Решение № 1533 от 27.01.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 1533 гр. София, 27.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 33 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ при участието на секретаря НАДЯ Г. Н. като разгледа докладваното от ПЛАМЕН ИВ. ШУМКОВ Гражданско дело № 20251110141097 по описа за 2025 година

Предявени са за разглеждане обективно кумулативно съединени установителни искове с правно основание по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД и осъдителни искове с правно основание по чл. 86 ЗЗД.

Производството по делото е образувано по постъпила искова молба от П. Г. В. срещу Д. И. З. и З. М. З. след развило се заповедно производство по ч. гр. дело № 1450/2025 г. по описа на СРС

Предявени са за разглеждане обективно и субективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422 ГПК и осъдителни искове с правно основание, както следва:

- срещу ответника Д. И. З. следните искове: 1/ установителен иск по чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 2500 евро, представляваща главница по неформален договор за заем от 19.12.2018 г.; 2/ установителен иск по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 1500 евро – главница по неформален договор за заем от 20.08.2019 г. и 3/ осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 910,27 лева, представляваща лихва за забава в плащането на главниците по двата договора за заем от 19.12.2018 г. и от 20.08.2019 г. за периода от 11.03.2024 г. до 10.01.2025 г. и - срещу ответника З. М. З. следните искове: 1/ установителен иск по чл. 422, ал.

1 ГПК, вр. чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД за сумата от 3500 евро, представляваща главница по неформален договор за заем от 30.5.2019 г. и 2/ осъдителен иск по чл. 86 ЗЗД за сумата от 796,48 лева, представляваща лихва за забава в плащането на главницата по договор за заем от 30.05.2019 г. за периода от 11.03.2024 г. до 10.01.2025 г.

1

Ищецът П. Г. В. e подал заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу З. М. З. за сумата от сумата от 3500 евро (три хиляди и петстотин евро), представляваща главница за неизплатено задължение по договор за заем от 30.05.2019 г. и срещу ДИ. З. за: сумата от 2500 евро (две хиляди и петстотин евро), представляваща главница за неизплатено задължение по договор за заем от 19.12.2018 г. и сумата от 1500 евро (хиляди и петстотин евро), представляваща главница за неизплатено задължение по договор за заем от 20.08.2019 г.

Срещу заповедта за изпълнение са депозирани възражения от длъжниците, като след указание до заявителя, последният е предявил установителни искове за вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение, както и кумулативно съединени с тях осъдителни искове за лихва за забава.

Ищецът П. Г. В. твърди, че с ответниците Д. И. З. и З. М. З. съществуват валидно възникнали облигационни правоотношения, произтичащи от сключени три неформални договора за паричен заем по смисъла на чл. 240 от ЗЗД. Твърди, че на 19.12.2018 г. ответницата Д. З. е поискала от ищеца в заем сума в размер на 2500 евро и на 20.08.2019 г. – сума в размер на 1500 евро, а също така, че З. М. З. на 30.05.2019 г. е поискал в заем сума в размер на 3500 евро. Твърди се, че ищецът е изпълнил искането на страните и е предоставил сумата от общо 7500 евро по банковата сметка на З. М. З.. Не се сочи между страните да е налице договорка за падежната дата на връщане на заемната сума, като счита, че съгласно разпоредбата на чл. 240 ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят следва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. Тъй като ответниците не изпълнили поетите си задължения за връщане на предоставените парични суми, то ищецът изпратил до всекиго от тях нотариална покана, получена на 11.03.2024 г., с която им предоставил 14-дневен срок за изпълнение на задължението си за връщане на предоставената в заем сума. Тъй като ответниците изпаднали в забава за изпълнение, претендира и лихва за забава върху всяка от главниците. Претендира разноски.

В срочно постъпил съвместен отговор от ответниците, същите оспорват изцяло основателността на предявените искове. Не оспорват, че на посочените дати са направили искания за получаване на процесните суми от страна на ищеца, както и че ищецът е превел сумите в изпълнение на исканията им през 2018 г. и 2019 г.

Възразяват обаче, че процесните вземания са погасени по давност. Посочват, че липсва идентичност между предоставените суми и претендираните от страна на ищеца суми.

Позовават се, че в банково извлечение от 31.07.2019 г. за сумата от 1200 евро като основание за превода е вписано „молба от С“, което не доказва твърдяното от ищеца основание за извършване на превода. Излага твърдения, че ответникът З. З. е поискал процесната сума за лечение на баща си Сергей Кунов, като излага и твърдения, че ищецът бил изтеглил здравните осигуровки на г-н К, поради което последният следвало да си заплати лечението. Поради тези и останалите изложени съображения молят предявените искове да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.

Съдът, като взе предвид становищата на страните и събраните по делото доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

По установителните искове по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. с чл. 240, ал. 1 ЗЗД:

Съгласно разпоредбата на чл. 240, ал. 1 ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество.

Касае се за неформална и реална двустранна правна сделка, при която заемното правоотношение между страните възниква при кумулативното наличие и на двата 2 елемента от така очертания фактически състав - постигнато съгласие между страните сумата да се предаде в собственост на заемателя със задължение за връщането й и реално предаване на сумата от заемодателя на заемателя с твърдяното предназначение - под формата на заемни средства (в този смисъл решение № 837/13.12.2010 г. по гр. дело № 1727/2009 г. на ВКС, IV г.о. по чл. 290 ГПК). Следователно, договорът за заем се счита за сключен в момента в който, въз основа на постигнато между страните по договора съгласие, едната страна даде, а другата получи в заем, пари или други заместими вещи. При този договор заемодателят дължи предаване на заемната сума, а заемателят връщане на същата в уговорения срок.

В настоящия случай ищецът поддържа да са налице д в а договора за заем, сключени с ответницата Д. И. З. /за сумата от 1500 евро и за 2500 евро/, както и един договор за заем, сключен с ответника З. М. З..

От приетите по делото молби от ответниците, отправени до ищеца, се установява, че същите са направили искане за предоставяне в заем на посочените парични суми. С молба от 19.12.2018 г. от Д. И. З., същата е направила искане за отпускане на паричен заем в размер на 2500 евро, която сума да й бъде преведена по посочената в молбата банкова сметка на З. М. З. /л. 23/; с молба от 20.09.2019 г. от Д.

И. З., същата е направила искане за отпускане на паричен заем в размер на 1500 евро, която сума да й бъде преведена по посочената в молбата сметка на З. М. З. /л. 16/; с молба от 30.05.2019 г. от З. М. З., същият е направил искане за отпускане на паричен заем в размер на 3500 евро, която сума да му бъде преведена по посочената в молбата банкова сметка /л. 21/.

По делото са представени и преводни нареждания, но същите не са придружени с превод на български език, поради което не следва да бъдат обсъждани.

Същевременно обаче следва да се посочи, че с оглед на заявеното в отговора на исковата молба, че вследствие на депозираните при ищеца молба, преводите на сумите са извършени през 2018 г. и 2019 г., на основание чл. 146, ал. 1, т. 3 ГПК, с проекта за доклад по делото, обективиран в определение от 28.10.2025 г., съдът е отделил като безспорни и ненуждаещи се от доказване между страните обстоятелствата, че през 2018 г. и 2019 г. ищецът е превел процесните суми. Проектът за доклад по делото е приет за окончателен без възражения от страните в проведеното открито съдебно заседание на 04.12.2025 г. без възражения между страните.

Ето защо и на основание чл. 153 ГПК съдът приема осъществяването на отделените за безспорни факти за доказано. Спорни между страните са въпросите, свързани с основанието за превода на сумите, тяхната дължимост на посоченото основание, както и поради погасяването им по давност.

На първо място следва да се посочи, че приетите по делото три молби, адресирани от ответниците до ищеца, обективират искане за отпускане на посочените в тях парични суми като личен заем. Молбите не са оспорени от ответниците, като напротив, тяхното подаване до ищеца се потвърждава от тях. Не е оспорен и фактът, че сумите по тези молби действително са преведени от страна на ищеца. Ето защо, съдът намира, че по делото се установява както предаването на сумите, така и основанието за тяхното това, а именно въз основа на сключени между страните договори за заем.

Неоснователно е направеното от ответниците възражение за недължимост на сумите поради факта, че ищецът е изтеглил от здравната система на Германия здравните осигуровки на третото за делото лице Сергей Кунов, намиращ се във фактическо съжителство с ответницата Д. З.. За установяване на това обстоятелство представя два броя нареждане за валутен превод и отговор от ДАК Здраве. На първо място, от така приетите писмени доказателства не се установява соченото от 3 ответниците обстоятелство на изтеглени здравни осигуровки от страна на ищеца. На следващо място, дори и този факт да беше установен, от него не може да се направи законосъобразен извод, че здравните осигуровки на трето по делото лице Сергей Кунов, са послужили за удовлетворяване на кредитора по процесните договори за заем, сключени с ответниците. Още повече, че ответниците сочат, че ищецът е извършил престъпление, усвоявайки осигуровките на трето лице, което, в случай че се установи, не може да доведе до извод за законосъобразно погасяване на задълженията по договорите за заем.

Неоснователно е и направеното от ответниците възражение за изтекъл период на погасителна давност на задълженията. Ответниците правят възражение за погасяване по давност на всички суми, претендирани по трите договора за заем, като сочат, че тъй като преводите са извършени през 2018 г. и 2019 г., то е изтекъл петгодишен срок от възникването им. Съгласно чл. 110 ЗЗД, с изтичане на петгодишна давност се погасяват всички вземания, за които законът не предвижда друг срок.

Срокът в настоящия случай е бил прекъснат с подаването на заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК на 10.01.2025 г., от която дата установителният иск се счита предявен - арг. чл. 422, ал. 1 ГПК и чл. 116, б. "б" ЗЗД. Ето защо, вземанията на ищеца, станали изискуеми преди 10.01.2020 г., са погасени по давност.

По делото не се установи да е уговорен падеж между страните за връщане на заетите суми. Съгласно чл. 240, ал. 4 ЗЗД, ако не е уговорено друго, заемателят трябва да върне заетите пари или вещи в течение на един месец от поканата. По делото са приети две нотариални покани, връчени на всекиго от ответниците на 11.03.2024 г. в кантората на нотариус Ангелина Георгиева с район на действие СРС /л. 26 - 31/. С поканите е предоставен 14-дневен срок за връщане на сумите по сключените договори за паричен заем, като срокът е изтекъл на 25.03.2024 г. Ето защо, считано от 26.03.2024 г. вземанията по договорите за заем са станали изискуеми. Съгласно чл. 114, ал. 1 ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането е станало изискуемо.

Следователно петгодишната давност по чл. 110 ЗЗД започва да тече от 26.03.2024 г.

Установителните искове се считат предявени от момента на депозиране на заявлението за издаване на заповед за изпълнение на 10.01.2025 г., тоест по-малко от една година след настъпване на изискуемостта. Следователно петгодишната давност не е изтекла.

В горния смисъл е и практиката на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК.