Решение № 446 от 29.11.2025, Районен съд - Карлово

РЕШЕНИЕ

№ 446 гр. Карлово, 29.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КАРЛОВО, І-ВИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на пети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Асима К. Вангелова-Петрова при участието на секретаря Снежанка В. Данчева като разгледа докладваното от Асима К. Вангелова-Петрова Гражданско дело № 20255320101411 по описа за 2025 година

Производството е по иск с правно основание чл.26 от ЗЗД във вр. с чл.

21, ал. 1, чл. 22, във вр. с чл. 11, ал.1, т.9-11 от ЗПК.

Ищецът – Л. Д. Ч. твърди, че на 18.06.2019г., в качеството си на потребител и ответното дружество като търговец и заемодател, сключили Договор за потребителски кредит № 201906180759500005 от 18.06.2019г., по силата на който търговецът е предоставил паричен заем на потребителя в размер на 500 лева, а потребителят се е задължил да върне получените в заем парични средства в срок до 19.09.2019г. и да заплати всички дължими по договора възнаградителни лихви, такси и разноски. Изпълнението на задълженията на потребителя за връщане на заемната сума и заплащането на възнаградителна лихва, такси и разноски е предвидено да се извършва на седмични погасителни вноски, както следва - три вноски по 178.00 лева с падеж на всяка погасителна вноска понеделник на всяка седмица при посочен фиксиран лихвен процент от 40.36% и годишен процент на разходите в размер на 48.72%.

С оглед преценка на икономическите последици от договора и взимане на информирано решение за обвързване от страна на потребителя, в договора за потребителски кредит търговецът е включил само привидно задължителните реквизити на договора за потребителски кредит, изискуеми от императивната разпоредба на чл.11, ал.1 от ЗПК, а именно, но не изчерпателно:

- общия размер на кредита и условията за усвояването му;

- лихвения процент по кредита, условията за прилагането му и индекс или референтен лихвен процент, който е свързан с първоначалния лихвен 1 процент, както и периодите, условията и процедурите за промяна на лихвения процент; ако при различни обстоятелства се прилагат различни лихвени проценти, тази информация се предоставя за всички приложими лихвени проценти;

- годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит;

- условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за целите на погасяването;

- обезпеченията, които потребителят е длъжен да предостави, ако има такива;

- общо дължимата от потребителя сума;

- чистата стойност на кредита;

- други.

Освен привидното спазване на изискванията на нормата на чл.11, ал.1 от ЗПК в процесния договор за кредит отново привидно е спазено и изискването на чл.19, ал.4 от ЗПК, с оглед на посочения в договора размер на ГПР 48.72%.

Твърди, че именно посоченият в договора за потребителски кредит размер на ГПР не е верен, което води до извод за липсата на този задължителен реквизит, както и до извод за нарушаване и заобикаляне от страна на търговеца на императивните защитни разпоредби на ЗПК. Счита, че за да се обосновава от предвидената в чл.6 от договора неустойка за не предоставяне на обезпечение по чл.4, ал.3 от договора и начинът й на изплащане - заедно с погасителната вноска. Неустойката за непредоставяне на обезпечение е предвидена като санкция на потребителя за неизпълнение на задължението му по чл. 4, ал.3 от договора, която вменява на потребителя в срок от три дни след сключване на договора да предостави банкова гаранция или поръчител/и с посочени условия, на които да отговаря поръчителя.

Твърди, че потребителят и преди обвързването му с договора не е запознат с това т.нар. „изискване“, което възниква след сключването на конкретния договор и което следва да се изпълни практически веднага, а пък и самото му изпълнение от страна на потребителя е невъзможно, доколкото банковата гаранция представлява вид договор за кредит. Следователно и след като потребителя се е обвързал с договор за кредит, той отново следва да сключи нов такъв под формата на банкова гаранция, за да изпълни изискването по вече сключения заем. Освен това, банковата гаранция представлява обезпечение по договора, което съгласно чл. 11, ал. 1 от ЗПК следва да бъде посочено от търговеца като условие за обвързване преди подписването/сключването на договора, поради което и ако потребителят не го осигури, то търговец следва да откаже предоставянето на заем. В тази връзка съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23.04.2008г. относно договорите за потребителски кредити изрично се сочи следното: „в условията на разрастващ се кредитен пазар е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на 2 кредитоспособността, а държавите - членки следва да упражняват необходимия надзор с цел избягване на такова поведение и следва да приложат необходимите средства за санкциониране на кредиторите в случаите, в които те процедират по този начин“. В този смисъл клаузи, като уговорените в договора за кредит, според които се дължи неустойка при не обезпечаване изпълнението на договора с посочено в договора обезпечение, се намират в пряко противоречие с преследваната с целта на транспонираната в ЗПК Директива. На практика подобна уговорка прехвърля риска от неизпълнение на задълженията на финансовата институция за извършване на предварителна оценка на платежоспособността на длъжника върху самия длъжник и води до допълнително увеличаване на размера на задълженията. С оглед на посочените съображения намира, че не предоставянето на обезпечение не може да бъде вменено като задължение на потребителя, което да води до начисляване на неустойка, която очевидно има чисто санкционен характер.

Счита, че може да се направи обоснован извод, че изискването за предоставяне на обезпечение - гарант, е поставено под условие за отпускане на земната сума, но без потребителят да е информиран за това преди сключването на договора въпреки негативните последици от непредоставянето на предвидената в договор като задължение на потребителя гаранция. С оглед на изложеното, реалният размер на сумата, която следва да върне на заемодателя възлиза на много повече от тези, за които е уведомен.

Твърди, че предвидената в разпоредбата на чл.5 от договора неустойка в размер на 210.00 лева представлява скрито възнаграждение в полза на търговеца за сметка на потребителя, който извод се налага с оглед на неизпълнението на предвиденото задължение на потребителя непредоставяне на гаранция, начинът й на начисляване, начинът й на изпълнение от страна на потребителя. Т.нар. „неустойка“ е следвало да бъде включена в изчисляването на ГПР на разходите по кредита, което в процесния случай не е сторено, което от своя страна води до посочен неверен ГПР в договора за потребителски кредит. Освен това в тежест на потребителя са възложени плащания за т.нар. допълнителни услуги, които също е следвало да бъдат включени в ГПР, но това не е сторено. На пръв поглед изглежда, че тази сума представлява неустойка за неизпълнение на поето с договора задължение за предоставяне на обезпечение и съгласно изричната разпоредба на чл. 19, ал. 3, т. 1 от ЗПК не би следвало да се съобразява при определяне размера на ГПР. Подобно тълкуване счита обаче би било, твърде буквалистично и не държи сметка, както за трайно установеното в теорията и в практиката разбиране за същността на неустойката, така и за връзката на чл. 5 и чл.11 от Договора с останалите разпоредби от него.

Твърди, че от систематичното тълкуване на клаузата на чл. 4, ал.3 и чл. 6 от договора с останалите клаузи от същия може да се направи несъмнен извод, че предвиденото в чл.6 от договора парично задължение в не преследва нито една от присъщите на неустойката функции, а точно обратното - представлява скрита форма на допълнително възнаграждение на кредитодателя за ползването на предоставения от него финансов ресурс. В цитираната норма на чл. 6 от договора е предвидено, че ако надлежното обезпечение не бъде предоставено в тридневен срок от сключване на договора се дължи неустойка в определения размер, която неустойка е включена в стойността на месечните погасителни вноски, още към момента на сключване на договора и преди 3 изтичане срока за предоставяне на обезпечение, като размерът на отделните компоненти, формиращи погасителната вноска е така изчислен, че месечната вноска за всяка една седмица, включваща дължимата неустойка, да бъде еднаква. Съгласно чл. 19, ал. 1 от ЗПК, годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в това число тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. В този смисъл е и съображение 20 от Директива 2008/48/ЕС, съгласно което общите разходи по кредита за потребителя следва да включват всички разходи, включително лихва, комисионни, такси, заплащане за кредитни посредници и всякакви други видове разходи, които потребителят следва да заплати във връзка с договора за кредит, с изключение на нотариални разходи.

При тълкуване обхвата на закрилата, предоставяна от закона с разпоредбата на чл. 22 от ЗПК, във вр. чл. 11, ал.1, т. 10 от ЗПК следва да се съобрази и нормата на § 2 от ДР на ЗПК, съгласно която този закон въвежда разпоредбите на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 23 април 2008г. относно договорите за потребителски кредити и за отмяна на Директива 87/102/ЕИО на Съвета. От изложеното следва, че при съмнение в действителния смисъл на законовите разпоредби същите следва да бъдат тълкувани с оглед постигане целите на цитираната Директива 2008/48/ЕО. Съгласно съображение 19 от Директивата, за да се даде възможност на потребителите да взимат своите решения при пълно знание за фактите, тест следва да получават адекватна информация относно условията и стойността на кредита и относно техните задължения, преди да бъде сключен договорът за кредит, която те могат да вземат със себе си и да обмислят. С оглед осигуряване на възможно най-пълна прозрачност и сравнимост на предложенията за сключване на договор, тази информация следва да включва по-специално годишния процент на разходите, приложим за кредита и определян по еднакъв начин навсякъде в Общността.

В съображение 24 от същата директива пък е посочено, че е необходимо на потребителя да се предостави изчерпателна информация, преди да сключи договора за кредит, независимо от това, дали в маркетинга на кредита участва кредитен посредник, или не. Според съображение 31 от Директивата, за да се даде възможност на потребителя да познава своите права и задължения по договор за кредит, този договор следва да съдържа цялата необходима информация по ясен и кратък начин. С оглед цитираните цели на Директивата следва да се приеме, че нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, водещо до недействителност по смисъла на чл. 22 от ЗПК ще е налице не само, когато в договора изобщо не е посочен ГПР, но и когато формално е налице такова посочване, но това е направено по начин, който не е достатъчно пълен, точен и ясен и не позволява на потребителя да разбере реалното значение на посочените цифрови величини, както и когато формално е налице такова посочване, но посочения в Договора размер на ГПР не съответства на действително прилагания между страните. И в трите хипотези е налице еднотипно нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, доколкото потребителят се явява реално лишен от информация за действителния размер на приложимия ГПР, което право Директивата и ЗПК му признават и гарантират.

В конкретния случай твърди, че посоченият в чл. 11, ал.2 от договора годишен процент на разходите в размер на 48.72% не отговаря на 4 действително приложимия между страните - същият не е верен, а действителният е в пъти по-завишен, което води до недействителност на Договор за потребителски кредит № 201906180759500005 от 18.06.2019г. на основание чл.22 от ЗПК, поради неспазване на разпоредбата на чл. 11, ал. 1 т.