Решение № 4125 от 04.09.2023, Софийски районен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4125 гр. София, 04.09.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 105-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми декември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА при участието на секретаря ДАНИЕЛА ПЛ. ИВАНОВА като разгледа докладваното от АЛБЕНА Т. МОМЧИЛОВА Административно наказателно дело № 20211110207418 по описа за 2021 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 58д и следващите от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН).

Образувано е по повод на жалба с вх. № 1517 от 07.05.2021 г. по описа на СРС, подадена от С С Г, ЕГН **********, в качеството му на управител на „АДАПЛАСТ” ЕООД, ЕИК , със седалище и адрес на управление: село О, ул. „Р” № , община Завет, област Разград, против Електронен фиш (ЕФ) серия К № 4369238, издаден от Столична дирекция на вътрешните работи (СДВР), с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) на жалбоподателя е наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП.

В жалбата се твърди, че процесния ЕФ е неправилен и незаконосъобразен, издаден в разрез с основни разпоредби в ЗАНН и се иска да бъде отменен изцяло, заедно с наложените административни наказания. Счита, че административно-наказателната преписка страда от пороци, като са налице са съществени процесуални нарушения, довели до нарушаване на правото на защита на жалбоподателя. Иска се съда да уважи жалбата и се претендират сторените съдебни и деловодни разноски.

В съдебното заседание, жалбоподателят, С. С. Г., редовно призован, не се явява и не се представлява.

Въззиваемата страна, редовно призована, не се явява и не изпраща представител.

1

Изпратени са пълномощно и писмени бележки от главен юрисконсулт Б П, в които се сочи, че жалбата е неоснователна и недоказана. Твърди се, че посочените в нея основания не обосновават незаконосъобразността на оспорения акт. Моли съда да остави без уважение жалбата и да потвърди процесния ЕФ изцяло, като закоосъобразен. Направени са и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и възражение за прекомерност на договореното адвокатско възнаграждение.

Съдът, като взе предвид становището на страните, служебно провери атакувания ЕФ, обсъди поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателствени материали, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.01.2021 г., в 11:14 часа, с автоматизирано техническо средство/система (АТСС) – мобилна система за видеоконтрол, тип „TFR1-М” № 560, в село Волуяк, на ул. „Л ш ” № , с посока на движение от град Костинброд към град София, било заснето движението на лек автомобил „Опел Вектра 1.8”, с регистрационен номер, , като при ограничение на скоростта от 50 км/ ч за населено място, скоростта на движение на автомобила била 70 км/ч, като разрешената скорост на движение била превишена с 20км/ч.

Скростта, с която се движил лекият автомобил, била установена и заснета от преносима система за контрол на скоростта на МПС, тип „TFR1-М”, с № 560. Преносимата система за контрол на скоростта била одобрена и вписана в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване под № 4835 със срок на валидност до 24.02.2020 г., като било издадено и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835.

Към процесната дата, преносимата система за контрол на скоростта била преминала последваща периодична проверка на 30.10.2010 г

Въз основа на констатираното и заснето нарушение на скоростта бил издаден ЕФ серия К № 4369238, с който на основание чл. 189, ал. 4 вр. чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП на С С Г било наложено административно наказание „глоба” в размер на 50 (петдесет) лева за нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. В ЕФ било посочено, че разрешената скорост на движение била 50 км/ч, установената скорост на движение била 70 км/ч, съответно разрешената скорост била превишена с 20 км/ч. Процесният ЕФ бил връчен на жалбоподателя на 25.01.2021 г.

Описаната фактическа обстановка съдeбният състав установи въз основа на събраните по делото доказателствени материали: Жалба с вх. № 1517 от 07.05.2021 г. по описа на СРС; ЕФ серия К № 4369238; справка за собствеността на лекия автомобил; извадка от електронната система на СДВР за връчване на ЕФ; снимков материал, заснет от преносимата система за контрол на скоростта, тип „TFR1-М”, № 560 на 15.01.2021 г.;

Протокол от проверка № 4-38-20 от 30.10.2020 г.; Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 20.02.4835 от 24.02.2010 г. Протокол за използване на АТСС от 15.01.2021 г.;

Ежедневна форма на отчет от 15.01.2021 г.; Писмо от ОПП-СДВР УРИ № 433200-53589 от 20.05.2021 г.; Писмо от ГД „Национална полиция” № 3286р-12416 от 12.03.2020 г.; Заповед на министъра на вътрешните работи № 8121з-931 от 30.08.2016 г. за утвърждаване на 2 образец на ЕФ; писмени бележки от юрисконсулт П от 07.12.2021 г. и пълномощно в нейна полза.

Съдът намира приобщените по надлежния процесуален ред доказателства за обективни и непротиворечиви, поради което ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира от правна страна следното:

Жалбата се явява процесуално допустима – подадена е от лице, което има право на жалба и срещу подлежащ на обжалване акт. По отношение на срок за обжалване по чл. 189, ал. 8 от ЗДвП, съдът приема, че жалбата е постъпила в срок, доколкото липсва възражение от страна на административнонаказващия орган в този смисъл.

Разгледана по същество, жалбата се явява неоснователна.

Съгласно разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, при избиране скоростта на движение, на водача на пътно превозно средство е забранено да превишава определените стойности на скоростта на движение в км/ч, които за пътно превозно средство от Категория Б са: за населеното място – 50 км/ч, извън населено място – 90 км/ч, а по автомагистрала – 140 км/ч.

В случая е съставен ЕФ за налагане на глоба за нарушение, установено с АТСС по смисъла на чл. 189, ал. 4 от ЗДвП, което е годно да установи вида на данните, които следва да бъдат вписани в него и съответства на утвърдения със Заповед № 8121з-931 от 30.08.2016 г. от министъра на вътрешните работи образец. В същата разпоредба са посочени и реквизитите на ЕФ, а именно: териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационния номер на моторното превозно средство, собственика, на когото е регистрирано превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размера на глобата, срока, сметката, начините за доброволното й заплащане.

Съдът намира, че процесният ЕФ е издаден при формално спазване на законовите изисквания и съдържа посочените в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП реквизити.

Жалбоподателят е представил копие на фактура 27.03.2008 г., според която „АДАПЛАСТ” ЕООД, ЕИК е продало процесния автомобил „Опел Вектра 1.8” на Г А Х, ЕГН **********, от град К, ул. „Ц С” № , за сумата от 2400 (две хиляди и четиристотин) лева с ДДС.

Съгласно чл. 144, ал. 1 от ЗДвП (изм. с ДВ бр. 109 от 20.12.2007 г., в сила от 01.01.2008 г.) собствеността на моторните превозни средства се прехвърля с писмен договор, а в ал. 2 на същия член е указано, че при прехвърляне на собствеността на регистрирани автомобили, на регистрирани ремаркета с товароносимост над 10 тона, на регистрирани колесни трактори и на регистрирани мотоциклети с работен обем на двигателя над 350 куб. см подписите на страните при сключването на договора трябва да бъдат нотариално заверени.

3

В съответствие с чл. 145, ал. 1 от ЗДвП (изм. с ДВ бр. 109 от 2007 г.) при промяна на собствеността на регистрирано пътно превозно средство праводателят в двуседмичен срок предоставя на службата, издала регистрационния номер, копие от договора за прехвърляне на собствеността с данните на приобретателя. Според ал. 2 на същия член, приобретателят на регистрирано пътно превозно средство е длъжен в двуседмичен срок да предостави на службата за регистрация по местоживеене копие от договора за придобитата собственост с данните на праводателя.

Сред представените доказателства, обаче, липсва копие на договор за прожадба на процесното МПС от „АДАПЛАСТ” ЕООД на Г А Х. Освен това, въпреки приложеното копие на фактура за продажба от 27.03.2008 г., от справката за собственост на автомобила се установява, че процесното МПС е собственост на „АДАПЛАСТ” ЕООД, ЕИК , чийто законен представител е жалбоподателят. В допълнение, последният не се възползвал и от възможността в съответствие с чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, в 14-дневен срок от получаването на ЕФ, да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението, и копие на свидетелството му за управление на МПС, за да може да се издаде и изпрати ЕФ за извършеното нарушение на лицето, посочено в декларацията, а първоначално издаденият ЕФ да се анулира. Най-малкото, жалбоподателят е могъл да възрази, че към датата на твърдяното нарушение – 15.01.2021 г., дружеството не е било собственик на процесното МПС. Но жалбоподателят не е представил в указания срок декларация, в която да посочи, че друго лице е управлявало процесния автомобил на 15.01.2021 г. или да наведе възражение за собствеността на процесното МПС. Поради това, съдът приема, че административнонаказващият орган правилно е ангажирал отговорността на жалбоподателя за процесното нарушение в качеството му на законен представител на „АДАПЛАСТ” ЕООД, съобразно разпоредбата на чл. 188, ал. 1 от ЗДвП, като тези факти са отразени в обжалвания ЕФ.

От представените и приети по делото писмени доказателства: Протокол за проверка № 4-38-20 от 30.10.2020 г., издаден от Лаборатория за проверка на анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери при Главна дирекция „Национална полиция” на МВР и Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. се установява, че преносимата система за видеоконтрол тип „TFR1-M” № 560 е одобрен тип средство за измерване, като на 15.01.2021 г., същата е била позиционирана в служебен автомобил с регистрационен № С2184МР, паркиран в село Волуяк, на бул. „Л ш” № , за времето от 10:00 часа до 12: 00 часа и е записвала време, скорост, дата и регистрационен номер на преминаващите автомобили.

Така представеното Удостоверение № 10.02.4835 от 24.02.2010 г. за одобрен тип средство за измерване на преносимата система за видеоконтрол тип „TFR1-M” е било със срок на валидност до 24.02.2020 г.

Но съгласно чл. 30, ал. 5 от Закона за измерванията (ЗИ), когато срокът на валидност на одобрения тип на средствата за измерване е изтекъл, намиращите се в употреба средства за измерване, които отговарят на одобрения тип, се считат от одобрен тип.

4

В този смисъл е и писмото от 12.03.2020 г. на заместник-директора на Главна дирекция „Национална полиция” на МВР до директорите на СДВР и ОДМВР, че със системите „TFR1-M” е възможно да бъде извършван контрол на правилата за движение по пътищата, стига да отговарят на изискванията на чл. 43 от ЗИ – да са преминали последваща метрологична проверка, от коато да се установи съответствие на метрологичните им характеристики с изискванията към тях, както и да изпълняват предмиденото си предназначение.

Съобразно приобщените доказателства, преносимата система за видеоконтрол тип „TFR1-M” № 560 в съответствие с горните разпоредби е преминала метрологична проверка, за което е издаден Протокол № 4-38-20 от 30.10.2020 г., поради което съдът приема, че към 15.01.2021 г. посочената АТСС е била технически изправна.

При отчитане на скоростта и последвалото издаване на фиш е взето предвид допустимото отклонение в показанията на АТСС и от резултата са извадени 3 (три) километра, като гаранция за обективност на измерването.

Видно е, че в ЕФ е приета скорост на движение на автомобила от 70 км/ч. От друга страна, в приложеният по делото снимков материал от автоматизирано техническо средство, е отчетена скорост на движение 73 км/ч.

На следващо място съдът намира, че административнонаказващият орган правилно е наложил наказанието съобразно разпоредбите на чл. 182, ал. 1, т. 2 от ЗДвП.