Определение № 19658 от 18.09.2026, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 19658 гр. София, 18.09.2026 г.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-III-Д , в закрито заседание на осемнадесети септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Александрова

Членове:

Йоанна Н. Станева

Мария Г. Илиева като разгледа докладваното от Мария Г. Илиева Въззивно частно гражданско дело № 20261100508938 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274 и следващите от ГПК.

Образувано е по частна жалба от Т. Д. К., чрез адв. Г. И. П.-С. срещу Решение № 8448/08.05.2026 г. по гр. д. № 41332/2024 г. по описа на СРС, 139 състав, в частта която има характер на определение, с което е оставена без разглеждане молба по чл. 251 от ГПК за тълкуване на решение № 4161/04.03.2026 г. по същото дело.

В жалбата се навеждат доводи за неправилност на обжалвания акт.

Жалбоподателят поддържа, че с подадената до СРС молба е изложила, че диспозитивът на решението бил обективно неясен, доколкото от съдържанието му не могло да се установи дали личните контакти на ищцата с детето следвало да се осъществяват ежедневно през втората седмица на месеца, еднократно в рамките на тази седмица, през уикенда или в конкретен ден. Счита за неправилен изводът на районния съд, че липсата на влязъл в сила съдебен акт обосновавал недопустимост на жалбата. Посочва, че с молбата не се искало изменение или пререшаване на спора, а изясняване на действителната воля на съда. Следвало да бъде отчетено и обстоятелството, че районният съд в последстие е приел за необходимо да конкретизира определения в диспозитива на решението режим на контакти на ищцата, добявайки „събота“. Моли съда да отмени определението, като върне делото за произнасяне по същество по искането по чл. 251 от ГПК.

В срока по чл. 276, ал. 1 от ГПК не е постъпил отговор от насрещните по делото страни.

Съдът, след като обсъди доводите на жалбоподателя и се запозна с доказателствата по делото, приема за установено следното:

1

Софийски районен съд е бил сезиран с искова молба за определяне на мерки за лични отношения на детето К.К.Ч. с баба му по бащина линия ищцата Е.Р.Ч..

Ответници по предявения иск са родителите на детето – Т. Д. К. и К.К.Ч..

С решение № 4161/04.03.2026 г. по делото районният съд е определил на основание чл. 128, ал. 1, изр. първо от СК режим на лични отношения на ищцата с детето, както следва: „през първите три месеца, считано от влизане на решението в сила, всяка втора седмица от месеца за времето от 11:00 до 15:00 часа в присъствието на отглеждащия родител или определено от него пълнолетно лице, в чието присъствие детето се чувства спокойно; - след изтичане на горепосочения период - всяка втора седмица от месеца за времето от 11.00 часа в събота до 18.00 часа в неделя, като бабата по бащина линия взема детето от дома на майката и го връща в дома на майката, седем непрекъснати дни през лятото по време, което не съвпада с платения годишен отпуск на отглеждащия родител /този, на когото са предоставени родителските права/ и с режима на лични контакти на неотглеждащия родител /този, на когото не са предоставени родителските права/ с детето. Всяка година до 15 май отглеждащият родител следва писмено да уведоми бабата по бащина линия за времето през лятото, през което ще ползва годишния си отпуск. Ако отглеждащият родител не изпълни това задължение, то бабата по бащина линия има право да вижда и взема детето за времето от 10.00 часа на 01.07. до 18.00 часа на 07.07, както и за рождения ден на бабата по бащина линия /12.04./, освен ако личният празник не съвпада с режима на лични отношения, за времето от 11.00 часа до 14.00 часа, а ако този ден е учебен - в рамките на два часа след приключване на учебните занятия. А ако рожденият ден съвпада с режима на лични отношения между неотглеждащия родител и детето, бабата по бащина линия има право да вижда и взема детето в първия почивен ден, следващ рождения й ден – за времето от 11.00 часа до 14.00 часа“.

С молба от 19.03.2026 г. ответницата Т. Д. К. е поискала от съда да извърши тълкуване на решението, доколкото според нея диспозитивът в първата му точка създавал неяснота относно начина на прилагане на режима, а именно как трябвало да се разбира изразът „всяка втора седмица от месеца за времето от 11:00 до 15:00 часа“ – дали втората седмица от месеца следвало да се разбира като период, през който контактът се осъществява всеки ден за времето от 11:00 до 15:00, от кой ден започва да тече тази втора седмица и в кой ден свършвала, дали се имало предвид уикенда (събота и неделя) на втората седмица от месеца или се касаело за еднократна среща в рамките на визираната седмица и в кой точно ден от седмицата следвало да се осъществява контактът. С оглед на което е поискала извършване на тълкуване на основание чл. 251 от ГПК, а в случай, че съдът приемел, че не са налице предпоставките на чл. 251 от ГПК, е поискала допълване на решението по реда на чл.

250 от ГПК с посочване на конкретния ден/дни от седмицата, в който/които следва да се осъществяват контактите между ищцата и малолетния й внук през първите три 2 месеца от влизането на решението в сила.

Срещу решението е подадена въззивна жалба с вх. № 86694/19.03.2026 г. по описа на СРС от Т. К., като към момента производството е висящо.

С решение № 8448/08.05.2026 г. съдът е оставил без разглеждане молбата по чл.

251 от ГПК, като е посочил, че в тази част решението има характер на определение и подлежи на обжалване. В мотивите си съдът се е позовал на обстоятелството, че срещу решението има подадена въззивна жалба, поради което същото не е влязло в сила и съответно молбата по чл. 251 от ГПК е недопустима като преждевременно подадена.

Съдът се произнесъл по молбата по чл. 250 от ГПК за допълване на решението, като допълнил решението в следния смисъл: „През първите три месеца, считано от влизане на решението в сила, всяка втора седмица от месеца за времето от 11:00 до 15:00 часа в събота в присъствието на отглеждащия родител или определено от него пълнолетно лице, в чието присъствие детето се чувства спокойно“.

При така установената фактическа обстановка съдът намира следното от правна страна:

Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 275, ал.

1 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на обжалване валиден и допустим съдебен акт. Настоящият състав намира, че за жалбоподателката е налице правен интерес от обжалване на определението, доколкото с решението по чл. 250 от ГПК е допуснато допълване, с което твърдяната неяснота е била отстранена, но същото не е влязло в сила към момента поради обжалването му с въззивна жалба.

Разгледана по същество, същата е неоснователна, поради следното:

По реда на чл. 251 от ГПК страната може да поиска да бъде извършено тълкуване на решението, когато диспозитивът на същото е неясен, двусмислен или вътрешно противоречив. Целта на тълкуването е да се отстранят посочените недостатъци на решението, които правят невъзможно принудителното му изпълнение или съществено го затрудняват /в този смисъл Решение № 215 от 12.06.2015 г. по гр.д.

№ 3368/2014 г. по описа на ВКС, IV г. о., Решение № 8 от 22.01.2015 г. по гр.д. № 3921/2014 г., ВКС, II г. о. и др./. Съгласно разпоредбата на чл. 251, ал. 1 от ГПК на тълкуване подлежат само влезлите в сила съдебни решения.

Видно от материалите по делото срещу решение № 4161/04.03.2026 г. е подадена въззивна жалба, чийто суспензивен ефект е осуетил влизането му в сила, поради което и молбата по чл. 250 от ГПК за допълване на последното се явява недопустима, като преждевременно заведена.

С оглед на това въззивният съд счита, че районният съд правилно е оставил молбата по чл. 251 от ГПК без разглеждане като недопустима, поради което частната жалба се явява неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.

3

Така мотивиран, Софийски градски съд

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба с вх. № 159161/19.05.2026 г. от Т. Д.

К., чрез адв. Г. И. П.-С., срещу Решение № 8448/08.05.2026 г. по гр. д. № 41332/2024 г. по описа на СРС, 139 състав, в частта която има характер на определение, с което е оставена без разглеждане молба по чл. 251 от ГПК за тълкуване на решение № 4161/04.03.2026 г. по същото дело.

Определението подлежи на обжалване в едноседмичен срок от съобщаването му пред Върховен касационен съд.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4