Решение № 58 от 30.03.2022, Районен съд - Провадия

РЕШЕНИЕ

№ 58 гр. Провадия, 30.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПРОВАДИЯ, III-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Десислава Г. П.а при участието на секретаря И.М.В. като разгледа докладваното от Десислава Г. П.а Гражданско дело № 20213130100891 по описа за 2021 година

Производството е по реда на чл.310 и сл. ГПК.

Предявени са от СТ. К. М. , ЕГН **********, с адрес с.****, чрез процесуалния й представител – адв. Д.К. срещу "АВАНГАРД СОД" ЕООД , ЕИК 203084621, със седалище и адрес на управление гр.Велико Търново, ул.

„Деньо Чоканов” №8, вх.А, ет.8, ап.36, представлявано от С.К., обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ да бъде признато за незаконно и да бъде отменено уволнението, извършено със заповед № 197/25.06.2021г., издадена от управителя на ответното дружество, както и ответникът да бъде осъден да заплати на ищцата обезщетение по реда на чл.225, ал.1 КТ в размер от 650 лв. за периода от 22.06.2021г. до 22.07.2021г.

Съдът не е допуснал направено искане за изменение на иска по чл.344, ал.1, т.3 КТ, доколкото ищцата е заявила нов период и формулирала ново искане към съда. Определението не подлежи на обжалване, поради което предмет на настоящото производство е останало първоначално заявената претенция в размер на 650лв. за периода 22.06.2021г. до 22.07.2021г.

Твърди се в исковата молба, че ищцата работила по трудово правоотношение при ответника, като заемала длъжността „охрана“, с последно получено основно трудово възнаграждение в размер от 650лв. На 18.06.2021 г. излязла в платен отпуск. На 20.06.2021 г. в **** имало събитие, на което била извикана да присъства и да вземе участие като доброволец. На тази дата присъствала на събитието, имало концерт и танцувала. На 22.06.2021 г., когато вече трябвало да се връща на работа, й се обадил С.К. – 1 собственик на фирмата и й заявил, че ще бъде уволнена, защото уронва престижа на фирмата, затова че е танцувала. Твърди, че не е злоупотребявала с алкохол или други субстанции, че не е правила нещо вулгарно или обидно за когото и да било. Твърди, че не са й дали възможност за обяснение и даже не ги интересувало нейното становище. Принудили я, защото тя не била съгласна с това, да подпише заявление за напускане по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ. Това не било нейното желание. Обичала си работата и желаела да продължи да я върши. Била огорчена и възмутена от отношението към нея.

Депозирала го в деловодството на фирмата. Твърди, че в предвидения от закона седемдневен срок не е получавала отговор дали молбата й е одобрена, а по смисъла на закона това трябвало да стане само и единствено писмено.

Писменото волеизявление било условие за действителност, за да бъде спазена предписаната в закона форма. Счита, че в случая цялата процедура е била опорочена. Нямало и воля от нейна страна за напускане. Нейното желание било да продължи да работи на заеманата длъжност. Предвид изложеното се моли за уважаване на предявените искове. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител, в който изразява становище за допустимост, но неоснователност на исковете. Оспорва същите изцяло по основание и по размер. Не оспорва обстоятелството, че между „Авангард СОД“ ЕООД и СТ.

К. М. е имало сключен трудов договор № 212/10.07.2020 г., съгласно който същата е била назначена на длъжност „охранител“ в дружеството. Твърди, че по неизвестни за работодателя причини, ищецът е инициирала прекратяване на трудовия договор на основание чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, като се е свързала с оторизираното от дружеството отговорно лице на охранявания обект „****“ село ****, където е изпълнявала трудови си функции. Оторизираният служител Г.Г. предоставил на С.М. изготвена от ответното дружество типова бланка за прекратяване на договор по взаимно съгласие по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ, а ищецът попълнила и подписала бланката и му я предала. Тъй като седалището на дружеството било в гр. Велико Търново, заявлението било изпратено на работодателя по куриер и доставено до офиса на дружеството на 24.06.2021 г. На следващия ден - 25.06.2021 г., управителят на дружеството издал заповед за прекратяване на трудово правоотношение и изпратил същата по куриер на С.М. с указание до куриера „да се подпише единия екземпляр на заповедта и да се върне“. На 26.06.2021 г. заповедта била доставена на ищеца, но тя отказала да подпише същата. На 28.06.2021 г. било изпратено уведомително писмо до С.К. с изх. № 547/25.06.2021 г., с което същата била уведомена, че във връзка с прекратяване на трудовия договор, следва да изпрати трудовата си книжка на работодателя за попълването й. Писмото било получено от ищеца лично на 01.07.2021 г. На 28.06.2021 г. било изпратено и Уведомление по чл. 62, ал. 5 от КТ до НАП за прекратяване на договора. Недоказани били твърденията на ищеца, че в законоустановения едноседмичен срок работодателят не е взел отношение по предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие на основание чл. 325, 2 ал. 1, т. 1 от Кодекса на труда. От представените по делото доказателства било видно, че заявлението от ищеца е достигнало до нейния работодател на 24.06.2021 г. До 01.07.2021 г. (датата на изтичане на едноседмичния срок по чл. 325, ал. 1, т. 1 от КТ) до СТ. К. М. били изпратени и получени две различни изявления от работодателя, че предложението й е прието. Оспорва твърдението, че уволнението на ищеца е незаконно. Оспорва твърдението, че ищеца има право на обезщетение по чл. 344. ал. 1, т. З от КТ. Счита, че исковете са недоказани и следва да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

В открито съдебно заседание ищцата се представлява от адв. Д.К., която поддържа становище за основателност на предявените искове и моли същите да бъдат уважени. В дадения от съда срок представя писмена защита по съществото на спора.

Ответното дружество се представлява от адв. Д.С., който поддържа становище за неоснователност на предявените искове и моли същите да бъдат отхвърлени. Депозира писмени бележки.

Съдът, след като взе предвид становищата на страните, събраните по делото доказателства и съобрази приложимия закон, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 и 3 КТ.

Не се спори и се установява от представен по делото трудов договор №212, че на 10.07.2020г. между С.М. и ответника „Авангард СОД” ЕООД е сключен трудов договор, по силата на който ищцата е била назначена на длъжност „охранител” в ответното дружество, изменен с допълнително споразумение от 04.01.2021г. и че основното й месечно трудово възнаграждение е в размер на 650лв.

Със заявление вх.№249/24.06.2021г. от С.М. е отправено искане до управителя на "Авангард СОД" ЕООД, за освобождаване от заеманата длъжност.

Със Заповед № 197/25.06.2021г., издадена от С.К. – управител на ответното дружество, е прекратено трудовото правоотношение с ищцата на длъжност „охранител”. Като основание за прекратяване на трудовия договор е посочено – "по взаимно съгласие на страните". Със заповедта е разпоредено на лицето да се изплати обезщетение по чл.224 КТ – за неизползван годишен отпуск за 2021г.

От страна на ищцата бе направено оспорване, че не е получила заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение.

При невъзможност заповедта за уволнение да бъде връчена на работника или служителя, работодателят може да я изпрати по пощата с препоръчано писмо с обратна разписка, съгласно чл. 195, ал. 2 КТ. За да е осъществено надлежно връчване по пощата не е необходимо то да е извършено лично на получателя. Редовно е всяко друго връчване, което е допустимо съобразно общите правила, уредени в чл. 42 и 44 ГПК, както и съобразно специалния закон – чл. 36 от Закона за пощенските услуги. В този 3 смисъл са Решение № 283 от 06.04.2010г. по гр.д. № 507/2009г. ІІІ г.о. ВКС и Решение № 39 от 27.02.2012г. по гр.д. № 410/2011г. ІІІ г.о. ВКС.

Заповедта за уволнение може да бъде връчена при отказ, който може да бъде установен с всички доказателствени средства – Решение № 209/13.04.2011г. по гр.д. № 1105/2010г. ІV г.о. ВКС.

Във връзка с горното оспорване по делото са събрани гласни доказателства от служителя на Еконт, който е доставил до ищцата заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение. Свидетелят Д.П. П. споделя пред съда, че ясно помни случая, предвид това, че е единствения такъв /с отказ от получаване/ в с.****. Преди да отиде на адреса е позвънил на телефона на ответницата и я уведомил, че има пратка за нея. Трябвало да подпише документите и да ги върне отново на подателя. При срещата им на 26.06.2021г. М. отворила плика, видяла документите, но отказала да ги подпише. След това ги върнала на куриера, а той от своя страна уведомил подателя „Авангард СОД” ЕООД.

С оглед горното, съдът приема, че направеното оспорване е неуспешно и че именно на 26.06.2021 г. заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение е редовно връчен лично на ищцата при отказ от нейна страна.

Страната, към която е направено предложението за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, трябва да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в седемдневен срок от получаването му. Ако това не бъде направено, се смята, че предложението не е прието. Съгласието на работодателя може да се изразява и без отделно уведомяване на работника или служителя, ако в седемдневен срок е издал заповед за прекратяване на трудовия договор, какъвто е настоящия случай /така Решение №4/21.02.2021г. по гр.д. № 278/2011г. на ВКС/. Правоотношението се прекратява с постигане на взаимно съгласие на страните, изразено писмено. Ето защо, съдът не приема, че е налице порок при издаване на заповедта във връзка с липсата на изрично уведомяване на работника за приемане на предложението му за прекратяване на трудовото правоотношение по взаимно съгласие.

Исковата молба е подадена в съда на 26.07.21г. и е в срока по чл.358, ал.1, т.2 от КТ.

Основният спорен момент в производството е дали е налице действително изразена воля от ищцата за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие, на което основание същият е прекратен.

За изясняване на спора от фактическа страна в хода на процеса са ангажирани гласни доказателства, чрез разпита на свидетелите Л.Н.Л., Д.Н.К. и Г.Я.Г..

В показанията си св. Л. излага, че с ищцата е работила около година и един месец, че причината тя да не е на работа, според собственика на фирмата е, че тя е идвала редовно пияна на работа. Това лично той му го е казал.

Разказва, че имало международен фестивал през месец юни в ****. С. тогава била в отпуск, а той заедно с друг колега отишъл на събитието да подсилят 4 охраната. Там бил и С.К.. През вечерта той отишъл при тях и ги попитал дали са видяли, че С. е там и е пияна. Те му отговорили, че не са. Той обяснил, че е в групата с младежи, че е пияна и че уронва престижа на фирмата. Според него редовно ходела и на работа пияна. Казал, че С. от този момент вече не е служител на фирмата. Заплашил ги, че и тях ще изгони, защото го лъжели, че не са виждали тя така да ходи и на работа. След ден разбрал какво е станало със С.. Лично говорил с нея и разбрал, че си е написала молбата под влиянието на така наречената психическа атака, което г-н К. умеел. Излага, че той така разполага хората, че те да се чувстват унизени и унищожени. С. била много разстроена, била принудена да напусне под страх от дисциплинарно уволнение и че няма да си намери работа. Не може да каже с кого е говорила М., дали Н., който бил управител или К., който е собственик на фирмата.

В показанията си св.К. излага, че не работи при ответника, но е колега на М. в *****. Твърди, че от всички служители, които са охрана тя найсъвестно си е вършела работата, но била уволнена дисциплинарно, изгонена, изритана, смачкана. Никога не я е виждал или усещал да е пияна на работа. За фестивала споделя, че е била отпуска. Видял я е сред тълпата от млади хора, облечена с едни носии – кафтан и се е веселяла с другите хора, танцувала. Не я е видял да употребява алкохол. На събитието имало само бира и безалкохолни. От нейните колеги разбрал, че К. ще я уволнява, защото е била пияна там. След няколко дни и с нея се видял, когато тя плачейки му споделила, че са я карали да подпише молба за доброволно напускане. Тя му казала, че няма да подпише и че ще се стигне до съд. Знае, че са я натиснали по някакъв начин или са я заплашили, за да напусне. Тя си харесвала работата. Г-н К. редовно ходел в парка, за 3 години 200 човека е сменил.