен блок № 5, състоящ се от антре, тоалетна, мокро помещение, баня - тоалетна, кухня, три балкона, три стаи, дрешник, дневна, столова, с площ от 158, 09 кв. м., заедно с мазе № 11, с площ от 5, 77 кв. м. и съответните идеални части от общите части на сградата и припадащата се част от дворното място, представляващо парцел V, кв. 133 Д, м. „Красно село - плавателен канал,, с площ от 8 500 кв. м. Твърденията на ищеца са били, че жилището му е било разпределено от Общото събрание на ЖСК „Български художник” с разпределителен протокол от 09.11.1991г, но в същото се била настанила ответницата без правно основание и иска тя да му предаде държаната без основание вещ. По делото от СРС е постановено решение на 18 февруари 2003г, с което искът бил отхвърлен и е било потвърдено с решение на СГС, но то е отменено с решение от 2 май 2011г. по гр. д. № 1250/2009г. по описа на ВКС, I ГО, делото е върнато на СГС за ново 4 разглеждане от друг състав на СГС с дадени указания про повторното разглеждане на делото съдът да се произнесе по възраженията на ответницата по принадлежността на правото на собственост в патримониума на прехвърлителя, съотв. по валидността на извършените разпореждания, в т.ч. преценка налице ли е упълномощаване на председателя на управителния съвет на ЖСК за извършване на правни действия от името и за сметка на кооперацията, съотв. за правните последици от потвърждаването, като се изходи от положението, че удостоверителното изявление за представителната власт на лицата, явили се пред нотариуса, има обвързваща доказателствена сила до опровергаването му от страната - ответницата, която твърди обратното.

Образувано е ново гр.д.№ 6205/2011г по описа на СГС, разгледано по реда на чл. 196 - 211 от ГПК (отм.) вр. чл. 218з от ГПК (отм.) и е постановено решение № 1069 от 18.02.2013г, в което съдът е изложил мотиви, че ищецът е член - кооператор, комуто е разпределен процесния жилищен обект, предмет на иска и при първоначалните прехвърлителните сделки за дарение и продажба в полза на ЖСК „Български художник”, кооперацията е била надлежно представлявана и е придобила права по тях, респ. ищецът ги е придобил. Предвид това е отменил решението на първоинстанционния съд е и осъдил ответницата М. М.а К., ЕГН ********** от гр.София да предаде на основание чл. 38а от ЗЖСК на Т. В. И., ЕГН ********** от гр.София фактическата власт върху апартамента. Решението е било постановено при участието на трето лице помагач на страната на ответницата — „З.” ЕООД.