Решение № 166 от 13.03.2024, Върховен касационен съд

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 166 гр. София, 13.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 1-ВО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 2-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Маргарита Соколова

Членове:

С.на Калинова

Гълъбина Генчева при участието на секретаря Нели Й. Първанова като разгледа докладваното от Маргарита Соколова Касационно гражданско дело № 20228002103950 по описа за 2022 година

Производството е по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба, подадена от Ф. Р. Ч. срещу решение № 217/27.06.2022 г. по в. гр. д. № 112/2022 г. на Смолянския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 414/13.12.2021 г. по гр. д. № 953/2020 г. на Смолянския районен съд в частта, с която са отхвърлени субективно съединени установителни искове, предявени по реда на чл. 124, ал. 1 ГПК, за установяване спрямо С. Л. А., Д. Д. Л. и Г. Д. А., че Ф. Р. Ч. е собственик по наследство от Райчо А. А. и давностно владение, продължило от 1989 до 2020 г., на 1/5 ид. ч. от застроен и незастроен имот № 2 с площ 1 069 кв. м. по плана на с. Баните - Оряховец, който участва в образуването на УПИ II-2 от кв. 1, отреден за имот пл. № 2 с площ 851 кв. м., като 75 кв. м. от имота са отредени за пешеходна пътека и 143 кв. м. попадат извън регулация, ведно с построените в имота жилищна сграда със застроена площ 74 кв. м. на два етажа, селскостопанска сграда със застроена площ 12 кв. м. на един етаж и гараж със застроена площ 24 кв. м. на един етаж; отхвърлено е и искането да бъде отменен на основание чл. 537, ал. 2 ГПК н. а. № 154, том II, рег. № 3126, дело № 260/2015 г. за собственост на недвижим имот на основание давностно владение и наследство; първоинстанционното решение е отменено в частта за разноските и ищцата е осъдена да заплати на С. Л. А. и Г. Д. А. разноски за двете инстанции в размер на по 1 000 лева, а на Д. Д. Л. - разноски за 1 първоинстанционното производство в размер на 330 лева.

Ответниците по касация - ответници по исковете, считат касационната жалба за неоснователна.

Върховният касационен съд на РБ, състав на І-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и намира следното:

По делото е установено, че общият на страните наследодател Райчо /Рамиз/ А. А. е починал на на 04.05.1989 г. и е оставил за наследници по закон две дъщери - ищцата Ф. Р. Ч. и Асия Рамизова Мехмедчева, и трима сина Борис Райчев А., Митко Райчев А. и Данчо Райчев А., последният починал на 31.03.2019 г. и оставил за наследници по закон ответниците по исковете С. Л.

А.- съпруга, и Г. Д. А. и Д. Д. Л.- деца.

Въззивният съд е приел, позовавайки се на показанията на свидетелите Валентин Николов /свидетел и при извършването на обстоятелствената проверка, в резултат на която Данчо А. се е снабдил с н. а. № 154/2015 г. за собственост на целия имот на основание давностно владение и наследство/, Бойко Янев, Митко Юруков, Митко Якубовски и Людмил А. /последният е внук на общия наследодател и син на Митко А./, че още приживе общият наследодател Райчо А. е предал на сина си Данчо А. владението върху дворното място със старата къща и стопанска постройка. Първоначално Райчо обитавал първия етаж на къщата заедно с Данчо, който, след като се оженил, се преместил на втория етаж и заживял там със семейството си. Св.

Л. А. е установил, че на първия етаж е живял дядо му Райчо, на втория етаж в една от стаите - чичо му Борис, а в другата стая - семейството на третия син Митко, баща на свидетеля, който преотстъпил дела си от къщата на Борис, а след като последният си построил своя къща, го преотстъпил на Данчо. В тази насока са и показанията на св. Валентин Николов, както и част от показанията на доведената от ищцата свидетелка Д. Д. Още докато Райчо бил жив, Данчо направил ремонт на старата къща, включително на първия етаж, обитаван от Райчо, и се грижел за баща си. Св. Л. А. е установил, че няма спомен ищцата някога да е живяла в старата къща, там са живели само дядо му и Данчо; същото е установил и св. М. Якубовски.

Ищцата се омъжила още преди смъртта на Райчо А. за Митко Христов Чолаков, също от с. Оряховец, и заживяла със семейството в негова или на бащиното му семейство къща. От брака си има двама сина и една дъщеря - св.

Юлия Ч.. Около 1996-1997 г. съпрузите се разделили, като според св. Юл. Ч. баща им ги изгонил и двете с майка й отишли да живеят при приятел на майка й - Здравко Димитров, в с. Дрянка, а двамата по-големи братя останали в с.

Оряховец. Тъй като преди това, на същия разпит, свидетелката е заявила, че след като баща им ги изгонил, е живяла заедно с майка си в старата къща в с.

Оряховец, като ползвали първия етаж, въззивният съд е посочил, че от цялостния анализ на казаното от свидетелката, съобразено с останалите доказателства, се налага извод за вярност на данните, че след раздялата на родителите й тя и ищцата заживели около 1996-1997 г. на първия етаж в 2 старата къща, а от 1998 г. - в с. Дрянка. Съдът е посочил, че изводът се потвърждава и от изявленията на самата ищца /молба за защита от домашно насилие от 02.08.2018 г. по гр. д. № 955/2018 г. на Смолянския районен съд и тъжба от 30.10.2018 г., по която е образувано н. ч. х. д. № 564/2018 г. на същия съд/, че към момента на насилие, извършено спрямо нея от Здравко Димитров на 29.07.2018 г., и за което са образувани посочените две дела, тя живее с него от около 20 години, т. е. от около 1998 г. В с. Дрянка ищцата, дъщеря й и Здравко Димитров живели до 2001 г., когато заминали за гр.

София и останали там до 2016 г. според свидетелските показания и справките за трудовите договори на ищцата и Димитров, приложени по посоченото гражданско дело, а синовете на ищцата останали в с. Оряховец. От 2016 г. до м. август 2018 г. ищцата живяла с Димитров в къщата му в с. Дрянка, а след като на 29.07.2018 г. Димитров й нанесъл побой, заради което бил осъден с присъдата по посоченото по-горе наказателно частно производство, живяла в спорната къща в с. Оряховец до 2020 г., т. е. известно време и след смъртта на брат си Данчо А..

Съобразно с тези факти въззивният съд е приел, че не е установено след омъжването си ищцата да е обитавала старата къща, включително първия етаж, в който е живял общият наследодател, нито да е ползвала дворното място или други постройки в имота като собственик. Ползването на първия етаж в периода 1996-1997 г. не сочи на фактическа власт с намерение за своене, на отблъскване на установеното към 04.05.1989 г. владение на Данчо А.. Държането на етажа е преустановено през 1998 г., когато с дъщеря й заживели в с. Дрянка.

Въззивният съд е посочил, че не дава вяра на показанията на свидетелките Д. М. - Д., Юлия Ч. и Маргарита Ч. в частите, с които свидетелките са установили, че общият наследодател бил предназначил /дал/ преотстъпил първия етаж на ищцата, тя също го обитавала; че Данчо А. казал на ищцата и дъщеря й, че и те са собственици там и никой не може да ги изгони, дори да се случи нещо с него; че къщата била колкото негова, толкова и тяхна; че ищцата и брат й били съсобственици на новата къща; че Райчо А. бил казал пред св. Маргарита Ч. как ищцата трябвало да има нещо свое, че нейният етаж бил там, можела да си стои, винаги била добре дошла, даже и него да го няма, че първият етаж от старата къща оставал за ищцата да живее в него, да е подсигурена; че Ф. се чувствала като собственик на новата къща. Съдът е посочил, че тези показания са в противоречие с изнесеното от доведените от ответниците свидетели, чиито показания са еднопосочни и безпротиворечиви. Св. Юл. Ч. е дъщеря на ищцата, поради което е силно заинтересована от изхода на делото, а св. М. Ч. е нейна бивша етърва и е напуснала с. Оряховец през 1994 г., когато се е върнала в своето село Костандово, макар от време на време да е посещавала с. Оряховец и след това. Наред с това казаното от трите свидетелки в частта как ищцата била собственик, според съда не изглежда да е вярно предвид безспорния факт, че Данчо А. със свои средства, без каквото и да е участие с 3 труд или пари на ищцата, съборил старата къща, построил съвсем нова луксозна къща, гараж и стопанска постройка, в периода м. декември 2007 г. м. януари 2008 г. уголемил дворното място чрез покупка на съседни имоти, видно от представените по делото декларации-разписки, а със заповеди от 2014 и 2015 г. регулацията на спорния УПИ ІІ-2 е променена, като парцелът е уголемен и се е оформила улица от източната страна на имота, видно от представените скица, писмо и удостоверение за регулационно положение; максимално облагородил земята, като дори направил асфалтиран път, по който да има достъп с кола до имота, какъвто преди нямало; снабдил се с нотариален акт за собственост по давностно владение още през 2015 г. Това строителство, уголемяването на имота, облагородяването, обзавеждането не е оспорено от ищцата, установява се от показанията на свидетелите и приложените инвестиционни проекти, фактури, товарителници, експедиционни и касови бележки за строителни материали и труд.

По делото е установено, че Данчо А. и семейството му са живели в с.

Оряховец до около 1994-1995 г., след което заминали за гр. София. Там Данчо бил предприемач, имал строителна бригада. В периода 2007-2008 г. съборил старата къща и построил съвсем новата сегашна, еднофамилна, на два етажа, с гаража, стопанската постройка, уголемил дворното място, направил възможен достъпа с кола до имота по асфалтирана улица. Всичко това извършил със свои средства, като няма изобщо данни ищцата да е участвала в тези дейности с пари или труд. Свидетелите Николов, Янев, Юруков, Якубовски и А. са участвали в строежа на къщата и подобренията на дворното място. Св. А. е установил, че Здравко Димитров също е работил на строежа на къщата, но не без заплащане по причина, че тогавашната му съжителка-ищцата е или ще стане съсобственик на имота, а като член на строителната бригада на наследодателя на ответниците и за тази работа му се заплащало. В тази насока били показанията и на св. Юруков и данните от справка за регистрирани трудови договори на Димитров по гр. д. № 955/2018 г. на Смолянския районен съд, според която същият е работил в периода 10.08.2006 г. - 01.12.2010 г. по трудови договори с ЕТ „Данчо А. 2003“ - гр.

София /от 10.08.2006 г. до 01.12.2008 г./ и „Дарстрой 2003“ ЕООД - гр. София /от 01.12.2008 г. до 01.12.2010 г., както и от 15.08.2012 г. до 29.01.2013 г./. На дружеството, видно от справката в ТР, едноличен собственик на капитала и управител е бил Данчо Райчев А.. Основна дейност по НКИД на едноличния търговец и на търговското дружество е било строителството на сгради и строителни съоръжения.

Въззивният съд е посочил, че от показанията на всички свидетели и приложените документи става ясно, че Данчо А. е извършил мащабно, очевидно струващо скъпо и изискващо много усилия и труд, цялостно преобразяване и преобразуване на целия спорен имот, а не просто обикновен ремонт и дребни подобрения. Всичко това било добре известно на ищцата, тя често ходела в новата къща когато си идвала в с. Оряховец, но на гости на брат си и ответниците, съжителят й Димитров е участвал в строителните 4 работи, дъщеря й - св. Юл. Ч., също е посещавала имота и дори е водила в къщата гости от Гърция. Според съда цялостният анализ на свидетелските показания налага извода, че това е ставало със съгласието на собственика Данчо А., чиито отношения със сестра му - ищцата, и близките й са били добри и той се е старал винаги да й помага, включително с пари. Ключ от новата къща бил оставен на съхранение у сестрата Асия /Сийка/, която живеела наблизо, за да може да наглежда имота при нужда. Ищцата получила ключ чак през 2018 г., когато била приютена от брат си да живее в къщата временно. Според св. Янев когато идвала в с. Оряховец от гр. София, ищцата с дъщеря си и сина си Радослав отсядали в друга къща - на чичо на Ф. и Данчо /брат на баща им/. Така според съда от показанията на всички свидетели и данните от приложените гражданско и наказателно частен характер дело ставало ясно, че ищцата е била допусната в процесния имот от брат си за временно пребиваване, докато си намери квартира, защото няма къде да живее от момента, в който е напуснала дома на Димитров в с. Дрянка заради упражненото от него насилие. Ищцата е спяла в спалня на втория етаж, ползвала е баня и тоалетна, имала е достъп до цялата къща и двора, след като това й е разрешено от брат й, но обитаването на имота не е проява на нейно собственическо правомощие, а на оказана от брат й помощ в критичен момент, докато се устрои, именно в качеството му на собственик на целия имот и сградите. Разположението на етажите и помещенията в къщата сочи, че тя е изградена като еднофамилно жилище, а не като такова, което да може да се ползва безпроблемно от такива съсобственици, каквито биха могли да са ищцата, от една страна, и Данчо А. и семейство му, от друга, и то при равни права, за каквито се говори в исковата молба. Според проекта на първия етаж има дневна с кухня, спалня, баня и тоалетна, тераса, на която се излиза от дневната; а на втория етаж - три спални с две бани и тоалетни, антре с гардеробна част, тераса. Свидетелите сочат, че само докато е била допусната в къщата през 2018-2019 г., ищцата е садила картофи и домати, но е ясно, че отново с позволението на собственика и отново е израз на добрите отношения, съществували тогава между нея и брат й, който я е пуснал да обитава къщата и двора, за да й помогне, докато се устрои, дори помолил св.