Определение № 1036 от 10.05.2023, Върховен касационен съд
- Съд
- Върховен касационен съд
- Дело
- Касационно гражданско дело 62/2023
- Вид
- Определение № 1036
- Подписан
- 10.05.2023
- В сила
- 10.05.2023
- Състав
- Мария Иванова, Даниела Стоянова, Таня Орешарова
Цитирани разпоредби
- чл. 272 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 280, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 281, т. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 283 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 288 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 127, ал. 2 · Семеен кодекс
- чл. 59, ал. 4 · Семеен кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 1036 гр. София, 10.05.2023 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 3-ТО ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ 1-ВИ СЪСТАВ, в закрито заседание на трети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Мария Иванова
Членове:
Даниела Стоянова
Таня Орешарова като разгледа докладваното от Даниела Стоянова Касационно гражданско дело № 20238002100062 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. А. К., чрез адв. М. Ч., срещу въззивно решение № 133 от 04.07.2022 г. по възз. гр. д. № 22/2022 г. на Окръжен съд – Кърджали в частта, с която е потвърдено решение № 178 от 05.11.2021 г. по гр. д. № 1114/2021 г. на Районен съд – Кърджали за уважаване на предявения от А. Д. А. иск по чл. 127, ал. 2 СК, като упражняването на родителските права спрямо малолетното дете А. С. К. е предоставено на майката А. Д. А., при която да е местоживеенето на детето, а по отношение на бащата С. А.
К. е определен режим на лични отношения с детето и е осъден да заплаща месечна издръжка в размер на 270 лв., както и в частта за разноските.
Въззивното решение в останалата му част не е предмет на касационната жалба и е влязло в сила.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност на решението поради допуснато нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания по чл. 281, т. 3 ГПК. Искането е за неговата отмяна.
В изложението на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът поддържа наличието на основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 ГПК по следните въпроси: 1/„Съществено обстоятелство и от значение за правилното разрешаване на делото ли е мнението на детето, дадено пред социалните работници и в проведеното психологично изследване по назначена психологична експертиза, относно това при кого от двамата родители желае да бъде отглеждано и къде вкл. се чувства по-добре? Следва ли съдът да зачете, респ. да вземе в предвид желанието на детето в тази насока, изготвената по делото психологична експертиза когато защитава неговия интерес вкл. и дължи ли мотиви за 1 това?“; 2/ „На кого от двамата родители принадлежи преимуществото при конкуренция по основните критерии залегнали в разпоредбата на чл. 59, ал. 4 СК, а именно „морален облик“, „материални условия“, „привързаност“, „помощ от трети лица“, „полаганите до момента грижи“, задоволени потребности и др. и следва ли съдът да обсъжда всеки един от критериите поотделно или в тяхната съвкупност съобразно данните по делото?“; „Кой е найдобрият интерес на детето, който се определя в съответствие с легалната дефиниция на пар.
1, т. 5 от ДР на ЗЗакрД вр. чл. 59, ал. 4 СК и следва ли съдът да дава мотиви в тази насока при решаване на въпросите относно родителските права?“. Спрямо повдигнатите въпроси касаторът се позовава на противоречие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 58 от 12.02.2014 г. по гр. д. № 6073/2013 г. на IV г.о., решение № 29 от 02.02.2015 г. по гр. д. № 4984/2014 г. на IV г.о. и постановление № 1 от 12.12.1974 г. на Пленума на ВС. Касаторът поддържа също така наличието на основанието на чл. 280, ал. 2 ГПК, в хипотезата на вероятна недопустимост и очевидна неправилност на обжалваното решение.
Ответната страна по жалбата А. Д. А., чрез адв. В. Я., в писмен отговор изразява становище за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а по същество за неоснователност на жалбата.
За да се произнесе по допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд съобрази следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 283 от ГПК, срещу решение на въззивен съд, подлежащо на касационно обжалване, и е процесуално допустима.
Въззивният съд е приел за установено, че първоинстанционното производство е било образувано по предявен иск с правно основание чл. 127, ал. 2 СК, относно упражняването на родителските права, личните отношения и издръжката на детето А. С. К.. Намерил е за безспорно, че страните са родители на малолетното дете, родено от съвместното им съжителство на 10.08.2010 г. Установено било също от приетите по делото писмени и гласни доказателства, че от около три години детето живее и се отглежда от своята майка в [населено място], а бащата живее в [населено място]. При така установените данни по делото въззивната инстанция е приела, че е в интерес на детето то да бъде отглеждано от своята майка в [населено място]. В тази връзка въззивният състав е посочил, че напълно споделя изложените от първоинстанционния съд мотиви и е препратил към тях на основание чл. 272 ГПК. В допълнение е изложил и собствени фактически и правни изводи.
От приетите писмено заключение на вещото лице Т. М. Д. по назначената във въззивното производство съдебно-психологична експертиза, както и от разпита на същата в съдебно заседание, съдът е приел за установено, че е налице привързаност и родителска връзка между А. и неговия баща, както е налице и привързаност и към неговата майка, изразяваща се в изградено емоционално-доверително отношение и към двамата родители. А. е посочил, че изпитва привързаност и към двамата, но в по-голяма степен спрямо баща си.
Психологическото и емоционално състояние на детето е нормално за възрастовите клинични критерии, няма патологични прояви, които да са извън нормата. При преместването си в [населено място] е преминал през процес на адаптация. Процесът на адаптация към новата среда е бил съпроводен с проява на защитен механизъм – блокира се неговата спонтанност и 2 действена активност по посока несигурност, плахост, нерешителност, повишаване на тревожността. Експертизата допуска, че детето преживява т. нар. конфликт на лоялност, което се отразява върху психологическото и емоционалното състояние на детето, въвлечен в този конфликт се опитва да подкрепи определена позиция, за да не възникне пореден конфликт между родителите. Детето преживява високи нива на стрес в резултат на преживявания конфликт. А. изпитва засилена емоционална реакция на тема „семейство”, придружена с психомоторна възбуда, допълнителни поведенчески индикации, които проявява при обсъждане на определена тематична насоченост. В конкретно създалата се ситуация А. съобщава предпочитания да живее в [населено място] като изброява редица причини – среда, приятели, трайни във времето удобства и изградени навици.
Отбелязано е още, че вещото лице сочи, че през последните години, идвайки в Кърджали през ваканциите А. вероятно свързва престоя в града с почивка, игри, забавления. В същото време съобщавайки за това си свое желание се притеснява от реакцията на майка си да не я обиди, да не му се разсъди, което да провокира негативно отношение към него. Детето е в период на преживяване на емоционалната криза от разпада на семейството и приемане на промяната в начина му на живот и отглеждане. Отчитат се прояви на тревожност и затруднено справяне и балансиране на отношения, поставяйки го в ситуация на избор.
При тези данни, въззивният състав е посочил, че заключението на вещото лице подкрепя основния извод на съда, че е в интерес на детето да остане да живее при своята майка в [населено място]. Намерил е, че предпочитанията на А. да живее при баща си са мотивирани от това, че през последните години е посещавал [населено място] през ваканциите, когато няма задължения и отговорности, а само игри и забавления. Както посочвало вещото лице в съдебно заседание пред въззивната инстанция, при А. проблемът не е толкова в града – Кърджали или П., колкото между мама или тати. Отбелязал е още, че той се разкъсва между родителите си, защото трябва да избере и е поставен в ситуация на избор. Детето е споделило с вещото лице, че когато е имало разногласие между родителите си, той се е опитвал да се съгласи и с единия и с другия родител, за да спрат да се карат. Констатирано е, че отношенията между родителите, а и в последствие съдебният процес, са довели до този емоционален срив и разкъсване на детето между двамата родители. Предвид всичко изложено, както и оглед да се съхрани емоционалното състояние на детето, съдът е преценил, че следва да се запази фактически установеното местоживеене и социална среда на А.. Отчетено е, че това би допринесло и до отпадане на тежката отговорност на детето да избира между двамата родители, да се разкъсва между тях.
По отношение на режима на лични отношения и присъдената издръжка, във въззивната жалба не са били изложени конкретни доводи, но въпреки това, въззивната инстанция е посочила, че същите са обосновани и съответстващи на социалното и финансово състояние на страните.
Съобразно горните изводи, въззивният съд е приел, че първоинстанционното решение е обосновано и правилно, поради което е потвърдил същото.
При тези мотиви на въззивната инстанция се обосновава извод, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване.
3
Съображенията за това са следните:
Поставените от касатора в изложението въпроси удовлетворяват общо основание за достъп до касация по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, доколкото са обуславящи правните изводи на съда. Същите са взаимосвързани и обобщено се свеждат до уточнения от съда въпрос: „Кои са обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права?“. Не е налице обаче специалното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като не се установява заявеното противоречие с посочената от страната практика на ВКС по отношение на обстоятелствата от значение за предоставяне упражняването на родителските права, както и прилагане на принципа за „най-добрия интерес на детето“. Напротив – въззивното решение е постановено изцяло в съгласие с установената съдебна практика на ВКС.
Следва да се посочи, че в практиката си ВС и ВКС нееднократно са приемали, че обстоятелствата, които имат значение за произнасянето на съда по въпроса на кого да предостави упражняването на родителските права са: родителските качества и способността за полагане грижи и умения за възпитание, подпомагане подготовката за придобиване знания, трудови навици и др.; морални качества на родителя – социално обкръжение и битови условия; възраст и пол на децата – привързаност между деца и родители и между децата, условията на живот при майката и бащата; оказване на помощ от трети лица при отглеждане и възпитание на децата; заетост на родителите и възможност да осъществяват постоянен контрол и да общуват ежедневно с децата; подход на родителите към децата; личностните и морални качества на родителите; фактически сложилите се отношения и евентуалната вреда за децата при промяната им, и всички други с оглед конкретиката на случая, в това число и че право на всяко дете и негова естествена потребност е то да общува и с двамата си родители. По тази причина, по повод мерките за лични отношения, с оглед конкретните обстоятелства, следва да предоставят най-широка възможност за общуване и осъществяване на пълноценни отношения между детето и родителя, на когото не е предоставено упражняването на родителските права, като се изхожда изключително от интереса на детето и с оглед спецификите на конкретния случай. Запазването на добрите отношения, честите лични контакти следва да се стимулират и подпомагат, включително от родителя, комуто са възложени родителските права, както и от разширения кръг роднини на майката и бащата.
По отношение на въпроса за значението на изрично заявената воля на детето и за задължението на съда да се съобрази с тази воля при определяне на родителя, който да упражнява родителски права относно това ненавършило пълнолетие дете, както и относно измеренията на режима на личните контакти на детето с другия родител, практиката еднозначно приема, че „мнението на близките и желанието на децата не са задължителни за съда. Те се обсъждат наред с останалите обстоятелства и макар съдът да не е обвързан от желанието или нежеланието на детето да живее с единия родител и/или да има контакти с другия, във всички случаи следва да се зачете…“ В този смисъл е и константна съдебна практика по въпроса за заключението на вещото лице по приетата психологическа експертиза – то се преценява поотделно и в съвкупност с всички събрани доказателства .
Разпечатката съдържа 31 от 48 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/e4db1c00-064f-44fd-be33-637416f77c60