Решение № 2785 от 26.07.2023, Районен съд - Варна
- Съд
- Районен съд - Варна
- Дело
- Гражданско дело 75/2023
- Вид
- Решение № 2785
- Подписан
- 26.07.2023
- В сила
- 17.08.2023
- Състав
- Моника Жекова
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410, т. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2 , т.2, т.3 , т. 4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2 , т.2, т.3 , т. 4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2 , т.2, т.3 , т. 4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 411, ал.2 , т.2, т.3 , т. 4 и т.5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 ал. 1, т.2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 , ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 47, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 7, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 2785 гр. Варна, 26.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 42 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Моника Жекова при участието на секретаря Христина Ив. Христова като разгледа докладваното от Моника Жекова Гражданско дело №
20233110100075 по описа за 2023 година
За да се произнесе взе предвид следното :
Производството по делото е образувано по предявена искова молба с рег. вх. №601/5.1.2023 г., депозирана от ищцовото дружество „В. И. К. - В.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от Управителя - инж. В.В. чрез процесуален представител юрисконсулт П. В., против ответника К. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, с цена на иска за главница 347,82 лв. и 12,47 лв. - лихва за забава.
Със сезиращата искова молба, намираща правното си основание в разпоредбата на чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД ищцовата страна желае да бъде установено съществуването на паричното вземане за което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение в полза на ищцовата страна против ответника по частно гр.дело № 2354/2022 г.по описа на РС Варна, XLII-ри състав, връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК.
Ищцовата страна желае да бъде прието за установено в отношенията между страните със силата на присъдено нещо съществуването на паричното вземане, за което по заповедното производство - ч.гр.д. № 2354/2022 год. по описа на РС Варна, 42 -ри състав е била издадена Заповед № 1224/ 28.02.2022 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, а именно че ответникът К. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, в качеството си на потребител на ВиК услуги , които се отчитат по партида с абонатен номер ***, ДЪЛЖИ на кредитора „В. И. К. - В.“ ООД :
СУМАТА о т 347,82 лв. (триста четиридесет и седем лева и осемдесет и две стотинки), представляваща главница за ползвани и неплатени В и К - услуги по партида с абонатен номер ***, за периода от 08.06.2021 г. до 07.02.2022 г., за обект - имот, находящ се в ***; СУМАТА от 12,47 лв. (дванадесет лева и четиридесет и седем стотинки), представляваща лихва за забава върху главницата за периода от 12.08.2021г. до 19.02.2022 г., ведно със законната лихва върху 1 главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2022 г., до окончателното изплащане на задължението, на основание чл. 410 от ГПК.
Ищцовото дружество основава исковата си молба на следните правно релевантни факти и обстоятелства:
На първо място „***" ООД, представлявано от юрисконсулт Пл.В., излага фактически твърдения в сезиращата съда искова молба затова, че съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за регулиране на водоснабдителните и канализационните услуги (обн.ДВ, бр.18/2015г. с последни изменения) предоставяло на ответника К. Р. Р., ЕГН **********, с адрес: ***, който в качеството си на потребител ги получавал и ползвал на същия адрес. Ползваните В и К услуги на този адрес , релевира ищцовата страна се отчитали по партида с абонатен номер ***, чийто титуляр е ответника. Съгласно чл.5, т. 6 от Общите условия, сочи ищцовото дружество потребителите били длъжни да плащат ползваните В и К услуги в срок, което длъжникът по заповедното производство и ответник по настоящото исково - не сторил. Съгласно чл. 33, ал. 2 от същите ОУ потребителят на В и К услуги бил длъжен да заплаща фактурираните суми за ползваните В и К услуги в 30 дневен срок след датата на фактурирането като след изтичане на този срок изпадал в забава. Ищцовото дружество сочи, че на 24.02.2022 г. депозирало до РС Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК, като по това заявление било образувано частно гражданско дело № 2354/2022г. по описа на ВРС XLII-ри състав. На 28.02.2022 г.заповедният съд издал по цитираното частно гражданско дело Заповед № 1224 за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК,с която разпоредил на Р. да заплати на кредитора /сега ищец/ сумата от 347.82 лв. представляваща стойност на ползвани и незаплатени В и К услуги за периода от 8.6.2021 г. до 7.2.2022 г.; сумата от 12,47 лв. представляваща лихва за забава върху тази главница за периода от 12.08.2021 г. до 19.02.2022 г.,законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2022 г.до окончателното плащане , ведно със сторените разноски /25 лв. за заплатена д.т. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение.На 7.12.2022 г. сочи в исковата си молба ищцовото дружество, че заявителят бил уведомен, че на осн. чл. 415, ал. 1, т. 2 ГПК, че може да предяви иск за установяване на вземането си.
По същество ищцовата страна твърди, че паричните вземания са дължими като цена на ползвани ВиК услуги, за което са издадени вписаните в таблица 1 фактури, издадени за задължения по партида с абонатен номер ***:
Фактура 1154833657/13.07.2021г. - главница 88,42 лв., отчетен период 08.06.2021 -8.7.2021 г., 4,69 лв. лихва за периода на забавата 12.8.2021 - 19.02.2022 г. ; Фактура № 11550000728/13.08.2021г. - главница 126,04 лв., отчетен период 08.07.2021г. - 09.08.2021 г. , 5,60 лв. лихва за периода на забавата от 12.09.2021г. до 19.02.2022 г.; Фактура № 1155315769/11.10.2021 г. - главница 65,02 лв., отчетен период 09.08.2021 -11.10.2021г.; 1,82 лв. лихва за забава за периода на забавата от 10.11.2021 г. до 19.02.2022 г. ; Фактура № 1155691636/15.12.2021 г., - главница 35,83 лв., отчетен период 11.10.2021 -14.12.2021 г. ; 0,36 лв. лихва за забава за периода на забавата 14.01.2022 - 19.02.2022 г. и Фактура № 1155962391/10.02.2022 г. - главница 32,51 лв., отчетен период 14.12.2021 - 07.02.2022г. ,0,00 лв. лихва.
Изрично е посочено в исковата молба, че претендираната сума за главница за аб.номер *** представлява цена за реално доставени и отчетени В и К услуги за имота в ***, отчитани чрез водомер с модул за дистанционно отчитане, при което не намирало приложение правилото на чл.
2
23, ал. 4, изречение последно от ОУ.Към момента на предявяване на исковата молба се твърди от *** ООД, че ответникът не е оспорил чрез възражение по реда на чл. 40 , ал.2 ОУ отчетените и фактурирани количества ВиК услуги.
Предвид изложеното по-горе и ищцовото дружество е отправило искането си с правно осн. чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като желае уважаване на исковете ведно с присъждане на разноските сторени в исковото и в заповедното производство.В подкрепа на твърденията и исканията си ищцовата страна е направила искания за събиране на доказателства да бъдат приобщени като писмени доказателства представените с исковата молба заверени за вярност с оригинала копия на документи,описани в исковата молба; да бъде приобщено като писмено доказателство заповедното частно гражданско дело, инициирало исковия процес, както и да бъде допусната съдебно - счетоводна експертиза вещото лице по която да даде отговори на поставените общо 4 въпроса вписани на стр.2-ра от исковата молба /лист3-ти и 4-ти от делото/.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът чрез особения си представител адвокат К. е оспорил иска.
Отправено е особения представител искане ищцовото дружество да оттегли иска си, да изпрати на ответника който е извън РБ покана за доброволно плащане, с цел да се спре натрупване на разноски в производството по делото.По същество в отговора на искова молба особеният представител е акцентирал върху факта, че ответникът видно от материалите по делото е извън РБ и не може да се изведе извод, че е виновен или недобросъвестен длъжник. Адв. К. сочи още, че към момента на ответника се начисляват служебно количества ВиК услуги като представя справка за клиент № ***.
В срока по чл. 131 ГПК особеният представител е възразил против искането на ищцовата страна вещо лице по ССчЕ да прави оглед на водомера, като твърди, че инкасатор № 019 И. Б. В. може да провери на адрес отчета на водомера, което било и негово задължение.В отговора на искова молба е направено възражение за прекомерност на допълнително претендирано юрисконсултско възнаграждение.
Особеният представител на ответника в срока по чл. 131 ГПК е отправил искането до съда да бъде отхвърлен иска.В подкрепа на изложеното в отговора на искова молба ответникът, чрез адв. К. представя копие на справка за клиент № ***, която желае да бъде приобщена към материалите по делото.
В проведеното по делото открито съдебно заседание от 14.07.2023 г.ищцовото дружество чрез процесуален представител юрисконсулт П. В. поддържа предявените искове , желае да бъдат уважени като основателни и доказани и в полза на ищцовата страна да се присъдят сторените по исковото и по заповедното производство разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК.
В откритото съдебно заседание ответникът , представляван от надлежно назначения му особен процесуален представител - адвокат от АК Варна С. К. моли съда да уважи възраженията на ответника в отговора на искова молба и да отхвърли иска. Обективирано е искане от адв.К. за издаване на РКО за осъщественото процесуално представителство по делото на ответника, по което искане съдът се е произнесъл в о.с.з. и в полза на особения представител е издаден РКО от 19.07.2023 г. за сумата от 400.00 лв. - внесения от ищцовата страна депозит за особен представител .
СЪДЪТ, след като взе предвид представените по делото доказателства – по отделно и в тяхната съвкупност, съобрази становищата на страните и нормативните актове, регламентиращи 3 процесните отношения, намира за установено следното от ФАКТИЧЕСКА СТРАНА :
Предявените специални положителни установителни искове исковият съд е намерил и намира за процесуално допустими, т.к. са заведени в съда в срока по чл . 415 , ал. 4 ГПК, лед указания на заповедния съд затова че заявителят има възможност да предяви исковете си по чл.
415 ал. 1, т.2 ГПК , т.к. заповедта за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК се счита връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК
Констатирайки процесуалната допустимост на специалните положителни установителни искове, съдът дължи произнасяне по същество на спора.
От фактическа страна , съдът намира за установено и доказано, че настоящото исково производство е продължение на заповедното производство,последното образувано въз основа на Заявление на заявителя против длъжника под номер на частно гр.дело 2354/2022г. по описа на ВРС ,ХLII -ри състав.
Частно гр.дело 2354/2022г. по описа на ВРС ,Х LII -ри състав е приобщено като писмено доказателство по исковото и от материалите по заповедното дело се установява , че на дата 24.02.2022 г. „*** „ ООД е подало до РС Варна Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против длъжника К. Р. Р. .
Видно от Заявлението на заявителя / л. 2 - 4 / ВРС е бил сезиран с искането в полза на „ *** „ ООД против К. Р. да бъде издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК за сумата от 347,82 лв. главница за периода от 8.6.2021 г. до 7.2.2022 г. , сумата от 12,47 лв. лихва за забава за периода 12.8.2021 г. - 19.2.2022 г. ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда - 24.02.2022 г. и до окончателното плащане на вземането както и сторените от заявителя разноски .
От листи 10 и 11 от частното дело се установява , че заповедният съд въз основа на Разпореждане № 6933/28.02.2023 г. е намерил, че не са налице пречките визирани в чл. 411, ал.2 , т.2, т.3 , т. 4 и т.5 ГПК, поради което е разпоредил издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410, т. 1 ГПК в полза на кредитора и против длъжника . От приложената на лист 11 - ти по заповедното дело Заповед №1224 /28.02.2022 г. издадена от РС Варна, Х LII - ри състав по ч.гр.дело № 2354/2022г. се констатира, че в полза на “ *** „ ООД и против К. Р. заповедния съд е издал заповедта за изпълнение по чл.410ГПК за сумите вписани и по-горе ведно със сумата 25 лв. за платена д.т. и 50 лв. за юрисконсултско възнаграждение . В самата заповед е посочено, че вземанията произтичат от посочените от заявителя обстоятелства - дължима сума за фактурирани В и К услуги по партида с абонатен номер *** , за имот за който има издадени фактури за периода от 13.07.2021 г. до 10.02.2022г. за обект - имот, находящ се в *** .