Решение № 33 от 14.02.2025, Районен съд - Гоце Делчев

РЕШЕНИЕ

№ 33 гр. , 14.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ в публично заседание на шестнадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Магдалена Ат. Жбантова

Стефанова при участието на секретаря Цветомира Й. Къркъмова като разгледа докладваното от Магдалена Ат. Жбантова Стефанова Гражданско дело № 20241220100827 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе в предвид следното:

Делото е образувано по предявен иск от „АПС Б.Б.“ ЕООД, гр. С. против В. Г. Б. от гр. Г. Д., обл. Бл.. Иска се да бъде признато за установено, че ответника дължи на ищеца сумата в общ размер от 1418.89 лв., формирана както следва: 1) главница в размер на 762.18 лв.; 2) договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на 51.42 лв. за периода от 11.02.2019 г до 13.08.2019 г. 3) законна лихва за забава върху главницата в размер на 185,05 лв. за период от 13.08.2019 г. до 11.03.2024 г.; 4) 318.84 лв.- представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С. к. “ ООД; 5) 101.40 лв. - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит; 6) както и лихва за забава върху главницата от датата на подаване на заявлението в съда до окончателно изплащане на вземанията. Иска се също така ответника да бъде осъден да заплати на ищеца сторените разноски по заповедното производство и по настоящото производство.

Твърди се от ищеца, че на 11.02.2019 г. по реда на ЗПФУР и при 1 спазване изискванията на ЗПК, между „С. к.“ ООД, в качеството на кредитодател и В. Г. Б. като кредитополучател е сключен договор за потребителски кредит с № 271580, по силата на който кредитополучателят е получил от кредитодателя парична сума в размер на 762.18 лева. От своя страна той следвало да върне сумата, ведно с договорна лихва от 40.05% и годишен процент на разходите от 48.63% на 6 вноски в размер на 350 лева, съгласно погасителен план, неразделна част от договора. Последната погасителна вноска била с падеж на 13.08.2019 г. Ответника не е изпълнила задълженията си по договора, поради което била начислена лихва за забава, както и такси по Тарифа за таксите на „Сити Кеш“ ООД.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 13.01.2022 г. и приложение № 1 към него „С. К.“ ООД прехвърлило своите вземания към длъжника по процесния договор на ищцовото дружество. Длъжникът е уведомен за цесията на посочения от него настоящ адрес на дата 21.03.2022 година, както и със CMC на посочения от него телефонен номер.

Тъй като ответника не извършила плащане по договора за заем, ищцовото дружество подало заявление за издаване на Заповед за изпълнение по реда на чл. 410 от ГПК, по което е образуваното ч.гр.д. № 299/2024 г. Съдът е уважил претенцията и е издал Заповед за изпълнение за претендираните суми. Заповедта е връчена при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което и след указания на съда, е подадена настоящата искова молба.

Правната квалификация на предявения иск е по чл. 6 и чл.8 от ЗПФУР във вр. чл. 9, чл.11 и чл.33 от Закона за потребителския кредит, чл.79 и чл.86 от ЗЗД във вр. с чл.240 от ЗЗД, вр. с чл. 422 и чл. 415 от ГПК.

Ответника не е открит на установените по делото адреси, поради което му е назначен особен представител. В определения от закона едномесечен срок, от страна на особеният представител на ответника е постъпил отговор, в който се застъпва становище за нередовност на исковата молба, тъй като не са ясно изложени обстоятелствата, на които се основава иска, не е ясен и петитума. По същество намира предявените искове за неоснователни. Заявява, че оспорва твърдението, че ответника е страна по процесния договор за заем. От страна на ищеца не са представени доказателства как е осъществена процедурата по сключване на процесния 2 договор от разстояние, не е установено как е подадено заявлението и как е било постигнато съгласие за сключване на процесния договор. Липсват доказателства кога и по какъв начин е предоставена сумата по договора (в брой или по банков път, респ. по каква сметка), съответно усвоена ли е била тя от ответника. Твърди, че договорените ГЛП и ГПР нарушават принципа на справедливост, поради което счита договора за нищожен, алтернативно недействителен. Моли съдът да прогласи нищожността на договора, алтернативно на отделни негови клаузи. В условията на евентуалност прави възражение за недължимост на претендираната сума, поради изтекла погасителна давност, която счита, че тече от датата на получаване на сумата.

Твърди, че извършената цесия не е произвела действие по отношение на ответника, тъй като същият не е бил надлежно уведомен за нея, и доколкото не е налице валиден договор за потребителски кредит, респ. валидно заемно правоотношение, то не е налице и вземане на „С. К.“ ООД, което да се цедира.

Оспорва твърденията, че с цитирания договор за цесия е прехвърлено вземането по процесния договор за паричен заем. Оспорва искането на ищеца да бъде прието от съда за надлежно връчването на уведомлението за цесия, извършено заедно с исковата молба, доколкото е връчено не на ответника, а на особен представител, който не притежава пасивна представителна власт да приема волеизявления свързани с промяна в материалното правоотношение.

Правната квалификация на възраженията на ответника е по чл.146 от ЗЗП, чл.11, т.10 във вр. с чл.19 и чл.22 от ЗРК, чл.26, чл.99, ал.4 и чл.110 от ЗЗД.

От събраните доказателства, съдът прие за установено във фактическо отношение следното:

На 10.02.2019 г. в 21.52 ч. В. Г. Б. подала на електронната страница на „С. К.“ ООД заявка за отпускане на потребителски заем. При това записала личните си данни, телефонен номер и електронен адрес и поискала отпускане на заем в размер на 3000 лева за период от 6 месеца. След това на същата дата в 22.05 ч. променила заявката си и избрала нова сума за заем – от 1000 лева за период от 6 месеца. От страна на „Сити Кеш“ ООД й бил изпратен стандартен европейски формуляр.

След проверка в ЦКР, заявката на Б. била одобрена и на 11.02.2019 г. между нея като заемател и „С. К.“ ООД като заемодател бил сключен по реда 3 на Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние (ЗПФУР) договор за потребителски кредит Кредирект № *******. С договора „С. К.“ ООД се задължило да отпусне на ответника паричен заем в размер на 1000 лв., а ответника се задължила да върне заемната сума в срок до 12.08.2019 г. на вноски съгласно погасителен план съдържащ се в договора. Договорен е фиксиран годишен лихвен процент в размер на 40.05 % и годишен процент на разходите – 48.79 % . В чл. 3.10 от договора е записана обща сума за плащане от 1151.56 лева. В чл.6.1 от договора е записано, че заемателя се задължава в срок от три дни, считано от усвояване на заемната сума да предостави обезпечение, по начина и реда, и отговарящо на условията по чл.33, ал.1 от Общите условия: поръчител или банкова гаранция. А според чл.6.2 от процесния договор за заем, при неизпълнение на чл. 6.1., заемателят дължи на заемодателя неустойка в размер на 678.44 лева, която се начислява автоматично от заемодателя, като с подписването на договора за заем заемателят счита за уведомен за нейното начисляване. Така начислената неустойка се заплаща разсрочено съгласно погасителния план по договора.

По делото са представени и Общите условия (ОУ) за предоставяне на кредити от „С. К.“ ООД за заеми „Кредирект“, предоставяни чрез интернет (находящи се в заповедното производство). Съгласно чл.33 от ОУ поръчителите по заема следва да са едно или две физически лица, които отговарят кумулативно на следните условия: имат осигурителен доход общо в размер на най-малко 7 пъти размера на минималната работна заплата за страната; в случай на двама поръчители, размерът на осигурителния доход на всеки един от тях трябва да е в размер на поне 4 пъти минималната работна заплата за страната; да не са поръчители по други договори за заем, сключени от Заемодателя; да не са заематели по сключени и непогасени договори за заем, сключени със заемодателя; да нямат кредити към банки или финансови институции с класификация различна от „Редовен“, както по активни, така и по погасени задължения, съгласно справочните данни на ЦКР към БНБ; да представят служебна бележка от работодателя си или друг съответстващ документ за размера на получавания от тях доход. При предоставяне на банкова гаранция, тя трябва да е безусловна и да е издадена от лицензирана в БНБ търговска банка, за период, включващ от сключване на договора за заем до изтичане на 6 месеца след падежа на последната редовна вноска по погасяване на заема и обезпечаваща задължение в размер на два пъти общата 4 сума за плащане по договора за заем, включваща договорената главница и лихва.

Договорената заемна сума в размер на 1000 лева била предоставена от ищцовото дружество на ответника чрез паричен превод по „Изи пей“, за което е представена съответната разписка, а и това обстоятелство не се оспорва от ответника.

На 13.01.2022 г. е подписан договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.01.2013 г., сключен между „С. К.“ ООД и „АПС Б.Б.“ ЕООД, по силата на който вземането към ответника, произтичащо от процесния договор за паричен заем, е прехвърлено в собственост на ищцовото дружество ведно с всички привилегии и обезпечения. „С. К.“ ООД упълномощило ищцовото дружество да уведомява длъжниците за извършената цесия. В съответствие с упълномощаването до ответникът било изпратено уведомление за извършената цесия. Уведомление е приложено и към настоящата искова молба.

Тъй като Б. не изпълнила задължението си за заплащане на месечните вноски по договорения погасителен план, от страна на ищцовото дружество било подадено заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. По заявлението е образувано ч.гр.д. № 299/2024 г. по описа на Районен съд - Гоце Делчев. Съда уважил заявлението и издал заповед за изпълнение за исканите суми - главница в размер на 762.18 лв., договорна възнаградителна лихва върху главницата в размер на §1.42 лв. за периода от 11.02.2019 г до 13.08.2019 г., законна лихва за забава върху главницата в размер на 185,05 лв. за период от 13.08.2019 г. до 11.03.2024 г., 318.84 лв.- представляваща неплатени дължими такси, дължими съгласно Тарифа за таксите и разходите, събирани от „С. к. “ ООД, 101.40 лв. - дължима неустойка, съгласно чл. 6.2 от Договора за потребителски кредит кредит, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 12.03.2024 г. до окончателно изплащане на вземанията, както и сторените по делото разноски – 28.38 лв. платена държавна такса и 100 лева за процесуално представителство.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника по реда на чл.47, ал.5 от ГПК, поради което на заявителя е указано да предяви иск за установяване съществуването на вземането си.

5

Предвид изложеното, исковете са предявени в определения от закона едномесечен срок от получаване на указанията на съда за предявяване на иск, от правоимащо лице срещу длъжника по заповедното производство, пред надлежен съд, поради което се явяват допустими.

Разгледан по същество иска е частично основателен, поради следното.

Предпоставките за уважаването на иск за установяване на подлежащо на изпълнение договорно задължение са най-общо две - на първо място да е налице облигационна връзка между страните и възникнало по силата на тази връзка задължение на съответната страна да престира парична сума, и на следващо - да е налице неизпълнение на поетото от страната задължение, при изправност на насрещната страна.

Съгласно чл. 6 от ЗПФУР договор за предоставяне на финансови услуги от разстояние е всеки договор, сключен между доставчик и потребител като част от система за предоставяне на финансови услуги от разстояние, организирана от доставчика, при която от отправянето на предложението до сключването на договора страните използват изключително средства за комуникация от разстояние - едно или повече, т. е. не е необходимо едновременното им физическо присъствие (арг. чл. 6, вр. § 1, т. 2 ДР на ЗПФУР ) - напр. електронни формуляри в интернет, разговори по телефон, кореспонденция по имейл и др. Съгласно чл. 18, ал. 1, т. 1 и ал. 2 ЗПФУР, доставчикът е длъжен да докаже, че е изпълнил задълженията си за предоставяне на информация на потребителя, като за доказване предоставянето на преддоговорна информация, както и на изявления, отправени съгласно ЗПФУР, се прилага чл. 293 от ТЗ, а за електронните изявления – Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги. Нормата на чл. 18, ал. 5 от ЗПФУР предвижда, че за договора за предоставяне на финансови услуги от разстояние се прилагат и чл. 143 - 148 от Закона за защита на потребителите.