Решение № 255 от 06.11.2023, Районен съд - Елин Пелин
- Съд
- Районен съд - Елин Пелин
- Дело
- Гражданско дело 1333/2022
- Вид
- Решение № 255
- Подписан
- 06.11.2023
- Състав
- Росица Генадиева Тодорова
Цитирани разпоредби
- чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131-133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131-133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.131-133 · Граждански процесуален кодекс
- чл.433, ал.1, т.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.439 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.6 · Граждански процесуален кодекс
- чл.38, ал.2 · Закон за адвокатурата
- чл.110 · Закон за задълженията и договорите
- чл.117, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.125, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 255 гр. Елин Пелин, 06.11.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ЕЛИН ПЕЛИН, V СЪСТАВ ГРАЖДАНСКИ
ДЕЛА, в публично заседание на шести октомври през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Росица Г. Тодорова при участието на секретаря Стефка Сл. Методиева като разгледа докладваното от Росица Г. Тодорова Гражданско дело № 20221820101333 по описа за 2022 година и за да се произнесе, взе предвид следното:
С исковата си молба ищецът Д. С. В., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.София, ул. „...........“, № 14 чрез адв. Н. – САК е предявил срещу ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ”.....” ул. „....“ № 4-6 представлявано от Р.И.М.-Т.
– управител иск с правно основание чл.124, ал.1 вр. чл.439 от ГПК. Иска се съдът да признае за установено по отношение на ответника, че ищеца не му дължи заплащането на сумата от 12109,51 лева, представляваща главница по сключен договор за кредит, поради погасяване на задължението по давност за събирането на която било образувано изпълнително дело № 20128440403790 по описа на ЧСИ Стоян Якимов с район на действие СГС.
Излагат се твърдения, че изпълнителното дело е образувано по молба на първоначалния взискател „Обединена Българска Банка“ АД въз основа на изпълнителен лист издаден на 14.08.2012 г. по ч.гр.д. № 783/2012 г. по описа на РС – Елин Пелин, по силата на който ищецът Д. С. В. и трето неучастващо в спора лице – М.И. В.а са осъдени да заплатят при условията на солидарност на „Обединена Българска Банка“ ЕАД следните суми – 12 109,51 лева дължима главница по договор за кредит; 603,47 лева договорна лихва за 1 периода от 28.06.2011 г. до 08.08.2012 г.; сумата от 1008,55 лева наказателна лихва за периода от 28.06.2011 г. до 08.08.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата считано от 09.08.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и съдебни разноски в размер на 903,75 лева.
На 12.02.2018 г. по изпълнителното дело постъпва молба от „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД, с която се легитимират като правоприемници на предишния кредитор въз основа на договор за прехвърляне на вземания – цесия.
Излагат се аргументи относно погасяване на вземането по давност.
Препис от исковата молба и приложенията към нея са връчени на ответника „ЕОС МАТРИКС“ ЕООД с указанията по чл.131-133 от ГПК, като в срока по чл.131, ал.1 от ГПК същият е депозирал писмен отговор чрез пълномощника си адв.П. В. - САК, с който оспорва иска като неоснователен и моли да бъде отхвърлен изцяло. Твърди, че когато изпълнителния титул е основание за издаване на изпълнителния лист приложима е разпоредбата на чл.117, ал.2 от ЗЗД и давностният срок е петгодишен. Освен това давността при изпълнителния процес се прекъсва многократно с предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В случая е налице процесуална активност на кредитора, с която е поддържана висящността на изпълнителния процес с регулярни искания за прилагане на нови изпълнителни способи, поради което същият не следва да бъде санкциониран с обявяване на вземането му чрез погасяване по давност. Излага аргументи в тази насока.
Съдът, след като се запозна с материалите по делото, намери за установено следното от фактическа страна:
Не е спорно между страните по делото, а и от представените по делото доказателства се установява, че изпълнително дело № 20128440403790 по описа на ЧСИ Стоян Якимов е образувано по молба на «Обединена Българска Банка» АД въз основа на изпълнителен лист издаден на 14.08.2012 г. по ч.гр.д.
№ 783/2012 г. поописа на РС Елин Пелин, по силата на който ищецът Д. С. В. и трето неучастващо в спора лице - М.И. В.а са осъдени да заплатят в условията на солидарност на «Обединена Българска Банка» ЕАД следните суми: 12109,51 лева главница по Договор за кредит; 603,47 лева договорна 2 лихва за периода от 28.06.2011 г. до 08.08.2012 г.; 1008,55 лева наказателна лихва за периода от 28.06.2011 г. до 08.08.2012 г., ведно със законната лихва за забава върху главницата, считано от 09.08.2012 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата от 903,75 лева съдебни разноски.
Не е спорно и обстоятелството, че на 12.02.2018 г. пред ЧСИ Стоян Якимов е постъпила молба от «ЕОС Матрикс» ЕООД, с която ответното дружество като правоприемник на вземането е конституирано като взискател по процесното изпълнително дело.
Спорно между страните по делото е, налице ли е изтекла погасителна давност в полза на ищеца, за да бъде признато, че задълженията му са погасени по давност.
В конкретния случай при преценка на доводите на страните относно настъпване на погасителна давност по отношение на процесното вземане следва да се вземе предвид Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на ВКС на Р България, Общо събрание на Гражданска и Търговска колегии, според което „Погасителната давност не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до приемането на 26.06.2015 г. на Тълкувателно решение № 2/06.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС“.
С така дадените постановки в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на ВКС се извежда правилото, че при висящ изпълнителен процес, образуван преди 26.06.2015 г. погасителната давност за вземането не тече, докато трае изпълнителния процес относно вземането.
В процесния случай, първоначалният кредитор на ищеца «Обединена Българска Банка» ЕАД е образувал изпълнително дело още на 13.11.2012 г., което сочи, че изпълнителното производство, касаещо процесните вземания е образувано преди 26.06.2015 г., поради което настоящото решение следва да се съобрази с приетото Тълкувателно решение относно давността.
В този смисъл с оглед разясненията дадени в Тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. по ТД № 3/2020 г. на ВКС, като релевантен срок за определяне началото на давностния срок в настоящия случай следва да се приеме датата 26.06.2015 г., доколкото по делото се установява наличието на образувано преди тази дата изпълнително дело по отношение на вземанията, за които страните по делото спорят. Предвид изложеното независимо от 3 предприетите изпълнителни способи по процесниото изпълнително производство, от което произтича задължението на ищеца, давност за вземането не е текла, а такава започва да тече считано от 26.06.2015 г. – датата на влизане в сила на посоченото Тълкувателно решение № 2/06.06.2015 г. по ТД № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС и релевантния момент, обуславящ срока от който започва да тече нова погасителна давност е 26.06.2015 г.
Твърденията на ищеца, че последното предприето принудително действие по изпълнително дело № 20128440403790 по описа на ЧСИ Стоян Якимов спрямо него е извършено на 13.06.2017 г. е основателно, тъй като това обстоятелство безспорно се установява от материалите приложени по изпълнителното производство. Видно от изпълнителното дело е, че след този момент с изпращането на запорни съобщения спрямо ищеца не са предприемани валидни действия, които да водят до прекъсване на давността спрямо него, а действията предприети спрямо трето задължено лице в рамките на същото изпълнително производство – в случая срещу солидарния длъжник М.И. В.а, нямат действие спрямо останалите длъжници. Това е така, тъй като предприемането на изпълнително действие по отношение на един от солидарните длъжници по изпълнителното дело не се приема като основание за неприлагане на срока по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на останалите длъжници.
Когато по делото са конституирани няколко солидарни длъжници, на основание чл.125, ал.1 от ЗЗД трябва да се приеме, че искането за извършване на изпълнителни действия по отношение на един от солидарните длъжници, не прекъсва и не спира давността спрямо останалите, поради което двугодишният срок по чл.433, ал.1, т.8 от ГПК по отношение на ищеца не е бил прекъснат с предприемането на изпълнителни действия спрямо солидарния длъжник М.И. В.а.
Изложеното сочи, че срокът за прекратяване на изпълнителното производство по перемпция, като правна последица от бездействието на взискателя тече поотделно за всеки един от длъжниците, дори и в случаите, когато изпълнително действие по събиране на дълга от солидарен длъжник се отразява на погасяването му.
В този смисъл искът се явява основателен, тъй като очевидно е налице 4 бездействие на взискателя, довело до възникване на правните последици на перемпцията, които настъпват по силата на закона след 13.06.2019 г., а също и общата петгодишна давност по чл.110 от ЗЗД, тъй като процесното вземане произтича от договор за кредит, който не представлява периодично плащане, поради което към датата на предявяване на иска – 16.12.2022 г. давността е изтекла.
С оглед всичко изложеното съдът намира, че предявеният отрицателен установителен иск е изцяло основателен и следва да бъде уважен.
По разноските:
На основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът ще следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд Елин Пелин държавна такса в размер на 484,38 лева, доколкото ищецът е освободен от дължимите държавни такси.
С оглед изхода на спора и на основание чл.78, ал.1 от ГПК доколкото на ищецът е предоставена безплатна правна помощ, на представляващия го адвокат В. П. Н. – САК, следва да бъде определено и присъдено на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата адвокатско възнаграждение.
Предявеният иск е с материален интерес от 12 109,51 лева, поради което адвокатското възнаграждение на основание чл.7, ал.2, т.3 от Наредба 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, възлиза на 1490.00 лева.
Воден от горното, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска с правно основание чл.439 от ГПК предявен от Д. С. В., ЕГН ********** със съдебен адрес: гр.София, ул. „...........“, № 14 чрез адв. Н. – САК, че ищецът не дължи принудително изпълнение на вземането на ответника „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ......... със седалище и адрес на управление: гр.София, ж.к. ”.....” ул. „....“ № 4-6 представлявано от Р.И.М.-Т. – управител на сумата от 12 109,51 лева /дванадесет хиляди сто и девет лева и петдесет и една стотинки/, предмет на изпълнително дело № 20128440403790 по описа на ЧСИ Стоян Якимов рег.
№ 844 на КЧСИ с район на действие СГС.
5
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ......... ДА ЗАПЛАТИ по сметка на РС Елин Пелин дължимата държавна такса по делото в размер на 484,38 лева /четиристотин осемдесет и четири лева и тридесет и осем стотинки/.
ОСЪЖДА „ЕОС Матрикс” ЕООД, ЕИК ......... ДА
ЗАПЛАТИ на адвокат В. П. Н. – САК със адрес гр.София ул. „...........“ № 14, партер сумата от 1490.00 лева /хиляда четиристотин и деветдесет лева/ адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Софийски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Елин Пелин: _______________________ 6