Разпореждане № 16451 от 06.02.2023, Софийски районен съд

РАЗПОРЕЖДАНЕ

№ 16451 гр. София, 06.02.2023 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 71 СЪСТАВ, в закрито заседание на шести февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА като разгледа докладваното от ДАНИЕЛА Г. ШАНОВА Частно гражданско дело № 20221110129695 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 248 вр. чл. 250 ГПК.

Постъпили са молби от Б. И. Б. и С. М. Д. – чрез процесуални представители респ. адв. К Б и адв. М Л, с които е поискано да бъде изменено и допълнено разпореждането от 03.11.2022г., с което е обезсилена частично издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.07.2022г. по ч.гр.д. № 29695/2022г. на СРС, 71 с-в по отношение на сумата от 12,54 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2019г. – 23.05.2022г. /3,14 лв. за Б. Б. и 9,40 лв. за С. Д./, с искане за присъждане на разноски по реда на чл. 78, ал. 4 ГПК.

В законовия срок не е постъпил отговор от насрещната страна.

Софийският районен съд като прецени доказателствата по делото намира за установено следното:

Молбата е допустима, подадена в законовия срок. Разгледана по същество същата е основателна.

С разпореждане от 03.11.2022г. съдът е обезсилил на основание чл. 415, ал. 2 ГПК частично издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.07.2022г. по ч.гр.д. № 29695/2022г. на СРС, 71 с-в по отношение на сумата от 12,54 лв. – мораторна лихва за периода 01.07.2019г. – 23.05.2022г. /3,14 лв. за Б. Б. и 9,40 лв. за С. Д./ .

Процесуалното положение на заявителя и на длъжника в заповедното производство, досежно направените от тях разноски е различно. На заявителя от закона е предоставена възможност да поиска заплащането на разноските в заповедното производство, като по тях съдът се произнася със самата заповед. На същия е предоставена с разпоредбата на чл. 413 ГПК изричната възможност да обжалва издадената заповед само в частта за разноските.

Длъжникът също може да обжалва заповедта за изпълнение, само в частта за разноските.

Длъжникът съобразно разпоредбата на чл. 414а ал. 2 ГПК, може с писменото си възражение п о чл. 414 ГПК, ако не е дал повод с поведението си за предявяване на вземането, да възрази, че не дължи разноски на заявителя в това производство. Видно е че в разпоредбите 1 на Глава тридесет и седма - Заповедно производство, са уредени въпросите за разноските направени от заявителя, но липсва изрично уреждане на въпросите за разноските направени от длъжника в това производство. Това е обяснимо доколкото от една страна, заповедното производство се явява част от изпълнителното производство, където с разпоредбите на чл.

79 и сл. ГПК, са уредени въпросите за разноските в изпълнението. От друга страна след подаване на писмено възражение от длъжника по чл. 414 ГПК и при предявяване на иск по чл. 422 ГПК от кредитора, спора за вземането се пренася за разглеждане пред гражданския съд и по правилата на общото исково производство. С т.11г от ТР № 4 от 18.06.2014 г. по тълк. дело № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС са дадени задължителни указания на съдилищата, че съдът който разглежда иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, следва да се произнесе за дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в заповедното производство. Неуреден е изрично от закона и от съдебната практика въпроса за разноските на длъжника в заповедното производство, в случаите когато заявителят не предяви иск си по чл. 422 ГПК пред гражданския съд в указания му от съда срок по чл. 415, ал.1 ГПК, респ. исковото производство бъде прекратено /напр. на осн. чл.

232 или чл. 233 ГПК/ и издадената заповед за изпълнение бъде обезсилена. Поради това в този случай следва да се приложат общите правила за присъждането на разноските съобразно чл. 78, ал. 4 ГПК.

В настоящия случай искането на длъжниците за разноски не е основано на разпоредбата на чл. 248, ал.1 ГПК, а на разпоредбата на чл. 78, ал.4 ГПК, която им дава възможност да искат заплащането на разноски и при прекратяване на делото, от този съд с чиито акт заповедното производство приключва /чл. 80 ГПК/.

Разноските за заповедното производство са своевременно поискани от Б. и Д. – с подадените възражения по чл. 414 ГПК, към които са приложени и договори за правна помощ и съдействие по чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв. с адв. К Б и адв. М Л.

По отношение на размера на дължимото на процесуалните представители на длъжниците възнаграждение следва да бъде взета предвид разпоредбата на чл. 38, ал. 2 ЗАдв., която препраща към Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Доколкото предявените срещу длъжниците вземания са оценяеми, следва да намери приложение разпоредбата на чл. 7, ал. 2 от Наредбата в редакцията й към датата на сключване на договорите за правна помощ и съдействие – 18.07.2022г.

Срещу длъжника Б. Б. са предявени вземания с цена общо в размер на 408,74 лв., като заповедта е обезсилена за сумата от 3,14 лв. Следователно, дължимото от заявителя на адв.

Билева възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. §2а от Наредбата - 360 лв., като на адвоката се присъди сумата от 2,76 лв.

Срещу длъжника С. Д. са предявени вземания с цена общо в размер на 1226,22 лв., като заповедта е обезсилена за сумата от 9,40 лв. Следователно, дължимото от заявителя на 2 адв. Л възнаграждение следва да се определи съгласно чл. 7, ал. 2, т. 1, вр. §2а от Наредбата 360 лв., като на адвоката се присъди сумата от 2,76 лв.

Така мотивиран Софийският районен съд

РАЗПОРЕДИ:

ДОПЪЛВА на основание чл. 250 вр. с чл. 248 ГПК постановеното на 03.11.2022г. разпореждане по ч.гр.д. № 29695/2022г. по описа на СРС, 71 състав, с което е обезсилена на основание чл. 415, ал. 2 ГПК частично издадената заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК от 04.07.2022г. по ч.гр.д. № 29695/2022г. на СРС, 71 с-в в частта за разноските, в следния смисъл:

“ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес гр. С да заплати на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК на адв. К И Б, с ЕГН ********** и адрес гр. С... сумата от 2,76 лв. – адвокатско възнаграждение.

ОСЪЖДА „Т..” ЕАД, ЕИК 831609046 с адрес гр. С да заплати на основание чл. 38, ал.1, т. 2 ЗА вр. с чл. 78, ал. 4 ГПК на адв. М Л Л, с ЕГН ********** и адрес гр. С... сумата от 2,76 лв. – адвокатско възнаграждение.“

РАЗПОРЕЖДАНЕТО може да бъде обжалвано с частна жалба пред СГС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3