Присъда № 13 от 14.09.2022, Районен съд - Исперих

Мотиви към Присъда № 13/ 14.09.2022г. постановена по НОХД № 82/ 2022г. по описа на РС – Исперих

Районна прокуратура – Р. е обвинила Г. Е. Х. в това, че в периода от 01.02.2011г. до 30.06.2020 в гр.Р., в село Г. в., община С. и в село С., област Р., в условията на продължавано престъпление, чрез използване на неистински официален документ – Експертно решение № 2206/ 14.12.2010г., на който е придаден вид, че е издаден от ТЕЛК за общи заболявания при МБАЛ „Св.Иван Рилски“ гр.Р, приложен към Заявление с вх.№ МП 1825/ 01.02.2011г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване подадени до директора на Районно управление „Социално осигуряване“ гр.Р /сега ТП на НОИ-гр.Р/, Молба-декларация с вх.№ 032 от 19.02.2013г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция и молба-декларация с вх.№ РР-С/59-13.03.2018г. за отпускане на месечна добавка за социална интеграция, подадени до директора на Дирекция „Социално подпомагане„ – село С, както и Заявление – декларация с вх.№ 111/ 07.01.2013г., Заявление-декларация с вх.№ 063/ 17.12.2013г., Заявлениедекларация с вх.№ 037-10.12.2014г. Заявление – декларация с вх.№ НАР19/Д-РР-С/79/ 09.12.2016г., Заявление-декларация с вх.№ НАР-19/Д-РР-С/5 от 02.01.2018г, Заявление – декларация с вх.№ НАР 19/Д-РР-С/9/ 22.01.2019г. и Заявление-декларация с вх.№ НАР 19/Д-РР-С/39 от 16.01.2020г. за отпускане на безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища за 2013г., 2014г., 2015г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г., подадени до директора на Дирекция „Социално подпомагане„ – село С, е получила без правно основание чуждо движимо имущество: пари на обща стойност 17 137.57 /седемнадесет хиляди сто тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/, представляващи изплатени лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване, собственост на Национален осигурителен институт гр.С, пари на обща стойност 1 144.62 /хиляда сто четиридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/ представляващи изплатени месечни добавки за социална интеграция, собственост на Агенция „Социално подпомагане“ гр.С и винетни стикери за 2013г., 2014г., 2015г., 2017г., 2018г., 2019г. и 2020г. на стойност 589.00 /петстотин осемдесет и девет лева/ собственост на Агенция „Пътна инфраструктура“ гр.С, всичко на обща стойност 18 871.19 /осемнадесет хиляди осемстотин седемдесет и един лева и деветнадесет стотинки/, с намерение да го присвои, с което е осъществила от обективна и субективна страна съставът на престъпление по чл.212, ал.1 във вр. с чл.26, ал.1 от НК.

В съдебно заседание представителят на Районна прокуратура – Р поддържа обвинението от фактическа и правна страна, с оглед самопризнанието на подсъдимата и протичащата процедура по предварително изслушване счита, че същото е несъмнено доказано и моли съда да и наложи наказание в размер на 36 месеца, като след редукцията, изпълнението на същото да бъде отложено за изпитателен срок от Три години и Шест месеца.

Пострадалият Национален осигурителен институт – град С е предявило 1 граждански иск за заплащане на сумата 17 137.57 /седемнадесет хиляди сто тридесет и седем лева и петдесет и седем стотинки/, представляваща имуществени вреди, в резултат на осъщественото деяние ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от дата на довършване на деянието 30.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържат искът и молят обезщетението да бъде присъдено в пълен размер.

Пострадалият Агенция социално подпомагане – град С е предявило граждански иск за заплащане на сума в размер на 1 144.62 /хиляда сто четиридесет и четири лева и шестдесет и две стотинки/, представляваща имуществени вреди, в резултат на осъщественото деяние ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от дата на довършване на деянието 30.06.2020г. до окончателното изплащане на сумата. Поддържат искът и молят обезщетението да бъде присъдено в пълен размер.

Пострадалият Агенция „Пътна инфраструктура“ град С е предявило граждански иск за заплащане на сума в размер на 589.00 /петстотин осемдесет и девет лева/, представляваща имуществени вреди в резултат на деяние ведно със законовата лихва върху тази сума, считано от датата на последната подадена декларация - 16.01.2020г. до окончателното изплащане на задължението. Поддържат искът и молят обезщетението да бъде присъдено в пълен размер.

Защитата на подсъдимита Г Х адвокат Марин Маринов пледира на подзащитната му да бъде наложено наказание „Лишаване от свобода“ за срок от Две години, което да се редуцира с 1/ 2, чието изпълнение да се отложи за изпитателен срок. Не възразява да се уважат гражданските искове. Счита, че обвинението е доказано по несъмнен начин и е подкрепено от самопризнанията на подсъдимата. Събрани са доказателства за смекчаващи отговорността обстоятелства, които следва да бъдат взети под внимание при постановяване на крайният съдебен акт.

Подсъдимата Г Х в дадената последна дума заявява съжаление за извършеното, дава обещание че повече няма да повтори реализацията на подобно престъпно поведение.

По искане на подсъдимата по делото е насрочена и протекла процедура на предварително изслушване по реда на чл.371, т.2 от НПК, като Г Х е признал изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителният акт, като се е съгласила да не се събират доказателства за тези факти.

Съдът, след като обсъди на основание чл.14 и 18 от НПК всички доказателства събрани по делото – показанията на разпитаните по досъдебното производство свидетели и приложеният по делото писмен доказателствен материал, намира за установено следното :

Подсъдимата Г Е Х е родена 30.10.1963г. в с eло С, област Р, живуща в село Г в, община С, област Р, българска гражданка, със средно образование, омъжена, пенсионер, неосъждана, ЕГН **********.

2

През 2010 година подсъдимата Х се сдобила от неизвестно лице и по неустановен начин с Експертно решение № 2206, зас. № 214 от 14.12.2010г., в което било посочено, че е издадено от Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Свети Иван Рилски“ град Р. В този документ било отразено, че подсъдимата е с водеща диагноза „Варикозни вени на долните крайници“, с определена 62% трайно намалена работоспособност (ТНР), дата на инвалидизирането била 18.10.2010г., а срокът на инвалидизирането – пожизнен. В експертното решение било отразено, че документа носи подписите на председателя и членовете на ТЕЛК при МБАЛ „Свети Иван Рилски“ град Р – доктор Р Д Д, доктор В Х М доктор И И С и доктор П И И. По същото време в Регионалната здравна инспекция – Р на обвиняемата било образувано медицинско експертно досие (МЕД), като в него били приложени освен експертното решение и други медицински документи представени от Хасанова – Протокол на медицинска комисия ЛКК от УМБАЛ „Канев“ АД – град Р, Етапна епикриза от отделение „Съдова хирургия“ отразяващи заболяванията и проведеното лечение на подсъдимата. В хода на досъдебното производство е направена справка в информационната система на болничното заведение /писмо изх.№ 3341-1/ 01.07.2020г. – на л.147, том 3 на ДП/ от която е установено, че Г Х не е постъпвала за лечение в УМБАЛ „Канев“ АД – град Р от 2000 година и до момента на изготвяне на писмото, като не са и били издавани никакви медицински документи от това лечебно заведение.

Въпреки, че подсъдимата Х е била в известност, че не са и провеждани процедури по освидетелстване от ТЕЛК и Експертно решение № 2206, зас. № 214 от 14.12.2010г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Свети Иван Рилски“ град Р не е издадено по съответният законов ред, тя подала в Районно управление „Социално осигуряване“ град Р /сега Териториално поделение на НОИ град Р/ Заявление вх.№ МП-1825/ 01.02.2011г. за отпускане на лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване /т.1, лист 36, оригинал в ДП/ до Директора на Районно управление „Социално осигуряване“ град Р /понастоящем териториално поделение на НОИ – град Р/. Заявлението подсъдимата подала пред свидетелката Г Й – служител в ТП на НОИ град Р, като към заявлението приложила Експертно решение № 2206, зас. № 214 от 14.12.2010г. Така била образувана пенсионна преписка на подсъдимата, като по нея Медицинската комисия на ТП на НОИ – Р издала Решение, с което потвърдила процента трайно намалена работоспособност и било разпоредено на лицето да бъде отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. Така с разпореждане № ********** от 2011г. на Директора на ТП на НОИ – Р на ГХ била отпусната лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване в размер на 115.67лв. Сумите впоследствие били индексирани, като размера бил увеличаван както следва – от 01.06.2012г. на 123.25лв.; от 01.04.2013г. на 127.50лв.; от 01.07.2014г. на 131.33лв.; от 01.07.2015г. на 133.82лв.; от 01.07.2016г. на 137.17лв.; от 01.07.2017г. на 153.00лв.; от 901.10.2017г. на 170.00лв.; от 01.07.2018г. на 176.46лв.; от 01.07.2019г. на 186.52лв.

По този начин за времето от 01.02.2011г. до 30.06.2020г. подсъдимата Г Х получила от ТП на НОИ – град Р парична сума в общ размер на 17 3

137.57лв. под формата на пенсия, като сумите били първоначално изплащани в Пощенската станция на село Г В, а след това по банкова сметка на лицето открита в „Уникредит Булбанк“ АД.

Изплащането на отпуснатата на Г Х пенсия било спряно с Разпореждане № Ц2146-16-28/ 24.06.2020г. на ТП на НОИ – град Р, считано от 01.07.2020г.

Подсъдимата разбрала, че с неистинският официален документ Експертно решение № 2206, зас. № 214 от 14.12.2010г. на Териториална експертна лекарска комисия (ТЕЛК) за общи заболявания при МБАЛ „Свети Иван Рилски“ град Р може да получава парични средства и от Дирекция „Социално подпомагане“ село С. По тази причина на 19.02.2013г. пред свидетеля Г А А – социален работник в Дирекция „Социално подпомагане“ – С, подала молба – декларация до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - С за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги и обучение с вх.№ 032/ 19.02.2013г. В молбата – декларация отразила, че притежава Експертно решение на ТЕЛК и го цитирала, а така също и го приложила. Социалният работник след запознаване с представените писмени документи и отразените в същите обстоятелства за степен и процент на ТНР заключил, че същите отговарят на изискванията по чл.25 от ППЗИХУ и дал положително становище подсъдимото лице да получава месечни добавки за социална интеграция в размер на 9.75лв. Със Заповед № 032/ 20.02.2013г. на Директора на ДСП – С посочените добавки били отпуснати за периода от 01.02.2013г. до 28.02.2018г., като сумите били изплащани по банкова сметка на подсъдимата.

На 13.03.2018г. Г Х подала нова молба – декларация до Директора на Дирекция „Социално подпомагане“ - С за отпускане на месечна добавка за социална интеграция за транспортни услуги и обучение с вх.№ РР-С/ 5913.03.2018г., като същата била получена и обработена от свидетелката Ш А – социален работник в институцията.

В молбата – декларация отразила, че притежава Експертно решение на ТЕЛК и го цитирала, а така също и го приложила. Социалният работник след запознаване с представените писмени документи и отразените в същите обстоятелства за степен и процент на ТНР заключил, че същите отговарят на изискванията по чл.25 от ППЗИХУ и дал положително становище подсъдимото лице да получава месечни добавки за социална интеграция в размер на 11.25лв. Със заповед месечната добавка била отпусната.

Със Заповед № СОЦО/ Д-РР-С/59/Д/ФП/ 29.01.2019г. на Директора на ДСП – С на подсъдимата била отпусната месечна финансова подкрепа по чл.70, т.1 от Закона за хората с увреждания, която била в размер на 24.36лв., размер увеличен през следващата година на 25.41лв., като сумите били изплащани по банков път по сметка на Х.

По този начин за времето от 01.02.2013г. до 31.05.2020г. подсъдимата Г Х получила от Дирекция „Социално подпомагане“ – С парична сума в общ размер на 1144.62лв., представляваща изплатени месечни добавки за социална интеграция на инвалидизирано лице.

Ползвайки порочното решение Г Х решила да получи и безплатна едногодишна винетка за ползване на републиканските пътища. За първи път сторила това на 07.01.2013г., когато подала заявление – декларация вх.№ 111/ 4