Решение № 3717 от 07.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3717 гр. София, 07.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Ж СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Калина Анастасова

Членове:

Темислав М. Д.

Теодора Анг. Карабашева при участието на секретаря Мария Т. Методиева като разгледа докладваното от Темислав М. Д. Въззивно гражданско дело № 20231100505208 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по въззивна жалба на Агенция „П.И.“ срещу решение № 20085774/30.03.2023 г. по гр.д. № 2519/2020 г. по описа на СРС, 62 състав, с което е уважен иск с правно основание чл. 213 КЗ (отм.), като жалбоподателят е осъден да заплати в полза на ЗК „Л.И.“ АД сумата в размер на 307 лв., представляваща регресно вземане по щета № 2231-1261-16-401849 във връзка с ПТП, настъпило на 10.02.2016 г. с участието на лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № ******* на републикански път II62, с посока гр. Дупница – гр. Самоков, в района на км. 74, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2020 г., до погасяването.

Жалбоподателят - Агенция „П.И.“, твърди, че решението е недопустимо, евентуално - неправилно. Твърди, че по делото не е доказан механизмът на ПТП, настъпването на застрахователно събитие и основание за заплащане на застрахователно обезщетение. Счита, че водачът на увреденото МПС е допринесъл за настъпване на ПТП, което обстоятелството не е съобразено от първоинстанционният съд. Ето защо, моли обжалваното решение да бъде отменено и искът да бъде отхвърлен. Претендира разноските.

1

Ответникът по жалбата – ЗК „Л.И.“ АД, оспорва жалбата и моли обжалваното решение да бъде потвърдено. Претендира разноските по производството.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства, въз основа на закона и във връзка с наведените във въззивната жалба пороци на атакувания съдебен акт, достигна до следните фактически и правни изводи:

Първоинстанционният съд е бил сезиран от ЗК „Л.И.“ АД с иск с правно основание чл. 213 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД, предявен срещу Агенция „П.И.“, за осъждането на ответника да заплати в полза на ищеца сумата в размер на 307 лв., представляваща заплатено по застраховка „Каско” застрахователно обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 10.02.2016 г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на исковата молба – 06.03.2020 г., до погасяването.

Ищецът – ЗК „Л.И.“ АД, твърди, че в срока на застрахователно покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка „Каско” е настъпило застрахователно събитие – ПТП, вследствие попадане в необезопасена и необозначена дупка на републикански път II-62, с посока гр. Дупница – гр. Самоков, в района на км.

74, в причинна връзка с което са причинени щети на застрахования автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******, на стойност 297 лв. Счита, че отговорност за вредите носи ответникът - Агенция „П.И.“, като собственик на пътя, задължен да поддържа състоянието му. Счита, че с плащане на застрахователното обезщетение в негова полза е възникнало регресно вземане в размер на платената сума – 297 лв., както и за сумата в размер 10 лв. – ликвидационни разходи за определяне на застрахователното обезщетение, т.е сумата в общ размер на 307 лв., поради което претендира същата, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба.

С обжалваното решение № 20085774/30.03.2023 г. по гр.д. № 2519/2020 г. по описа на СРС, 62 състав, искът е уважен изцяло.

Възражението на въззивника за недопустимост на решението, предвид неспазване на правилата за местна подсъдност, е неоснователно, доколкото въпросът за местната подсъдност е решен с влязло в сила определение № 261644/05.10.2020 г. по ч.гр.д. № 6209/2020 г. по описа на СГС, II-А състав, съгласно което Софийски районен съд следва да разгледа делото по правилата за местната подсъдност.

Предвид посоченото, настоящият съдебен първоинстанционното решение е валидно и допустимо. състав приема, че

Разгледано по същество същото е ПРАВИЛНО.

С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, което отговаря за неговите виновни противоправни действия. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за 2 имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лице, за което отговаря ответникът, да е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят да е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение.

Не се спори между страните относно наличието на застрахователно правоотношение по договор за застраховка „Каско“ за процесния автомобил, застраховател по която е ищецът, че на 11.03.2016 г. застрахователят е изплатил на застрахованото лице сумата в размер на 297 лв., че отговорни за поддръжката на процесния пътен участък са служители при ответника.

Обстоятелствата, свързани с механизма на ПТП и причинените спрямо процесния автомобил щети, се доказват от събраните гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетеля К. Д. С.. Свидетелят С. сочи, че е претърпял ПТП с управлявания от него лек автомобил. Същото е реализирано на пътя Дупница Самоков, като свидетелят С. е преминал с управлявания от него автомобил през необозначана и необезопасена дупка на пътното платно, вследствие на което се е спукала гума на автомобила.

Видно от протокол за ПТП № 1574358/10.02.2016 г., на 10.02.2016 г., около 11:30 часа, лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******, се е движил по републикански път II-62, с посока гр. Дупница – гр. Самоков, и в района на км. 74 превозното средство е попаднало в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което са нанесени щети по отношение на посоченото МПС – щети по предна дясна гума.

Протоколът е съставен след посещение от длъжностното лице на мястото на произшествието. Ето защо, по отношение на възприетите от съставителя факти, а именно: наличието на необезопасена и необозначена дупка на пътното платно и видимите щети по автомобила, документът има характер на официален удостоверителен по смисъла на чл. 179 ГПК. Длъжностното лице е удостоверило факти, които лично е възприел при посещението си на мястото на ПТП, поради което в свидетелстващата си част документът обвързва съда с материална доказателствена сила.

Поради изложеното съдът приема, че на описаното в исковата молба място е била налице неравност на пътя, необозначена по начин, позволяващ избягването й.

Според заключението на съдебно-автотехническата експертиза щетите, удостоверени от длъжностното лице, се намират в причинна връзка с механизма на ПТП, описан в протокола. Съгласно заключението на вещото лице, стойността на причинените щети по средни пазарни цени към датата на ПТП възлиза на сумата в размер на 368,99 лв.

3

Ответникът (въззивник в настоящото производство) не е ангажирал никакви доказателства, оборващи механизма на ПТП, описан в протокола за ПТП и потвърден с показанията на свидетеля К. Д. С., който е управлявал автомобила при настъпван на ПТП, поради което и във връзка показанията на свидетеля С., заключението на вещото лице по съдебно-автотехническата експертиза съдът приема за доказан по делото следния механизъм на ПТП, а именно – на 10.02.2016 г., около 11:30 часа, лек автомобил „Мерцедес“ с рег. № *******, се е движил по републикански път II-62, с посока гр. Дупница – гр. Самоков, и в района на км. 74 превозното средство е попаднало в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно, вследствие на което са нанесени щети по отношение на посоченото МПС – щети по предна дясна гума.

С оглед на изложеното съдът приема, че е настъпил застрахователен риск (ПТП, реализирано вследствие попадане на процесния автомобил в необозначена и необезопасена дупка на пътното платно), носен от ищеца, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът е заплатил на увреденото лице обезщетение в размер, който е по-малък от стойността на действителните вреди по отношение на застрахованото МПС.

Налице е основание за възникване на регресното право.

Обемът на суброгационното право включва както правата срещу физическото лице – пряк причинител по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, така и правата на увредения по чл. 47 – 49 ЗЗД срещу лицата, които носят отговорност за чужди виновни действия – в този смисъл р. V от ППВС № 7/4.10.1978 г. Отговорността е по чл. 49 ЗЗД, доколкото се твърди нарушение на предписано правило (неподдържане на пътя в изправност) и вредата не следва от обективното качество на вещта.

Не се спори, че пътят, на който е реализираното произшествието, е републикански път по смисъла на чл. 3, ал. 2 от Закона за пътищата, поради което и на основание чл. 19, ал. 1, т. 1 и чл. 30, ал. 1 ЗП въззивникът е задължен да осъществява дейностите по поддържането му, включително да означи съответната неравност с необходимите пътни знаци с оглед предупреждаване на участниците в движението съобразно чл. 13 ЗДвП. Агенция „П.И. като юридическо лице осъществява дейностите по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП чрез своите служители или други лица, на които е възложила изпълнението. В конкретния случай именно бездействието на последните във връзка с обозначаване на неравността до премахването е довело до неизпълнение на задължението по чл. 30 ЗП и чл. 13 ЗДвП, поради което и на основание чл. 49 ЗЗД ответникът носи отговорност за причинените при процесното ПТП вреди. Налице е основание за суброгация срещу въззивника.

Доколкото размерът на извършеното застрахователно плащане е по-малък от размера на действителните вреди (съгласно заключението на САТЕ), то искът с правно 4 основание чл. 213 КЗ (отм.), вр. чл. 49 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

Във връзка с изложеното се налага извод, че въззивната жалба е неоснователна, а решението на Софийски районен съд – правилно, поради което следва да бъде потвърдено.

По разноските:

При този изход на спора само ответникът по жалбата има право на разноски, като в негова полза следва да бъде присъдена сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА решение № 20085774/30.03.2023 г. по гр.д. № 2519/2020 г. по описа на СРС, 62 състав.

ОСЪЖДА Агенция „П.И.“, БУЛСТАТ *******, с адрес: гр. София, бул.

„******* да заплати на ЗК „Л.И.“ АД, ЕИК *******, с адрес: гр. София, бул. *******, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата в размер на 100 лв. – разноски за юрисконсултско възнаграждение за въззивното производство.

Решението не подлежи на обжалване на основание чл. 280, ал. 3 ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

5