Определение № 4218 от 26.10.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4218 гр. София, 26.10.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 9-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ВЕЛИЗАР СТ. К.ОВ като разгледа докладваното от ВЕЛИЗАР СТ. К.ОВ Частно наказателно дело № 20241110214601 по описа за 2024 година

ПРОИЗВОДСТВОТО Е ПО РЕДА на чл. 29, ал.2 вр. ал.1 от НПК.

ИНИЦИИРАНО Е ПО „СПЕШНА“ МОЛБА ЗА „НЕЗАБАВЕН

ДОКЛАД“ с вх. № 335882 от 23.10.2024г. на ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ К. С. Х. с искане за отвод на съдебния състав във връзка с образуваното на 22.10.2024г. съдебно производство по НЧД № 14 601/2024г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав за разглеждане на допустимостта и основателността на депозираната жалба на същата страна с вх. № 20014 от 16.10.2024г. срещу Постановление на прокурор от Софийска Районна прокуратура от 09.10.2024г. за прекратяването на основание чл.199 вр. чл.243, ал.1, т.1 вр. с чл.24, ал.1, т.1, пр.1 от НПК на ДП № 1554/2021г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 20014/2021г. по описа на СРП за престъпление по чл.290, ал.1 от НК.

РЕШАВАЩАТА ИНСТАНЦИЯ НА СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, като разгледа релевираното подробно възражение за отвод на съдебния състав, прецени приложимият процесуален закон и с оглед материалите от производството, НАМИРА СЛЕДНОТО:

ИСКАНЕТО ЗА ОТВОД НА СЪДЕБНИЯ СЪСТАВ заявено от

ЖАЛБОПОДАТЕЛЯ К. С. Х. Е НЕОСНОВАТЕЛНО, НЕОБОСНОВАНО и СЛЕДВА ДА БЪДЕ ОСТАВЕНО БЕЗ УВАЖЕНИЕ.

Жалбоподателят Х. излага в своята „спешна“ молба за „незабавен доклад“ с вх. № 335882 от 23.10.2024г. емоционална, експресивна, логична и очаквана допустима критика към личността на съдията-докладчик Велизар К.ов (жалбоподателят Х. е излагал и устни заплахи към съдията-докладчик пред служителите на Софийски Районен съд, Наказателно отделение - „Сега ще види тоя! Сега ще види тоя!“). Тази допустима критика, независимо, че е по-изявена, емоционална, експресивна, дори да е шокираща, предизвикваща, заплашваща или обвиняваща, е обусловена единствено от личното недоволство и изпитвани крайни негативни емоции от жалбоподателя Х. към личността на съдията-докладчик Велизар К.ов във връзка с друго негово производство пред същия съдия-докладчик по НЧД № 2980 по описа за 2023г.

1 на СРС, НО, 9-ти състав, в което съдът е произнесъл своевременен, законосъобразен, мотивиран и правилен влязъл в сила съдебен акт по смисъла чл.244, ал.5 от НПК по жалбата на жалбоподателя Х. за спиране на ДП с № 227 ЗМК 2507/2017г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 25114/2017г. за разследвано престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК (Т.е. жалбата на жалбоподателя Х. срещу постановлението за спирането на ДП е била оставена без уважение).

Този съдебен състав не се влияе от извънсъдебните и съдебните критики и становища на жалбоподателя Х. срещу личността на съдията-докладчик. По делото не са налице данни, че съдът е повлиян или се повлиял, или че ще се повлияе от критиките и становищата на жалбоподателя Х., доколкото всеки магистрат с оглед публичността на своята позиция в обществото съгласно практика на ЕСПЧ е задължен винаги да понася всякакъв вид критика, дори и по-силно изразена от членовете на обществото, или от страна по дело. Нещо повече магистратите – съдиите и прокурорите следва да бъдат подлагани на засилена критика и контрол в рамките на тяхната правораздавателна дейност, каквато е и идеята при тълкуването на Решението на ЕСПЧ „Обершлик срещу Австрия“ от 23.05.1991г. Ако съдът наруши тези изисквания или допусне възникване на конфликт с която и да е от страните, би се създало основание за отмяна на постановения съдебен акт по делото, тъй като ще се нарушат изискванията за обективен, безпристрастен, независим и справедлив съдебен процес. В тази насока са и тълкуванията на правото по казуалното приложение на закона по делото „Костин“ съгласно Решението на САС по ВНОХД № 164/2019г. , с което е отменена постановената от СГС присъда, именно поради допуснат и проявен в съдебния процес словесен конфликт между Председателя на съдебния състав и страна в производството.

Решаващата инстанция на Софийски Районен съд намира, че двете съдебни производства по НЧД № 2980/2023г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав и по НЧД № 14 601/2024г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав са различни по юридически основания. Първото производство касае преценката на законосъобразността на прокурорски акт за спиране на ДП с № 227 ЗМК 2507/2017г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 25114/2017г. за разследвано престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК, а второто дело - производство за проверка на прокурорски акт за прекратяване на друго ДП № 1554/2021г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 20014/2021г. по описа на СРП за престъпление по чл.290, ал.1 от НК. Двете посочени досъдебни производства имат различен предмет. Не се отнасят до едни и същи факти и/или до едни и същи престъпления и/или до анализ на едни и същи доказателствени източници. Съдът не отчита по двете съдебни производства с включените към тях отделни досъдебни производства едни и същи доказателствени материали.

Съдът преценява в производствата по спиране и по прекратяване на досъдебните производства различни фактически и юридически въпроси, които не са идентични и не са съвпадащи с фактическите и юридически въпроси от приложимостта на института на прекратяване на наказателното производство в досъдебната му фаза.

Липсва основание за отвеждане на съдебния състав, тъй като фактите и 2 анализираните доказателства по ДП с № 227 ЗМК 2507/2017г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 25114/2017г. за разследвано престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК са коренно различни от фактите и доказателствата по ДП № 1554/2021г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 20014/2021г. по описа на СРП за престъпление по чл.290, ал.1 от НК, които предстоят да се преценят от състава, в случай, обаче, че основната жалба на жалбоподателя Х. по това ДП (за деянието по чл.290 от НК) би била допустима срещу прекратителния прокурорски акт. За това съдът ще извърши съответна проверка в отделно определение.

Освен това, ако съдът в първото съдебно производство по НЧД № 2980/2023г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав е разгледал определени доказателствени материали по същество (жалбата на жалбоподателя Х. в това дело е била допустима и редовна) това не означава, че съдът ще разгледа по същество същите материали по настоящото производство по НЧД № 14 601/2024г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав, след като предстои да се прецени предикатно допустимостта и редовността на жалбата на жалбоподателя Х. срещу прокурорския прекратителен акт по чл.243 от НПК, респективно е възможно да не се достигне до разглеждането на тази жалба по същество със съответен фактически, доказателствен и правен анализ, тъй като е евентуално недопустима.

В производството по НЧД № 2980/2023г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав съдията-докладчик е приложил закона; отчел е събраните доказателства; извършил е съответен обоснован доказателствен анализ и на база своето вътрешно убеждение при преценката на фактите е приел, че акта на прокурора за спирането на ДП с № 227 ЗМК 2507/2017г. по описа на 03 РУСДВР и пр.пр. № 25114/2017г. за разследваното престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК е законосъобразен, правилен, мотивиран и обоснован.

Съдията-докладчик Велизар К.ов не следва да се отвежда от настоящото производство, независимо, че същото и производството по НЧД № 2980/2023г. по описа на СРС, НО, 9-ти състав са били инициирани от един и същи жалбоподател - К. С. Х.. Напълно разбираеми са за съда личните възражения, емоционално недоволство, негативни чувства и дори проявено крайно неуважение на жалбоподателя Х. към личността на съдията-докладчик Велизар К.ов. Настоящият съдия-докладчик от своя страна няма нищо против личността на жалбоподателя Х., нито се влияе от неговата емоционално изразена допустима критика към съдебния състав. Нещо повече, съдът дори я адмирира и приветства. Съдията-докладчик Велизар К.ов прилага закона обективно, безпристрастно, независимо, добросъвестно, акуратно, професионално и отговорно. Всеки казус поставен за разглеждане пред съдебния състав е решаван всякога сам за себе си самостоятелно на база фактите, доказателствата и закона. Съдията-докладчик по силата на своето вътрешно убеждение е подхождал и подхожда изключително отговорно към жалбите и казусите на жалбоподателя Х.. Съдията-докладчик Велизар К.ов е независим правораздавателен орган и не може да получава указания, включително от трети лица, или дори от страните (или още повече от жалбоподателя Х.), как следва да реши казуса, който е бил поставен на 3 разглеждане на неговото внимание. Съдът отчита, че жалбоподателя Х. е неюрист и същия не познава устройството на съдебната власт, нито знае какво точно вършат съдиите при приложението на своите правомощия, когато прилагат НПК в различните съдебни процедури, каквито са обжалванията по смисъла на чл.244 и чл.243 от НПК. А и не е задължен да знае. Същият е равнопоставен български гражданин, който има достойнство, чест и положително име. Такова име, достойнство и чест има и настоящия съдиядокладчик. Съдията-докладчик Велизар К.ов всякога е бил отговорен като съдия и магистрат. Същият притежава значителен юридически опит и професионален стаж в органите на правораздавателната система. Обвиненията на жалбоподателя Х. срещу личността на съдебния състав са неоснователни.

Съдията-докладчик Велизар К.ов правораздава като съдия не, за да идва формално на работа в сградата на СРС до определено работно време; не за да ползва отпуски, почивки или командировки (както приема жалбоподателят Х.) и т.н., а за да изпълнява своето призвание - отговорно, добросъвестно и почтено. Следва да бъде отчетено, че съдията-докладчик Велизар К.ов е преценил, прочел е и се е запознал с оглед своя професионализъм, рутина и юридически опит в цялост с материалите по ДП с № 227 ЗМК 2507/2017г. по описа на 03 РУ-СДВР и пр.пр. № 25114/2017г. за разследваното престъпление по чл.144, ал.3 вр. ал.1 от НК. Не е имало липсващи томове от ДП, както твърди жалбоподателя Х. в ДП. Прокуратурата е била представила цялото досъдебно производство (както се отчита и в настоящия случай). Следва да бъде съобразено, че жалбоподателя Х., в което и да е производство - по обжалване на прокурорските актове за спиране и/или за прекратяване на досъдебните производства, следва да изчерпи с жалбата си всички възможни искания, а не например перманентно, постоянно, почасово и/или ежедневно да подава всевъзможни молби, възражения или претенции - или които нямат връзка с предмета на производствата; или които не са свързани с жалбите от производствата, или са субективен, а не обективен израз на вижданията за начина, по който следвало да се реши съответния казус според неюридическите разбирания на жалбоподателя Х. (сходно на „масовите жалбоподатели, тъжители и ищци, търсещи психологическо внимание, поради изпитвано страдание“).

СЪДЪТ ПРИЕМА, ЧЕ не е довел с произнасянето на съдебните си актове по делата на негов доклад до настъпването на неимуществени и/или имуществени вреди в патромониума на жалбоподателя Х.. Тези твърдения на жалбоподателя Х. не са подкрепени с доказателства, а от друга страна, всеки съдия има функционален имунитет, който означава липсата на каквато и да е юридическа - наказателна, гражданска и/или дисциплинарна отговорност в случаите на поставянето на съдебните актове и извършвана правораздавателна дейност от магистратите.

СЪДЪТ НАМИРА, ЧЕ не е „клетвопрестъпник“, престъпник или законов нарушител. Съдията-докладчик Велизар К.ов е с чисто съдебно минало при липса на криминални регистрации и висящи наказателни производства. Същият се ползва с добро име и с професионална чест в органите на съдебната власт. Също така, съдията-докладчик Велизар К.ов не 4 упражнява професията на съдия с цел да се облагодетелства, а за да правораздава. С възнаграждението си на съдия (определяно от ВСС по съответен законов ред), съдията-докладчик физически се издържа и живее нормално и почтено в рамките на придобитото, без да има каквито и да е било други финансови претенции. В наказателните производства винаги една част от страните са доволни, а другите - недоволни, както е в случая с жалбоподателя Х.. Съдията-докладчик Велизар К.ов няма претенциите да е съдия. Той е съдия, дори успешен съдия, в органите на съдебната власт, чиито професионални и нравствени качества са преценени като съществуващи от кадровия орган на съдебната власт - Висш съдебен съвет. Съдията-докладчик Велизар К.ов е толерантен, уважителен, внимателен и коректен към всеки български гражданин, който е сезирал съда с искане за предоставяне на правосъдие, както в случая е подходено и към всяка от жалбите на жалбоподателя Х.. Съдията живее с достойнство, пълноценно, стойностно, човешки. Съдията решава делата с четене, с писане, с обсъждане в съставите и в залите. Спокойствието на съдията идва от добросъвестността, от старанието, от опита. Дълбокото спокойствие на погледа на съдията е негова морална същност. Съдията е олицетворение на методичност, дисциплина, спокойна разсъдливост и мъжество. Съдията служи само на закона, защото е длъжен да прилага действащото право. Съдията не може да приема указания, за да реши по определен начин конкретен казус. Съдията респектира с високият си духовен ръст, респектира с решенията си. Един съдия тежи в обществото с това, което е написал и подписал. Неговото решение е обществено достояние.