Определение № 177 от 13.08.2026, Окръжен съд - Монтана

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 177 гр. *, 13.08.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – * в публично заседание на тринадесети август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Милена Бранкова

Членове:

Димитрина Николова

Кристина С. Янкулова при участието на секретаря Соня Д. Георгиева в присъствието на прокурора Е. Й. А. като разгледа докладваното от Димитрина Николова Въззивно частно наказателно дело № 20261600600280 по описа за 2026 година Производството е по чл.64, ал.6-8 НПК, образувано по жалба на защитника на обвиняемия С.И. против определение на РС-* постановено на 06.08.2026г. по частно наказателно дело № 824/2026 година, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража“. В жалбата се подържа, че по досъдебното производство липсват убедителни доказателства от които да се направи извод, че обвиняемия е извършил вмененото му престъпно деяние по чл.144, ал.3 от НК/закана с убийство/, че ще извърши друго престъпление и ще се укрие. Искането е да бъде наложена по- лека мярка.

В открито съдебно заседание на въззивната инстанция обвиняемият и защитникът му поддържат жалбата, като излагат конкретни съображения.

Представителят на Окръжна прокуратура-* изразява становище за неоснователност на жалбата.

Доказателствата са писмени.

Въззивният съд, като съобрази доказателствения материал по досъдебното производство, провери правилността на обжалвания съдебен акт във връзка с оплакванията в жалбата, доводите и становищата на страните, приема следното:

Жалбата е допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.

Съображенията на Окръжен съд - * са следните:

С.И. е привлечен в качеството на обвиняем на 04.08.2026г. за извършването на престъпления, съставомерни по чл.144, ал.3, т.1 и т.3, във връзка с ал.1 от НК /закана с убийство/ и по чл.296, ал.1, предл.2 от НК 1

/неизпълнение на заповед за защита от домашно насилие/, и двете с пострадала Н.А..

Обжалваният в настоящото производство съдебен акт представлява произнасяне по искане по чл.64, ал.1 НПК за вземане по отношение обвиняемо лице на мярка за неотклонение „задържане под стража“.

Предпоставките за вземане на най-тежката мярка за неотклонение от съда, произтичащи от разпоредбите на НПК, налагат прецизна и обоснована преценка за наличието или липсата на точно посочените в закона основания за задържане на определено лице.

Първоинстанционният съд е извършил такава преценка и изложил съображения, които въззивният съд споделя.

На първо място, налице е формалната предпоставка, предвидена в разпоредбата на чл.63, ал.1 НПК – обвинение за престъпление, което се наказва с „лишаване от свобода“.

Установено е и наличието на условието, посочено в чл.63, ал.1 НПК, а именно: Налице е обоснованост на предположението, че жалбоподателят в настоящото производство е извършил престъпленията, в който е обвинен. В такава насока са свидетелските показания на Н.А., А.Ц., Б.Д., Ц.А., писмените доказателства събрани по досъдебното производство- решение по гр.дело 3240/2025г. по описа на РС *, Заповед за защита, протокол за предупреждение, протокол за доброволно предаване.

Въззивният съд споделя извода на първоинстанционния съд за съществуващата опасност обвиняемият да се укрие и да извърши друго престъпление.

От приложената справка за съдимост, се установява, че обвиняемият И. е многократно осъждан, включително и за престъпление закана с убийство, отново с пострадала Н.А., като е изтърпявал и ефективни наказания лишаване от свобода в затвора. В случая е налице реална опасност обвиняемият да извърши престъпление. В подкрепа на този извод е и съдебното минало на обвиняемия и лошите му характеристични данни.

Безспорно в настоящият казус се установява и наличието на реална опасност обвиняемият да се укрие – действително същият има постоянно местоживеене, но няма трайно установени семейни връзки, източник на доходи и е многократно осъждан.

Изложеното налага извода, че обвиняемият е личност с висока степен на обществена опасност, който може да се укрие или извърши друго престъпление, осъждан 24 пъти, като последното му осъждане е по НОХД № 399/2026г. на РС-*, в сила от 12.05.2026г. за извършени престъпления по чл.144 ал.3 т.1 и т.3 от НК и по чл.131 ал.1 т.5а във връзка с чл.130 ал.1 от НК с пострадало и по двете деяния лице Н.А..

С оглед гореизложеното въззивният съд намира, че жалбата е неоснователна, а атакуваното определение на Районен съд-*, следва да бъде 2 потвърдено.

Предвид изложените мотиви въззивният съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение на РС-* рег.№236, постановено на 06.08.2026г. по частно наказателно дело № 824/2026 година, с което е взета мярка за неотклонение „задържане под стража по отношение на лицето С.И., с ЕГН **********, обвиняем по досъдебно производство № 727/ 2026г. по описа на РУ-*, пр.пр. № 727/ 2026г. описа на РП-*.

ВЪЗЗИВНОТО ОПРЕДЕЛЕНИЕ не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3