Решение № 274 от 17.06.2024, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 274 гр. Пловдив, 17.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети април през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Грета Ил. Чакалова при участието на секретаря Боряна Д. Козова като разгледа докладваното от Грета Ил. Чакалова Търговско дело № 20235300900344 по описа за 2023 година

Предявени са обективно съединени искове от Ю. О. В., ЕГН **********, ***6, със съдебен адрес: *** – адв.Н. З. против „ТЕРМОПАК – 77“ ООД, ЕИК 115327966, ***6 с правна квалификация чл. 240 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД.

Твърди се, че към 31.12.2010 г. Ю. В. е предоставила на ответника заем в размер на 163 000 лв, от които ответникът е върнал 2 532.88 лв, т.е. остатъкът за връщане е в размер на 160 467.12 лв. Уговорено е и заплащане на месечна лихва в размер на основния лихвен процент с добавка от 10 пункта.

Дружеството се е задължило да върне заетата сума при поискване.

Със Споразумение от 01.01.2014 г. страните установяват отношенията си, като се потвърждава предоставянето на парични средства в периода 11.01.2010 г. - 05.05.2010 г. , уговорено е заплащането на лихва с добавка от 10 пункта на месечна база и краен срок на връщане – 31.12.2020 г. Страните също уговарят и заплащането на неустойка в размер на 1% за всеки месец забава.

На 04.04.2017 г. Управителят на дружеството С. умира и като съдружници в дружеството встъпват ищцата и С.В..

Между страните е подписан Протокол 1/31.12.2022 г., който отразява, 1 че за периода на ползването на паричните средства 31.12.2010 г. - 31.12.2022 г. размерът на лихвата е 196 108 лв.

Заемната сума е възстановена частично – 80 000 лв. Към момента на подаването на исковата молба ответникът дължи сумата 160 467.12 лв – главница и сумата 116 108.95 лв лихва за периода 31.12.2010 г. – 31.12.2022 г.

Заявява се, че исковата молба представлява покана до ответника да върне получената в заем сума и поради това се иска да се постанови решение, с което да се осъди ответникът да заплати:

-сумата 160 467.12 лв, представляваща остатък от предоставена по силата на Договор за заем от 31.12.2010 г. парична сума, ведно с обезщетение за забава от подаването на исковата молба до окончателното изплащане;

-сумата 116 108.95 лв, представляваща договорна лихва за периода 31.12.2010 г. – 31.12.2022 г.

Претендира направените в производството разноски.

От ответника чрез особения му представител при условията на чл.29, ал.4 ГПК адв. Д. е постъпил отговор на исковата молба, с който се оспорват исковете по основание и размер. Твърди се, че между страните не са налице отношения на основата на договор за заем, тъй като договорът за заем е реален договор, а от представените доказателства не се установява реалното предаване на сумата, както и че в договора не се съдържа изявление за реалното предаване на паричната сума. Тъй като не се установява предаването на средствата, ответникът счита, че не е налице елемент от фактическия състав на нормата на чл.240 ЗЗД. Ответникът оспорва истинността на Договор за заем и Споразумение, като заявява, че Управителят М.В. не е положил подпис върху документите. Иска се да се постанови решение, с което да се отхвърлят предявените искове.

Предвид доказателствата Съдът намира за установено:

С Договор от 31.12.2010 г. Ю. О. В. /Ю. О. С. преди сключването на брак с М.С.В. на 06.09.2015 г./ в качеството и на заемодател и „ТЕРМОПАК – 77“ ООД чрез Управителя В. в качеството му на заемополучател са се споразумели за следното: заемодателят С. е предоставила на заемополучателя 2

„ТЕРМОПАК – 77“ ООД заем в размер на 160 467.12 лв , а заемополучателят се е задължил да върне заетата сума – чл.1, ал.1 от договора. Посочва се, че сумите, предоставени като заем, са отразени в счетоводството на дружеството в сметка 4990 „Други кредитори“ – чл.1, ал.3 от договора. Изрично страните са отбелязали, че заемната сума е заплатена до момента на сключването на договора и е отразена в счетоводството на дружеството – чл.2 от договора.

Уговорено е и заплащане на месечна лихва в размер на основния лихвен процент с добавка от 10 пункта – чл.4 от договора. Дружеството се е задължило да върне заетата сума при поискване – чл.6 от договора.

Със Споразумение от 01.01.2014 г. Ю. О. В. и „ТЕРМОПАК – 77“ ООД чрез Управителя В. изрично отбелязват, че:

- В. /С. преди сключването и на брак с М.В. на 06.09.2015 г./ е предоставила на дружеството заем в размер на 163 000 лв, като паричните средства са осчетоводени със следните Приходни касови ордери:

-ПКО № 1 за предоставена на 11.01.2010 г. сума в размер на 30 000 лв;

- ПКО № 2 за предоставена на 16.02.2010 г. сума в размер на 30 000 лв;

- ПКО № 3 за предоставена на 09.03.2010 г. сума в размер на 30 000 лв;

- ПКО № 4 за предоставена на 31.03.2010 г. сума в размер на 25 000 лв;

-ПКО № 5 за предоставена на 12.04.2010 г. сума в размер на 25 000 лв;

-ПКО № 6 за предоставена на 05.05.2010 г. сума в размер на 23 000 лв;

-от предоставената сума в общ размер от 163 000 лв заемополучателят е върнал 2 532.88 лв и остатъкът, който подлежи на връщане, е в размер на 160 467.12 лв;

- сумите, представляващи предоставен заем, са отразени счетоводството на дружеството в сметка 4990 „Други кредитори“; в

-върху главницата в размер на 160 467.12 лв се дължи месечна лихва в размер на основния лихвен процент плюс десет пункта;

-уговоря се срок за връщане на заема – до 31.12.2020 г.;

-уговаря се и заплащането на неустойка в размер на 1% месечно при неизпълнение на задължението да се върне в срок заетата сума.

От заключението на ССЕ с в.л. И. С., което Съдът кредитира като компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява следното:

3

-през 2010 г. в счетоводството на ответника са отразени следните записвания по сметка 4990 Други кредитори:

-ПКО от 11.01.2010 г. с основание каса на стойност 30 000 лв;

- ПКО от 16.02.2010 г. с основание каса на стойност 30 000 лв;

- ПКО от 09.03.2010 г. с основание каса на стойност 30 000 лв;

- ПКО от 31.03.2010 г. с основание каса на стойност 25 000 лв;

-ПКО от 12.04.2010 г. с основание каса на стойност 25 000 лв;

-Парт лист от 12.04.2010 г. с основание каса на стойност 20 000 лв;

-ПКО от 05.05.2010 г. с основание каса на стойност 23 000 лв.

-отбелязва се, че на вещото лице С. са предоставени в оригинал Приходни касови ордери, с които са внесени паричните средства от Ю. С. в касата на „ТЕРМОПАК – 77“ ООД, които кореспондират с отразените суми в Главната книга за 2010 г.

-Сметка 4990 Други кредитори за периода 2010 г. не е заведена аналитично – по имена на кредиторите, а синтетично – общо за всички кредитори и поради това не може да се индивидуализира кои са кредиторите на дружеството. Това, което се вижда от показаното е, че има отразени суми за предоставени парични средства в касата на дружеството, както следва:

-на 11.01.2010 г. - 30 000 лв;

-на 16.02.2010 г. - 30 000 лв;

-на 09.03.2010 г. - 30 000 лв;

-на 31.03.2010 г. - 25 000 лв;

-на 12.04.2010 г. - 25 000 лв;

-на 05.05.2010 г. - 23 000 лв, т.е. общо 163 000 лв.

-взети са следните стопански операции – Дебит сметка 501 Каса в лева на Кредит сметка 4990 Други кредитори;

-общо предоставените парични средства в брой през 2010 г. са 163 000 лв и няма данни за върнати суми, отразени по сметка 4990 Други кредитори; няма данни от представеното движение за връщане на сума в размер на 2532.88 лв през 2010 г.;

4

-посочва се, че експертизата не може да установи как се формира крайното салдо в размер на 229 611.95 лв.

-за 2011 г. няма предоставено движение по сметка 4990 Други кредитори;

-към 31.12.2012 г. отразено задължение по сметка 4990 Други кредитори по партидата на кредитор Ю. С. в размер 160 467.12 лв;

-това задължение се отразява в счетоводството на дружеството до 31.12.2023 г.

-към 31.12.2022 г. е начислена лихва в размер 196 108.95 лв /изявление на в.л. С. в с.з. от 11.04.2024 г./, за което са взети следните стопански операции – Дебит сметка 621 Разходи за лихви на Кредит сметка 496 Разчети по лихви;