Решение № 223 от 10.11.2021, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 223 гр. София, 10.11.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, НО XI ВЪЗЗ. СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Емил Дечев

Членове:

Петър Н. Славчев

Виктория М. Станиславова при участието на секретаря Богданка Н. Гешева в присъствието на прокурора Ахмед Хюсменов Кокоев (СГП-София) като разгледа докладваното от Петър Н. Славчев Въззивно наказателно дело от общ характер № 20211100603609 по описа за 2021 година За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ХХІ от НПК.

Образувано е по жалба на защитника на подсъдимия ХР. СТ. Ч. срещу присъда от 01.12.2020 г. на СРС, НО, 105-ти състав по НОХД № 13 948/2019 г., с която подсъдимия Ч. е признат за виновен в това, че на 29.01.2019 г., около 19:00 ч. в гр. София, при управляване на моторно превозно средство лек автомобил марка „Пежо”, модел „206” с рег.№ ****, по ул.”Цар Симеон” с посока на движение от бул.”Константин Величков” към ул.”Одрин”, в района на кръстовище и на маркирана пешеходна пътека, обозначена с пътен знак Д-17 и пътна марК.ка М 8.1 от ППЗДвП е нарушил правилата за движение по пътищата, уредени в Закона за движението по пътищата: чл.119, ал. 1 от ЗДвП: „При приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно средство е длъжен да пропусне стъпилите или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре.”, като не пропуснал пресичащия по пешеходната пътека от ляво на дясно спрямо посоката на движение на автомобила пешеходец Г. Д. Д. ЕГН:********** и 1 по непредпазливост му причинил средна телесна повреда, изразяваща се в “счупване на лявата раменна кост” причинило на пострадалия трайно затрудняване движенията на левия горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни от датата на травмата - престъпление по чл. 343, ал. 3, пр.последно, б. ”а”, пр.

2, вр. ал. 1, б. “б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, поради което и на основание чл. 343, ал. 3, пр. последно, б.“а“, пр. 2, вр. ал. 1, б.“б“, пр. 2 вр. чл.

342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. чл. 303, ал. 2 от НПК вр. чл. 54 от НК е осъден на „лишаване от свобода“ за срок от една година, чието изпълнение на основание чл. 66 ал. 1 от НК е отложено с изпитателен срок от три години. С присъдата на осн. чл. 343г от НК, вр. чл. 343, ал. 3, пр.последно, б. ”а”, пр. 2, вр. ал. 1, б. “б“, пр. 2, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК подсъдимият ХР. СТ. Ч. е лишен от право да управлява моторно превозно средство“ за срок от тринадесет месеца.

С присъдата подсъдимият е осъден още и на основание чл. 189, ал. 3 от НПК да заплати направените разноски по делото в размер на 369, 60 лв., платими по сметка на СДВР, сумата от 1803, 90 лв., платими по сметка на Софийски районен съд, да заплати на частния обвинител сумата в размер на 200 (двеста) лева, направени разноски в досъдебното производство, както и сумата от 5 лв. по сметка на Софийски районен съд за издаване на изпълнителен лист.

Във въззивната жалба се излагат съображения, че подсъдимия е признат за виновен по различна фактическа обстановка от изложената в обвинителния акт. Поддържа, че били допуснати противоречия в мотивите на първостепенния съд. Не бил изяснен механизма на извършване на пътнотранспортното произшествие, за който се твърди, че бил обоснован противоречиво от първостепенния съд. Противоречието съществувало още от обвинителния акт, в който се посочвало, че подсъдимият ударил с лекия си автомобил пострадалия в областта на крака му, доколкото в показанията си пострадалият твърдял, че не бил ударен в крака. Неоснователно се пренебрегвали показанията му при пеценка на възможността дали водачът е имал техническата възможност да предотврати пътно-транспортното произшествие, доколкото пострадалият твърдял, че не бил видял дали от дясната му страна имало автомобили. В тази връзка се позовава на преглед пред застраховател на въпросния автомобил, проведен година преди инцидента, при който били установени увреждания по предния капак. В това 2 отношение отбелязва и липсата на нараняване в крака на пострадалия. В съдебно заседание защитникът на подсъдимия твърди, че при съпоставката на схемите по въпрос 14 и 15 на ДКСМАЕ се достигало до извод за невъзможност пешеходецът да е бил забелязан от подсъдимия, като нито един свидетел не посочвал къде се намирал пострадалия преди настъпване на произшествието. Позоваването на твърдения на свидетеля Т. за това, че преди момента на настъпване на произшествието е могъл да бъде ударен от автомобила на подсъдимия водело до внушение, че последният бил нарушител, което утежнявало положението му в процеса. Посочва, че свидетелят Т. твърдял, че не бил видял дали ударът е настъпил на пешеходната пътека, нито дали пострадалият бил тичал, но въпреки това съдът бил приел, че се движил с нормална скорост и се намирал пред автомобила на пешеходната пътека, което противоречало на приетата осветеност на пътя по схемите в 14 и 15 отговор на ДКСМАЕ. Данните за скоростта на движение на пострадалия в показанията на свидетеля Л.К. и обясненията на подсъдимия били неоснователно пренебрегнати от съда. В това отношение свидетелят К. сочел, че пострадалият бил тичал, намирал се извън пешеходната пътека, скочил е върху автомобила и е паднал вдясно до него, а автомобилът се намирал след пешеходната пътека. Противоречие в съдебния акт представлявало и приемането едновременно на показанията на свидетеля Т. за достоверни за липсата на автомобили в кръстовището, които да пречат на видимостта на водача подсъдимия Ч. и на наличието на такива автомобили, за да се кредитира с доверие заключението на техническата експертиза. Изводът за липсата на автомобили, препречващи видимостта към автомобила на подсъдимия противоречал на поведението на пострадалия, който в противен случай не би извършил пресичане на пътното платно със спокоен ход. Показанията на пострадалия Д. се приемали безкритично от първоинстанционния съд, независимо от това, че заявявал избирателно едни факти, а други премълчавал. Затова по-скоро следвало да се приеме, че свидетелят тичайки по диагонал е излязъл от пешеходната пътека, където бил блъснат от лекия автомобил. Отбелязва, че съдебно-техническата експертиза не извършиля изследване на дължината на осветяване на пътя от фаровете по отношение на пешеходеца и не посочвала, че подсъдимият визуално възприемал същия. След като нямало удар в крака на пострадалия, то вещите лица неправилно били приели, че тялото му било отхвърлено напред по 3 посока на движението. Немотивирано съдът приемал разположението на пострадалия и автомобила на подсъдимия на пътното платно при условие, че се отричало наличие на автомобили в кръстовището. Несъобразяването на обсъдените противоречия довело до допускане на нарушение на материалния закон, тъй като следвало да отпадне квалифициращия състав относно причиняване на произшествието на пешеходна пътека и да се съобрази обективната невъзможност подсъдимият да спре своевременно автомобила, тъй като автомобила му вече преминавал пред пешеходеца, който не е имал възможността докато тича да спре и затова бил подскочил на предния прозорец на автомобила. Иска въззивният съд да отмени присъдата на първоинстанционния съд като необоснована, противоречива и постановена в нарушение на материалния закон и да признае подсъдимия за невинен, алтернативно да признае подсъдимия за невинен.

Представителят на Софийска градска прокуратура изразява становище за неоснователност на въззивната жалба. Пледира да бъде потвърдена първоинстанционната присъда, като правилна и законосъобразна. Счита, че наложеното наказание е справедливо. Намира, че характера на телесната повреда, причинена на пострадалия, се установявал от медицинската експертиза и медицинските документи по делото, както и показанията на пострадалия. Мястото и механизма на настъпилото пътно-транспортно произшествие бе установявали по несъмнен начин от назначените от първостепенния съд КСМАТЕ и допълнителна такава. Безспорно било, че щофьорът бил възприел пешеходеца от разстояние от 25-26 метра, когато бил влязъл в осветената зона на фаровете на автомобила, който се намирал преди подсъдимия, а опасната зона за спиране била 21 м., поради което не била налице хипотезата на случайно деяние.

Подсъдимият Х.Ч. поддържа заявеното в хода на съдебните прения от неговия защитник и иска да бъде оправдан.

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, като обсъди доводите на страните, прецени събраните по делото доказателства и взе предвид разпоредбите на закона, извърши цялостна проверка на атакуваната присъда в съответствие с изискванията на чл. 314 от НПК и намери за установено следното:

За да постанови обжалваната присъда, Софийският районен съд е приел за установена следната фактическа обстановка:

4

На 29.01.2019г., около 19:00 часа, в гр. София подсъдимият ХР. СТ. Ч. управлявал лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с per. № **** по ул.

„Цар Симеон“, с посока на движение от бул. „Константин Величков“ към ул.

„Одрин“.

В района на кръстовището между ул. „Цар Симеон“ с ул. „Д. Петков“, преди и непосредствено след него имало обособени пешеходни пътеки за пресичане на пътното платно на ул. „Цар Симеон“, обозначени с пътна марК.ка М 8.1 и пътен знак Д-17 от ППЗДвП. При кръстовището пътното платно на ул. „Цар Симеон“ била предназначена за двупосочно движение, като в посока от бул.

„Константин Величков“ към ул. „Одрин“ пътното платно се състояло от една пътна лента за движение, а в противоположната посока - две пътни ленти за движение. Пътната настилка била мокра, без неравности и наклон, а движението било натоварено.

По същото време свидетелят Д. Т. Т. пресичал първата пешеходна пътека преди кръстовището между ул. „Цар Симеон“ и ул. „Д. Петков“ посока бул. Христо Ботев и когато се намирал около средата на пътното платно, пред него без да спре през пешеходната пътека преминал управлявания от подсъдимия Ч. лек автомобил. Свидетелят Т. бил принуден да спре движението си по пешеходната пътека, за да не бъде ударен.

Към момента, в който управляваният от подсъдимия Ч. лек автомобил се намирал на разстояние около 61 метра преди пешеходната пътека, намираща се непосредствено след кръстовището между ул. „Цар Симеон“ и ул. „Д. Петков“ и се движел със скорост около 40 км/ч, свидетелят Г. Д. Д. предприел пресичане на пътното платно по горепосочената пешеходна пътека от ляво на дясно спрямо движението на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с per. № ****. Непосредствено преди пешеходната пътека, след като свидетелят Д. преминал по нея половината от пътното платно, подсъдимият Ч. предприел действия по спиране на управляваното от него превозно средство, но не успял да спре преди пешеходната пътека или да заобиколи отляво пешеходеца, поради което ударил с предната част, вдясно от емблемата на лек автомобил марка „Пежо“, модел „206“, с per. № **** тялото на свидетеля Д. от дясната му страна. С поведението си подсъдимият Ч. нарушил разпоредбата на чл. 119, ал. 1 от ЗДвП, която регламентира, че „при приближаване към пешеходна пътека водачът на нерелсово пътно превозно 5 средство е длъжен да пропусне стъпшите на пешеходната пътека или преминаващите по нея пешеходци, като намали скоростта или спре“.

От удара тялото на свидетеля Д. било повдигнато нагоре, достигнало челното стъкло на автомобило и го счупило. След това тялото на свидетеля Д. бил отхвърлено надясно в посоката на движение на превозното средство и паднало на пътното платно.

След удара подсъдимият Ч. спрял управлявания от него автомобил след пешеходната пътека вдясно на пътното платно до тротоара. Свидетелят Т. възприел случилото се и се обадил на тел. 112, след което отишъл до пострадалия Д., за да провери състоянието му. При пострадалия Д. вече се намирали подсъдимият Ч. и свидетелите Л.Р. К. и М.П.П., а по-късно към тях се присъединил свидететелят Б.М.Г..

Пострадалият Д., придружаван от свидетеля П. бил транспортиран с екип на спешна помощ в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“, а на местопрозишествието бил извършен оглед от служители на МВР.

От транспортния инцидент пострадалият Д. получил счупване на лявата раменна кост, довела до трайно затруднение на движенията на левия горен крайник за период по-дълъг от 30 дни, както и мозъчно сътресение без пълна загуба на съзнанието и разкъсно-контузни рани в теменната област на главата и на лявата ушна мида.