Решение № 209 от 03.09.2025, Районен съд - Козлодуй

РЕШЕНИЕ

№ 209 гр. Козлодуй, 03.09.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – КОЗЛОДУЙ, I-ВИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесети август през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя В. Петрешкова Ставарова при участието на секретаря Валентина Ст. Гъркова като разгледа докладваното от Галя В. Петрешкова Ставарова Гражданско дело № 20251440100393 по описа за 2025 година

Делото е образувано по искова молба на И. Н. С. с ЕГН: ....... с постоянен адрес: с. Бутан, 3350, ..............., притежаващ ал.к. № 649268100, чрез пълномощника си, Еднолично адвокатско дружество „Димитър Милев" вписано в регистър БУЛСТАТ под № 177492004, фирмено дело № 24/2021 г. по описа на 24 св. Софийски градски съд, с адрес на упражняване на дейността: : гр. София, бул. „Александър Стамболийски" № 125-2, ет. 5, офис 5-3, представлявано от Димитър Мирославов Милев - Управител, срещу "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД е ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7, бул."Джавахарлал Перу" № 28, ст. 2, ап.

40-46.

Ищецът твърди, че е страна по Договор за паричен заем № 4085865, сключен на 03.12.2021 г. с „Изи АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД. Страните са се договорили за отпуснатия заем да бъде в размер на 2250 лева.

Излагат се доводи, че съгласно чл.4 от посочения договор, страните са постигнали съгласие, договорът за заем да бъде обезпечен с гарант - две физически лица, поръчители или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита.

Сочи се, че на същата дата - 03.12.2021 г., когато е сключен договорът за заем е сключен, между ищцата и ответното дружество и Договор за предоставяне на гаранция № 4085865, по силата на който „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД е поело задълженията да обезпечи пред „Изи Асет Мениджмънт" АД задълженията на И. Н. С. с ЕГН: ........

Релевира се, че съгласно договора за поръчителство, ищцата И. С. е следвало да предоставя дължимите парични думи на „Изи Асет Мениджмънт" АД, което пък от своя страна, съгласно договора, е упълномощено от „ФАЙНЕНШЪЛ БЪЛГАРИЯ" ЕООД да събира в тяхна полза сумите по процесния договор. Съобразно чл. 3, ал. 1 от договора за поръчителство, 1 ищцата е поела задължение да заплати на ответника, като „гарантиращо дружество" сумата в размер на 1741.30лева, която е била разсрочена за изплащане на вноски, всяка от които в размер на 79.15лева, заедно с месечната вноска по договора за кредит.

Излагат се съображения, че неспазване на изискванията на чл. 10, ал. 1, чл.

11, ал. 1, т. 7- 12 и т. 20, чл. 12, ал. 1, т. 7- 9 от ЗПК и поради нарушаване на изискванията на чл. 19, ал. 4 и ал. 5 от 3ПК, че договор за паричен заем № 4085865, сключен на 03.12.2021 г. е недействителен па основание чл. 22 от ЗПК.

Моли съда да постанови решение, с което:

Да признае за установено в отношенията между страните И. Н. С. с ЕГН:

....... и "ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД с ЕИК: 131576434, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж.к. Люлин 7 бул."Джавахарлал Неру" № 28, ет. 2, ап. 40-46, че сключеният между тях договор за потребителски кредит № 4085865 е нищожен.

Претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски, включително адвокатско възнаграждение.

В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК, ответникът оспорва предявения иск като недопустим и неоснователен.

На основание чл. 129, ал. 2 във връзка с чл. 127, ал. 1, т. 4 ГПК се иска съдът да остави исковата молба без движение и да даде конкретни указания на ищеца за отстраняване на нередовността на исковата молба - липсата на изложение на обстоятелствата, на които се основава иска.

Твърди се, че процесната сума е получена от ответника на валидно правно основание - за погасяване на задължения на ищеца по договор за паричен заем № 4085865. Процесният договор за паричен заем е действителен. Клаузите на договора са в съответствие с изискванията на чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал. 1, т. 7 - 9 от Закона за потребителския кредит.

Счита, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. чл. 10, ал. 1, чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12 и 20 и ал. 2 и чл. 12, ал.

1, т. 7 - 9 от Закона за потребителския кредит.

Твърди се, че договорът за потребителски кредит е в съответствие с изискванията на чл. 11, ал. 1 т. 10 ЗПК.

В процесния договор са посочени годишният процент на разходите, общата сума, дължима от потребителя и взетите предвид допускания (чл. 2, т.

8 от ДПЗ), - „... договорът ще е валиден за посочения в него срок, всяка от страните ще изпълнява точно и в срок задълженията си, съответно няма да бъдат начислени разходи за събиране, лихви за забава и неустойки за неизпълнение на някое от задълженията по настоящия договор, както и други разходи, освен посочените в настоящия договор."

Счита, че ГПР е изчислен по определения в Приложение 1 към Закона за потребителския кредит начин, като са използвани договорените условия размер на усвоена сума, размер и брой на погасителни вноски, дата на плащане на всяка вноска, обща дължима сума и пр..

Договорът не само формално покрива минимално изискуемите реквизити на чл. 11 ЗПК, но посочените параметри са и коректни. При договорения 2 размер на заемна сума и лихвен процент, брой, размер и периодичност на вноските, посоченият в договора ГПР е коректно изчислен.

Моли се съда да постановите решение, с което да отхвърли предявените искове като неоснователни и недоказани.

Моли, в полза на „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД, ЕИК 91576434, да бъдат присъдени сторените в настоящото производство разноски на основание чл. 78 от ГПК, включително и възнаграждение за процесуално представителство в размер на 360,00 лв.

Като писмени доказателства по делото са приети Договор за паричен заем № 4085865 от 03.12.2021 г. и Договор за предоставяне на гаранция № 4085865 от 03.12.2021 г.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От приетия Договор за паричен заем № 4085865 от 03.12.2021 г. е видно, че ищецът И. С. в качеството си на кредитополучател е сключила с ответното дружество „ИЗИ АСЕТ МЕНИДЖМЪНТ" АД в качеството му на кредитодател договор за паричен заем по смисъла на чл.9 от ЗПК, вр.чл.240 от ЗЗД.

По силата на договора ответното дружество е предоставило на кредитополучателя кредит в размер на 2250 лева, а кредитополучателят се е задължил да върне ползвания кредит, заедно с дължимите лихви, в срокове и при условията на процесния договор.

В чл. 4 от договора е предвидено, че заемателят се задължава в срок до три дни, считано от датата на сключване на настоящия договор да предостави на заемодателя едно от следните обезпечения: 1. Две физически лицапоръчители, всяко от които да отговаря на следните изисквания: да представи служебна бележка от работодател за размер на трудово възнаграждение; нетният размер на трудовото му възнаграждение да е в размер над 1000 лева; да работи по безсрочен трудов договор; да не е заемател или поръчител по друг договор за паричен заем, сключен с „Изи Асет Мениджмънт“ АД; да няма неплатени осигуровки за последните две години; да няма задължения към други банкови и финансови институции или ако има – кредитната му история в ЦКР към БНБ една година назад да е със статус не по-лош от „Редовен“; поръчителят подписва договор за поръчителство. 2. Банкова гаранция с бенефициер – заемодателя, за сумата по чл. 2, т. 7 със срок на валидност 30 дни след крайния срок за плащане на задълженията по настоящия договор. 3. Одобрено от заемодателя дружество-гарант, което предоставя гаранционни сделки.

От приетия Договор за предоставяне на гаранция № 4085865 от 03.12.2021 г. сключен между И. Н. С. с ЕГН: ....... и „Файненшъл България“ ЕООД се установява следното: съгласно чл. 1, ал. 1 от договора, потребителят възлага, а гарантът се задължава да издаде гаранция за плащане в полза на „Изи Асет Мениджмънт“ АД с цел гарантиране за изпълнението на всички задължения на потребителя, възникнали съгласно договора за паричен заем, в това число главница, възнаградителна лихва, законна лихва за забава, разходи за събиране на вземането, съдебни разноски и адвокатски хонорари.

3

Съгласно чл. 3, ал. 1 от договора, потребителят дължи на гаранта възнаграждение в размер на 1741.30лева, платимо разсрочено на вноски, всяка по 79.15лева, с посочени падежни дати. Следователно между страните са налице правоотношения по договор за потребителски кредит, сключен между ищеца и „Изи Асет Мениджмънт“ АД, както и за поръчителство, сключен между ищеца и „Файненшъл България“ ЕООД, поради което съдът следва да се произнесе по релевираните от ищеца основания за нищожност.

От заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, извършена от Г. Димитрова К.-С. - вещо лице от списъка на ОС гр. Враца, се установява, че общата сума, която е изплатена на „Изи Асет Мениджмънт" АД по Договор № 4085865, както и на „Файненшъл България" ЕООД по договор за поръчителство № 4085865, включително и чрез рефинансиране на заема е 4311,19 лева.

Направени са 8 вноски по 200,00 лева, 3 вноски по 400,00 лева и окончателно на 05.10. са преведени 1511,19 лева, с които са погасени 2250,00лева на „Изи Асет Мениджмънт" АД главница и 319,89 лева лихва, 1741,30 лева на „Файненшъл България" ЕООД за поръчителство.

По кредита непогасена е останала лихва в размер на 44,31 лева.

Вещото лице вземайки предвид размера на отпуснатия кредит и общо изплатената сума по кредита и използвайки нормативно установената формула в Приложение №1 към чл.19, ал. 2 от ЗПК, е посочило какъв е действителния размер ГПР по Договор за паричен заем № 4085865, като включи в него дължимото възнаграждение за поръчителство и сумата на застрахователната полица.

Към договора за паричен заем няма застраховка и сключвана застрахователна полица. На същата дата 11.03.2021 г. е сключен Договор за предоставяне на поръчителство № 4085865. Сумата на договора е 1741,30 лева, платима разсрочено на вноски всяка от които в размер на 79,15 лева. ГПР по договора за паричен заем № 4085865 е изчислено без да се взема в предвид договора за поръчителство и ГПР е изчислено в размер на 41,72лева. За изчисляването му са взети в предвид размера на усвоената сума, брой погасителни вноски, обща дължима сума.

Ако се прибави вноската по поръчителството като месечна такса към договора за поръчителство за изчисляването на ГПР, то същото многократно ще надхвърли петкратния размер на законната лихва по просрочени задължения и би било 346,45%.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като компетентно изготвена, отговаряща пълно и ясно на поставените въпроси и неоспорена от страните.

Относно договора за заем:

Всеки съд е длъжен да констатира и отстрани всяко нарушение на императивни материалноправни норми, които регулират правния спор.

Правовата държава провежда принципа на законността /чл. 4 КРБ/. За това чл.

5 ГПК задава като основен принцип на гражданския процес и задължава съда при решаването на делата да осигури точното прилагане на закона.

Общественият интерес от осигуряване на точното прилагане на императивните правни норми, които регулират правния спор, преодолява 4 диспозитивното начало /чл. 6 ГПК/.

Съдът не само може, но е и длъжен да провери действителността на договора и на ненаведени от страните основания в следните хипотези: 1/ при нарушение на добрите нрави - т. 3 от ТР № 1/15.06.2010 г. на ОСТК на ВКС, Решение № 229/21.01.2013 г. по т.д. № 1050/2011 г. на II т.о. на ВКС; Решение № 252 от 21.03.2018 г. по т .д. № 951/2017 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 247 от 11.01.2011 г. по т.д. № 115/2010 г. на ВКС, ТК, II т.о; Решение № 125 от 10.10.2018 г. по гр. д. № 4497/2017 г. на ВКС, III г.о. 2/ при неравноправни клаузи във вреда на потребителя – Решение № 23 от 07.07.2016 г. по т. д .

3686/2014 г. на ВКС, I т.о.; Решение № 188 от 15.12.2017 г. по т. д. № 2613/2016 г. на ВКС, II т.о.; Решение № 142 от 01.08.2018 г. по т. д. № 1739/2017 г. на ВКС, II т.о. 3/ при нарушаване на императивни правни норми, които водят до накърняване на установения в страната правов ред, при положение, че за установяване на нищожността не се изисква събиране на доказателства - Решение № 204 от 05.10.2018 г. по гр.д. № 3342/2017 г. на ВКС, IV г.о.; Решение № 198/ 10.08.2015 г. по гр.д.№ 5252/ 2014 г., ВКС, IV г.о; Решение № 384 от 2.11.2011 г. по гр. д. № 1450/2010 г., ВКС, I г. о.