Протокол № 269 от 23.06.2026, Окръжен съд - Сливен

ПРОТОКОЛ

№ 269 гр. Сливен, 23.06.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в публично заседание на двадесет и втори юни през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Светослава Б. Костова при участието на секретаря Ивайла Т. Куманова Г.

Сложи за разглеждане докладваното от Светослава Б. Костова Гражданско дело № 20262200100029 по описа за 2026 година.

На именното повикване в 13:30 часа се явиха:

Ищецът Ю. С. А., редовно призован, се явява лично.

Ищецът А. Ю. С., редовно призован, не се явява.

За двамата ищци се явява адв. Г. Н. от АК - София, с пълномощно по делото.

За ответното дружество ДЗИ „Общо застраховане“ ЕАД, редовно призован, се явява адв. М. В. от АК – Бургас, съгласно пълномощно.

Третото лице помагач ЗАД „ДаллБогг: Живот и Здраве“ АД, редовно призован, не се представлява.

Свидетелят Ж. З., редовно призован, се явява лично.

Свидетелката М. И., редовно призована, се явява лично.

АДВ. Н.: Моля да се даде ход на делото.

АДВ. В.: Моля да се даде ход на делото.

Съдът намира, че няма процесуална пречка за даване ход на делото, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът констатира, че в предходното съдебно заседание е допуснал до разпит в режим на призоваване лицата Ж. Д. З. и М. К. И., както и един свидетел при режим на довеждане В.Я.В..

АДВ. Н.: Ние също имаме един свидетел, който е допуснат и който ще свидетелства за неимуществени вреди, който е пред залата.

1

АДВ. В.: Двамата свидетели, които са при режим на призоваване, са по наше искане.

Съдът пристъпи към разпит на свидетелят на ищеца.

В.Я.В. – 55 г., българин, български гражданин, основно образование, вдовец, неосъждан, без родство със страните и техните представители.

Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Аз съм съсед. С Ю. сме от малки и сме съседи. Все сме заедно. К. я познавам откакто се ожениха. Ю. и К. имаха сключен граждански брак, но не помня от кога. Много време живееха заедно преди да стане катастрофата. Те бяха все заедно. Около 3-4-5 години бяха заедно преди да стане катастрофата. Те живееха в гр. Нова Загора. Не са се разделяли през този период. Отношенията между двамата бяха много хубави. Заедно бяха, като излязат децата във ваканция ходеха в чужбина 3-4 месеца и после се връщаха. Като излизаха децата във ваканция вземаха детето и отиваха в чужбина. К. гледаше детето, купуваше му дрехи, химикали, тетрадки. Като собствена майка гледаше детето. Детето беше А.. Ю. се разбираха много хубаво с К.. Все бяха заедно. Финансово Ю. издържаше семейството. С К. много хубаво се разбираха, хубаво семейство бяха. А. беше на 3 години, когато К. и Ю. се ожениха. От тогава А. живее с К. и с баща си. Истинската майка изобщо не се грижеше за А., сякаш не го познаваше. А. не поддържаше отношения с истинската си майка. Примерно, към 7 часа Ю. вземаше детето А. и К. и излизаха в центъра на кафе, вземаше на детето сладолед, много хубаво семейство бяха. К. водеше А. на училище и на лекар. Финансово К. издържаше детето. А. вземаше К. като собствена майка. А. казваше на К.

„майка“, „мамо“ викаше. Всяка година К. правеше рожден ден на детето. На празници все бяха заедно. До ден днешен, всеки ден, А. плаче и ми казва нейното име. А. и Ю. ми казваха. След като стана катастрофата К. беше около два месеца в болница. К. беше в болница в Стара Загора и всеки ден Ю. и А. те и там спяха. Те много съжаляваха. Ю. и А. бяха на погребението, те припадаха на нейното погребение. Сега сякаш им няма живота. Аз им казвах, че и моята жена почина и аз съжалявам, но Ю. - този човек, всеки божи ден плаче и все за нея и за нея говори. Даже избягвам от него вече, защото и на мен на акъла ми идва за моята жена. Ю. много се промени след инцидента.

Сега не иска да прави нищо, все си мисли за нея. Казвам му да спре, каквото е станало толкова. А. всеки ден плаче за К.. Казва, че тя е неговата майка. Казва, че истинската майка, не е я приема като своя майка. И досега все плаче за К..

Всеки месец ходят на гроба й. Ю. си няма приятелка сега. Виж колко е млад и не говори за такива неща. К. беше много хубав човек. Все бяха заедно, все мислеха да правят нещо заедно. Тъкмо щяха да отиват в чужбина, да правят 2 на А. сватба и стана белята. А. не направи сватбата. Не иска да прави сватба.

Казва, че защото майка му е починала и няма да прави сватба. Ю. също участва в катастрофата. Той беше също ударен в катастрофата. Ние не мислехме, че К. ще умира, защото беше жива два месеца, но какво стана и почина.

А. се ожени. Май няма деца. Ние сме малко далече, не сме къща до къща. Ю. няма внуци. Когато бяха в чужбина жената се грижеше за детето. Те го взимаха. То детето все с тях беше. Знам, защото виждам. В чужбина работеха на някакъв завод за краставици за 3-4 месеца и пак се връщаха.

Когато децата са във ваканция тогава отиваха и като започнеше училището пак се прибираха. В България Ю. работеше частно. К. някой път ходеше в някои магазини да помага. Нямаше редовна работа. Все бяха заедно и хубаво семейство бяха.

СТРАНИТЕ: Нямаме други въпроси.

Със съгласието на страните съдът освободи свидетеля от залата.

Съдът ПРИСТЪПИ към разпит на призованите свидетели.

Ж. Д. З. – 25 г., българин, български гражданин, средно образование, неженен, неосъждан, без родство със страните и техните представители.

Свидетелят ПРЕДУПРЕДЕН за наказателната отговорност, ОБЕЩАВА да говори истината.

РАЗПИТАН КАЗА: Спомням си инцидент на 15.03.2024 г. Пътувахме с приятелката ми с „Фолксваген Туарег“, мисля, че датата на регистрация беше 2022 г. Бяхме се насочили към почивка. Пътувахме от гр. София до гр. Велико Търново. След като прекарахме известно време в гр. Велико Търново решихме да се спуснем надолу ида хванем магистралата и по АМ „Тракия“ и съответно да се приберем към гр. София. Тръгнахме около 5:00 часа от гр.

Велко Търново, съответно се движехме по Хаинбоаз - пътя на републиката, ако не се лъжа така се казваше пътя. Може би на сигурно след около 10-15 мин. след като излязохме от гр. Велико Търново с „Фолксваген Туарег“ пред нас видяхме, че се движи колона от ТИР-ове. ТИР-овете бяха три на брой, идентични на цвят, идентични ремаркета и съответно зад тях се движихме доста дълго време, понеже нямаше възможност и нямаше създадена ситуация, за да могат да бъдат изпреварени, както изисква закона. Съответно преди Гурково така, както и на ДжиПиЕс-а, така както и се уверих, че има доста голяма права, видях, че няма абсолютно никакви автомобили в насрещно движещото се движение, съответно предприех маневра изпреварване на третия ТИР, този, който е най-отзад. След като предприех тази маневра успешно влязох между трети и втория - средния ТИР. Когато се прибрах безопасно в моето платно погледнах отново, отново имаше възможност за изпреварване, нямаше абсолютно никакви автомобили в насрещното 3 движение. Когато предприех тази маневра вече бях на половина на втория ТИР тогава в далечината забелязах две светлини – фарове, предполагаемо бих ги определил на бус-че или ТИР, защото фаровете бяха по-ниско стандартно отдолу от другите- Съответно маневрата, която трябва да се изпълни е прибиране между водещия и средния ТИР. Когато вече почти напълно съм изпреварил втория ТИР, тоест средния, внезапно първия – водещия ТИР, наби много рязко спирачки и едновременно с набиването на спирачки излезе по средата на пътното платно, с което той установи контакт с джипа, който управлявам - „Фолксваген Туарег“. С ремаркето си удари предна дясна част на автомобила ми, горе-долу преден десен калник около фара, където се намира.

Тогава, преди това явно беше ръмяло, защото асфалта беше леко влажен, смрачаваше се. След като установихме контакт между „Фолксваген Туарег“ и ТИР-а автомобилът стана неконтролируем, според мен и предприе посока с предницата си към дерето, което е от лявата част. Точно в този момент, в който предницата вече навлиза в самото дере, в този момент видях как пред самия ТИР, пак казвам пред него, който е горе-долу по средата, излиза бял на цвят микробус, който се врязва във „Фолксваген Туарег“, ние се обръщане на лявата си страна в дерето, казвам, че е дере, защото е по У-овидно и легна на лявата си страна. Съответно след инцидента проверих дали приятелката ми е добре, обадихме се на тел. 112 почти бих казал веднага. Съответно аз й помогнах да излезе от автомобила от нейния преден десен прозорец, който беше счупен. Веднага след като излезе тя ми помогна да изтегли и мен, понеже беше доста високо. Когато излязох от автомобила, погледнах какво се случва, каква е ситуацията, видях белият микробус „Мерцедес Спринтер“, който също беше обърнат на лявата си страна. „Мерцедес Спринтер“-а беше на лявата си страна обърнат в неговото си платно посока гр. Велико Търново, а аз бях обърнат пак на лявата си страна в дерето в посока Гурково. Съответно тогава от самия микробус започнаха да излизах доста хора, имаше багаж разпилян навсякъде. Съответно след като съм се уверил, че приятелката ми е добре, съответно и аз нямах някакви сериозни наранявания, отидох да попитам някой има ли нужда от някаква помощ, бърза помощ съответно. На по-късен установявам, че човекът с когото съм разговарял е К. - шофьора на микробуса „Мерцедес Спринтер“. Той каза, че нямат абсолютно никаква нужда от помощ, да се махам, съответно аз повече не съм приближавал и установявал контакт с хората и се върнах при автомобила ми изчаквайки екип на Бърза помощ и Полиция.

Ние сме движехме горе-долу с около 75 км/ч. Имаше абсолютната възможност с тази скорост ТИР-ът да бъде изпреварен, просто както казах не разбирам маневрата на самия ТИР, защото както казах, той наби много рязко спирачки и едновременно с набиването на спирачките излезе по средата на пътното платно, което просто направи изпреварването и прибирането ни, 4 тоест бих казал прибирането ни, защото насоката беше такава да се прибера, да се прибера, защото задния ТИР, който е втория, доста скъси дистанцията и нямаше абсолютно никакъв вариант да се прибера, а и следователно след удара между моя автомобил и ТИР-а просто нямаше как да се контролира самата ситуация. Дойдоха следователи, но не съм сигурен какво е направено от тяхна страна. Аз ударих спирачки, пак казвам автомобилът е дост нов и като цяло е доста улеснено цялото нещо, защото той прави доста неща от маневрите, включително набиване на спирачки, следене на ленти, координиране с дистанция на предни автомобили. Аз тръгвам косо, той удря преден десен калник и просто удря предната част на автомобила където тя вече се завлачва и тръгва към дерето, тоест аз тръгвам косо към дерето, тоест диагонално тръгнах в другата лента. Първият ТИР ме удря косо в предна дясна част в калника на „Фолксваген Туарег“, при което аз съм си в насрещната лента, защото моята идея беше аз да се прибера в моето платно и когато първият ТИР набива спирачки и излиза по средата на лентата, аз нямам абсолютно никакво движение и точно когато ме докосва вече и става удара аз тръгвам към дерето и както вече казах предната ми част, когато вече е навлезнала в дерето точно в този момент виждам „Мерцедес Спирнтер“ бял на цвят, който идва отпред и удря „Фолксваген Туарег“ пак в същата предна част, тоест удря преден десен фар, преден десен калник, предна дясна колонка. И двата удара са по един и същи начин. Не мога да преценя колко хора бяха в бус-а, но бяха доста на брой. Нямам конкретна бройка. Аз така ги разграничавам: КАТ, доколкото си спомням дойдоха за дрегер-теста, който отне доста време, може би около час дойде КАТ, но Полиция и Бърза помощ дойдоха сравнително бързо. Хората от бус-а те всички излизаха от задната част на микробуса, понеже отпред не видях да има врати, прозорци и всякакви такива. Докато ние излязохме те вече започнаха да си оправят багажите. Не съм видял как някой излиза от първата седалка на шофьора и тази до него. Не мога да определя с каква скорост се движеше белия бус, но според мен доста бързо се движеше. Аз знам моята скорост колко е и предвид удара, който стана смятам, че доста бързо. Така бързо се развиха нещата и второ доста сериозно беше.

Катастрофата стана около 6:30 ч., сумрачно беше. Участъкът точно преди катастрофата е абсолютно прав. Завоя, ако не се бъркам, е чак на Гурково. Няма денивелация. Ако има тя би била много лека и не пречи на видимостта или на нещо подобно. В този момент не валеше, но предполагам, че е ръмяло преди това, защото нямаше някакви следи от локви, но беше лека влажна настилката. Видимостта беше си прекалено ясна. Аз се движех на къси светлини. Когато тръгнах да изпреварвам втория ТИР разстоянието между двата ТИР-а, първия и втория, доколкото установих всъщност при маневрата вече на тръгване на маневрата изпреварване се уверих всъщност, че между 5 двата ТИР-а мога съвсем спокойно да изпреваря втория ТИР и да се прибера, тоест има си добра дистанция между двата тира. Не мога да определя точно разстоянието. Първия ТИР започна да навлиза по средата на двете ленти, когато вече почти както казах при пълното почти при пълното изпреварване на втория ТИР вече в далечината виждам светлини и тогава вече се счита, че трябва да направя навлизане в моето платно, съответно в този момент, в който аз започнах да правя тази маневра първия ТИР – водещия, наби много рязко спирачки и навлезе по средата на пътното платно. Дистанцията между първия и втория ТИР започна много да се скъсява, защото първият ТИР набива спирачки, но вторият ТИР не изглеждаше да предприема почти никаква маневра, освен това просто да не се ударят един в друг. Вторият ТИР бих казал, че продължи да се движи със същата скорост, но по-внимателно бих казал, за да не се ударят най-вероятно. Фаровете, които видях в този момент, като точно разстояние не мога да кажа точно, но бяха доста далеч. Не съм сигурен дали това са фаровете на „Мерцедес“-а, в който се ударих, защото както казах не съм сигурен в момента на удара дали видях фарове. Както казвам, спекулирам естествено, че тези фарове, които съм видял не са на този „Мерцедес Спринтер“, а са били на нещо, на някое друго превозно средство.