Решение № 406 от 25.01.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 406 гр. София, 25.01.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 110-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и шести септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА при участието на секретаря АННА ИВ. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от МАРГАРИТА Д. ДИМИТРОВА Административно наказателно дело № 20221110202818 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл.59 и следващите от ЗАНН.

Образувано е по постъпила жалба от Х. А. Х., ЕГН **********, с адрес **** против наказателно постановление №21-4332-014170/12.07.2021 г., издадено от Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, с което на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 50 лева, за нарушение на чл.104а от ЗДвП, и на основание чл.185 от ЗДвП е наложено административно наказание глоба в размер на 20 лева, за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП.

В жалбата се навеждат твърдения за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното НП, поради което се иска неговата отмяна.

Жалбоподателят навежда доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при съставяне на АУАН и издаване на процесното НП, в случая на разпоредбите на чл.42 и чл.57 от ЗАНН, доколкото в тях не се съдържа пълно и точно описание на твърдените нарушения и обстоятелствата, при които са извършени, поради което описаната фактическа обстановка остава напълно неизяснена. В тази връзка счита, че в 1 процесното НП липсва описание на съществени елементи от състава на вменените му нарушения, както и ясни и категорични доказателства, въз основа на които е прието, че ги е извършил.

Жалбоподателят, чрез надлежно упълномощения си процесуален представител – адв.Недялко Делчев от САК, след приключване на съдебното следствие, моли съда да отмени процесното НП на посочените в жалбата основания. Позовава се събраните по делото гласни доказателства, които счита за некореспондиращи на отразените констатации в АУАН и НП, а в този смисъл и на заявената липса на спомен от актосъставителя, относно факта на извършената проверка и конкретика на констатираните в хода на проверката обстоятелства.

Допълнително навежда доводи, че административнонаказателното производство е опорочено и поради факта, че процесното НП не е връчено на жалбоподателя.

Ответната страна по жалбата в лицето на АНО: Началник Грипа към СДВР, ОПП-СДВР, надлежно призовани, не се представлява в съдебно заседание и не взема становище по наведените в жалбата възражения.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и становищата на страните, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН и от лице, притежаващо активна процесуална легитимация да обжалва НП. Няма данни процесното НП да е било връчено на жалбоподателя, но този факт следва да се отчете в полза на жалбоподателя, като се приеме, че постъпилата жалба в съда на 14.02.222 г. е подадена в законоустановения 14-дневен срок за обжалване, с оглед на което се явява процесуално допустима и следва да бъде разгледана по същество.

Тук следва да се отбележи, че липсата на данни за връчване на процесното НП не води до опорочаване административнонаказателното производство, в какъвто смисъл релевираните от защитата възражения се явяват неоснователни. Последното не е ограничило правото на защита на жалбоподателя по никакъв начин, доколкото спазването на срока за обжалване е отчетено в полза на санкционираното лице, с което е гарантирано 2 осъществяване на защитата в пълен обем.

Разгледана по същество, жалбата е частично основателна.

Административнонаказателното производство против жалбоподателя е започнало със съставяне на АУАН, Серия GA, бл.№372891 на 16.05.2021 г. от компетентно длъжностно лице: мл.автоконтрольор в ОПП-СДВР – В. Р. С., в присъствието на един свидетел, присъствал при установяване на нарушението и при съставяне на акта /длъжностно лице/, за това, че:

На 16.05.2021 г., в 14:54 часа, в гр.София, по бул.“Черни връх“, с посока на движение от ул.“Филип Кутев“ към ул.“Околовръстен път“, управлява лек автомобил „Рено Клио“, с рег.№***, като при извършена проверка до ул.“Емилиян Станев“ било е установено, че МПС-то е с прекратена регистрация по чл.145, ал.2 от ЗДвП на 06.12.2020 г., както и че водачът използва мобилен телефон по време на управление на МПС, без устройство позволяващо ползването му без участието на ръцете. Водачът представил АУАН с изтекъл срок на валидност от 31.01.2021 г.

Актосъставителят посочил като виновно нарушение разпоредбите на чл.145, ал.2 от ЗДвП, чл.104а от ЗДвП и чл.157, ал.6 от ЗДвП, като описал иззетите документи като доказателства за извършените нарушения – СРМПС, 1 брой АУАН, два броя рег.табели с №***.

АУАН е връчен и надлежно предявен лично на жалбоподателя, срещу негов подпис и на датата на неговото съставяне – 16.05.2021 г., без възражения по направените в него констатации. Жалбоподателят не се възползвал от правото си по чл.44, ал.1 от ЗАНН и не представил пред наказващия орган писмени възражения в законоустановения срок.

Актосъставителят приложил към съставения АУАН, изготвена от него докладна записка на 21.06.2021 г., с която уведомил началника на ОПП-СДВР за допусната техническа грешка в него, като посочената разпоредба на чл.145, ал.2 от ЗДвП следва да се чете като чл.140, ал.1 от ЗДвП.

Въз основа на така съставения АУАН, компетентно длъжностно лице – Началник Група към СДВР, ОПП-СДВР, издал процесното НП, с което наложил на жалбоподателя Х. административно наказание глоба в размер на 50 лева на основание чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП, за нарушение на чл.104а от ЗДвП, и административно наказание глоба в размер на 20 лева на основание 3 чл.185 от ЗДвП, за нарушение на чл.157, ал.6 от ЗДвП.

Изложената фактическа обстановка се установява от събраните по делото гласни доказателства – показанията на свидетеля С.; както и от приобщените по делото писмени доказателства: процесните АУАН и НП; докладна записка; приемо-предавателен протокол; справка картон на водач Х.

А. Храланов; Заповед №8121к-13140/23.10.2019 г., ведно с Акт за встъпване в длъжност на АНО; Заповед №8121з-515/14.05.2018 г., и двете на министъра на вътрешните работи.

Съдът намира, че процесните АУАН и НП са издадени от териториално и материално компетентни длъжностни лица, съгласно представените два броя заповеди и акт за встъпване в длъжност на АНО, в кръга на техните функции и по предвидения в закона ред и форма, както и в сроковете по чл.34 от ЗАНН.

По отношение на вмененото на жалбоподателя административно нарушение на разпоредбата на чл.104а от ЗДвП, съдът намира, че показанията на свидетеля С. са в подкрепа на направените в АУАН констатации, а именно: че по време на управление на процесния лек автомобил, жалбоподателят е разговарял по мобилен телефон, без да е разполагал с устройство, позволяващо му използването на мобилния телефон да стане, без участието на ръцете. Свидетелят С. твърди, че в съставения против жалбоподателя АУАН е отразил личните си възприятия по време на извършената проверка на водача, като липсата на конкретика, относно начинът на констатиране на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено, очевидно се дължи на липсата на спомен за конкретната проверка, което е житейски логично и оправдано. Съдът кредитира като логични и непротиворечиви показанията на свидетеля С., като изхождащи от лице, даващо показания за непосредствено възприетото от него по време на изпълнение на служебните си задължения, без наличие на данни за възможна пряка или косвена заинтересованост от изхода на делото.

С разпоредбата на чл.104а от ЗДвП се въвежда забрана за водача на моторно превозно средство да използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, освен при наличие на устройство, позволяващо използването на телефона, без участие на ръцете му. Съдът намира за безспорно доказано, че жалбоподателят е осъществил състава на 4 вмененото му нарушение, поради което законосъобразно е ангажирана административнонаказателната му отговорност за това нарушение.

Санкционната норма на чл.183, ал.4, т.6 от ЗДвП предвижда административно наказание глоба в размер на 50 лева за водач, който използва мобилен телефон по време на управление на превозното средство, без наличие на устройство "свободни ръце". В този смисъл, административнонаказващият орган законосъобразно е наложил на жалбоподателя глоба в размер на 50 лева за извършено нарушение на разпоредбата на чл.104а от ЗДвП.

Съдът намира, че в обстоятелствените части на АУАН и НП се съдържа описание на всички елементи от състава на така вмененото нарушение, изразяващо се в използване на мобилен телефон по време на управление на МПС, в смисъл на провеждане на разговор с него, както и на обстоятелствата, при които е извършено, а именно: използването на мобилното устройство е осъществено без наличие на устройство, позволяващо да не участват ръцете на водача, при осъществяване на разговора. С оглед на горното, съдът намира за неоснователни направените в жалбата възражения за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, регламентиращи задължителното съдържание на АУАН и НП, изразяващи се в липса на направено описание на нарушението и на обстоятелствата, при които е извършено.

С процесното НП е наложено административно наказание на жалбоподателя и за второ нарушение, освен вмененото с АУАН, а именно: за нарушение на разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП. Съдът намира, че в тази част обжалваното НП се явява неправилно и незаконосъобразно.

Основателни са направените възражения в жалбата за допуснато процесуално нарушение, съществено по тежест, което е довело до ограничаване правото на защита на санкционираното лице да разбере за какво точно нарушение е наказан. В настоящия случай, с процесното НП е ангажирана отговорността на жалбоподателя и за нарушение, което не е ясно описано в АУАН. Актосъставителят е посочил първо, че МПС-то е с прекратена регистрация на 06.12.2020 г. по чл.145, ал.2 от ЗДвП, и второ - че водачът представя АУАН с изтекъл срок на валидност от 31.01.2021 г. С процесното НП, отговорността на жалбоподателя е ангажирана за извършено 5 второ нарушение, но само на една от общо трите посочени от актосъставителя като нарушени такива, а именно: на чл.157, ал.6 от ЗДвП. Разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП, обаче, не съдържа състав на административно нарушение, за което да се предвижда съответно наказание. Същата предвижда, че при съставяне на АУАН по този закон се отнема контролният талон на водача и същият се връща, едва след изпълнение на задължението по чл.190, ал.3 от ЗДвП, а именно: когато наказанието глоба бъде заплатено в едномесечен срок от влизането в сила на наказателното постановление, електронен фиш или съдебното решение или определение на съда при обжалване. Посочената разпоредба предвижда още, че актът за нарушението заменя контролния талон за срок до един месец от издаването му. От анализа на правната уредба може да се направи извод, че разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП не вменява на водачите на МПС никакви задължения, поради което същата не може да служи като основание за ангажиране на административнонаказателна отговорност на водачите на МПС, и в частност на жалбоподателя, в това му качество. Предвид изложеното по-горе, съдът намира, че наказващият орган неправилно е приел, че жалбоподателят е нарушил разпоредбата на чл.157, ал.6 от ЗДвП, която въобще не съдържа състав на административно нарушение. Като е наложил административно наказание за нарушаване на посочената разпоредба на основание чл.185 от ЗДвП, наказващият орган е приложил неправилно материалния закон, което е основание за отмяна на издадения санкционен акт в тази му част, без да се разглежда спора по същество.

Предвид изложеното, обжалваното НП следва да бъде потвърдено по пункт първи, като правилно и законосъобразно издадено, а по пункт втори – отменено, като неправилно и незаконосъобразно.

По разноските:

В настоящото производство нито една от страните не заявява претенции за присъждане на разноски, поради което съдът не следва да се произнася по този въпрос.