Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 4609 от 10.03.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 19923/2025
Вид
Решение № 4609
Подписан
10.03.2026
Състав
МИРОСЛАВ ВАЛЕНТИНОВ СТОЯНОВ

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 192 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 24 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 5 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 45 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 45, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 49 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 52 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 41, ал. 1 · Закон за защита на животните
  • чл. 47, ал. 1 · Закон за защита на животните
  • чл. 47, ал. 3 · Закон за защита на животните

РЕШЕНИЕ

№ 4609 гр. С, 10.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 31 СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. БАРАКОВА като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ В. СТОЯНОВ Гражданско дело № 20251110119923 по описа за 2025 година

Предявен е осъдителен иск от М. Ц. П., ЕГН: **********, адрес: гр. С, ж.к. „Л.“, бл.

521, вх. А, ет. 3, ап. 9, срещу СО, БУЛСТАТ: **********, адрес: гр. С, ул. „М“ № 33, по чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД за заплащане на сумата от 5000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди, вледствие от телесни увреждания и морални болки и страдания, причинени от ухапване от безстопанствени кучета на 12.02.2025 г. в гр. С, ведно със законната лихва от 12.02.2025 г. до окончателното изплащане на вземането.

В исковата молба се твърди, че на 12.02.2025 г. ищцата, отивайки на работа с автобус № 73, слязла на спирката ул. „М.“ и ул. „Б.“ и докато преминавала покрай паркираните на тротоара автомобили, изведнъж измежду тях изскочили две големи бездомни кучета, които я нападнали, съборили я на земята и започнали да я хапят.

Въпреки опитите си обаче не успяла да се спаси, докато на помощ се притекли двама полицаи, които я спасили. На място пристигнал екип на спешна медицинска помощ, който прегледал ищцата и я отправил да се прибере вкъщи. След като ищцата се прибрала у дома при свалянето на якето си установила, че има рани по лявата си ръка, от които тече кръв, при което била откарана от сина си в спешен кабинет на УМБАЛСМ „П.“, където било установено, че ищцата има три прободни рани в резултат от ухапванията от кучетата. Лекарите зашили раните на ищцата и я оставили за болничен престой за пет дни, като конците били свалени на 27.02.2025 г. Твърди се, че инцидентът се отразил негативно както на физическото здраве, така и на психическото състояние на ищцата, като същата изживяла ужас и шок от нападението, което било съпроводено със силна физическа болка от ухапванията. Ищцата и към момента продължавала да изпитва страх и тревожност, притеснявала се да излиза сама и да преминава покрай кучета. Не можела да се храни нормално доста време след инцидента, трудно спяла, сънувала кошмари и се будела през нощта, станала нервна, сприхава, с депресивно състояние, което пречело да изпълнява семейните си задължения, което от своя страна довело до постоянни семейни скандали. Отделно от това се наложило синът й да се грижи за нея, което допълнително потискало ищцата.

1

Освен това изпитвала и притеснения за доходите си, поради невъзможността да ходи на работа. Твърди се, че ищцата продължава да търпи негативите от увреждането и към настоящия момент. Твърди се, че посочените вреди са причинени вследствие неизпълнение на задълженията на ответника да предприеме мерки за предотвратяване на агресивно поведение на кучетата към хора. Ето защо моли съда да постанови решение, с което да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК ответникът е подал отговор на исковата молба, с който оспорва основателността на предявения иск по подробни съображения. Твърди, че е изпълнил възложените му по закон задължения. Оспорва твърдението, че кучетата, които са нападнали ищцата, са били безстопанствени. Оспорва наличието на причинно-следствена връзка между твърдения инцидент и констатираните по-късно травматични увреждания. Оспорва настъпването на твърдените неимуществени вреди и тяхната продължителност. Оспорва иска и по размер, като твърди, че претендираната сума не отговаря на изискванията за справедливост, както и че същата е завишена с оглед реално претърпените болки и страдания. Претендира разноски.

Съдът, като прецени събраните доказателства и доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

От страна на ищцата е представен и е приет като писмено доказателство по делото фиш за спешна медицинска помощ, издаден от M3 Център за спешна помощ град С на 12.02.2025 г., от който е видно, че екип на спешна помощ е бил повикан от полицията на 12.02.2025 г. на адрес гр. С, кв. „О. К.“, ул. „Б.“ и ул. „М.“ за пациент М.

Ц., жена на 71 години, за улична злополука, при снета анамнеза: жена, нападната от кучета и допълнителен клиничен преглед: в съзнание, контактна, адекватна, ориентирана, има ясен спомен за случилото се; разказва, че отивайки на работа са я нападнали две кучета; разкъсали якето й и се появила патрулка, която разгонила кучетата и жената е станала; няма наранявания, нуждаещи се от хир.обр.; закарана до дома. работна диагноза: Hupotoura arti DNV.

От страна на ищцата е представена и е приета като писмено доказателство по делото епикриза КП № 198 Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани, издадена от Клиника по хирургия на ръката на УМБАЛСМ „Н.И. П.” ЕАД, от която е видно, че пациентът М. Ц. П., на 71 години, постъпила на 12.02.2025 г. в 07:58 ч. и била изписана на 17.02.2025 г. в 09:00 ч. Била снета анамнеза от пациента, при която същата съобщила, че била нападната от кучета, с оплаквания за болка и невъзможност за движение. При прегледа били установени: разкъсаноконтузна рана с дефект в областта на фоса кубити на лява ръка; разкъсано-контузна рана от воларно по вяла предмишница, като била поставена диагноза:

В.морз.кан.антебр.син.целулит L 0 3 . 1 . Целулит на други части на крайниците.

Установява се, че на 12.02.2025 г. в 08:30 ч. била извършена оперативна интервенция, с достъпи през инцидентните рани на предмишницата. Били установени разкъсноконтузни рани от ухапване от куче с неравни, размачкани ръбове в областта на лява кубитална ямка, мишница и предмишница, силно замърсени. Била взета проба за микробиологично изследване, раните били зашити, била поставена стерилна превръзка. Ръката била поставена в елевация, постоперативно лечение с Лифурокс и Метронидазол и предписание за сваляне на конци на дванадесетия ден след затягането.

От страна на ответника са представени и приети като писмени доказателства по делото справки за дейността на ОП „Е“ за 2020 г., 2021 г., 2022 г., 2023 г. и 2024 г. по месеци.

2

От приложената по делото пр.пр. № 12399/2025 г. по описа на СРП се установява, че въз основа на постъпили материали от 06 РУ-СДВР във връзка с процесния инцидент на 12.02.2025 г., била образувана пр.пр. № 12399/2025 г. по описа на СРП, като с постановление от 10.03.2025 г. на прокурор при СРП било отказано образуването на досъдебно производство по случая и пр.пр. била прекратена поради липса на достатъчно данни за осъществен състав на престъпление от общ харакер.

Като писмени доказателства по делото са приети представени от УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД по реда на чл. 192 ГПК медицински документи, а именно: история на заболяването № ***/2025г., предоперативна епикриза от 12.02.2025 г., оперативен протокол № ****/12.02.2025 г., температурен лист, лист за преглед на пациент в КДБ/СО от 12.02.2025 г., фиш за клинико-рентгенологичен минимум от 17.02.2025 г., декларации за информирано съгласие от 12.02.2025 г., резултат от лаборатория по микробиология от 12.02.2025 г., направление за хоспитализация по амбулаторни процедури от 12.02.2025 г., лист за предоперативна анастезиологична консултация и преценка, анестезиологичен лист, резултат от клинична лаборатория от 12.02.2025 г., образна диагностика № 27661/12.02.2025 г., декурзуси изх. № ***/2025 г. от 17.02.2025 г., консултация изх. № ***/12.02.2025 г., епикриза КП № 198 Хирургично лечение при животозастрашаващи инфекции на меките и костни тъкани, всички издадени от УМБАЛСМ „Н.И.П.“ ЕАД.

По делото са събрани гласни доказателствени средства чрез разпит на двама свидетели С. Г. Т. и Р. М. П..

Свидетелят С. Т., син на ищцата, заявява, че е запознат с процесния инцидент.

Свидетелства, че една сутрин през м. февруари 2025 г. ищцата излязла за работа и се върнала, докато той се приготвял да излиза за работа. Сочи, че ищцата се прибрала с разкъсано яке и му казала, че била нападната от кучета и била спасена от полицаи, които минавали оттам случайно. Споделила му, че били извикали спешна помощ, медиците я били прегледали и й казали, че й няма нищо, след което я били докарали до вкъщи. Свидетелства, че когато ищцата се прибрала вкъщи ръкавът на якето й бил скъсан, а когато свалила якето установили, че цялата й ръка е в кръв. Сочи, че снимал раната, дал на ищцата болкоуспокояващо, извикал такси и я завел до УМБАЛСМ „Н.И.П.“. Свидетелства, че след инцидента начинът на живот на ищцата се променил.

Над половин година майка му не е ходила на работа на същото място, като сменили работното й място, което било по-близо. Свидетелства, че той се грижел за майка си и й помагал. Сочи, че през повечето време майка му можела да се обслужва сама, но трябвало да си държи ръката изправена. Не можела да се къпе, като той трябвало да й осигури подходящи условия, за да може тя да се къпе. Сочи, че на майка му й било трудно, била стресирана и уплашена. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, житейски логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, като същите се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства и заключението на СМЕ.

От показанията на св. Р. П. се установява, че една сутрин през 2025 г., докато с колегата му патрулирали със служебни явтомобил в района на ул. „М.“ и ул. „Б., рано сутринта, докато още било тъмно, видели една жена, която си вървяла и изведнъж от храсталаците изскочили две кучета, които я нападнали, блъснали я на земята и започнали да я влачат за якето. Едното куче било средно на ръст и жълто-кафяво на цвят, а за другото куче сочи, че не помни. Свидетелства, че с колегата му били на около 50 метра от жената, пуснали сирените на служебния автомобил, спрели и слезли, при което кучетата избягали. Заявява, че били само те и жената, наоколо 3 нямало други хора, като след като кучетата се разбягали същите не са отишли при някой човек. Сочи,че тъй като било тъмно не видял дали кучетата имат нашийници или марки на ушите. Съдът кредитира показанията на свидетеля като обективни, житейски логични, последователни, вътрешно непротиворечиви, още повече, че свидетелят възпроизвежда лично възприети от него факти и обстоятелства, като показанията му се подкрепят и от събраните по делото писмени доказателства.

По делото е прието заключение на съдебно-медицинска експертиза, неоспорено от страните и което съдът кредитира като обективно и компетентно изготвено. Вещото лице при извършен на 26.11.2025 г. в Отделение „Съдебномедицинска експертиза“ на ВМА-С личен преглед на ищцата е установило, че на лявата мишница в средната трета предно-външна повърхност и на около 12 см от лакътната сгъвка има почти вертикален линеен белег от хирургична манипулация с наложен шев с дължина 2 см със сивкаво-белезникав цвят и двустранно симетрично разположени около него сивкаво-белезникави точковидни белези от хирургично поставени 2 конеца. Вещото лице е установило, че на лявата мишница по задновъншна повърхност на границата между средна и горна трета и на 8 см косо нагоре и назад от гореописания белег има два кръгловати сивкави белега от нараняване с диаметри 0,5 см, разположени на около 3 см един от друг, а на лявата лакътна става по предната външна повърхност, в областта на сгъвката и по хода на външно-страничната граница на кубиталната ямка има косо разположен сивкаво-белезникав белег от хирургична манипулация с наложен шев с дължина 3,5 см със сивкаво-белезникав цвят и двустранно симетрично разположени около него сивкаво-белезникави точковидни белези от хирургично поставени 4 конеца, като белезите от нараняванията са на нивото на околната кожа и не пречат на функцията на крайника. Вещото лице е посочило, че по лявата предмишница не се уставовяват белези от наранявания. При сравнително измерване на обиколките на двете мишници и двете предмишници същите не се установява разлика.

Кожата в областта около белезите е без патологични промени. Не се установяват нарушения в движенията на левия горен крайник.

Въз основа на приложената по делото медицинска документация вещото лице е установило, че на 12.02.2025 г. в 07,58 ч. ищцата била хоспитализирана в УМБАЛСМ „Н.И.П.“. Вещото лице е посочило, че при извършения специализиран преглед в УМБАЛСМ „Н.И.П.“ били установени рани от ухапване от куче в областта на лява кубитална ямка (предна повърхност на лява лакътна става) с липса на тъкан (кожен дефект), разкъсно-контузна рана на лява предмишница по предна повърхност и рана от ухапване от куче на лявата мишница. Раните били с неравни и размачкани ръбове, налагащи извършване на хирургична обработка за отстраняване на некротичните тъкани и прилагане на тетаничен анатоксин и парентерално онатибиотично лечение.