Решение № 425 от 02.04.2026, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 425 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светлин Михайлов

Членове:

Даниела Христова

Цветомира П. Кордоловска Дачева при участието на секретаря Мария Г. Минова като разгледа докладваното от Даниела Христова Въззивно гражданско дело № 20251000502611 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.240, ал.1 от ГПК.

Образувано е по молба на Д. З. З. с ЕГН ********** с постоянен адрес – гр.*** представлявана от адв. С. С. от САК с адрес за връчване на съдебни книжа и призоваване гр.София, бул. Ал.Дондуков“ № 27, ет.2, ап. 5 чрез АД „П. и С.“ с искане за отмяна на Решение № 4389 от 21.07.2024г. постановено по гр.д. № 516 по опис на СГС за 2024г. , постановено по реда на чл. 238 от ГПК.

В молбата се излага, че не са били налице предпоставките за постановяване на неприсъствен съдебен акт по същество на спора, като се сочи, че призоваването на ответницата не е било редовно.

Молбата се оспорва като неоснователна от ищеца по гр.д. № 516/2024 г. по опис на СГС, а именно Д. И. И. представляван от адв. Т. А. Д. с доводи за редовното призоваване на ответницата в исковото производство.

В съдебно заседание, страните се представляват от пр. представители, 1 чрез които поддържат становищата си изложени в молбата за отмяна и отговора на същата молба. Претендират разноски в производството.

Съдът като съобрази специфичния характер на инициираната съдена защита, намира, че релевантни към спора са следните факти:

Исковото производството по гр.д. № 516/2024г. по опис на СГС е образувано възоснова на предявен от Д. И. И. против Д. З. З. осъдителен иск, с цена на иска 15 339 евро, част от 40 320 евро, претендирани като неплатена продажна цена, уговорена в писмен договор за покупко-продажба на движими вещи. Страните не спорят, че адресът посочен в исковата молба и пренесен от съдебния деловодител в съобщение № 202411020792 е постоянния адрес на ответницата. Съобщението е връчено лично на нея. Видно от върнатия екземпляр, връчителят е С. Л. С. – дежурен призовка в СГС, поради което съдът приема за достоверно твърдението на ищцата, че съобщението е връчено в сградата на СГС, а не на адреса посочен в него.

Няма спор, че връчването е редовно, поради което съдът приема, че ответницата по гр.д. № 516/2024 г. по опис на СГС на 08.03.2024 г. е получила препис от исковата молба с приложения, ведно с разпореждане № 4113 от 17.02.2024г. В срока за писмен отговор, който е изтекъл на 08.04.2025г.

– присъствен ден, писмен отговор по реда на чл. 131 от ГПК не е постъпил.

С определение № 6909 от 06.05.2024г. постановено по гр.д. № 516/2024 г. съдът е констатирал липсата на писмен отговор и е насрочил разглеждане на делото в открито съдебно заседание на 28.06.2024 г. от 16:45 часа.

На ответницата е изпратена призовка № 202411057959 върната в цялост с отбелязване извършено от длъжностно лице по призоваване М. В .Ц., призовкар в СГС, че „Адресът е посетен. Лицето не живее на адреса.

При предишно посещение в БП(бюро призовки), лицето подаде нов адрес гр.***“ Следва дата 10.05.2024 г. и подпис.

Липсва разпореждане на съдията, за последвалото процесуално действие, удостоверено с призовка № 202411061035, а именно – нова призовка на адрес гр.***.

Призовката е върната в цялост с отбелязване извършено от друго 2 длъжностно лице по призоваване С. от СГС, че „Адресът е посетен на 20.05.2025 г. , на 28.05.2024г. и на 12.06.2024 г. – никой не отваря. На оставените съобщения от мен, никой не се отзова до момента в СГС за получаване на съд.книжа. Посоченият адрес е галерия. Моля за указания и за телефон (последната дума не се чете)“.

На 28.06.2024г. е проведено открито съдебно заседание. След като констатира, че исковата молба е редовно връчена, но липсва отговор и ответницата не е била открита на посочения от нея адрес, съдът е дал ход на делото. В протокола от проведеното съдебно заседание е записано изричното заявление на пр. представител на ищеца, че той иска да бъде поставено неприсъстването решение.

При тази фактическа установеност от правна страна, настоящият състав на САС намира следното:

С разпоредбата на чл. 238 от ГПК е въведен института на неприсъственото решение срещу ответника. Разпоредбата определя условията, при които съдът може да постанови неприсъствено решение и те са следните: ответникът да не е представил в срок отговор на исковата молба по реда на 131 от ГПК при редовно връчена исковата молба с приложенията към нея; да не се е явил в първото заседание, без да е направил искане за разглеждане в негово отсъствие, след като е бил редовно и своевременно призован за съдебното заседание; ищецът да е поискал произнасяне на неприсъствено решение.

В настоящия процес, по безспорен начин, с писмени доказателства е удостоверено, че решението, чиято отмяна се иска е постановено при наличие на положителна преценка у постановилия го съд както за формалните процесуални условия за неговото постановяване, така и преценка по същество, че искът е вероятно основателен. Безспорно и установено с писмени доказателства е, че при редовно връчена на 05.03.2024г. искова молба, ответницата не е извършила процесуално действие с правно основание чл. 131 от ГПК и че ответникът е поискал неприсъствено решение – протокол от 28.06.2024г.

Спорът се заключава в различните правни преценки, които страните правят относно редовното и своевременно призоваване на ответницата.

3

Видно от върнатите в цялост призовки, нито една от тях не е връчена срещу подпис поставен от ответницата, т.е. лично по смисъла на чл. 45 от ГПК или на приравнените на него връчвания, каквито са връчване на представител – чл. 39 от ГПК или чрез съдебен адресат – чл. 40 от ГПК. Във всяка от тези хипотези, съдът изследва поставен подпис на получателя и неговото качество (страна по делото - лично, неин представител - пълномощно и съдебен адресат – лице посочено от самата страна). Страната, на която веднъж е връчено съобщение по делото има задължение за уведомяване по чл. 41 от ГПК и когато не е уведомила съда за нов адрес, всички призовки е следвало да бъдат адресирани на адреса, посочен в съобщението, което е редовно връчено, независимо къде е осъществено връчването.

Не е налице изрично и писмено изявление на страната, че иска да бъде призовавана на адрес, посочен в призовка № 202411061035 -гр.*** Такова разпореждане не е изходило от съдията - докладчик, т.е. изготвянето на призовка на този адрес е извършено по преценка на съдебния деловодител, който е възприел за достоверно изявлението на длъжностното лице по призоваване, че ответницата е посочила този адрес – някога, пред призовкаря Ц., който не е удостоверил лична среща с нея чрез редовно връчена призовка.

За да приеме съдът, че ответницата е извършила процесуално действие извън изявленията в откритите съдебни заседания, следва да е налице писмено доказателство, изходящо от страната извършила процесуалното действие – молба, уведомление или друго, но по категоричен начин удостоверяващо нейното волеизявление, а не факт възприет от длъжностното лице по призоваване, който няма удостоверителни функции извън изрично уредените хипотези – чл. 47 ал.1 изр. 2 от ГПК. Затова и длъжностното лице, което е било натоварено със задължението да връчва съдебни книжа на адрес гр. гр.*** е поискало указания за начина, по който да извърши призоваването.

Като не е получил такива, а съдът директно е приел, че адресът гр.***е посочен от ответницата, без да има доказателство извън недопустимото свидетелство извършено от предходното длъжностно лице по призоваване, а именно М. В .Ц., че страната сама е посочила този адрес.

За да отмени влязло в законна сила неприсъствено решение, съдът следва да установи наличността на една от хипотезите на чл. 240, ал.1 от ГПК и в настоящия случай такава налице по т.1 – ненадлежно връчване на 4 призовката за съдебно заседание. Връчването не е надлежно, защото не изпълва фактическия състав на която и да е правна норма регламентираща начините за връчване на призовки в съответствие с препращащия регламент на чл. 58 вр. Чл. 43 от ГПК. Безспорно е, че призовката за съдебно заседание, насрочено за 28.06.2024г. не е връчена лично или чрез друго лице, че съдът не е разпоредил връчването да стане чрез прилагане на съобщението към делото или чрез залепване на уведомление, нито е разпоредил,връчването да стане чрез публично обявление. Следва изводът, че е даден ход на делото в открито съдебно заседание при нередовно призоваване на ответницата, което освен че съставлява съществено процесуално нарушение в исков процес, водещо до отмяна на решението по реда на чл. 303 ал.1 т.5 от ГПК (когато той развива по общите превила), води до отмяна на постановеното неприсъствено решение, на основание чл. 240, ал.1 т.1 от ГПК, когато процесът се е разбил по правилата на чл. 238 от ГПК.

При този изход от спора и на основание чл. 281 от ГПК, съдът следва да присъди разноски в полза на молителката и в тежест на ответника. Съгласно представения списък, молителката претендира за присъждане на внесената държавна такса в размер на 306.78 евро и адвокатско възнаграждение в размер на 1500 евро. Размерът на възнаграждението е оспорен като прекомерен и несъответен на фактическата и правна сложност на делото. Оспорването е основателно. Размерът е прекомерен. Адвокатската защита се заключава в депозиране на молба и явяване в едно съдебно заседание, при липсата на фактическа и правна сложност.

Предвид гореизложеното, съдът приема, че следва да присъди размер на адвокатско възнаграждение от 500 евро.

Мотивиран от гореизложеното, настоящият състав на САС приема, че молбата да отмяна е основателна поради което и

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Решение № 4389 от 21.07.2024г. постановено по гр.д. № 516 по опис на СГС за 2024г., на основание чл. 240, ал.1 т. 1 от ГПК и 5

ВЪЩА исковото производството на друг състав от Софийски градски съд за продължаване на съдопроизводствените действия от фазата на насрочване на първо съдебно заседание и призоваване на страните.

ОСЪЖДА Д. И. И. с ЕГН ********** от гр.София, ул. Любляна № 38 А, да заплати на Д. З. З. с ЕГН ********** от гр.София, ж.к. „Сафия Парк“ чл. 57, ет.1, ап. 1.2 сумата от 806.79 (осемстотин и шест точка седемдесет и девет)евро, представляваща направените разноски, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6