Решение № 2224 от 02.05.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2224 гр. София, 02.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО I-11 СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти април през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Цветомира П. Кордоловска

Дачева при участието на секретаря Диана Ст. Борисова като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Гражданско дело № 20221100102966 по описа за 2022 година Предявен е иск с правно основание чл. 49 вр. чл. 45 от ЗЗД, обективно съединен с акцесорен иск с правно основание чл. 86 ал. 1 от ЗЗД.

Ищцата М. Б. М., ЕГН: **********, с адрес: с. Кривина, ул. ****, действаща чрез адвокат Л. Д. Г., вписана в САК, твърди, че на 31.07.2020г., около 7:40 ч., в гр. София, на около 30 метра след изхода на метростанция „Сердика“ в посока площад ****, в близост до Министерство на здравеопазването на Република България, на път за работното си място в Софийска градска прокуратура (СГП), находяща се на бул. ****, е стъпила на счупена и наполовина липсваща тротоарна плочка, при което е счупила десния си крак, в областта на глезена. Излагат се твърдения, че вследствие на инцидента, ищцата моментално е паднала на земята, като не е могла да движи дясното си стъпало, а единственото, което изпитвала било силна болка, съпроводена със същите по степен уплах и стрес, поради което и останала неподвижно на земята до момента, в който случайни минувачи не и се притекли на помощ. Все в тази обстановка, ищцата се обадила по мобилния телефон на своя колежка в СГП – Н.С.С., която пристигнала на мястото на инцидента. Веднага след инцидента, ищцата е била приета по спешност в Спешното отделение на Военно-медицинска академия (ВМА), гр. София, а след извършена медицинска преценка и триаж, предвид на установените данни, е била насочена и приета в Клиниката по ортопедия и травматология към ВМА. След направата на необходимите образни и кръвни изследвания, са установени следните увреждания: триглезенно счупване и изкълчване на дясна глезенна става. Така и след необходимата подготовка и консултации е проведено оперативно лечение на 31.07.2020г., изразяващо се в открито наместване на счупването и фиксиране на фрагментите с плака и винтове от 1 външната страна на глезенната става и с винтове и по метода Вебер от вътрешната страна на глезенната става. Във връзка с инцидента, ищцата сочи, че е била в продължителен отпуск за временна неработоспособност за периода от 31.07.2020г. до 03.01.2021г., като през цялото време изпитвала изключително сили и неспиращи болки, поради големия оток на увредения крак, който от коляното до стъпалото бил целият в кръвонасядания. Сочи, че е изпаднала в тежка депресия, не искала да се храни, не ставала от леглото, ограничила социалните си контакти, стояла в стаята си и плачела непрестанно, а същевременно имала и постоянна нужда от чужда помощ, която била предоставяна от нейните близки (съпруг и синове), доколкото ищцата била обездвижена и не можела да се обслужва сама. Поради засилване интензитета на болките на 10.09.2020г. и 24.09.2020г. ищцата посетила съответно МЦ Калимат ЕООД и ДКЦ Софиямед ЕООД. В периода от 01.01.2021г. до 30.04.2021г., ищцата продължила да изпитва силни болки и дискомфрот, съпроводени с оток в глезена, причиняващи ограничения в движението. Тъй като болките неотминали, ищцата ползвала отново отпуск за временна неработоспособност за периода от 10.05.2021г. до 11.08.2021г., а след това 25 дни провеждала болезнена рехабилитация. Твърди, че и към момента на подаване на исковата молба приема различни болкоуспокояващи лекарства и такива за спадане на отока. Ищцата твърди, че получените от нея увреждания са в пряка и непосредствена връзка с виновното неизпълнение на задължението на ответника С.О., ЕИК: **** да обезопаси и да поддържа в изправност и в цялост въпросния тротоар, който е негова собственост съгласно чл. 5, ал. 1 и ал. 2 от ЗП вр. пар.1, т. 2 от ДР на ЗП и, за който е ответникът е длъжен да полага грижи за поддържането му в изправно състояние, съгласно чл. 167 от ЗДвП и чл. 31 вр. чл. 8, ал. 3 от ЗП. Ищцата моли съда да постанови решение, с което осъди ответника С.О. да й заплати сумата от 30 000 (тридесет хиляди) лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, представляващи болки и страдания от причинените й телесни увреждания от описания инцидент, ведно със законната лихва от 31.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата, както и сумата от 1 722, 80 лева (хиляда седемстотин двадесет и два лева и осемдесет стотинки), представляваща обезщетение за имуществени вреди, претърпени от ищцата от описания инцидент, ведно със законната лихва от 31.07.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Претендира разноски, за които е представен списък в проведеното о.с.з. на 04.04.2023г.

Ответникът С.О. в законоустановения срок по чл. 131 от ГПК представя отговор на исковата молба, с която оспорва да е налице противоправно поведение – действие и/или бездействие на негови служители. Оспорва твърденията в исковата молба за наличие на счупена и наполовина липсваща тротоарна плочка в процесния участък, както и настъпване на вредите по описания от ищцата механизъм. Оспорва и размера на иска като завишен.

Поради това моли съда да постанови решение, с което да отхвърли предявените искови претенции от страна на М. Б. М.. Претендира юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и прави възражение в проведеното о.с.з. на 04.04.2023г. за прекомерност на заплатеното 2 адвокатското възнаграждение от ищцата.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, установи следната фактическа обстановка:

От разпита на свидетелката Н.С.С., която работи заедно с ищцата в СГП и, с която се познават от 1998г., се установява, че на 31.07.2020г. към 07:40ч. ищцата М. Б. М. й е позвънила по телефона, като плачейки я е уведомила, че когато излязла от метрото на станция „Сердика“ пред Министерство на здравеопазването се е спънала в счупена плочка и си е счупила крака, като я е помолила да отиде при нея. Веднага св. Н.С.С. отишла на посоченото от ищцата място, като я заварила седнала до дърво и обградена от множество притекли и се на помощ хора. Разбрала от охраната на Министерството на здравеопазването, че вече са позвънили и извикали спешна медицинска помощ, която чакали. Свидетелката си спомня, че увреденият крак на ищцата изглеждал много зле. След 15 до 20 минути е дошла и извиканата спешна медицинка помощ, като медицинските лица обездвижили увредения крак на ищцата, сложили й инжекция, доколкото по техни думи, възпроизведени от свидетелката, ищцата била изпаднала в шок и имала много ниско кръвно, като с това я качили в линейката. От там, св.

Н.С.С. се качила също в линейката, на пътническото място до шофьора, като ги откарали във ВМА. По пътя към ВМА свидетелката позвънила на съпруга на пострадалата – Й.Н.М. и го уведомила за случилото се. След извършен преглед в спешното отделение на ВМА и направена снимка на увредения крак, лекарите, сред които и завеждащия към този момент катедрата по Ортопедия към ВМА, стигнали до заключение, че кракът е много лошо счупен и веднага е желателно да се направи медицинска операция, с която по спомен на свидетелката, следвало да бъдат сложени пластинки и болчета, които ищцата да носи около една година. След като приели ищцата в следоперационна зала, св. Н.С.С. си тръгнала от ВМА, тъй като се налагало да се върне на работа, а при пострадалата останал единствено нейният съпруг, който вече бил дошъл във ВМА. По отношение на събитията след инцидента, се установява от свидетелските показания на този свидетел, че ищцата М. Б.

М. е отсъствала много дълго от работа, по спомен на свидетелката около 8-9 месеца след инцидента. Освен това св. Н.С.С. си спомня, че когато е посещавала пострадалата у тях след операцията кракът и е бил много зле, целият е бил синьо-черен на цвят и подут. Установява се, че ищцата се била отдръпнала, трудно допускала до себе си странични хора, не е искала да общува с никого, дори не вдигала и телефона си. По думите на свидетелката, ищцата все още изпитва страхова невроза, доколкото се наблюдават явни промени в поведението на пострадалата, като например нежеланието и да излиза навън в обедна почивка и да ходи по магазини, както са правили двете с ищцата преди инцидента. Напротив и към настоящия момент, ищцата не напуска по никакъв повод сградата на съдебната палата в гр. София, където се намира и СГП, като разчита на нейния съпруг сутрин и вечер да я докарва и прибира с автообил директно от входа/изхода на тази сграда.

От друга страна, от свидетелските показания на свидетеля Й.Н.М., съпруг на ищцата, се установява, че докато е бил на работа на 31.07.2020г., 3 към 08:00ч. му се е обадила колежка на съпругата му в СГП и го е уведомила за случил се с ищцата инцидент на излизане от метрото в близост до Министерство на здравеопазването, както и че същата била заведена с линейка във ВМА по спешност. Свидетелят веднага тръгнал към ВМА. След около 15 минути същият стигнал въпросното медицинско заведение и узнал, че ищцата е закарана в спешна травматология. Видял съпругата си на легло, като кракът и глезенът и били посиняли до коляното, с голям оток. По информация, която получил от наблюдаващия пострадалата доктор, последната била получила много жестока травма от падането си и се налагало спешна медицинска операция. По възпроизведен от свидетеля спомен, било констатирано, че ищцата си е счупила кракът на три места. Извършената медицинска операция траела около 2 часа и половина, като след това съответното медицинско лице уведомило свидетеля, че счупването е сериозно и след сложените и пластини и винтове, ищцата трябвало да е обездвижена напълно. В болницата съпругата на свидетеля прекарала близо седмица, а след нейното изписване повече от 6 месеца е била у тях неподвижна. Грижите за нея са били поети от свидетеля, в това число хигиенните навици и храната.

Установява се, че пострадалата имала постоянни болки, била изпаднала в депресия и не желаела да комуникира с никого, като по цял ден вземала обезболяващи. Периодът на невъзможност да движи, респективно грижи сама за себе си продължил около 4 до 5 месеца, а след шестия месец ищцата получила усложнение във връзка със сложените и винтове, поради което същата останала на легло. Въпреки взетата и проходилка, пострадалата е изпитвала страх и не е искала да ходи. Споменава, че все още ищцата има оток на десния крак, поради което се налага същата да носи единствено ниски обувки. Твърди се, че при последния по време преглед на ищцата се установило, че увреденият крак няма да се възстанови напълно. По отношение на живота на ищцата след инцидета, св. Й.Н.М. твърди, че животът на цялото им семейство е променен, доколкото съпругата му е изпадлана в депресия, страхува се да се вози с градски транспорт, ходенето й е променено в негативен аспект, а по-голямата част от домакинската работа върши свидетелят. Нещо повече - същият сутрин и вечер я вози и взема от нейното работно място с автомобил.

С Декларация за трудова злополука с вх. № 621/04.08.2020г., досие 29762 и Разпореждане № 29762/05.08.2020г. на длъжностно лице при ТП на НОИ инцидентът от 31.07.2020г. е деклариран от работодателя на ищцата - СГП и регистриран от Териториално поделение – София град на НАП като трудова злополука по чл. 55, ал. 2 от КСО.

Видно от представената по делото епикриза ЛИЗ № 20383 от 2020г., от ВМА – МБАЛ София, изготвена от Катедрата по ортопедия, травматология и реконструктивна хирургия, клиника ортопедия и травматология към ВМА – МБАЛ София, ищцата М. Б. М., на 54г. към момента на увреждането, е постъпила в болничното заведение на 31.07.2020г. при силни болки и деформация на десния глезен, с невъзможни активни и пасивни движения.

След извършване на необходимите прегледи, изследвания и консултации и е била поставена окончателна диагноза – фрактура трималеоларис крурис 4 декс. кум луксацио атс. декс. ст.пост рсом крурис декс.а модо ао, налагаща оперативно лечение и интервенция. На 31.07.2020г. й е извършена медицинска операция – рсом крурис декс.а модо ао , чрез която е наместено счупването и същото е застопорено с костни щипки, като е извършена остеосинтеза с 2 броя винтове на Вебер. Ищцата е била изписана от ВМА – МБАЛ София на 06.08.2020г.