Решение № 4 от 03.01.2025, Окръжен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№4 гр. Кюстендил, 03.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ в публично заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Татяна Хр. Костадинова при участието на секретаря Елеонора Н. Борисова като разгледа докладваното от Татяна Хр. Костадинова Гражданско дело № 20241500100030 по описа за 2024 година

„Банка ДСК” АД, с ЕИК 121830616, със седалище и адрес на управление: гр.

София, ул. „***” № 19 е предявила срещу С. Х. В., с ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. „***“ № 8, вх. А, ет. 2, ап. 1 по реда на чл. 422, във вр. с чл. 415, ал.1, т. 2 от ГПК искове за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищцовата банка по сключен Договор за кредит Експресо № *** следните суми: 26 493.84 лв. - главница; 2499.13 лв.- договорна лихва за периода от 06.11.2019 г. до 08.08.2021 г.; 1293.01 лв.- обезщетение за забава за периода от 06.11.2019 г. до 08.08.2021 г.; 2867.69 лв. – законна лихва за периода от 09.08.2021 г. до 31.08.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от датата на постъпване на заявлението в съда – 20.09.2022 г. до изплащане на вземането, за които суми е издадена Заповед № 823 от 20.09.2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр.д. № 1705/2022 г. по описа на РСКюстендил. Претендират се разноските за заповедното и исковото производство.

В исковата молба се твърди, че на 31.07.2019 г. между „Експресбанк“ АД в качеството си на кредитор и ответника, като кредитополучател е сключен договор за кредит, по силата на който банката е предоставила на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 30000 лева, със срок за издължаване – 05.08.2021 г.

Страните са уговорили условията за издължаване на кредита, а именно: по погасителен план, представляващ неразделна част от договора за кредит на месечни погасителни вноски от по 1351,35 лв. за период от 24 месеца, с падеж на всяка месечна вноска 5-то число на съответния месец, с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 5,55 % на година за целия срок на кредита. Сочи се, че в договора са договорени и дължимите от кредитополучателя при неплащане в посочените срокове, наказателни надбавки, а именно: съгласно т.9.1 от договора - върху просрочените вноски: 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 или общо лихвеният процент върху просрочените погасителни вноски е в размер на 11,55%; съгласно т. 9.2 от договора - върху цялата главница след настъпване на предсрочната изискуемост: 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8. Заявява се, че банката е изпълнила задължението си по договора и е превела сумата по кредита по разплащателната 1 сметка на ответника. Акцентира се, че на 20.09.2022 г., с оглед настъпилият на 05.08.2021 г. краен падеж и неиздължаването на кредита, „Банка ДСК“ АД, като правоприемник на „Сосиете Женерал Експресбанк“ АД е подала пред РС-Кюстендил заявление за издаване на Заповед за изпълнение по чл. 417 ГПК и изпълнителен лист, както и че е издадена Заповед № 823/20.09.2022 г. по ч.гр.д. № 1705/2022 г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК и изпълнителен лист за процесните суми.

В отговора на исковата молба ответникът оспорва исковете изцяло по основание и по размер. Твърди, че процесният договор не е валидно сключен и между страните не е възникнало валидно правоотношение. Счита, че е налице неравноправност на клаузи от процесния договор, включително и на чл. 8, чл. 9.1 и чл.

9.2, част I от договора, на основание чл. 143, ал.2, т.3, т.10 и т.12 от Закона за защита на потребителите. Оспорва дължимата възнаградителна лихва по основание и размер.

Поддържа, че е налице противоправно бездействие от страна на банката да обяви кредита за предсрочно изискуем. Счита, че искането за присъждане на законна лихва върху възнаградителната такава, като част от претендираните анюитетни вноски, определени по чл.7.1, част I връзка с чл. 8, чл. 9.1 и чл.9.2, част I от договора е недопустимо. Сочи, че представеното извлечение от счетоводните книги на „Банка ДСК“ от 01.09.2022 г. не отговаря на нормативно установените изисквания и не е редовно от външна страна.

От събраните по делото доказателства и от становищата на страните, преценени по отделно и в съвкупност, се установи следното от фактическа и правна страна:

От съвкупната преценка на събраните писмени доказателства по делото и заключението по изслушаната и приета съдебно- счетоводна експертиза, която при преценката й по реда на чл. 202 ГПК съдът кредитира, се установява, че между страните е сключен Договор за кредит експресо №***, по силата на който „Експресбанк“ АД е предоставила на кредитополучателя С. В. потребителски кредит в размер на 30 000 лева. От своя страна кредитополучателят се е задължил да върне отпуснатия кредит заедно с дължимите лихви в сроковете и при условията, уговорени в договора. Срокът за погасяване на кредита е до 05.08.2021 г., като издължаването е уговорено да бъде на месечни анюитетни вноски, всяка в размер на 1351.35 лева за период от 24 месеца с падеж на всяка месечна вноска до 5- то число на съответния месец. Страните по договора са уговорили кредитът да се олихвява с номинален фиксиран лихвен процент в размер на 5.5% на година за целия срок на договора, съгласно чл. 8 от договора. При посрочие кредитът се олихвява и с наказателна надбавка върху просрочените погасителни вноски в размер на 6 пункта над номиналния лихвен процент по т.8 от договора или общо лихвения процент върху просрочени погасителни вноски е в размер на 11.55% лева. Лихвеният процент върху просрочена главница след обявена предсрочна изискуемост е този по чл.8 от договора.

Годишният процент на разходите е определен на 9.05%, а крайната дължима сума по договора в размер на 32 775.44 лева.

От изготвената съдебно- счетоводна експертиза се установява, че сумата от 30 000.00 лева е преведена по разплащателна сметка на ответника на 31.07.2019 г. с основание „усвояване на кредит“. Ответникът е правил частични погасявания по кредита, като последната дата на която е постъпило плащане от страна на кредитополучателя е на 06.11.2019 г. Размерът на неизплатеното задължение към датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.417 ГПК е следния: 26 493.84 лева главница; 2 499.13 лева договорна лихва за периода от 31.07.2019 г. до 08.08.2021 г.; 1 293.01 лева лихва върху просрочени погасителни вноски за периода от 06.11.2019 г. до 08.08.2021 г., както и законна лихва за забава в размер на 3 009.99 лева, дължима за периода от 08.08.2021 г. до 20.09.2022 г.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните 2 правни изводи:

Пред ОС Кюстендил са предявени обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 ГПК вр. чл.79, ал.1 ЗЗД вр. чл.240 ЗЗД и чл. 86, ал.1 ЗЗД.

Ищецът претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че последният има задължение към кредитора, произтичащо от сключен между страните договор за потребителски кредит, за което вземане е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д.№1705/2022 г. по описа на Районен съд – Кюстендил.

По допустимостта:

Съгласно задължителните разяснения в т. 10а от ТР№ 4/2013 от 18.06.2014 г. по тълк. д. № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС, правото на иск за установяване на вземане, за което е издадена заповед за изпълнение, съществува при наличието както на общите, така и на специални процесуални предпоставки за надлежното му упражняване.

Поради това, извършвайки самостоятелна преценка в този смисъл, съдът констатира, че е налице издадена заповед за незабавно изпълнение, последната връчена на длъжника в условията на чл. 47, ал.5 от ГПК като указанията на заповедния съд до заявителя, по реда на чл. 415 ГПК, са съответни на предприетото оспорване и е спазен срокът за предявяване на установителния иск за съществуване на вземането по чл. 415, ал. 1 ГПК. Ето защо предявените искове са допустими и е налице и надлежна процесуална легитимация на ищцовата банка като заявител от заповедното производство да води настоящите установителни искове.

По основателността:

С договора за кредит банката се е задължила да отпусне на заемателя парична сума за определена цел при уговорени условия и срок, а заемателят се е задължил да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне в уговорения срок. По своята правна характеристика договорът за банков кредит е двустранен, възмезден, консенсуален и формален, при който целта, за която се отпуска сумата по кредита, е релевантна за съществуването на самия договор. В изпълнение на вече сключен договор за банков кредит, за банката възниква задължение за отпускане на уговорената парична сума, чрез превод по посочена сметка, в рамките на уговорения между страните срок за усвояване на кредита. Съгласно общите правила за изпълнение по търговски сделки /чл. 305 ТЗ/, при безкасово плащане, релевантно за завършването му е заверяването на сметката на кредитополучателя със съответната сума по кредита, или чрез изплащане в наличност на сумата на задължението на кредитора.

В производството безспорно се установи постигната между ищцовата банка и ответника договорна обвързаност, по силата на която банката е предоставила потребителски кредит за текущи нужди на кредитополучателя С. В.. Банката е била представлявана от надлежно упълномощен представител, при което доводите на защитата на ответната страна за ненадлежно представителство са неоснователни.

Доказано е и поетото от банката задължение да отпусне уговорения кредит, което е осъществено на 31.07.2019 г. чрез превод по разплащателна сметка с титуляр ответника. С. В. има качеството на кредитополучател по договора и за същия е възникнало задължение да върне заетата сума, ведно с лихви, такси и разноски.

Съгласно разпоредбата на чл. 60, ал. 2 ЗКИ, когато кредитът или отделни вноски от него не бъдат издължени на договорените дати за плащане, както и в случаите, когато кредитът бъде обявен за предсрочно изискуем поради неплащане в срок на една или повече вноски по кредита, банката може да поиска издаване на заповед за незабавно изпълнение по реда на чл. 418 ГПК въз основа на извлечение от счетоводните си книги. В случая е настъпил падежът и на последната договорена вноска от договора за кредит.

Съдът намира за лишено от основание възражението за неравноправност на 3 клаузите в договора, уреждащи възнаградителната и наказателна лихви. В договора е посочено, че базовият лихвен процент към датата на сключване на договора е 5.55 %, като същият е непроменен за целия срок на договора, а наказателната надбавка е в размер на 11.55%. Ответникът е физическо лице и като такава има качеството на потребител по смисъла на § 13, т. 1 от ДР на ЗЗП и се ползва от защитата на потребителите, предвидена в специалния закон. Законът обявява за неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца и потребителя (чл. 143 ЗЗП), като примерно изброява редица типични случаи. В случая не се установява да е налице противоречие с чл. 143 ЗЗП за нарушаване принципа на добросъвестност, водещ до неравновесие между правата и задълженията. Договорените клаузи не противоречат на посочените в чл. 143 ЗЗП случаи на неравноправни клаузи, тъй като в договора са посочени всички разходи по него. При сключване на процесния договор за кредит са спазени изискванията на ЗПК за валидността му. Не се установяват нарушения, които според закона (чл. 22 ЗПК) да водят до абсолютна недействителност на договора за кредит. В договора е посочен размерът на дължимите лихви и условията, при които се дължат, както и ГПР.

Неоснователно е възражението, че клаузите не са индивидуално уговорени. Същите се съдържат в договора, подписан е от кредитополучателя, поради което следва да се приеме, че е бил запознат със съдържанието им. Съдът не констатира неравноправност и на клаузата за начисляване на обезщетение за забавено плащане. По силата на чл. 9 от Част I от договора за кредит страните са уговорили "наказателна надбавка" в размер на 6 % над номиналния лихвен процент върху кредита. Като се вземе предвид вида на неизпълнението, явно е, че по своето естество това обезщетение има характера на мораторна неустойка, предназначена да обезщети вредите от забавеното изпълнение на задължението на потребителя да връща главницата по кредита в уговорените в погасителния план срокове. Фактът, че в клаузата е посочено, че за периода на забавата главницата се олихвява и с възнаградителна лихва в уговорения от страните размер, не води до извода, че при забава тази лихва се начислява "повторно", за да се постигне мораторна неустойка в размер, образуван от сбора на възнаградителната лихва и "наказателната надбавка" от 6 %. Напротив, забавата на потребителя не го освобождава от задължението да заплати възнаградителната лихва по кредита – след като не връща главницата на падежа по погасителен план, той продължава да ползва предоставения му финансов ресурс, за което дължи на кредитора съответно възнаграждение. За обезщетение на вредите от забавата е уговорено потребителят да заплати парична сума в размер на 6 % върху съответно забавената част от главницата – това е допълнителното финансово задължение, което клаузата на чл. 9 от Част 1 от договора възлага на кредитополучателя при забава. Този размер на неустойката не е необосновано висок, напротив – той кореспондира с изискването на закона за справедлив размер при вреди от забава- чл. 33 от ЗПК. От приетите по делото доказателства не се установи клаузата на чл. 9 от Част 1 от договора да е прилагана по начин, че да възложи на потребителя заплащане на неустойка за забава в размер, надвишаващ размера на законната лихва.