Решение № 449 от 29.05.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 449 гр. Добрич, 29.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петко П. Монев при участието на секретаря Боряна Тр. Христова като разгледа докладваното от Петко П. Монев Гражданско дело № 20263230101253 по описа за 2026 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството е с правно основание чл. 8 и сл. от Закона за защита от домашното насилие (ЗЗДН).

Образувано е по молба от Молителят М. Й. Т., ЕГН **********, с адрес село Д******, срещу Д. Т. Т., ЕГН ******, с адрес село ******. Молбата е с правно основание чл.5, ал.1 от ЗЗДН. Молителят моли, съдът да наложи мерки за защита на пострадалото лице в настоящото производство.

Молителят М. Й. Т., ЕГН **********, с адрес село Д******, твърди че преди време с ответника по молбата Д. Т. Т., ЕГН ******, с адрес село ******, живели на семейни начала. На неустановена дата през месец Януари 2026 г. ответникът по молбата посетил дома на молителката в село Д******, където влязъл в конфликт с настоящия съпруг на молителката Т.Д. Т., ЕГН **********, при което го нападнал физически пред нея, пред сина й Т. Д.ов Т., ЕГН ****** и пред майка й С.К., ЕГН **********. Конфликтът бил преустановен, след като съпругът на молителката се обадил на ЕЕН 112 и дошла полиция, след което ответникът по молбата си тръгнал. След този случай ответникът започнал да подслушва телефона на молителката, продължил да посещава дома й в село ****** и да я заплашва, вследствие на което молителката М. Т. живеела в стрес. Молителката счита, че спрямо нея е осъществено домашно насилие за периода от месец Януари 2026 г. до подаване на молбата. Прави се искане да бъде издадена заповед за защита, като бъдат наложени съответните мерки за защита, вкл. да бъде забранено на Д. Т. Т. да доближава нея и дома й в село ******.

Молбата е процесуално допустима, подадена е в срока по чл.10, ал.1 от ЗЗДН от лице, имащо право да търси защита по този закон по смисъла на чл.3, 1 т.2 от ЗЗДН.

Обстоятелствата, които се излагат в молбата, следва да бъдат квалифицирани като такива по чл.2, ал.1 от ЗЗДН. Твърденията са за извършено психическо домашно насилие по отношение на молителката.

Към молбата е приложена декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, подписана собственоръчно от М. Т..

В съдебно заседание молителката М. Й. Т., редовно призована, явява се лично и заявява, че поддържа молбата си.

Ответникът Д. Т. Т., редовно призован, явява се лично, оспорва изложените обстоятелства в молбата, че е подслушвал телефона на молителката. Не отрича, че през месец януари 2026 г. е посетил дома на молителката в село ******, където влязъл във физическо спречкване със съпругът й Т.Д. Т..

Страните уточняват, че Д. Т. Т. посещавал домът на молителката в село ******, за да вижда своето внуче. Молителката потвърждава, че не желае да възпрепятства ответника по молбата от това негово право, като дядо на детето.

Добричкият районен съд, след преценка на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както поотделно, така и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Молбата по Закона за защита срещу домашното насилие е подадена в законоустановения по чл.10, ал.1, предл. първо от ЗЗДН, 3-месечен срок /описаните актове на насилие са станали на 05.01.2026 г. в село ******, обл.

Д., като молбата е подадена в РС-Добрич на следващия ден – 10.03.2026 г./ от легитимирано лице пред компетентния съд и е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Разгледана по същество, тя е основателна.

Твърдяната връзка между молителя и ответника – преди време са живели на семейни начала и имат общо дете навършило пълнолетие – не е спорна по делото и се потвърждава от служебно изисканите справки за семейни и родствени връзки.

Ответникът Д. Т. Т. се явява лице по чл.3, ал.1, т.2 и т.3 от ЗЗДН спрямо молителката М. Й. Т.. Фактическото съжителство между тях е прекратено преди години. М. Й. Т. е упражнила надлежно признатото й от чл.4, ал.1 от ЗЗДН право да се обърне към районния съд по нейния настоящ адрес и фактическо местопребиваване за защита в качеството й на пострадала от домашно насилие.

Придружаващата молбата декларация, изхождаща от М. Т. по смисъла на чл.9, ал.3, вр. чл.13, ал.2, т.3 от ЗЗДН, кредитирана по реда на чл.13, ал.3 от ЗЗДН, установява упражнен спрямо декларатора акт на домашно насилие от страна на ответника Д. Т., изразяващ се в проява на психическо насилие спрямо пострадалата – посетил дома й в село ******, обл. Д., където влязъл във физически конфликт със съпруга й Т. Т.. Изложеното в молбата, че телефонът на молителката бил подслушван не се потвърждава по никакъв начин и е в разрив с житейската логика, тъй като ответникът не разполага с 2 необходимите технически възможности и умения.

По смисъла на чл.2 от ЗЗДН, домашно насилие е всеки акт на физическо и/или психическо насилие, принудително ограничаване на личната свобода и на личния живот, извършено спрямо лица, които се намират или са били в семейна или родствена връзка.

Ответникът е упражнил психическо насилие над молителката – причинил й стрес и безпокойство, след като посетил дома й и влязъл във физически конфликт със съпруга й Т. Т..

Като „Психическо насилие” следва да се схваща всяко поведение, имащо вредно въздействие върху психичното здраве и развитие на пострадалия. То може по смисъла на закона да се изрази в конкретен и еднократен акт, причиняващ увредата на психичното здраве, но следва да се приеме също, че може да се прояви и в поредица от действия, които в своята съвкупност да имат това неблагоприятно въздействие. В случаите, когато става въпрос за деца, за психическо насилие спрямо тях се приема и всяка форма на домашно насилие, упражнена спрямо друго лице в тяхното присъствие, какъвто е и настоящият случай.

За доказване на твърдените в молбата посегателства е представената декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, на която ЗЗДН придава особена доказателствена сила. Дори и без наличие на други доказателства, но само в случай, че не се опровергава от останалите доказателства по делото, декларацията има достатъчна доказателствена сила, придадена от закона, която задължава съда да приеме, че актовете на домашно насилие са осъществени. Тежестта на доказване, относно оборване на доказателствената сила на декларацията, е на ответника.

Допълнително е представен доклад от полицейска проверка по случая, който потвърждава, че на 05.01.2026 г. в село ******, обл. Д. е извършена твърдяната проява на домашно насилие.

От всички доказателства, събрани по делото, фактическите твърдения, заявени в молбата по ЗЗДН, съдът приема за доказани само по отношение на проява на домашно насилие чрез оказан психически тормоз. Те се подкрепят не само от депозираната декларация по чл.9, ал.3 от ЗЗДН, но и от заявеното лично от ответника в съдебно заседание.

Съдът извърши оценка на риска, съгласно методика, одобрена по реда на чл.

15, ал. 4 от ЗЗДН, като определя нивото на риск за ниско по отношение на М.

Т..

Всичко изложено обуславя изводите на решаващия състав, че предявената молба за защита е доказана, като в защита на молителите бъдат постановени мерки за защита по реда на ЗЗДН.

Отчитайки интересите на пострадалата М. Й. Т., за адекватни на нуждата от защита с оглед вида, системността и интензитета на конкретните прояви на домашно насилие от ответника, съдът намира мерките по чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН.

Последните се явяват адекватна защита по отношение на молителя в това 3 производство, с оглед предотвратяване на бъдещи и заздравяване на вече реализираните последици на извършените спрямо тях от ответника прояви на домашно насилие.

На основание чл.11, ал.2 от ЗЗДН, вр. чл.16 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, извършителят следва да бъде осъден да заплати държавна такса в настоящото производство в размер на 12,78 евро по сметка на Районен съд – Добрич.

Водим от горното, Съдът

РЕШИ:

ПРИЕМА за установено, че на 05.01.2026 г. е извършен акт на домашно насилие по смисъла на чл.2 от ЗЗДН от Д. Т. Т., ЕГН ******, с адрес село ****** спрямо М. Й. Т., ЕГН **********, с адрес село Д******.

ОПРЕДЕЛЯ мерки за защита от извършеното домашно насилие, както следва:

ЗАДЪЛЖАВА, на основание чл.5, ал.1, т.1 от ЗЗДН, Д. Т. Т., ЕГН ******, да се въздържа от извършване на домашно насилие – физическо и/или психическо, по отношение на М. Й. Т., ЕГН **********.

ПРЕДУПРЕЖДАВА Д. Т. Т., ЕГН ******, че следва да изпълни незабавно заповедта и че при неизпълнение следва задържането му от органите на Полицията, констатирали нарушението и уведомяване на Прокуратурата за предприемане на мерки за ангажиране на наказателна отговорност.

ИЗДАВА въз основа на настоящото решение ЗАПОВЕД ЗА ЗАЩИТА, неразделна част от същото.

ОСЪЖДА Д. Т. Т., ЕГН ****** да заплати по сметка на Районен съд Добрич държавна такса в размер на 12,78 евро (дванадесет евро и седемдесет и осем цента).

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Добрич в едноседмичен срок от днес, като ОБЖАЛВАНЕТО НЕ СПИРА ИЗПЪЛНЕНИЕТО на издадената Заповед за защита.

Преписи от настоящото решение и Заповедта за защита ДА СЕ ВРЪЧАТ на страните, както и служебно ДА СЕ ИЗПРАТЯТ до Второ РУ – Добрич.

Съдия при Районен съд – Добрич: _______________________ 4