Решение № 1079 от 08.10.2025, Районен съд - Кюстендил

РЕШЕНИЕ

№ 1079 гр. Кюстендил, 08.10.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КЮСТЕНДИЛ, XX-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети септември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Преслава Кр. Дякова при участието на секретаря ВЕСЕЛА Б. ДАНЧЕВА като разгледа докладваното от Преслава Кр. Дякова Гражданско дело № 20251520100630 по описа за 2025 година

Производството е по чл.422 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

Образувано е по предявени от „Профи Кредит България“ ЕООД /ищец/ срещу М.

К. И. /ответник/ обективно кумулативно съединени положителни установителни искове по чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД вр. чл. 9 ЗПК и чл. 86 ЗЗД за следните суми: 3520.92 лева - непогасена главница, дължима по договор за потребителски кредит № *******/23.02.2022 г.; 1514.34 лева - неплатено договорно възнаграждение, дължимо за периода 01.10.2023г. – 04.10.2024г.; 702.70 лева мораторна лихва за периода 02.04.2022г. – 04.10.2024г.; 234.76 лева – мораторна лихва за периода 04.10.2024г. /датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем/ – 29.12.2024г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението по чл.410 ГПК – 31.12.2024г., до изплащане на вземането, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № ***/2025 г. по описа на Районен съд - *****, XV състав, и осъдителен иск по чл. 79, ал. 1 ЗЗД против посочения ответник за заплащане на сумата от 1000.69 лeвa – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Фаст“ и сумата о т 1173.48 лeвa – незаплатено възнаграждение за допълнителна услуга „Флекси“ по договор за потребителски кредит № ********/23.02.2022г. Претендира се законна лихва и върху възнагражденията за допълнителни услуги, считано от датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК. Претендират се сторените по делото разноски.

1

Ищецът твърди, че между „Профи кредит България“ ЕООД, в качеството на кредитодател, и М. К. И., в качеството на кредитополучател, бил сключен договор за потребителски кредит № *******/23.02.2022г, по силата на който кредиторът е предоставил на кредитополучателя заем в размер на 4800.00 лв. срещу задължението на ответника да го върне на 36 месечни вноски, с размер на вноската от 233.74 лв., при годишен процент на разходите от 48.84 %, годишен лихвен процент от 41,00 %, лихвен процент на ден 0,11 % и общо задължение по кредита в размер на 8414.49 лв. Заявява, че по искане на ответника, с предоставения кредит е рефинансирано друго негово задължение в размер на 3778.54 лева, като на 23.02.2022 г. ищецът превел парична сума на ответника в размер на разликата от 1021.46 лева. Сочи, че кредитополучателят е ползвал пакет от допълнителни услуги „Фаст“ /даваща право на кредитополучателя да получи приоритетно разглеждане на искането му за отпускане на потребителски кредит – т. 15.1 от ОУ към договора/ и „Флекси“ /предоставяща възможност за отлагане/намаляване на определен брой вноски, респ. смяна на падежните вноски т.15.2 от ОУ към договора/, срещу възнаграждение общо в размер на 3600.00 лв., задължението за което било разсрочено за срока на договора на равни месечни вноски по 100.00 лв., дължими заедно с месечните вноски по кредита. При това общото задължение възлизало на 12014.49 лв., като общият размер на вноската бил определен на 333.74 лв. Заявява, че по искане на ответника договорът за кредит бил изменян два пъти – с Анекс № */03.08.2022 г, по силата на който страните се договорили да бъде отложена погасителна вноска № 4, а също и с Анекс № */13.04.2023 г, с който страните договорили да бъде отложена погасителна вноска № 13, като бил изготвен и нов погасителен план. Поради забава в плащанията били начислени лихви за просрочие, като след изпадането в забава на 04.10.2024 г. е обявена предсрочната изискуемост на договора за кредит, за което длъжникът бил уведомен. Моли за уважаване на предявените искове.

Ответникът, редовно уведомен, е представил отговор на исковата молба в законоустановения срок по чл. 131 ГПК. С него не оспорва, че между страните е сключен договор за потребителски кредит. Релевира се обаче възражение за нищожност на договора за кредит на основание чл. 22 ЗПК, доколкото не били спазени изискванията на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. В договора бил посочен размер на ГПР, но не ставало ясно по какъв начин е формиран същият. Отделно, при изчисляване на ГПР следвало да се вземе предвид и размера на договореното възнаграждение за допълнителни услуги, което в конкретния случай не било сторено. По този начин се заобикаляла императивната разпоредба на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Не на последно място, клаузата за предоставяне на допълнителни услуги била неравноправна по смисъла на чл. 143 ЗЗП и на това основание - нищожна. Моли за отхвърляне на предявените искове. Претендира разноски.

Районен съд - *****, при преценка на материалите по делото, установи следното от 2 фактическа страна:

По делото е представен Договор за потребителски кредит *******/23.02.2022г., от който се установява, че „Профи Кредит България“ ЕООД и М. К. И. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 4800.00 лева срещу насрещното му задължение да върне същата на 36 равни месечни вноски. Месечната вноска била определена в размер на 233.74 лева, формирана на база годишен лихвен процент (ГЛП) от 41.00 % и годишен процент на разходите (ГПР) – 48.84 %. Видно е от договора, че потребителят е закупил и допълнителни пакети услуги за цена от 3600.00 лева, заплащането на която било разсрочено също за 36 месеца, поради което и стойността на услугата била калкулирана към общия размер на месечната погасителна вноска, определена с този разход в размер на 333.74 лева. Общата стойност за връщане била определена на 12014.49 лева. Съгласно приложимите ОУ (чл.12.2) просрочието на две или повече последователни месечни погасителни вноски пораждала право за кредитора да обяви кредита за изцяло предсрочно изискуем. В приложение към договора бил изготвен погасителен план, съгласно който крайният срок за издължаване на кредита бил определен на 01.03.2025г.

Договорът за кредит е бил изменян два пъти. Първото изменение е с Анекс № */03.08.2022 г., според който вноската за м. юли 2022г. се отлага с падеж за плащане 01.04.2025г. /видно и от приложения нов погасителен план/. ГПР по кредита след сключването на анекса е уговорен в размер на 46.4%. Следващото изменение е с Анекс № */13.04.2023г., по според който вноската за м. април 2023г. се отлага, с падеж за плащане 01.05.2025г. /видно и от приложения нов погасителен план/. ГПР по кредита след сключването на анекса е уговорен в размер на 44.51%.

Сключването на договора при посочените параметри, неговото изменение, както и реалното усвояване на заемната сума не се оспорва от ответника, поради което и с определението си по чл. 140 ГПК съдът е отделил посочените обстоятелства за безспорни и ненуждаещи се от доказване. При релевираните доводи за частично плащане и оспорване действителността на договора, включително отделни негови клаузи, спорен се явява размерът на дълга.

За изясняване на спорните обстоятелства по делото е била допусната съдебносчетоводна експертиза, вещото лице по която, след преглед на наличната документация, е установило следното: с част от заемната сума – 3778.54 лева, е рефинансиран остатък по ползван кредит, а останалата част – 1021.46 лева е била преведена по банковата сметка на лицето на 23.02.2022г.; общият размер на заемната сума е в размер на 4800.00 лева; заемателят е извършвал плащания по договора в общ размер от 4 968.14 лева, 3 като така извършените плащания кредиторът е отнесъл за погасяване на задължения по следните пера: 1279.08 лева – за погасяване на главницата, 1992.92 лева – за погасяване на договорната лихва, 1425.83 лева - за погасяване на възнаграждение по пакет допълнителни услуги; 100.31 лева – за погасяване на лихви за просрочие, 170.00 лева - отнесени като разходи за събиране на кредита. на 04.10.2024г. кредитът е осчетоводен като предсрочно изискуем, като дължимите суми са: непогасена главница от 3520.92 лева, договорна непогасена лихва от 1514.34 лева, непогасен закупен пакет от допълнителни услуги – 2174.17 лева, непогасена лихва за забава от 937.46 лева; в случай, че не е обявена предсрочната изискуемост на кредита, то размерът на вземанията по него са: непогасена главница от 3528.63 лева, договорна непогасена лихва от 1613.50 лева, непогасен закупен пакет от допълнителни услуги – 2174.53 лева;

ГПР по договора в включен лихвен процент възлиза на 49.65%;

ГПР по основния договор с включена цената на допълнителния пакет от услуги възлиза на 104.40%.

Заключението не е оспорено от страните и се ползва от съда като дадено от компетентно лице с нужния опит в областта.

Районен съд - *****, вземайки предвид материалите по делото и доказателствата, въз основа на вътрешното си убеждение и закона, прави следните правни изводи:

Сключеният между „Профи Кредит България“ ЕООД и М. К. И. договор е такъв за паричен заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план, възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за закупуване на допълнителен пакет от услуги срещу съответно възнаграждение. Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/.

Установява се по делото, че задълженията по процесния договор не са били погасени в цялост от заемополучателя, доколкото извършените плащания в общ размер на 4 968.14 лева не са достатъчни да покрият чистата заемна сума и уговорената договорна лихва, респ. договореното възнаграждение за предоставен допълнителен пакет услуги, още повече, че плащанията са правени след падежа на вноските по утвърдения погасителен план при допуснати просрочия, поради което неизправната страна е била задължена към кредитора за лихви за забава, т.е. част от заплатената сума покрива закъснителни лихви.

Установено е също, че към датата на депозиране на заявлението, съответно на подаване на исковата молба, носител на вземанията по договора е ищецът. Същите са 4 изискуеми предвид изтичането срока на договора.

Съгласно разпоредбата на чл. 9, ал. 1 ЗПК договорът за потребителски кредит е договор, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, разсрочено плащане и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане. Законът въвежда задължителни изисквания относно формата и съдържанието на този вид договор, посочени в разпоредбите на чл.

10 и чл. 11 ЗПК. Разпоредбата на чл. 22 ЗПК предвижда, че когато не са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7-12 и т. 20 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен. С оглед императивния характер на посочените разпоредби, които са установени в обществен интерес за защита на икономически по-слаби участници в оборота, съдът е задължен да следи служебно за тяхното спазване и дължи произнасяне дори ако нарушението на тези норми не е въведено като основание за обжалване /в този смисъл са задължителните указания, дадени с т. 1 на ТР № 1/2013 г. от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС/. По тази причина още с доклада си по чл. 140 ГПК, обявен после за окончателен, съдът е указал на страните, че служебно ще следи за действителността на договора.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и на клаузи от него, съдът констатира следното:

Представеният договор за потребителски кредит от 23.02.2022 г. е недействителен по смисъла на чл. 22 вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК /в относимата редакция от 19.06.2018 г./.

В договора за потребителски кредит са посочени: размер на кредита, общо дължимите суми от потребителя, годишният процент на разходите, който по размер не надвишава максималния по чл. 19, ал. 4 ЗПК /което се установява и от експертното заключение/. Този размер на ГПР обаче не отразява действителния такъв, тъй като не включва разходите за допълнителните услуги по кредита. В тази връзка следва да се посочи, че съдът не е лишен да контролира евентуално неравноправния характер при определянето на годишния процент на разходите, дори при законово установената граница, в каквато насока са разясненията, дадени в т. 57 от решение по дело C-779/18 на Съда на ЕС, а в същия смисъл е и Решение от 21 април 2016 г. по дело C-377/14 – вж. § 87-89- формалното посочване на ГПР в договорите не освобождава съда от проверка на действителния размер на ГПР по процесните договори.