Решение № 3937 от 08.03.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 66785/2022
- Вид
- Решение № 3937
- Подписан
- 08.03.2025
- Състав
- Диана Кирилова Ангелова
Цитирани разпоредби
- чл.12 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 412, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.415, ал.4 · Граждански процесуален кодекс
- чл.422 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3, и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 и ал.3, и ал.8 · Граждански процесуален кодекс
- чл.80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139а · Закон за енергетиката
- чл. 155, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.155, ал.1, т.2 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 114, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл.84 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 3937 гр. София, 08.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател: Диана К. Ангелова при участието на секретаря ГЕРГАНА Н. В.А като разгледа докладваното от Диана К. Ангелова Гражданско дело № 20221110166785 по описа за 2022 година и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е образувано по искова молба на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от ........... против Г. В. Р., ЕГН ..........., с адрес – град С, в качеството му на единствен наследник на ...... Г.ев Р., ЕГН **********, починал на 14.08.2021г. в хода на производството.
Ищецът твърди, че на 23.07.2021 година е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за следните суми: за сумата от 4716,57 лв.
- главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода от месец 05.2018 година до месец 04.2020 г., 682,23 лв. - законна лихва за забава от 16.7.2019 г. до 05.07.2021г., както и сума за дялово разпределение за периода от м. 06.2018 година до м. 02.2020 г. в размер на 20,85 лв., както и 4,56 лв. лихва върху главницата на сметката за дялово разпределение, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението – 23.07.2021 година до окончателното изплащане на вземането.
Твърди се, че заповедният съд по ч.гр. дело № 43240/2021 г. по описа на Софийски районен съд е уважил искането и е издал заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу която е било депозирано възражение.
Твърди се, че ответникът дължи заплащане на топлинна енергия за битови нужди за топлоснабден имот на адрес: град ........
Сочи се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД на клиенти за битови нужди. Твърди се, че за процесния период в сила са били ОУ за продажба на ТЕ за битови нужди от “Топлофикация София” АД на потребители в град София, одобрени с Решение на КЕВР, в сила от 10.7.2016 година.
1
Твърди се, че в сградата, в която се намира топлоснабдения имот - разпределението на топлинна енергия между потребителите в сграда - етажна собственост се извършва по системата за дялово разпределение при наличието на договор с лице вписано в публичния регистър по чл. 139а ЗЕ. Твърди се, че сумите за топлинна енергия са били начислявани от „Топлофикация“ ЕАД по прогнозни месечни вноски.
Твърди се, че ответникът не е заплатил в срок доставената топлинна енергия и с изтичането на срока за плащане са изпадали в забава и е начислявана законна лихва върху дължимите суми.
При горното се иска от съда да постанови решение, с което да признае за установено в правоотношенията между страните, че съществува вземане на „Топлофикация - София” ЕАД, ЕИК 831609046, представлявано от ........... против Г. В. Р., ЕГН ..........., с адрес – град С, за сумите, за които е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8887/18.8.2021 година, издадена по ч.гр.дело № 43240/2021 година по описа на Софийски районен съд, а именно: сумата от 4716,57 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода от месец 05.2018 година до месец 04.2020 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаването на заявлението пред заповедния съд – 23.07.2021 година до окончателното изплащане на вземането, сумата от 682,23 лв. - законна лихва за забава върху главницата за топлинна енергия, дължима за периода от 16.7.2019 г. до 05.07.2021г., както и сума за дялово разпределение за периода от м. 06.2018 година до м. 02.2020 г. в размер на 20,85 лв., ведно със законната лихва върху главницата за дялово разпределение от датата на подаването на заявлението – 23.07.2021 година до окончателното изплащане на вземането, както и 4,56 лв. мораторна лихва върху главницата на сметката за дялово разпределение, дължима за периода от 31.7.2018 година до 5.7.2021 година.
Прави се искане за присъждане на разноски от заповедното и исковото производство.
С отговора на исковата молба, ответникът оспорва исковите претенции по основание и размер.
С отговора на исковата молба се твърди, че процесните вземания за начислена топлинна енергия, лихви и дялово разпределение се явяват частично погасени по давност.
Иска се съдът да отхвърли исковите претенции, да обезсили заповедта за изпълнение, както и да присъди разноски на ответника.
В съдебно заседание – за ищцовото дружество редовно призовано, се е явил надлежно упълномощен процесуален представител, като е депозирано писмено становище, с което се поддържат заявените искови претенции и се представя списък на разноските по чл.80 от ГПК.
Ответникът, редовно призован не се явява в съдебно заседание, представлява се от адвокат, който поддържа заявените възражения и претендира разноски, за които не е представен списък на разноските по чл.80 от ГПК.
В хода на съдебното дирене са събрани писмени доказателства, допуснати и приети са заключенията по назначените съдебно – техническа и съдебно – счетоводна експертизи, въз основа на чийто анализ и по смисъла на чл.12 от ГПК, съдът е мотивиран да стори следните фактически констатации:
Доказва се, че ответникът Г. Р. е собственик на отопляем имот с адрес град С, така видно от приетия като писмено доказателство нотариален акт - лист 16-18 от делото, като е придобил имота въз основа на дарствена сделка от родителите си – на 14.10.2003 година.
Доказва се, че сградата, в която се намира имотът е в режим на етажна собственост и, че в сградата няма техническа възможност за монтиране на измервателни устройства, поради наличие на едно тръбна отоплителна инсталация. Като така, измерванията на консумираната топлинна енергия /ТЕ/ са били определяни чрез съотношението между 2 общият обем на етажната собственост и обема на процесния имот. В този смисъл изводите на съдебно – техническата експертиза, които съдът възприема като правилни.
От заключението по съдебно - техническата експертиза и анализа на писмените доказателства съдът приема за установено от фактическа страна, че партида номер 79386, ИД №164482, асоцииран с процесния имот, се води на името на ответника.
Установява се, че в процесния период – 1.05.2018 г. – 30.04.2020 година, ответникът е използвал топлинна енергия за отопление на имот през целия период и такава му е била начислявана от ищеца, като е била начислявана топлинна енергия отдадена от сградна инсталация и топлинна енергия за доставка на битова гореща вода. Разходите за битова гореща вода са били отбелязвани на база служебен отчет на база на нормативно определен разход за три лица в размер на 140 л. топла вода на един потребител. През периода отделената топлината енергия е определена съгласно изискванията на действащата през периода нормативна уредба в областта на енергетиката.
От заключенията на вещите лица по съдебно – техническата и съдебно – счетоводната експертиза съдът приема за доказано, че в процесния период до имота на ответника е била доставена топлинна енергия на стойност: 4439,39 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ през периода 1.05.2018 година до 30.04.2020 г., както и стойността отразена в изравнителни сметки по фактура № 0100528942/30.04.2019 г. и №**********/30.0.2018 - 275,17 лева за същия период. Била е начислена сума за дялово разпределение в размер на 20,85 лева. за периода.
Доказва се, че на 23.07.2021 година ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за процесните суми, като е било образувано ч.гр. дело № 43240/2021г. по описа на Софийски районен съд, по което е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК № 8887 на 18.08.2021 година, срещу която е било депозирано в срок възражение.
Съдът приема за доказано, доколкото в нотариален акт за дарение на недвижим имот № 131, том първи, рег.№ 2677, дело 112/2003 година по описа на нотариус Диова, рег.№ 32 в НК е посочено, че имотът представлява жилище-апартамент – че доставяната до имота топлинна енергия е такава за битови нужди, нестопански нужди. В този смисъл е доказано за съда, че ответникът е клиент на топлинна енергия за нестопански нужди.
Установява се, че продажбата на топлинна енергия за битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни Общи условия за продажба на топлинна енергия от “Топлофикация София АД“ на клиенти за битови нужди, като в процесния период са били в сила Общите условия за продажба на топлинна енергия за стопански нужди от “Топлофикация София” АД на потребители в град София, одобрени с Решение на ДКЕВР, в сила от 10.7.2016 година.
До приключване на съдебното дирене не се събраха доказателства ответникът да е заплатил в срок доставената топлинна енергия.
Установява се, че съгласно чл.33 от Общите условия срокът за заплащане на дължимите се суми в размер, посочени в ежемесечно получаваните фактури, е 45-дневен след изтичане на периода, за който се отнасят, а обезщетение за забава в размер на законната лихва се начислява само в случай, че клиентът изпадне в забава, т.е. не престира до изтичане на 45-дневния срок. Лихвите за забава са били начислени съгласно чл. 33 на Общите условия и действащата нормативна уредба.
Горната фактическа обстановка се установява от анализа на събраните писмени доказателства, които съдът приема за достоверни, доколкото не са оспорени и са безпротиворечиви.
Въз основа на доказаното от фактическа страна, съдът е мотивиран да стори следните правни изводи:
3
В настоящето производство по реда на чл.422 от ГПК и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК са предявени обективно кумулативно съединени установителни искови претенции:
- по иска за главница - представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за процесния период - чл.155, ал.1, т.2 от Закона за енергетиката във връзка с чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за лихва - законна лихва за забава - правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на суми за дялово разпределение – правната квалификация е чл.79, ал.1 от Закона за задълженията и договорите;
- по иска за заплащане на лихва за забава върху главницата на сумата за дялово разпределение – правната квалификация е чл.86 от Закона за задълженията и договорите.
Заявеното от ответника възражение за погасителна давност е с правна квалификация чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите.
Исковите претенции са допустими, като предявени от лице, което твърди и доказва правен интерес, пред местно и родово компетентния съд и следва да бъдат разгледани по същество.
По същество:
В предмета на делото е включен установителен иск, предявен от кредитор, в чиято полза е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК, при направено възражение от длъжника в срока по чл. 412, ал. 2 от ГПК.
Целта на ищеца е да се установи със сила на присъдено нещо спрямо другата страна съществуването на вземането, предмет на издадената заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК.
Обществените отношения, свързани с осъществяването на производство и продажба на топлинна енергия за заявения в исковата молба период, се регулират със Закона за енергетиката – изм.ДВ бр. 38 от 24.04.2020 г., в сила от 24.04.2020 г.
По иска за главницата
Съдът приема заявената искова претенция за частично основателна, като съобразява от една страна доказаното в хода на съдебното дирене, че в имота е доставяна топлинна енергия за отопление и такава отдадена от сградна инсталация, както и съобразява заявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност – такова по смисъла на чл.111, б.“в“ от Закона за задълженията и договорите - за част от претендираните суми и периоди.
За да се търси ангажиране на отговорността на ответника за дължимост на претендираните суми – както по главната, така и по акцесорната искова претенция се следва ищецът да установи в условията на пълно главно доказване, че ответникът има качеството на битов клиент на топлинна енергия по смисъла на чл.153, ал.1 от 3акона за енергетиката.