Решение № 46 от 23.03.2022, Апелативен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 46 гр. Пловдив, 23.03.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Васил Ст. Гатов

Членове:

Милена Б. Рангелова

Деница Ц. Стойнова при участието на секретаря Мариана Н. Апостолова в присъствието на прокурора Р.Попов като разгледа докладваното от Деница Ц. Стойнова Наказателно дело за възобновяване № 20225000600045 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на гл. ХХХІІІ от НПК – чл. 420, ал. 2, вр. чл. 419 ал.1, изр.1 - ро вр. чл. 422, ал. 1, т. 5 от НПК.

Образувано е въз основа на искане за възобновяване на ВНОХД №2496/2021г. по описа на ОС – Стара Загора, подадено от осъденото лице – М. Б. Д., чрез надлежно упълномощени адвокати Т.Е. и М.Д. - К..

В искането не са посочени изрично касационните основания, на които осъденото лице се позовава, но от съдържанието му могат да се изведат две оплаквания – липса на мотиви, което е съществено нарушение на процесуалните правила по смисъла на чл.348, ал.1, т.2 от НПК и неправилно приложение на материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК с довода, че гражданско – правен спор е разгледан от наказателните състави на двете съдилища, които неправилно са счели, че поведението на Д. осъществява състав на престъпление по НК. Към апелативния съд е отправено искане да се възобнови ВНОХД №2496/2021г. по описа на ОС – Стара Загора, без да се конкретизира какво да бъде следващото развитие на делото.

В съдебно заседание адв. М.Д. - К., като представляваща осъдената, поддържа наведените в искането доводи, като допълва искането си към съда, изрично 1 претендирайки за оправдаване на осъдената М.Д.. Осъдената не се явява.

Представителят на Апелативна Прокуратура - Пловдив с ч и т а искането за възобновяване за неоснователно, поради което намира, че същото следва да бъде оставено без уважение.

Постъпило е в писмен вид и становище, изготвено от повереник на частните обвинители и граждански ищци с молба искането за възобновяване да не се уважава.

ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД, като провери данните по делото, съобрази становищата и доводите на страните и в пределите на правомощията си, намери за установено следното:

Искането за възобновяване е направено в законния шестмесечен срок от процесуално легитимирана по смисъла на чл.420, ал.2 от НПК страна, отправено е до компетентен по смисъла на чл.424 от НПК съд, в него се съдържат доводи в подкрепа на заявените основания по чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348 ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Предмет на искането е съдебен акт, който не е проверен по касационен ред, т.е., акт от кръга на визираните в чл.419 от НПК, поради което същото е процесуално ДОПУСТИМО.

Разгледано по съществото си обаче, в контекста на очертаната в него аргументация, искането е НЕОСНОВАТЕЛНО.

С Присъда №260082/29.06.2021г., постановена по НОХД № 528/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора, подс. М. Б. Д. е призната за виновна в извършване на престъпление по чл.210, ал.1, т.5 вр. с чл.209, ал.1 от НК, за което й е наложено наказание на основание чл.54 от НК в размер на три години лишаване от свобода, изтърпяването на което на основание чл.66 ал.1 от НК е отложено с изпитателен срок о т пет години. В тежест на подсъдимата са възложени и направените по делото деловодни разноски и направените разноски от пострадалите – частни обвинители и граждански ищци в процеса. Присъдата е била обект на въззивен контрол, като с Решение №53/22.10.2021г., постановено по ВНОХД №2496/2021г. по описа на ОС – Стара Загора е потвърдена изцяло.

Искането се позовава на наличието на касационното основание по чл.348, ал.1, т.2 от НПК - липса на мотиви, което оплакване не може да се сподели. Внимателният прочит на мотивите към присъдата и н а въззивното решение говори, че те покриват изискванията за обоснован и мотивиран съдебен акт по смисъла на чл. 305, ал.3 и чл.339, ал.2 от НПК. От районния съд са били обсъдени подробно, поотделно и във взаимната им връзка, всички доказателствени източници, изложено е ясно и недвусмислено становището за това кои от тях се кредитират/некредитират и поради какви съображения, отговорено е на всички доводи, наведени от защитата на осъденото лице. Окръжният съд, от своя страна, е извършил дължимият се пълен контрол върху присъдата, присъединявайки се към фактите и правните доводи на първата инстанция, наред с излагане на самостоятелни съображения по изрично 2 наведените от осъдената и защитниците й доводи, възражения и оплаквания. Не се констатират нарушения на правилата по чл.13 и чл.14 от НПК, тъй като събраните в хода на съдебното следствие доказателства са ценени и обсъдени с действителното им съдържание и не е налице превратен, необективен и/или незадълбочен анализ, който да противоречи на правилата на формалната логика. Несъмнено, в гласните доказателствени средства – показанията на пострадалите и обясненията на подсъдимата / отчасти подкрепени от показанията на св. Ж./ се съдържат коренно противоречиви версии за инкриминираните събития. Вярно е и това, че преките свидетели са пострадали от престъплението, в извършването на което Д. е призната за виновна, но този факт не е достатъчен, за да се направи извод за тяхната заинтересованост от изхода на делото и поради това да се презюмира недостоверността на показанията им. Всеки пострадал от престъпно деяние има право да защитава в процеса своите накърнени права и интереси, като един от процесуално предвидените способи за това е предявяване на претенция за поддържане на обвинението наред с прокурора, като се конституира като частен обвинител по делото и предявяване на граждански искове. В случая тази възможност е реализирана от пострадалите.

Независимо от това обстоятелство, тези лица като пострадали от деянията са и свидетели по делото по отношение на възприетите от тях лично и непосредствено факти и обстоятелства, подлежащи на доказване. Именно в последното си качество свидетелите носят и наказателна отговорност за лъжесвидетелстване в случаите на даване на неверни показания по делото. Затова показанията на свидетелите пострадали в наказателния процес, винаги са освен доказателствено средство, така и тяхно средство за защита на накърнените им интереси. Такъв двойнствен характер имат и обясненията на подсъдимата. Затова, в настоящия наказателен процес и първата, и въззивната съдебни инстанции са подходили задълбочено и отговорно към доказателствения анализ на показанията на свидетелите и обясненията на подсъдимата и са изложили подробни съображения дали им дават вяра или не и кои са причините за това. Поради казаното оплакването, че на показанията на пострадалите неоснователно и немотивирано е даден кредит на доверие не може да се сподели. Не може да се сподели и възражението, че формирайки вътрешното си убеждение, районният съд се е позовал на личните си впечатления от подсъдимата, които впрочем са изцяло положителни : „интелигентна…има визия, изказ и поведение…“, защото основни принципи в наказателният процес са устност и непосредственост, целящи и формиране на лично впечатление у съдебния състав за свидетелстващите и даващите обяснения пред него лица.

Съдилищата правилно са приложили и материалния закон, приемайки, че Д. е осъществила от обективна и субективна страна състава на престъплението, за което е привлечена в качеството й на подсъдима и за което е осъдена с постановените съдебни актове, поради което не се констатира да е допуснато и съществено нарушение на 3 материалния закон по смисъла на чл.348, ал.1, т.1 от НПК. В значителна степен изложените в искането за възобновяване доводи представляват оспорване на обосноваността на съдебните актове във връзка с приетата за установена фактическа обстановка. Достоверността на доказателствените материали обаче не подлежи на преобсъждане в това производство, с оглед препращащите норми на чл. 426 и нормите на чл. 348 НПК. В правомощията на съда е да проследи само правилното приложение н а процесуалния и материалния закон, без да може да установява нови фактически положения. Ето защо процесуалният закон не предвижда необосноваността като основание за възобновяване, поради което и в рамките на приетите от инстанциите по същество фактически положения е процесуално невъзможно да се удовлетвори искането за оправдаване на осъдената по предявеното й обвинение. Впрочем, оправдаване на Д. без да се възобнови първоинстанционното дело с отмяна на постановената по него присъда също е невъзможно, а искане за възобновяване на НОХД № 528/2020г. по описа на Районен съд – Стара Загора със следващите се от това правни последици не е направено с подаденото искане за възобновяване.

Неоснователни са възраженията за наличието на гражданско – правен спор.

Гражданската отговорност не изключва търсене на наказателна отговорност за действията на дееца, ако същите обективират състав на предвидено в НК престъпление, какъвто е настоящия случай. Оплакването би било резонно, ако, за да мотивира пострадалите да й дадат парични средства „в заем“, осъдената Д. не бе си послужила с измамливи действия и думи, убеждавайки ги, че е прокурор, дознател, бъдещ юрисконсулт в „М.М.И.“ ЕАД, че има апартамент в С., който ще продаде и от продажбата ще им върне парите и др. подобни и все неверни обстоятелства. Знаейки, че никакви доходи в инкриминираният период не реализира, Д. е възбудила и поддържала у пострадалите заблудата, че е финансово обезпечена и взетите в заем парични суми ще върне в кратки срокове, съзнавайки, че няма източник на доходи, от които парите да им възстанови. Именно тези характеристики на действията на осъдената ги отличават от гражданско – правните спорове, които по друг процесуален и материално – правен ред се решават. Правилно и в съответствие с приложимия материален закон деятелността на Д. е подведена под състава на квалифицираната измама, поради размера на причинената вреда.

Доводи да явна несправедливост на наложеното на осъдената Д. наказание в искането за възобновяване не се навеждат и произнасяне по такива не се дължи.

Поради изложеното, искането на осъдената М. Б. Д. за възобновяване на наказателното производство следва да се остави без уважение, за което ПЛОВДИВСКИЯТ АПЕЛАТИВЕН СЪД :

РЕШИ:

4

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдената М. Б. Д. за възобновяване на наказателното производство по ВНОХД №2496/2021г. по описа на ОС – Стара Загора.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване и протест.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5