Определение № 55 от 17.02.2025, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 55 гр. Пловдив, 17.02.2025 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Станислав П. Георгиев

Членове:

Надежда Л. Махмудиева

Х. В. Симитчиев като разгледа докладваното от Надежда Л. Махмудиева Въззивно частно гражданско дело № 20255000500086 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.274 и сл. от ГПК, образувано по Частна жалба вх.

№42360/23.12.2024 г., подадена от А. Т. А., срещу Определение №3506/12.12.2024 г. по в.гр.д.№1297/2024 г. по описа на ПОС – XIV гр.с., В ЧАСТТА МУ, с която е оставена без разглеждане молбата на частния жалбоподател за изменение в частта за разноските на Решение №260154/24.10.2023 г. по гр.д.№3323/2007 г. на ПРС – XIII гр.с. Релевирани са оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение, поради неправилно приложение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи се, че в срока по чл.248 от ГПК, с въззивната жалба срещу първоинстанционния съдебен акт, жалбоподателят релевирал изрично искане за изменение на решението на първостепенния съд в частта за разноските, като бъде намален размера на присъдените на ищцата разноски в първоинстанционното производство. Вместо да върне служебно делото на първостепенния съд за произнасяне по искането по реда на чл.248 от ГПК, въззивният съд не е сторил това, с което е лишил жалбоподателя от разглеждане на искането му за изменение на решението на първостепенния съд в частта на присъдените на ищцата разноски. Настоява за отмЯ. на определението в обжалваната част и връщане на делото на ПОС с указания да върне делото на първоинстанционния съд за произнасяне по същество на искането по чл.248 от ГПК.

Частната жалба е депозирана в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, от процесуално легитимирана страна с правен интерес, отговаря на изискванията на чл.260 от ГПК, в срок е приведена в съответствие с изискванията на чл.261 от ГПК, поради което е процесуално допустима и подлежи на разглеждане.

Препис от частната жалба е връчен на насрещната страна, и в срока по чл.276, ал.1 от ГПК е депозиран Отговор вх.№4267/04.02.2025 г., подаден от Я. Д. Т., чрез адв. Х. М., надлежно упълномощен с пълномощно за всички инстанции на л.409 от гр.д.№3323/2007 г.

1 на ПРС. Настоява се за отхвърляне на частната жалба, като неоснователна. Въззивният окръжен съд правилно е приел, че молбата на А. А. в частта, в която се иска изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските, е процесуално недопустима, тъй като компетентен да се произнесе по това искане е съдът, постановил решението, чието изменение в частта за разноските се иска. Искането за изменение в частта за разноските на първоинстанционното решение е могло да бъде направено само в срока му за обжалване, но това не е било сторено. Искането е заявено след постановяване на въззивното решение, поради което е и просрочено.

В изпълнение на правомощията си по чл.269 от ГПК съдът констатира, че обжалваното определение е постановено от съд в надлежен състав, в изискуемата писмена форма и е подписано, поради което е валидно. Същото е постановено в изпълнение на задължението на съда да следи за допустимостта на отправените към него искания, поради което е допустимо.

По правилността на обжалвания съдебен акт, съдът намира следното:

С депозираната Въззивна жалба вх.№266063/21.11.2023 г., подадена от А. Т. А. против Решение №260154/24.10.2023 г. гр.д.№3323/2007 г. на ПРС - XIII гр.с., постановено в производство по съдебна делба, във фазата на извършване на делбата. Изложени са оплаквания срещу решението на първостепенния съд в частта му за разноските, с която в полза на ищцата са присъдени разноски в размер на 2329,21 лева. Изложени са съображения, че от една страна първостепенният съд е приел, че разноските в делбеното производство следва да останат за страните, както са направени, и същевременно е присъдил на ищцата сумата 2329,21 лв., във връзка с уважената й претенция по сметки. Сочи се също, че разноските са претендирани от пълномощника на ищцата, който нито е заявявал претенцията по сметки, нито е участвал в това производство, когато претенциите на ищцата по сметки са били разгледани от съда. Настоящият пълномощник на ищцата е заявил оспорваните разноски, като участник в делбеното производство, за което съдът е приел, че те следва да останат за страните, както са били направени.

Въззивната жалба е връчена на насрещната страна, от която е постъпил отговор на въззивната жалба, депозиран в срока по чл.263, ал.1 от ГПК, в който липсва становище по направените възражения във връзка с присъдените разноски на ищцата.

С постановеното въззивно решение съдът не е изложил в мотивите си съображения във връзка с оплакванията на въззивника срещу решението на първостепенния съд в частта за разноските, присъдени в полза на ищцата, в размер на сумата от 2329,21 лв.

Решението е връчено на А. А. на 28.10.2024 г. С Молба вх.№37633/15.11.2024 г., подадена от А. Т. А. на основание чл.248 от ГПК и чл.250 от ГПК. Със същата е направено искане да бъде допълнено и изменено постановеното въззивно решение в частта за разноските, присъдени на въззиваемата страна Я. Д. Т. от първоинстанционния съд в размер на 2329,21 лв. и тези, които са й присъдени за въззивното производство в размер на 3600 лв.

Молбата е връчена на насрещната страна, от която в срок е постъпил отговор, с който се 2 поддържа неоснователност на молбата, и се настоява да се остави без уважение.

С обжалваното определение искането за изменение на въззивното решение в частта му за разноските, направени за въззивното производство, е оставена без уважение /тази част е извън обхвата на настоящото частно производство/, а в частта, с която се иска изменение на решението на първостепенния съд в частта за разноските, е оставена без разглеждане.

Нормата на чл. 248 от ГПК предвижда изменение на решението в частта за разноските от съда, който го е постановил. Въззивният съд не е компетентен да преразглежда постановеното от първостепенния съд решение в частта за разноските, без да има въззивна жалба или ако потвърждава решението на първата инстанция. Само когато първоинстанционният съд се е произнесъл с определение на основание чл. 248 от ГПК, въззивният съд е компетентен да преразглежда първоинстанционното решение в частта за разноските на основание чл. 274, ал. 2, т. 2 вр. чл. 248, ал. 3 от ГПК /в т.см. Определение № 130/12.03.2020 г. по ч. т. д. № 1990 / 2018 г. на ВКС, 2-ро търг. Отд./. Когато във въззивната жалба е инкорпорирано искане за изменение на решението на първоинстанционния съд в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК, това искане е следвало да бъде възприето от въззивния съд като искане за изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските на основание чл. 248 от ГПК, и делото да бъде изпратено по компетентност на първостепенния съд за произнасяне по искането. В конкретния случай въззивният съд не е сторил това до постановяване на въззивното решение по съществото на спора. Доколкото обаче решението на първостепеният съд по съществото на спора е потвърдено, и липсва произнасяне по искането за изменение на първинстанционното решение в частта за разноските, не е отпаднал правният интерес на жалбоподателя да иска разглеждане от компетентния районен съд на искането му за изменение на първоинстанционното решение в частта му за разноските за първоинстанционното производство по сметки. С оглед на това, няма пречка искането с правно основание чл.248 от ГПК, инкорпорирано във въззивната жалба, да се изпрати на компетентния районен съд за произнасяне по него. Това действие съставлява действие по администриране на въззивното дело, което следва да се осъществи от въззивния съд, което е извън обхвата на въззивната проверка на Определение

№3506/12.12.2024 г. по в.гр.д.№1297/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив – XIV гр.с., поради което настоящият съд не следва да дава изрични указания за това.

По изложените съображения правилно въззивният съд е оставил без разглеждане искането за изменение на въззивното решение в частта за разноските, като бъде допуснато изменение на първоинстанционното решение в частта за разноските.

Така мотивиран, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение №3506/12.12.2024 г. по в.гр.д.№1297/2024 г. по описа на Окръжен съд - Пловдив – XIV гр.с., В ОБЖАЛВАНАТА МУ ЧАСТ, с която е оставена без 3 разглеждане молбата на частния жалбоподател за изменение в частта за разноските на Решение №260154/24.10.2023 г. по гр.д.№3323/2007 г. на ПРС – XIII гр.с.

Определението подлежи на касационно обжалване в едноседмичен срок от връчването му на страните, с частна касационна жалба пред Върховния касационен съд, при наличие на предпоставките на чл.280, ал.1 и ал.2 от ГПК.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4