Определение № 530 от 29.04.2025, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 530 гр. Благоевград, 29.04.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ЧЕТВЪРТИ ВЪЗЗИВЕН

ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Н. Грънчаров

Членове:

Владимир Ковачев

Атанас И. като разгледа докладваното от Атанас И. Въззивно частно гражданско дело № 20251200500429 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Въззивното производство е образувано по частна въззивна жалба от Еднолично адвокатско дружество „Д. М.“, БУЛСТАТ 177492004, против определение № 531/ 12.03.2025 г., пост. по гр. д. № 78/ 2024 г. по описа на РС – Благоевград, с което е оставена без уважение молбата по реда на чл. 248 ГПК за изменение на решение № 1005/ 27.12.2024 г. в частта за разноските, като се присъди адвокатско възнаграждение в размер на по 480 лв. с ДДС за двата иска, вместо присъдените 200 лв. за всеки иск, както и се присъди държавна такса над присъдената от 150 лв. до претендираната от 193,45 лв...

В жалбата се твърди, че определението е незаконосъобразно. Поддържа се, че не е спазен минималния праг по НМРАВ за искове до 1000 лв., който е в размер на 400 лв. без ДДС, както и че присъдения размер говори за обезценка и незачитане на адвокатския труд и не е справедлив.

В срока за отговор на частната жалба, е постъпил такъв, в който се оспорва жалбата като неоснователна. Сочи се, че съдът не е обвързан от минималните размери по НМРАВ, както и че и производството не се отличава с фактическа и правна сложност.

Настоящият състав намира, че първостепенния съд правилно е присъдил разноски в производството на ищеца, по следните съображения:

От писмените доказателства се установява, че се Решение № 1005/ 27.12.2024 г. съдът е уважил предявените искове, като е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.1 във вр. с чл.22 от ЗПК поради противоречие със закона Договор за потребителски кредит №2068870/01.08.2019г., сключен между Н. И. Б., ЕГН **********, като кредитополучател, и „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, като кредитор, както и е прогласил за нищожен на основание чл.26, ал.1, пр.2 от ЗЗД във вр. с чл.19, ал.4 от ЗПК поради заобикаляне на закона 1

Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит №2068870/01.08.2019г., сключен между Н. И. Б., ЕГН **********, като потребител, и „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, като поръчител, както и е осъдил на основание чл. 55, ал.1, пр.1 от ЗЗД, „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от И.М.Ш., да заплати на Н. И. Б., ЕГН **********, гр.Благоевград, ж.к.**, сумата от 26.78 лв. /двадесет и шест лева и седемдесет и осем стотинки/, представляваща недължимо платена сума за възнаграждение на поръчителя по Договор за предоставяне на поръчителство към Договор за потребителски кредит №2068870/01.08.2019г., ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 19.10.2023г. до окончателното плащане, както и е осъдил „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от С.Р.Я., да заплати на Н. И. Б., ЕГН **********, гр.Благоевград, ж.к.**, сумата от 50 лв. /петдесет лева/ за направени по делото разноски за платена държавна такса, както и сумата от 7.50 лв.

/седем лева и петдесет стотинки/ за платена държавна такса в производството пред ОСБлагоевград, както и е осъдил „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от И.М.Ш., да заплати на Н. И. Б., ЕГН **********, гр.Благоевград, ж.к.**, сумата от 100 лв. /сто лева/ за направени по делото разноски за платена държавна такса, както и сумата от 7.50 лв. /седем лева и петдесет стотинки/ за платена държавна такса в производството пред ОС-Благоевград, както и е осъдил „Кредисимо“ ЕАД, ЕИК 175330437, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от С.Р.Я., да заплати на адв.Д. М. М., гр.София 1000, ж.к.**, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 200 лв. с ДДС /двеста лева/ за адвокатско възнаграждение и е осъдил „Ай Тръст“ ЕООД, ЕИК 203508899, седалище и адрес на управление гр.София, бул.“Витоша“ №146 /сграда А/, ет.4, Бизнес Център „България“, представлявано от И.М.Ш., да заплати на адв.Д. М. М., гр.София 1000, ж.к.**, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, сумата от 200 лв. с ДДС /двеста лева/ за адвокатско възнаграждение.

Съдът е посочил в мотивите, че при този изход на спора, на основание чл.78, ал.1 от ГПК право на разноски има ищецът, на който следва да се присъдят сторените разноски за платена държавна такса, която по списък по чл.80 от ГПК ищецът претендира в размер общо на 150 лв. /50 лв. по иска срещу ответника „Кредисимо“ ЕАД и 100 лв. по исковете срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД/, както и 15 лв. държавна такса в производството пред ОСБлагоевград Приел е също, че в практиката на ВКС, се приема, че осъдената за разноски насрещна страна не може да оспорва правото на адвоката да получи възнаграждение съгласно чл. 78 от ГПК за нейна сметка по съображения, че в действителност материалното състояние на безплатно представлявания не е затруднено. Изявленията за наличие на конкретно основание за оказване на безплатна помощ по чл.38, ал.1 от ЗА, обвързват съда и той не 2 дължи проверка за съществуването на конкретната хипотеза. Достатъчно за уважаване на искането по чл.38, ал.2 от ЗА е: правна помощ по делото да е осъществена без данни за договорен в тежест на доверителя размер на възнаграждението по чл.36, ал.2 от ЗА; заявление, че предоставената правна помощ е договорена като безвъзмездна и липса на данни, които да го опровергават; отговорност на насрещната страна за разноски, съобразно правилата на чл.78 от ГПК. Достатъчно е да се представи договор за защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от тези основания. Касае се за вътрешни отношения между страните, в които съдът не може се намесва, за разлика от хипотезата при освобождаване от публични държавни вземания по чл.83 от ГПК. Възражението на другата страна, че ползващият безплатна правна помощ не е материално затруднен по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 от Закона за адвокатура всъщност не е основание тази страна да се освободи от разноски. Адвокатът вече е осъществил действията по защитата на страната, следователно разноските са реално извършени и заплащането им се дължи съгласно разпоредбите на чл.78 от ГПК. Именно тези разпоредби са приложими по отношение на отговорността за разноски, а не общото правило на чл.154, ал.1 от ГПК, което касае установяването на фактите, свързани с предмета на спора /Определение №220/02.02.2024г. по ч.т.д.№653/2023г. на ВКС, I т.о.; Определение №1738/10.04.2024г. по гр.д.№1522/2023г. на ВКС, II г.о.; Определение №60227 от 03.06.2021г. по ч.гр.д.

№1954/2021г. на ВКС и др./. При определянето на размера на адвокатското възнаграждение, предвид приетото с решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22 по преюдициално запитване, че посочените в изменената с ДВ бр.88/04.11.2022г. редакция на Наредба №1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения минимални размери не обвързват съда, поради несъответствието на наредбата с правото на ЕС, настоящият състав съобразявайки предмета на делото, обжалваемия материален интерес, вида и количеството на извършената от 9 адвоката правна дейност, правната и фактическа сложност на делото, обстоятелството, че исковете срещу двамата ответници произтичат от взаимно свързани и обусловени правоотношения, както и че се касае за искове, част от заведени голям брой еднотипни дела, по които има формирана трайна съдебна практика, намира, че обоснован и справедлив съобразно критериите по чл.36, ал.2 от ЗАДв е адвокатски хонорар от 400 лв. общо по предявените искове срещу двамата ответници /по 200 лв. по иска за нищожност на договора за кредит и по иска за нищожност на договора за поръчителство/, което възнаграждение по размер съответства на извършената от адвоката работа в настоящото исково производство и в частното производство пред ОС[1]Благоевград - Определение №1239 от 13.05.2024г. по т.д.№1555/2023г. на ВКС, II т.о.; Определение №917 от 12.04.2024г. по ч.т.д. №328/2024г. на ВКС, II т.о; Определение №50043 от 23.05.2024г. по т.д.

№1442/2022г. на ВКС, I т.о./. Ищецът претендира възнаграждение и по втория предявен иск срещу ответника „Ай Тръст“ ЕООД по чл.55, ал.1 от ЗЗД. Според съда неприложима за процесния случай е разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г., съгласно която адвокатските възнаграждения за осъществяване на процесуално представителство по граждански дела се определят съгласно цената на всеки иск, съобразно вида и броя на предявените искове. При приложение на посочената разпоредба и присъждане на две 3 възнаграждения за двата кумулативно предявени иска срещу този ответник би се стигнало до злоупотреба с право, неоснователно обогатяване и нарушаване на критериите, залегнали в чл.36, ал.2 от ЗАдв. за обоснован и справедлив размер на възнаграждението. За да отговаря на тези изисквания възнаграждението следва да съответства на обема и сложността на извършената от адвоката работа, както и на фактическата и правна сложност на делото. В случая се касае за предявени искове, които произтичат от един и същи юридически факт – договор за предоставяне на поръчителство, като осъдителната претенция е следствие на нищожността на договора, предмет на първия иск. Разпоредбата на чл.2, ал.5 от Наредба №1/2004г. би била приложима, ако претенциите произтичаха от различни договори, какъвто настоящият случай не е. В горния смисъл е и практиката на Окръжен съд-Благоевград по идентични казуси – напр. Определение №1357/02.12.2024г. по ч.гр.д.№1222/2024г.

Присъждането на възнаграждение в по-голям от определения от съда размер би довело до неоснователно обогатяване на адвоката.

Първостепенният съд, процедирайки така, е постановил правилен съдебен акт.

На основание чл. 38, ал. 1, т. 2, вр. чл. 36, ал. 2 ЗАдв на процесуалния представител на ищеца, следва да се определи възнаграждение за осъществената правна услуга.

Съобразявайки, че делото не се отличава с фактическата сложност, а с по-висока от обичайната правна сложност, съобразявайки извършените процесуални действия от процесуалния представител – изготвяне на искова молба и писмено становище по делото, без явяване на същото, правилен се явява извода на съда.

Правото на ищеца да му бъдат присъдени разноски, направени в съдебното производство по граждански дела, е предвидено в чл. 78, ал. 1 ГПК. Според тази разпоредба разноските се възлагат върху ответника, съразмерно с уважената част от иска.

Тълкуването на така посочената разпоредба налага извод, че в случаите на разрешаване на спора по същество, правото на страните на разноски е предпоставено от основателността или неоснователността на предизвикания от ответника спор. Страната, срещу която е постановено решението, носи отговорността за разноски даже и да е положила най-голямата грижа да издири действителното правно положение. Тук вина за предизвикване на делото не е нужна. Страната, срещу която е постановено решението, понася отговорността за разноски, което се явява санкция за неоснователно предизвикания правен спор – чл. 78, ал. 1 и ал. 3 ГПК.

Относно размера или прекомерността на възнаграждението за адвокат:

Съгласно чл. 9 от ЗЗД страните имат свобода на договарянето, която се рамкира от приложимите към правоотношението законови разпоредби и от добрите нрави.

Законодателят допуска цената на адвокатските услуги да бъде определена при свободно договаряне между довереника и доверителя, но не под предвидено в Наредба № 1/ 09.07.2004 г. за възнаграждения за адвокатска работа. В този смисъл е разпоредбата на чл.

36, ал. 2 от ЗАдв., съгласно която размерът на възнаграждението се определя в договор между адвоката или адвоката от Европейския съюз и клиента. Този размер трябва да бъде справедлив и обоснован и не може да бъде по-нисък от предвидения в наредба на Висшия адвокатски съвет размер за съответния вид работа.